Отиди на страница:
| Каквато и да е тезата на авторката, от самолет е видно че нито е формулирана, нито изказана по нормален (като за вестник, не като за клуб на анонимните психоаналитици) начин. В композиционно отношение творбата е ужасяваща - увода е по-образен и импресивен от финала; нишката на произведението се лута между ужасената личност на автора (без да е ясно от какво точно е ужасена), неговите ясни спомени и неясни прозрения; изводите, ако има въобще такива, са достойни за комсомолско есе на тема "Фалшивите илюзии и вътрешната прогнилост на човешката личност в условията на капитализЪма"; идеите и посланията на автора остават умело замаскирани зад личните му преживявания; и пр. и пр. Прави впечатление неумелото (и неуместно) ползване на алегорията "утроба" - утробата сама по себе си е символ не на деградацията, а на израстването на личността. Дори и в смисъл на убежище избора отново е ужасяващо неудачен - отказа от право на избор (или по-точно - на отговорност) в огромната си част е продиктуван не от страх, а то алчност, мързел и прочее присъщи на възрастния индивид черти - за разлика от страха, присъщ на незрялата личност, каквато авторката претендира (не особенно убедително) да не е. В техническо отношение статията е на нивото на емоционалното - претенциозна и пълна с дребни дефекти, издаващи, меко казано, непрофесионализъм. Още в подзаглавието имаме некоректна в смислово отношение употреба на кавички, следват редица интересни сентенции - "във вечери", запетайка вместо тире след пряка реч, повторения, неудачни контрасти и епитети, беден речник и хлабав изказ. Най-интересен обаче е самия еволюционен връх - сблъсъка на двете контратези - свободата и робството. В логическо отношение изречението "Свободата ми се състои и в силата във всеки един миг да се откажа от тях, ако станат опасни и неприемливи за мен или някого, когото обичам" е шедьовър. Шедьовър, понеже в реалния живот вместо "неприемливи за мен ИЛИ някого, когото обичам" много често имаме ситуацията "неприемливи за мен И някого, когото обичам". На това "И" авторката предвидливо не дава отговор - и това дава правилния отговор къде трябва да захвърлим цялата й свобода - в кошчето за боклук, точно под калпавата статия... |
| Търпеливи мой Комбат, къде е това, дето го пишеш? В цивилизованите държави? Скандинавските държави цивилизовани ли са? Бил ли в някоя скандинавска държава и знаеш ли там как си пускат децата да щъкат наляво - надясно без никакъв надзор? |
| Дааа, както се беше изразил един наш приятел Сандокан, Форумът е хладно и неприветливо място и не трябва да се шляпа бос по него. |
| в свободните държави първото нещо което би направила полицията е да арестува бащата на детето, зарязано в мерцедеса. престъплението се квалифицира като "престъпна небрежност, застрашаваща здравето и живота на дете"(criminal negligence, endangering life and wellfare of a child" Япония свободна държава ли е и там дали има такова престъпление "criminal negligence, endangering life and wellfare of a child". Сигурен съм, че не. И да има нещо такова, си има японско име. |
| Teslata, благодаря Ви! Върнахте ме повече от 30 години назад в часовете по литературни анализи. Анализите, верно, бяха тъпи, ама и съученичките още не бяха нахитрели ... |
| Младежи, на 16 -17 години не съм и мислил да чета книжки с философска тематика. Тичаш от купон на купон, звъниш на гаджета и те тресе нагонът. Щото малко остая и те вземат за 2 годинки в казармата. За мен това ставаше през 1982 - 83 г.; какъв Ерих Фром, не бяхме го и чували въобще. Пък и да го бяхме чували щеше ли някой от моите връстници да го прочете и да дойде да ни го преразкаже? Абсурд, никой нямаше да прояви интерес; други неща ни интересуваха тогава - къде, с коя, става ли или не става, дай, да си запиша новата касетка и др. подобни. Поколението на авторката е по - отворено, по - търсещо, по - интелигентно; знае интересува се, чете, рови се в Интернет, иска да намери отговор на въпросите, които го измъчват. Затова: "Браво!" от мен. |
| молитва за него Натиснете тук Редактирано от - dude3075 на 07/3/2011 г/ 16:00:47 |
| както казва колегата хамел, процесът на осъзнаване на необходимостта от свобода е труден, но неизбежен. рано или късно и колегата ръжевски ще стигне до него. |
| бай Илия, авторката точно за това е чела Ерих Фром (който се проявява като критик на Фройд и отхвърля теорията за либидото), точно от такива като нас да се предпази и да си остане свободна... |
| Относно свободата, израстването и правото на избор ще цитирам великолепната Урсула Ле Гуин и "Магьосникът от Землемория": "А истината е, че с нарастването на истинската сила на един човек и с разширяването на познанието му, пътят пред него се стеснява. Най-накрая той започва да върши единствено и изцяло това, което трябва, без да избира…" |
| Бай Илия, първите пориви към свободата често се изразяват в борба да освободиш съученичката от оковите на някои особено ограничаващи я части от облеклото й. Може да не си осъзнавал дълбоката същност на действията си (за малко да напиша акта), но сега можеш да се гордееш. |
| "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдини" изрекъл Стефан Стамболов, преди да стане министър-председател |
| В почти всички опити за осмисляне на емпатията обикновено се посочва присъствието както на разбирането, така и на преживяването. Когнитивното определение набляга на разбирането, на съзнателното поставяне на мястото на другия, а афективното - на отговарянето на емоцията на другия със същата емоция. А ако отсрещната емоция е свързана с желание за интимност - се превръща в сексуално поробване |