Отиди на страница:
Спайки, стопли ли се вече?! Да не стане като с врабчето, ей.. Казах, че обичам дългите отсъствия и кратките, но качествени присъствия.  |
| Поздравявам Грациан, Boatswain Spyder и всички от форума с тази прекрасна песен! Натиснете тук Редактирано от - myrmorko на 11/3/2011 г/ 21:55:02 |
| Прочетох 1/4 от статията и спрях. Тази дама не е и помирисвала какво е това емиграция. В коментарите - буламач. Единствено май беше Капитан Немо, който каза истината: "Има гурбетчии, има и емигранти, друго няма". Между двата вида има само едно общо: че живеят вън от БГ (гурбетчиите временно, емигрантите - постоянно). Всичко друго им е различно. А за "вътрешните емигранти" - то си е направо за смях. Това са само лузъри, които са чужди и в БГ, и извън нея, пък и са некадърни и не могат да емигрират, и са пълни с комплекс за величие, сравнявайки се с "пейзаните" в БГ. Всъщност са нищо. Няма повече да пиша под тази слаба статия. |
Круела, и мен ме вълнува кво мисли Чомски за арабския свят, но не заради арабския свят (аз си имам мнение), а заради Чомски... Виж, не съм се замисляла по този въпрос. Бе ти си бил самата Майка Тереза да се вълнуваш от такива работи...  |
| В статията има добри литературно изразни проблясъци с журналистически подправки, на места дори е интересна в компилацията на реални и виртуални емигранти. Някои ще се огледат в нея, други ще видят измислени образи, но такъв е животът, а в него човекът е най-разнообразният уникум. Не ми харесва завършека на материала - обобщението, че за всичко пак управлението е виновно. Навремето започвахме с "както каза др. Т.Живков" и завършвахме с "както каза др. Т. Живков". Това, че се критикува управлението е добре, даже много добре, но господа журналисти дайте алтернатива на управление. Аз такава в момента и в близка политическа переспектива не виждам. Станишев, цар, Доган и Гоце - това са хората които реално могат да посегнат и посягат към управлението - било директно, било като кукловоди. Останалите "претенденти" са лаещи помияри след кервана. На това аз му казвам да си е.бем алтернативата. |
| Емигрирала от Пловдив в София и няма как да знае, че ако си цървул в България, ще си цървул и навсякъде по света. |
Моят баджанак живее в Америка и не можеш да го докараш в България по друг начин освен вързан със синджир. Идеален вътрешно-външен еми-ими-грант. Не ща, вика, да си идвам, тука ми е по-харно. Седи си там, бичи си чалгата и си пие грозданката. По едно време аз му я пращах от България, но после там се оказа, че били пуснали по магазините по-хубава от нашенската, която не била менте, ами била чиста работа. На същата цена. Аз, вика той, съм гражданин на света. И си седи само в УСА-то. Не мърда от там. Аз му ходя на гости и заедно си пиеме от неговата грозданка и си слушаме чалга. Грациан е прав. Има чалга и чалга. Едната е народно твочество - за душата, а другата е високодецибелен шум. Има ги и там такива, които бърчат нос на чалгата. Чалга ли, не щат да слушат. Ентелектуални ентелегенти. На такива аз им викам: Кога станА коминочистач, кога ти почерне гъзо. |
| Статията е наистина посредствена. Вече поне две поколения, които не знаят "Я кажи ми, облаче" се формират в Родината. За тях няма как тази песен да бъде израз на носталгия. тя ее заместена от чалга еквиваленти. Защото, колкото и авторката да прави заклинания за ограничаване влиянието на чалгата в България, вече две поколения растат с чалгата като популярната музика на България. Носталгията по родината не е толкова носталгия по земя, а по приятели, семейство и свързани с тях ситуации. Много от тези ситуации за мнозина са свързани с чалга. Нещо повече - наблюдават се тенденции за причисляване на чалга и народна музика в една категория. Тук не иде реч само за "Бяла роза" на Славка Калчева. Една бърза сравка във Vbox7 показва, че около 12% от харесалите "Лале ли си, зюмбюл ли си" са я причислили в колекция "Чалга". Няма как "масовият" български емигрант да бъде широко отворен към чужди култури по простата причина, че той не е имал възможност да стане такъв преди емигрирането си. Всъщност истински отворените хора в България са незначително малцинство, което емигрира, за да се отърве от сковаващата затвореност на малкото провинциално българско общество. Икономическият стимул също не е за пренебрегване. Авторката го знае, защото с подобни подбуди се е преместила в София. Една нейна скорошна статия за "софиянците" и коментарите под нея пък показаха, че всъщност "отвореността" може да е достатъчна , за да напуснеш едно място, но да не достигне , за да се инегрираш напълно на новото място. И тогава резултатът не е носталгия, а негативно отношение към хората от мегаполиса, "чужбината" - наречете го както искате. Същото важи и за "мъченичеството". Вече в националния ни характер е залегнало това мъченичество. Ние сме народ от страдалци - освободени "роби" в национален и индивидуален мащаб. Аз не зная друг народ, който да се гордее в такава степен със своето страдание... освен може би руснаците, та може да сме прихванали и малко от тях. Величавото страдание, ГОРДЕЛИВОТО (за разлика от християнската концепция за пречистващото мъченичество) страдание се е превърнало в наша национална поза. Проявата му сред емиграцията е проекция на съществуващи в България нагласи. Като се замисля ужасно са много хората, с които имам досег, които се оплакват - от бедността, от живота, от хората, от късмета си, "от простотията". Тази нагласа е неразривно свързана с готовността да се търсят причини отвън - за огромната част от сънародниците ни животът е мизерия по независещи от тях обсстояятелства. Проекцията им сред емиграцията е просто частно проявление на типични за страната ни явления. Та статията е посредствена, защото се оплаква, че емигрантите ни не са интелектуалци по природа. Е, не са и няма как да бъдат, бидейки част от нас. gratzian 11.3.2011 г. 20:36:57 Редактирано от - бонго-бонго на 11/3/2011 г/ 23:11:33 |
Днес живее във Франция и работи там. Утре си стяга раницата и заминава за Индия. Ако иска за няколко месеца, ако реши - може да остане и няколко години. Новото време дава тази възможност. Само дето не мога да разбира що някой ги спират на Лампедуза пък за други лагери по границата искат да градим. Ами те просто са си космополити хората. Редактирано от - Brightman на 11/3/2011 г/ 22:34:26 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Спайко дотам се е възгордял, че се е самонарекъл "другаря Дъ Спай", а с трите пашипорта сигур иска да се изкара за "вяра, надежда и любов".. |
| Слушането на чалга, разбира се, е осъдително, но четенето на Чомски, както и на всеки друг "ляв либерал", си е направо безнадеждно. Чалгарят поне се радва на живота, а чомскарят е нек'ъв намръщен, озлобен и отчаян неудачник. Ерго, от чалгар може и да стане човек с повечко бой, бачкане и образование, от чомскар нищо не става. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
| Така е Зевзека. Некой тука ми плямпат за носталгия - каква носталгия бе? Да живея в кочината с лайната ли? Тия дето отлетеха с мен, епа никой се не върна и не му требе. Даже и не искат да слушат какво става в България, защото те отдавна не се чувстват българи, тъй като за разлика от някои хуймайнойиди именуващи се бугари, ние се чувстваме по окосмени и ни викат космополити, а сме по-окосмени, защото пей-стаб биловете или дайрект дебита работи всяка седмица или на две недели веднъж. Епа, ако щете България я запалете - тя и без това гори и нищо се не види! Нерон да не би да няма последователи, но си имате пожарникар да ви брани от огнените езици - за другите езици вече беше казано.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Дъ Спай, Баджанакът си е турил на стената един портрет на другаря Т. Живков. Всеки път, вика, когато ме налегне носталгията, поглеждам портрета и веднага ми минава. |
