Велики, Разпети Петък е денят в който Исус е разпънат и положен в гроба. Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Българинът казва, че на този ден и пиле не е пее. (В Гърция това е официален неработен ден, а за първи път от 2010 г и в България). Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата върху, която е изобразено погребението на Христос. Самата тя се поставя върху украсена маса. През целия ден и вечерта се може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.

Народен празник в чест на Св. Георги, който според народа е покровител на овчарите и стадата. Този празник е свързан с богата обредност, която засяга всички страни от живота на българина. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и осигуряване на здраве и благополучие.
В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичва дома и кошарите. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото на паша, а когато се върнат се извършва обредно доене. На Гергьовден се коли агне като жертва на светеца - покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави на зелено в църковния двор, край селото, край кошарите. Освен печеното агне се носят и други обредни храни. Особено място заема Гергьовденския хляб. В Източна България младите булки стоят прави да трапезата, за да станат високи конопите. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. Около трапезата цял ден се играят Гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или бременна жена със зелено клонче. За здраве всички са мерят и се люлеят на люлки. Със същата цел сутрин рано на празника здрави и болни се търкалят в росна трева. За плодородие всеки стопанин заравя Великденско червено яйце във средата на нивата си. На места се пали и сламата останала от Коледната вечеря на нивата.
За да не се вземе плода на нивите и млякото от добитъка чрез магии, стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъка като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (виж ладуване).

Гергьовденски курбан: За този обичай се избира първото родило се мъжко агне. Окичва се се цвете, на дясното рогче се закрепва свещичка и се запалва преди коленето. В Южна България колят агнето в градината под плодородно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак на челата на децата, за да не ги ловят уроки. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за "да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката - "да тече млякото като вода". Гергьовското агне се пече цяло и се окичва със стрък зеленина.

Гергьовденски хляб: Боговица, кравай, колак, пита за Св.Георги, просфор, овчарник, кошара, балтак и др. - приготвянето му става предишния ден. Забърква се с нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна - с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката е облечена в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец.

Църковен празник: Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и от християни, и от мюсюлмани. Син на богати родители - християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е обезглавен в 288г. по времето на император Диоклетиан. Св. Георги се превръща в покровител на войната и войската. Народни поверия описват Св. Георги като змееборец и драконоборец.

Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло, свинска пача, яйца.