Отиди на страница:
| Значи са върнати на принципа 'позволено е всичко, което не е изрично забранено'. Нали няма закон, в който да пише, че не трябва да се връща нищо на царската фамилия. Схващаш ли?!  |
| Да, Ветов, 11 к дка, дадени от местната поземлена комисия и имотите , деактувани от Софийска община. Нямам какво да кажа за поземлената комислия. Но за общината - мога. Как публична държавна собственост е деактувана от общината, за мен остава мистерия. Това би трябвало да стане от областния управител, струва ми се. Редактирано от - бонго-бонго на 29/3/2011 г/ 18:39:32 |
| PARAGRAF, не са само имотите по черноморието раздавани безвъзмездно като оземляване и след 1989 г. върнати и продадени на баснословни цени. положината пловдив е така. кючук париж и мараша са раздадени безвъздмедно на бежанци от македония и тракия след балканските войни да си построят покрив над главата. повтарям безвъзмездно. сега техните многобройни наследници ги предоставят за строеж на жилищни блокове срещу половината апартаменти. от това по голямо дебелочие и грабеж здраве му кажи. даваш подарена земя, с парите на други обикновени хора ти строят жилище безплатно, изобщо мечта. но понеже се облагодетелстват бедните пролетарии, никой не протестира. за софия не знам, имало е някакъв квартал бездомник на бежанци кадето е сега зона б5. |
| позоваване на нйиоския договор е глупаво защото е незконен. съединените щати като страна от победителите не го признава и до ден днешен не е ратифициран от американския конгрес. незаконното не съществува. свидетели сме на ограбване на царското семейство с цел поуспокояване на пролетарските мераци.*** Редактирано от - sybil на 29/3/2011 г/ 20:11:56 |
| ---------Е да беше дошъл с нотариални актове и като ВСЕКИ ДРУГ да докаже собствеността си Ммм даа, Не зная как стоят нещата със царските имоти.Зная как всички председатели на ТКЗС- та се оземлиха богато , без да имат и един декар земя само със свидетели. Като добавим и днешните "милиардери "станали такива при демокрацията , това което има Крадлив Дедо, е капка в морето. |
Освен с далаверката с имотите, Симеон се уля тотално и "предаде каузата" с влизането си в тройната "коалиция" (= алъш-вериш за доограбването/дооглозгването на България)... И то с тези (БКП), които разстреляха чичо му и предадоха страната ни на Сталин на тепсия. Такова падение май никой не очакваше преди изборите през 2005... И остана докрай в престъпната "тройка" (= шайка) !   |
| Търновската конституция изиграва изключително важна роля за модернизацията на България, извършвайки и една конституционна европеизация. Годините след 1878 г. могат да се сравнят с времето от 1997 до 2007 г., когато нашата страна реципираше европейското право, за да бъде приета в ЕС. След Освобождението ние също имаме, както и днес, своите европейски тютори, които ни подпомагат в усилията за модернизация. Знаем, че според член 4 от договора от Берлиниския конгрес в България трябва да бъде приет един Органически устав. Такъв устав се изготвя от руските представители, като той е на практика изцяло основан на сръбската конституция от 1869 г., която в никакъв случай не е сред онези основни закони, установяващи парламентарно управление. Напротив, сръбската конституция предвижда едни твърде консервативни модели, едно на практика непарламентарно управление. Бащите - учредители във Велико Търново отхвърлят руския проект за Органически устав и изработват наша конституция, реципираща, както знаем основно белгийската. Приемат конституция по западен модел с конституционно-парламентарна монархия, ясно разграничаваща двата статута на монарха - публичноправен и частноправен. Това на практика е един модел на конституционно устройство, който е характерен за просветените монархии в Западна Европа. Да си припомним, че в това време в Европа има само две републики – Швейцарската и Френската, и конституционната монархия е напредничава и модерна за времето си форма на управление. В глава ІІ на Търновската конституция е предвидена и ролята на владетеля, държавния глава. Българското кнажество е монархия наследствена и конституционна според член 4 на Конституцията. Но аз искам да се спра по-специално на член 35, който по един много особен начин влияе и върху нашето модерно развитие, върху ситуацията на страната в момента. Много е странно, че няма почти никакви дебати за ролята на Търновската конституция като първа българска конституция, макар че сме в навечерието на 20 годишнината на новата ни конституция, която само след няколко месеца ще отбележим. Днес обаче никой почти не говори за така наречения референдум от 1946 година, проведен в разрез с действащата тогава Търновска конституция. Тези неща някак си удобно се забравят или се премълчават и се изтъква ролята на Съюзническата комисия, която е била тук тогава и е диктувала какво да става и какво да не става. Така или иначе в Търновската конституция е показана позабравената като че ли днес роля на българския владетел, уредена в нея, и предопределяща важното му значение за модернизацията на държавата, както чухме и от преждеговорещите. Съвременните дебати са позабравили ролята на първата ни конституция, но не и член 35, който обаче се тълкува превратно и влияе върху общественото развитие в момента. За какво става дума в член 35 от Търновската конституция? С него се урежда обдръжката на княза, царя по-късно, тоест урежда се заплатата като Цивилна листа по модел, възприет във всички модерни западноевропейски демокрации, които по това време главно са парламентарни и конституционни монархии – Великобритания, Белгия и много други. С въвеждането на института на Цивилната листа всъщност се посочва, че князът има две тела – физическо и политическо. Като „политическо тяло” той е държавен глава, а като физическо лице той има часен живот и може да участва в гражданскоправния оборот, Ала той не е собственик на държавата, какъвто е абсолютният монарх и каквато е традицията в Османската империя, в Руската империя - по това време последните бастиони на абсолютната монархия. Князът е висшият служител на държавата, но пак повтарям не е нейният собственик, защото получава заплата за дейноста си според член 35 от Търновската конституция. Това разделение на телата на владетеля, което има много стари корени, е именно конституционната европеизация. Тук съвсем накратко ще посоча някои исторически реминисценции по повод двете тела на царя. Идеята идва още от античността - Метепtо qиоd еs hото, Метеntо qиоd еs Deus - така шептял робът на триумфиращия пред възторжените римски граждани император според описанието на Франсис Бейкън в есето „За империята". В деня на триумфа си римският император минавал на колесница, теглена от четири бели коня, от Кампус Марциус до Капитолия, облечен в пурпурната тога на Юпитер, държейки орловия скиптър на божеството, с боядисано в червен киновър лице, а робът държал златния скипър над главата му и изричал горните думи. За да обяснят тази двойна корпоралност на владетеля, римските юристи определят императора като еднолична корпорация, съдържаща физически субстрат, но изпълняваща политическа роля, служебна функция. Ернст Канторовиц нарича това разделение Доктрина за правомощията, като разсъждава в прочутата си книга от 1957 г. върху простата дистинкция между човека и неговото служение, която със сигурност надхвърля днешното въображение, както на повечето политици, така и на някои магистрати. За да направи разбираема Царската дупликация, Канторовиц разказва за Херодот, който приветствал градовете, принасящи два култа на Херакъл - като на герой безсмъртен и като на смъртен. Според Плутарх Александър Велики правел разлика между приятел на Александър и приятел на царя. А на златната корона на баща му – Филип Македонски, върху изящните лаврови листчета била ювелирно изработена и една кацнала муха, за да не забравя, че има освен царско и човешко достойнство. Сенека разкрива същноста на двете тела на владетеля чрез примера за корабния кормчия, който е и пасажер, и управляващ в морето. Принципът на „близначността" е издигнат и от неопитагорейските писатели във „Върху кралстването" - царят в плът е като останалото човечество, а като цар е копие на върховния Майстор, който оформя царя, ползвайки се за архетип. Тези идеи влияят и върху теоретиците на абсолютизма - Жак де ла Гел във Франция и архиепископ Джеймс Ъшър в Англия. Нормандският аноним също различава двойнствената личност на краля - едното лице е от природата, а другото - от Благодатта. Доктрината на юристите от Тюдорова Англия е свързана с езика на апостол Павел - преминаване от Павловия соrриs Сhristi към Срeдновековния соrриs есс1еsiае туsticит, а след това към соrриs rеpublicае туsticит, приравнен с корпус морале ет политикум на общността, докато накрая се появява девизът, че кралят е или има политическо тяло, което никога не умира. В крайна сметка двете тела на краля са порождение на християнската богословска мисъл и са повратна точка в християнското политическо богословие. По-подробно историята на въвеждането на Цивилната листа и правната й обосновка е разгледана в нашата обща книга с господин Гочев и господин Шалафов – „Истината за царските имоти в България”, която се разпространява в книжарници „Хеликон”. Там историята на института на Цивилната листа е проследена подробно. Бел. на модератора: Моля, не помествайте толкова дълги постинги, които затрудняват зареждането на страниците и четенето от страна на другите потребители. Редактирано от - sybil на 30/3/2011 г/ 12:43:56 |