Отиди на страница:
И като не могат да си докарат приходи от билети, искат някой друг да ги издържа, за да имат малко представления, които малко публика посещава. Тук в спора между пазарници и "анти-пазарници" по отношение на финансирането на културата, рано или късно трябва да опрем до проблема за т.нар. критична маса. Схемата на Хексето за 20-те процента, които гледат театър и дърпат обществото напред, е принципно вярна, но сгрешена в числата. Добре, можем ли някак да посочим числов праг на публиката, отвъд който публичното финансиране на културата става безсмислено? 5 %? 1 %? 1000 души, 100 души? Аз не съм сигурен, че можем. Да се търси такъв праг - това е пазарно мислене. А публичното финансиране в крайна сметка има за цел тъкмо да компенсира онова, което пазарните механизми не успяват да свършат. Защото е ясно, че в идеалната пазарна ситуация дори пловдивският театър и опера (примерно) няма да съществуват. Въпросът е искаме ли я тая ситуация, или не я искаме. Аз не я искам. А че посетителите на театри, опери и т.н. в България са и ще продължават да бъдат минимален процент от населението, това би трябвало да е ясно на всички. Наскоро едно изследване на читателските навици в България установи, че те са сходни със страни като Перу и Гватемала. За наше съжаление тези две страни поне си имат писател нобелов лауреат. --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
кое е по-добре - да се направи една гениална оперна постановка например в Плевенската опера, например с модерните Ана Н. и Виразон (които пълнят залите във Виена и Залцбург) и тя да се играе пет пъти пред 50 ценители, или да се постави някоя от халтурите на Стефан М., която да се играе 50 пъти пред 1000 зрители. Сакън - гениални оперни постановки не трябва да се правят - докараш ли гениален режисьор да направи гениална постановка, обикновено се получава нещо ужасно  Операта си е традиционно изкуство и трябва да се поставя традиционно!Ся, ако говорим за Нетребко и Вил(!)азон, има един малък проблем, че Вилазон е претърпял операция на гласните струни и май не успява все още да си върне гласа. Както и да е, очевидно визираш залцбургската "Травиата", тенор за Алфред все ще се намери. Би било безумие такава постановка да се направи на място, където няма кой да отиде да я види. Съмнявам се, че и певци от такова ниво ще отидат да пеят някъде в оперен спектакъл, не в камерен концерт, ако ще се очаква публика от 50 души. Друг въпрос е, ако ще правим Плевенски музикален фестивал по подобие на Залцбургския, на който ще се стича публика от цял свят. Това би било добро начинание, пожелавам му успех! То имаше май някакви дни "Катя Попова" в Плевен, какво стана с тях? А кой е Стефан М., не се сещам, та да ти отговоря. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
Тук в спора между пазарници и "анти-пазарници" по отношение на финансирането на културата, рано или късно трябва да опрем до проблема за т.нар. критична маса. Тук изобщо не става въпрос за пазар и антипазар, както се опитват да го изкарат "анти-пазарниците" с надеждата, че като нарекат нещо пазар, то е лошо и значи ще им даде държавата някой лев.Въпросът е - трябва ли държавата да финансира "културни институции", които имат малко представления и не събират публика. Едни казват "да", аз казвам, че държавното финансиране трябва да се насочи към тези културни институции, които изпълняват едновременно две условия: 1. Представят "високо" изкуство - което разбира се, се определя субективно. 2. Събират публика. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
държавното финансиране трябва да се насочи към тези културни институции, които изпълняват едновременно две условия: 1. Представят "високо" изкуство - което разбира се, се определя субективно. 2. Събират публика. Проблемът, драги ми Манрико, е че "високото изкуство" по дефиниция не събира публика. Така че твоята комбинация от две точки е просто йезуитщина. --- Блогът на Руританец - Ruritania Press Редактирано от - Руританец на 31/3/2011 г/ 12:50:22 |
| Въпросът, на който трябва да си отговорим, всъщност не е толкова сложен. Искаме ли да издържаме с публични средства културни институции, или не искаме? Мисля си, крайно време е, ако трябва с референдум, да се вземе такова решение и оттам нататък да знаем какво правим. Или оставаме с три театъра в София, от които два поставят весели халтурки, или решаваме, че ще поддържаме театрална мрежа и ще я финансираме. Разкраченото положение, в което пребиваваме, не прави услуга никому. Разбира се, местните общности носят вина за това разкрачено положение, защото лицемерно се възмущават, когато "отгоре" решат да им закрият театъра или филхармонията, въпреки че никога в живота си не са отишли на една постановка там. Но фундаменталният въпрос си остава този и трябва да му се отговори. --- Блогът на Руританец - Ruritania Press |
| JS съвсем правилно отбеляза, че много от театралните изпълнения са скръб и половина, и даже е грешно и 20 души да ги гледат. Типичен пример в случая е ювелирната постановка на Теди Москов „Улицата” където в продължение на 2 часа Мая Новоселска кудкудяка, а Лафазанов кряка. На един от последните театри дето ходих си поспах отлично(служебно ни бяха купили 20 билета). Казваше се май „Запалянковци” където 2 футболни фена си обменяха по телефона терзанията. На 15-та минута се отпуснах блажено, в паузата изпуших една цигара. Второ действия спах дълбоко половин час и 10 мин. преди края се събудих и накрая ръкоплясках възторжено.. |
| Манрико, Стефан М. е истинското име на културтрегера, известен като "Теди М." - Буквите Р и Л на моята клавиатура са една до друга, така че извинявай за накърненото ти чувство за справедливост; Това, че Вилазон е леко настинал не променя същността на въпроса ми - кое е по-добре...отговори, недей да шикалкавиш... |
| Този път манрико е съвсем прав: Тук изобщо не става въпрос за пазар и антипазар, както се опитват да го изкарат "анти-пазарниците" с надеждата, че като нарекат нещо пазар, то е лошо и значи ще им даде държавата някой лев. Въпросът е - трябва ли държавата да финансира "културни институции", които имат малко представления и не събират публика. Едни казват "да", аз казвам, че държавното финансиране трябва да се насочи към тези културни институции, които изпълняват едновременно две условия: 1. Представят "високо" изкуство - което разбира се, се определя субективно. Фундаментален дефект на "не-пазарния" или "анти-пазарния" подход е именно в субективизма, който в случая е неминуем. Държавата е принудена постепенно да се отдръпва от финансиране на искуствата именно защото всяка подборка е субективна и, следователно, оспорима. В изкуството абсолютни критерии няма (например, аз лично не харесвам Куркински) Затова исторически се е оформил механизмът на меценатството - частно финансиране, при което някой спонсорира представлението на Куркински в Полски Тръмбеш. Само че и това е форма на пазарен подход - просто вместо да продаваш стоката на десетки хиляди, успяваш да я продадеш "на едро" на един купувач.  |
| На театър не съм стъпвал от години. Всичко е казано, а и да не е, всичко е ясно. Една част от артистите забавляваха с глупости народа, докато тарикатите му сваляха гащите. После плъпна и чалгата, и така... Класическата музика е друго нещо. Та тъй, на опера и концерт - да, на театър - никогиж. Музеи, изложби, екскурзии, книги, разходки - да, кръчми - по изключение и не във вмирисани дупки с чалга. Редактирано от - dabedabe на 31/3/2011 г/ 15:22:29 |
| Професоре, ние простите пазарници ядем доматите с колците, само ако колците са малки и крехки, така че знаем, че от времето на Аристотеловия "Органон" насам е аджамийско човек да се хваща на подобни въпроси с уловки. Ама все пак ако ти ми отговориш категорично и недвусмислено на въпроса - "Кое е по-добре - Боко да е минпред, а Дянков минфин или Боко да стане президент, а Дянков минпред", ще се постарая и аз да отговоря в знак на благожелателна реципрочност. За по-просто можеш да отговориш с "да" или "не" на въпроса "Ти престана ли да шмъркаш кокаин всеки ден?" _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
| кокаин всеки ден да шмъркат могат да си позволят само много богати хора и НИКОЙ, списващ в сий форум; |
| Браво, бе, ти бръкна на Манрико в душата! Щом е ного умен, трябва да е ного богат! Значи, ако се вгледаме в някакво нормално разпределение, болшинството от хората ще искат средно ниво "духовна храна". Такава духовна храна някак си може да се самоиздържа. В двете крила са малцинствата - по-безпросветните и по-просветените (доста грубо определение, но за краткост го оставям). И тук следва въпроса - как цялото разпределение да се транслира постепенно (sic!) в посока на по-просветното. Е, това става като "духовната храна" на по-просветеното малцинство бъде подкрепена. Това се осъзнава от хората, искащи да живеят в общества, които са като цяло по-просветени. Естествено, такава транслация е невъзможна в рамките на година-две, може би дори в рамките на едно поколение. Затова Манрико си мисли, че е прав, гледайки единствено моментната снимка на състоянието. А който иска промяна на това състояние, знае, че това не става от само себе си. |
| Би трябвало да има някаква силна зависимост между материалното положение и на какви представления се ходи - опера, театър или на чалга-концерт. Само че в България всичко е обърнато наопаки - почти всички са много бедни и би трябвало да ходят на чалга-концерти, но много хора се отвращават от чалгата и когато могат да си го позволят отиват на опера или театър, както и обратното - дебеловратите богаташи в България са посетители не на оперите, а на чалга-концертите. --- Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление. |
| Много тъжна статия, а още по-тъжно му става на човек, като чете някои коментари. Наскоро писаха, как 19 - 20 год момчета излизат и пребиват техни връстници с железни пръти до смърт ей така, за забавление. Ето това е пряка последица от бездуховността и пазарния подход към култура, изкуство и образование! Какво следва? Още повече полицаи (макар че сме първи в Европа по брой на правоохранители на глава от населението), докато го докараме на всеки човек да има по един полицай. Не че имам нещо против полицаите, които си гледат работата. Проблемът е в политиците, които не знаят какво означава политика в областта на културата, образованието, здравеопазването, религията, икономиката и какво ли още не и заместват всичко това със силови методи! Та това се получава, когато театрите, оркестрите, галериите и всичко друго се унищожава и се дават повече пари за подслушване, отколкото за култура! |