I

Театрите са в страхотен подем. Театрите в столицата са пълни до пръсване, билети трудно се намират, а за някои постановки това е направо невъзможно. Всичко това - въпреки последните театрални реформи на кабинета, който обединяваше някакви необединими структури, така както навремето се създаваше ТКЗС-то.

Театрите няма да ги мислим.

Минаваме нататък.

Киното е в подем. "Мисия Лондон" събра за първата си седмица повече зрители от първата седмица на "Аватар".

"Тилт" се радва на добър финансов успех.

Българските сериали по всички телевизии събират рекорден брой зрители.

Киното няма да го мислим.

Да минем нататък.

Галериите са в страхотен подем. Посещавани са от толкова хора, че дори Анелия, Камелия, Глория, Малина, Къпина, Диня и Мушмулка станаха патрони на Анди Уорхол.

Галериите няма да ги мислим.

Да минем нататък.

Музиката... оооо, музиката е толкова добре. Оперните ни певци са най-конвертируемата ни стока навън. Всички знаят кой е Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Анна Томова-Синтова.

Музиката няма да я мислим.

Да минем нататък.

То май не остана. Всичко е чудесно и с това приключваме. Благодарим ви и на добър час...

Бих искал да завърша по този начин и повече да не пиша за изкуство и култура.

Това би бил един чудесен завършек на една кратка ода.

А сега...колкото и да е гадно...ще обърна палачинката...

И започвам отново...



II

Театрите са в страхотен подем... в София, Пловдив, Варна... В Триград, Павликени и Радомир децата нямат идея какво е театър. Е, все някога ще отидат на такъв - ако станат студенти в някой от големите градове. Засега обаче те нямат никаква идея какво е това и ние няма да ги мислим.

Да продължим нататък.

Да сложим ли бас, че зрителите от много български градове не са гледали българско кино.

Просто защото киносалони има само в големите градове.

Така че... единственият "сблъсък" с новите български продукции са излъчваните по телевизиите нови български сериали.

Което е по-добре от нищо.Така че няма да ги мислим...

Да продължим нататък.

Изобразителното изкуство е много по-достъпно. Слава богу, дори в малките градове има много галерии. Там местни художници продават за по 40 лева картини на местни хотелиери, които не че много държат да имат такива неща в хотелите си, ама им ги изискват разни комисии по категоризации. Нямаш ли картини - хотелчето ти не получава три звезди.

Така че няма да ги мислим.

Да продължим нататък.

Музика - о, тук нещата са най-добре. Музикантите свирят или по провинциалните оркестри, които все още не са закрити (някои от тях) за 300 лева месечно... Или се преориентират към кръчмите.

Късметлиите заминават да свирят по кораби за 2000 евро на месец, където се свирят по 7 серии на вечер и ако не се напиваш като задник, няма да издържиш.

Така че да не ги мислим.

Слагаме край на втора част...

Да видим какво стана...



III



Картинката е следната. През последните 20 години, за добро или лошо, всичко в сферата на културата и изкуството се концентрира в София, Пловдив и още един-два града.

Демек - една трета от цялото население на България.

Което е добре.

Така че да не го мислим.

Останалото население на страната ни остана без духовна храна и се информира за киното, музиката, и други достижения на духа само благодарение на милостта на Явор Колев, който още не е закрил всички торент тракери.

Което е все нещо.

Така че да не го мислим.

В София раздават награди за театър. Ние, които живеем и работим тук, отлично знаем кой е Мариус Куркински, кой е Теди Москов, кой е Александър Морфов.

В Полски Тръмбеш не знаят. Няма как да знаят това.

Те знаят само Ивана, която е изнесла безплатен концерт на площада по време на някоя предизборна кампания.

Ние не знаем какво става в Полски Тръмбеш. И не ни интересува. Подобни градове ни стават интересни само ако някое дете заколи семейството си или ако някой несретник вземе заложници в някой банков клон.

Ние сме аристократите. Интересуваме се от хайлайф и култура.

Те се интересуват от цената на бахура и свинските бузи, които, макар и гадни, са евтина храна.

Ние се гнусим, че в тази храна няма фибри и омега 3 мастни киселини.

Те гледат с учудване лауреатите на "Икар" и викат - тия па кои са и какво са направили...

Замириса на антагонизъм столица - провинция.

Не исках да става така.

Не исках да пиша всичкия този текст.

Исках някой на наградите "Икар" да каже - аз се отказвам от своята награда заради средния пръст, който сте показали на изкуството и културата в малките градове.

Исках някой да произнесе реч за това, че само преди няколко месеца удариха театъра в Смолян, операта в Пловдив...

"Представляваме винаги безнадеждно малцинство и което е по-лошо - узурпираме си правото да подгряваме тревогата..." - прозвучало от устата на Теди Москов трябваше да бъде нагледно визуализирано от всичките му колеги.

Не стана така.

Така че да не го мислим.

Все пак изкуството е в подем.

А цената на бахура е доста поносима.

Тоест имаме една сериозна предпоставка всички да са щастливи и доволни.

Лошото е, че когато всички са щастливи и доволни, вариантите са два - или апатията е победила обществото...или културтрегерите се страхуват да назоват нещата с истинските им имена.

Иначе - честито на победителите снощи.

Все пак театърът е в подем.

Поради простата причина, че за да има театрален подем...трябва да има театри.

Е, ние имаме този късмет.

Така че да не го мислим...