Отиди на страница:
| Графе, благодаря за съпричастността, но в името на истината, учителите отдавна не получаваме 200 лв. Не че е много, не че дори стигат, но далеч не са двеста. И в период на криза /с която тъй или иначе забаламосват съсловието ни и достатъчно загрижената общественост вече 20 год/, в период, в който много хора губят не само работата си, но и обозримата переспектива за препитание - независимо високоплатено или не - това, което получаваме бива. Проблемите ни са други. Ако бяха само в заплащането, биха били много лесно разрешими /Припомням колко лесно в края на мандата на предишния Кабинет, за месец-два-три беше пропилян бюджетния излишък/. А те са много по-сложни. Не че нямат връзка с темата, но не ми се разискват тук на дълго и на широко, пък и нямам възможността да го правя сега. Но да, децата не подражават на учителите, не подражават дори и на родителите си (което е далеч по-страшно); кумирите им са от друго естество, друго измерение. Кумирите им са толкова непривични за живота, изкуствено създадени и неестествени, че сякаш са паднали от космоса. |
| Жена22, не че са 200 но скоро попаднах на обява на елитно софийско училище. Търсеха учител по няква природоматематическа наука, да преподава на английски и със стаж... за колко мислиш? Нямаше 500 лв. ! И това разбира се на фона на "кризата и безработицата", където логиката е желязна - Къде шъ ходиш ве, кът останеш на улицата шъ бачкаш и за 200! Е няма как да стане! |
Тука доста се изговори и за безработицата, че хората не били инициативни, че били мързеливи и пр. и пр. Не че няма и такива, но напоследък доста голяма е групата на тези, които отказват да работят за без пари. Защото поговорката "Залудо работи, залудо не седи" е възникнала във едни патриалхално-селски времена, когато човек е работил САМО И ЕДИНСТВЕНО ЗА СЕБЕ СИ И СЕМЕЙСТВОТО СИ. И по същество българинът малко се е променил - много се е променил светът около българина. Как ще свърши това - предстои да видим... |
А е толкоз ясно и просто какво трябва да се направи - ВЪЗПИТАНИЕ (манталитетът се възпитава). Още Аристотел е казал че невъзпитано население може да разкапе хилядолетна и здрава империя. Гладиатор  Няма ли във форума някой, който да има познат или близък депутат, министър или друг човек от властта? Ето, във форума има хора като Сибила, Круела, Караваджо, Е6, Гладиатор и др, които със сигурност ще могат да го убедят, че трябва да се организира например, комисия която да разгледа, да проучи и да вземе решения как в образователната ни система, по ТВ, радио и вестници да се набляга на моралните ценности. Могат да се направят интересни предавания които да грабнат вниманието на учениците, пък и не само. Във всеки човек е заложено добротата, доброто начало. Само трябва да се развие. И, мля ви, не ми казвайте, че фантазирам. |
| Доси, мисля, че доста ще има да чакат с това обявено заплащане или пък ще се появи някой, когото ще се чудят как да уволняват после /за София говорим, нали?, защото 500 лв в провинцията си е препитание/ Аз съм ЗА "залУдо работи, залудо не стой" /с известни уговорки, разбира се, виж послеписа/. Това е за предпочитане пред ситуацията, в която бездействието ражда само глупости, печал и отчаяние. Естествено, че всеки трябва да се бори да покачи стойността на труда си /чрез преговори с работодателя, повишаване на квалификацията, ако е възможно, поставяне на справедливи, реалистични условия, промяна на работата, преквалификация, и в крайна сметка и промяна на местоживеенето, ако е възможно/, но когато и тези начини са нереализуеми по една или друга причина, по-добре е да продължиш да се трудиш, дори и нахалост. Да продължиш да си полезен по някакъв начин. Ако не използваш пълноценно времето, за да инвестираш в себе си, в близките си и във взаимоотношения с тях, по-добре не го пропилявай като бездействаш за дълго време и впоследствие, деградираш. Най-простичкият пример: много хора се оплакват, че са безработни, а не се сещат, че биха могли да измитат стълбището на входа поне веднъж седмично, дори и без заплащане. Хайде, за прекопаването на междублоковите пространства трябват инструменти, а не всеки в града разполага с такива, но все още в повечето домове се намира по една метла, парцал и кофа. Слава Богу, около моя вход всяка тревна площ си е намерила стопанина. Копае си я, сади си цветчета и тревички, полива си я /е, малко с общата за входовете вода от мазите, но нищо, важното е, че я поддържа/ Някои са отишли доста далече дори, заградили са си я и са й сложили катинар. Не им предирям, защото през повечето сезони там /сред някой и друг магданоз и домат/ растат цветя, много цветя и радват окото. ПП 1 Сега някой да не си помисли, че съм работохолик. Нее, няма такива неща. ПП 2 Все пак, наемникът-работещ "залудо" да не забравя, че с ниската цена на труда си може би взема хляба от устата на този, който не може да си позволи лукса да работи нахалост. |
| Жена22, аз не вижда големи противоречие между нашите възгледи, просто съм малко по-краен. И така ще е, защото като се направи една проста сметка и се получава, че на хората в България се предлага да работят да си плащат сметките и за да се хранят. Ако им се наложи да се лекуват - трябва да харчат спестеното за черни дни (то не че като си болен дните не са черни де). Ако искат да идат на почивка (какъв разкош) - едва ли не трябва да вземат кредит - безумие някакво... За такъв човек в такава ситуация изходите са 2, знаеш ги, Терминал 1 и Терминал 2. И после "Вай, вай, вай... ного лошо, хората бягат, нацията застарява, изчезва..." Гъз глава затрива! Индивидуалната и организираната алчност са врагове на общността и обществото. Не можем чрез "изкривена държавна политика" да утолим тази алчност. За алчността и лакомията на малцина не бива да жертваме интересите на мнозина! Няма да сработи. |
| Съгласна. На едно мнение сме: става въпрос за това, че не работодателят или държавата може да очаква, че някой, дори и най-изпадналият, си Умре да му бачка бадева, а за лична езистенциална философия. За това, че се случва понякога в живота уменията, знанията и усилията ти да нямат пазарна цена, но това не означава, че не си струва да продължиш да работиш. Дори и по-усилено от преди, когато цената им е била далеч по-висока. Най-малкото защото, някой може да забележи трудолюбието ти, да му намери приложение и да го оцени по достойнство. |
| Друго се сещам в момента. Неотдавна се случи на една среща в София да се видя с познати и приятели, които не бях виждала от много години. Бях изненадана от един факт. Не съм допускала, че децата им ще останат в България да продължат образованието си и впоследствие да се реализират професионално тук . Става въпрос за финансово стабилни, добре образовани и конкурентноспособни на пазара на труда семейства. Някои - наемни служители, други - със собствен бизнес. Семейства, за които не е особен проблем да издържат децата си да учат в чужбина. Децата им, нелишени от подобни на родителите си амбиции, завършили реномирани софийски училища, свободно ползващи поне един чужд език /нерядко и 2-3/, са избрали да продължат образованието си в България. Нещо повече, работят тук и се борят с живота от ниски стартови позиции, наравно с тези, нямащи късмета да имат контактите, финансовия стабилност и приятелствата на родителите им. Тази нормална, иначе, ситуация ме изненада, трябва да си призная. Попитах защо са останали тук и получих един и същ отговор: децата не искат да чуят за чужбина, категорични са, че искат да останат в София. Явно когато могат да си подсигурят някакъв сносен живот, младите образовани и амбициозни българи виждат възможности и тук. Явно нещата допират наистина най-вече до пари и когато те не са оскъдни, няма много причини да търсят живот другаде. Явно тенденцията, поне в София, се е променила в последно време. В провинцията, която аз познавам, не е съвсем така. Немалко от най-конкурентноспособните младежи, пък и не само те, виждат като единствена приемлива переспектива тази навън. Сигурно са прави - дали ще направят крачката към София, Варна, Пловдив, т.н или към чужбина – жертвите са съпоставими. Очакваните ползи – не. |
Добре де, де ги намирате тези емигранти, дето толкова истерично се хвалят със съмнителни постижения? Навсякъде, манрико. Достатъчно е да се огледаш и да разчетеш правилно знаците. Има, разбира се, и други, но те са по-малката част. |
| Та значи крадците предлагат да се обединим и да вървим смело напред. Това е много вълнуващо наистина. То било лесно. |
| Ако моята емигрантска памет не ме лъже, в София има една голяма сграда, пред която двама карловци стоят отпреди баща ми да се роди. Та като си спомня, че те са също от емигрантите, много ми става драго, че по тяхно време е нямало интернет, та да може някой светъл да им рече, "Ние тука сами ще се оправим! Стойте си у Букурещ!" Е6 е прав в много неща, ако ние сме видяли, че нещо може да се направи и по друг начин, логично е да го споделим. Защо чуждо ноу-хау в техниката може да се приеме, а в социалната сфера - не? Нещата се пригаждат към другата действителност, както макароните от Китай в Италия. Що се отнася до доброволния труд - аз се върнах току-що от една конфереция, на която двеста човека се бяхме занесли да обсъждаме как родителите могат да участвуват по-продуктивно в училищния живот, кажи-речи, училищно настоятелство. Някои бяха шофирали по 14 часа, някои бяха летяли и шофирали по нощите, всички ние си бяхме взели по ден отпуска за своя сметка (конференцията започна в петък) и работихме като роби от 8 сутринта до 8 и половина вечерта два дни. Нито едни от нас не получава и стотинка за това, нито за всичкото тичане преди и след. Както отбеляза една майка, нашите собствени деца не са от контигента, за който ние тичаме. Колко училища в България имат действащи родителски комитети, които се подкрепят от Министерството на образованието? Колко човека в Министерството на Образованието ходят по стъгди и паланки да слушат какво имат да кажат родителите? Ако някой знае - ще се радвам да науча и да обменим опит. Току виж някое цигане взело че прописало. Моято поща е истинска  |
А е толкоз ясно и просто какво трябва да се направи - ВЪЗПИТАНИЕ (манталитетът се възпитава). Още Аристотел е казал че невъзпитано население може да разкапе хилядолетна и здрава империя. А..... ти имаш предивид Аристотеловата παιδεία - то е нещо различно от онова, което си написал. |
ко моята емигрантска памет не ме лъже, в София има една голяма сграда, пред която двама карловци стоят отпреди баща ми да се роди. Та като си спомня, че те са също от емигрантите, много ми става драго, че по тяхно време е нямало интернет, та да може някой светъл да им рече, "Ние тука сами ще се оправим! Стойте си у Букурещ! Точно това ми доде на ума, когато четех логичните и научно издържани теории на Ламбен на тема "конформното преобразуване в обществото и има ли то почва у нас". |
| Благодаря, Жана22, тук казионни няма, всичко е на добра воля и гол ентусиазъм, но началството на училищата слуша. Има документи, които се разработват от родители, на срещата една от министерските служителки специално излезе да благодари на родителските комитети (една страница списък), че и се накарали какво била написала и го преработили заедно. Девизът е "Да подкрепим всяко дете!" и може и да скърца тук-таме, но работи. Не че всичко е елей и рози, но се виждат резултатите от работата. |
| 67 мисленето ти е 5 за 4. Извинявай, ама нищо общо няма примерът, който даваш, с това, което казвам аз. Аз не отхвърлям външната материална помощ. Посочи ми къде съм го направил. Няма да можеш – объркал си се нещо. Измисляш си. Аз казвам, че можем да се оправим и без нея. Което е нещо съвсем друго. А от твоя пример, знаеш ли какво излиза, ако го екстраполираме докрай? Че, ако ги нямаше външните дарители, нямаше да има Софийски университет. Това казваш ти без да искаш. Глупаво е, нали? Обратно, когато се екстраполира моята теза, че сами ще се оправим, от нея излиза, че Софийски университет щеше да има и без външни дарители. Както има и много други висши училища, построени без дарения. Ако ти беше прав, тях не трябваше да ги има. Но тях ги има, нали? Значи – не си прав 67. Мислиш 5 за 4. Да си жив и здрав и много щастлив, но да си ремонтираш логиката. Нещо куца ми се вижда. Редактирано от - ламбен на 12/4/2011 г/ 02:07:25 |
| Дилемата да живееш в Бг или да емигрираш е толкова жално-гротескна за емигрантите, които са вече навън, че човек просто си слага грях като не я сподели Хайде, приятели, които сте навън, бъдете поне малко състрадателни към нещастните, заблудените, малодушните-дайте им кураж. Кажете им истината! А тя е-навън се раждаш, живееш, в Бг дегенерираш!Няма бъдеще, няма настояще-има живуркане и ерзац Много българи, останали в Бг не емигрират поради страх. Страхът е основната причина умни и интелигентни хора да ядат лайна тук. Ами какво ще работя-аз съм писател, журналист, хуманитар? Трябва да мия чинии. Булшит! Ако имаш мотивация, ако си наистина здравоработещ, ти си в конкуренция с мърдясани и глезени местни, мургави и всякакви- и ти винаги ще успееш, шото си излязъл от ада. Ще се радваш на зелени паркове, уредено общество, приятен и мечтан живот, като в Едема, ще си в полза на теб и близките ти, закотвени в Геената. Други злобеят, щото не могат, държани тук поради някаква зависимост. На тях бих казал-смирението е благодат. Трети не смеят-най голямата група. "Стар съм, трябваше да го направя на 30"-на тях бих казъл, че животът е за смелите, а старостта е примирение-гибел. Четвърти чакат някой да ги оправи "навън' и те само да кацнат като Елвис-на тях бих казал-ами по добре си седете тук. Естествен подбор. Учил си нещо, което искаш, но в сбъркана среда си непотребен-или се жертваш, или сменяш наученот, ако имаш време, или средата- обществото. Слизаш на по ниско ниво-но уверявам те-ще си в пъти по хепи от това в Бг на най-високо. Защото СРЕДАТА Е ВСИЧКО Тези, които чакате някой да ви оправи-седете си тук и плюйте оправилите си. Тези, които искате сами да се оправите-плюйте си на петите на секундата, че става все по трудно Натиснете тук Редактирано от - Наум на 12/4/2011 г/ 02:23:18 |
"...то пък един живот..."  Когато някой сложи такова нещо в публикацията си, според мен не заслужава внимание. Който се оплаква - нула внимание. |