Данните от преброяването през т.г. са силно преувеличени. В момента в България живеят 4.6 млн. българи и 1.3 млн. цигани и турци. Или общо 5.9 млн. постоянно живеещи в Аспаруховите земи. Това са демографските ни реалистични факти. Всичко друго е пълна статистическо-лъжлива манипулация на националната статистиа, управлявана от една дебелана, която не знае каква е разликата между корелационен и регресионен статистически анализ. Жална ни майка българска, защото мутрара от Банкя, ако остане още две години на власт ще стопи българите с още 200 хиляди и ще увели циганите поне с оше толкова!! А турците продължават мълчаливо да се множат и да завземат в Б-ия своето наследство от османскаата империя!Това е истината. Амин! |
Че, ако ги нямаше външните дарители, нямаше да има Софийски университет. ламбен, ако знаеше малко повече за историята на Университета, нямаше да пишеш глупости... предполагам, Двамата братя са помислили и са заделили средства за висшето училище още преди Освобождението. Те са представители на онази емиграция, която също така основава Българското книжовно дружество ..... в странство. (За него братята дарили също). Не, че българското общество нямало някога да стигне со идеята да основе тези научни институции. Но, поинтересувай се малко каква част от оставените от братята Георгиеви средства са всъшност използвани за университета. Великите местни деятели ОТКРАДВАТ една солидна част от средствата. Ако познаваш София, трябва да знаеш, че първоначалните плаанове за университета са били един фолям университетски комплекс между днешния ректорат, Орлов Мост и ул. "Шипка". Но "местният фактор" успява да сложи ръка на голяма част от парцела и парите. Отделно, дела за остатъка от богатството на Евлоги Георгиев се точат две десетилетия след смъртта му. Та така за конфорното преобразуване в условията български..... |
Ламбене, Бонго ме превари с отговора. А що се отнася до екстраполацията, хайде да те цитирам: Ние от слабаци акъл не взимаме. Нямаме нужда. Добавяме Аз не отхвърлям външната материална помощ. Отиваме и четем историята на Софийския Университет и оспореното завещание. Получаваме "Акъл не искам, пари ми дай!"Нищо ново, но не е продуктивно. Примерът с жабетата работи само ако има пълномаслено мляко. В изцедена обезмаслена суроватка работното жабе няма никакъв шанс. Само ще умира по-дълго. Да се върнем обаче към Евлоги Георгиев. „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми..." Забележи, моля те, това "и аз" - съпричастността на един човек, който е можел да се фръцне с шестте си милиона лева (тук икономисти много, могат да ти сметнат колко това прави в днешни пари) и да рече Така, че - имам пълното право да ти го кажа в очите - ти не ми трябваш и твоето мнение не ме интересува. Ама не, той не искал да остави справящите се с ламята сами да се борят. Може би и ние, е-мигрантите, не искаме, макар да нямаме възможностите на Евлоги Георгиев. Това си е наше решение, искаш - не искаш.Благодаря за пожеланията за живот, здраве и щастие - и на теб само такива неща да ти се случват, че имаме още да спорим |
Наум е един от малкото форумци които пишат с красиви фразировки и железна аргументация . Освен че неговите постинги са обагрени с емоции ( но не от онази патриотарските които избиват на маса след три ракии, а натурална и неподправена с развяти трикольорчета), то те са много по-задълбочени и вникващи в корените на проблематиката отколкото са коментарите на много от списващите в "хартиената газета". Винаги чета неговите коментари с голямо удоволствие. Много жалко, че един такъв трибун може да бъде оценен само от лимитирания обсег на този форум. |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
И аз се учудих, че този прекрасен текст на Наум внезапно изчезна. За тези, които не са го прочели - ето го отново:
|
Африкански, сега прочетох написаното. Нямах време през седмицата. Бих ти припомнил едно правило – много е важно да знаеш какво не знаеш. В дадения случай, уважаеми, ти не знаеш с кого говориш. Защото аз живея в парцела на университета, по повод на който ти си позволяваш да ме поучаваш за следното: „Ако познаваш София, трябва да знаеш, че първоначалните планове за университета са били един голям университетски комплекс между днешния ректорат, Орлов Мост и ул. "Шипка". Но "местният фактор" успява да сложи ръка на голяма част от парцела и парите.” Следва да се заключи, уважаеми, че, след като живея тук откакто се помня, аз познавам хората наоколо – израсъл съм с тях, учили сме заедно, познавам фамилиите им, по човешки сме били заедно в добро и лошо. Това не са хора, които са „ ... сложили ръка на голяма част от парцела и парите.” Уверявам те, говориш глупости. Също и към теб присъединилият се. Редактирано от - ламбен на 16/4/2011 г/ 12:43:49 |
Без ум. Хайде и без демагогия. Пък и ако малко мислим, докато говорим, също никак не би било зле. Защото може ли един същи човек да казва първо това: „ ... навън се раждаш, живееш, в Бг дегенерираш!”, после това „Инстинктът за оцеляване е по-силен от всички смешни правила ... По-силен е и от любовта към родината.”, след него това: „ ... ти знаеш ли кога умира сърцето? Умира, когато трябва да напуснеш своята родина.” и накрая това: „Тези, които искате сами да се оправите - плюйте си на петите на секундата, че става все по трудно.” Объркана работа. Общият знаменател на горното е само един – желанието да се направи впечатление чрез говорене на големи приказки. Но, спойващият цимент на мисълта го няма там. Както казват руснаците : „напор на думите, запор на мислите”. Това наблюдаваме. Жалка история. И за да не ме бъркаш с някой друг, докато спориш, защото ти не спориш с мен, а с някакъв измислен от теб, лично твой си противников образ (аз, например, никога не съм наричал предател никого), ще ти синтезирам на кратко следното: Първо. Аз не съм против емиграцията, напротив, казвал съм го много пъти – аз уважавам това решение, приемам го напълно и с всичките му последствия (които, разбира се, остават на гърба на местния разум) и с чисто сърце желая всичкото възможно щастие на онези, които са го взели. Ние сме сънародници и от себе си не можем да избягаме. В този смисъл аз по никакъв начин и отникъде не мога да смятам емигрантите за врагове и бих искал също така да помоля и аз да не бъда смятан за такъв. Погрешно е. Второ. Ако срещу нещо съм против и не съм съгласен – то е някой отвън да се подиграва и едновременно с това да раздава с пълни шепи акъл на тези, които са останали. Точно това правиш ти и аз затова казвам, че заради такива като тебе съм написал това, което съм написал. Оставете ни мира, ние ще се оправим сами – това казвам аз в противовес на подигравките и поученията на такива, като теб. Нямам нищо против позицията на всички останали – те имат всичките права на всички нормални българи, където и да са те – да четат, да бъдат съпричастни и да имат мнение. Само без подигравки и поучения, моля ви – това казвам аз. Трето. Сега за слабаците. Сбърках. Съжалявам. Можех и трябваше да намеря по-мека дума. Моята позиция беше следната – когато отидеш да живееш и работиш, примерно в Констанц, Германия – ти не можеш да участвуваш в обществения живот там. Защото не си местен и не познаваш обстановката – по силата на каква логика ще си позволиш да даваш акъл и предложения на хората там? Същото, обаче, става и с мястото, което си напуснал в родината си. Това казвам аз. Ти си се откъснал от него, скъсал си връзката и вече не познаваш обстановката и там. Не можеш, след като е така, да поучаваш и да предлагаш нещо там. Защото, на всичкото отгоре, това, което предлагаш ти, ще бъде на гърба на другите, а не на твоя. Теб нали те няма там? Какво и на кого си позволяваш да предлагаш тогава? И освен това, да не говорим изобщо, че ти точно за това си избягал – защото твоите идеи са били несъвместими с обстановката, която си оставил след сесбе си. Твоите идеи не са могли да проработят в тази обстановка. Четвърто. В този смисъл, според мен – това са слаби идеи. И оттам аз, погрешно може би, екстраполирам тази слабост на идеите върху личността на техните носители. Не е задължително, обаче, това да е винаги вярно. За което моля за извинение. Не го изясних подробно, за което съжалявам – не хората, които дават идеи отвън, са слабаци – само идеите им. По силата на мястото на тяхното възникване тези идеи са слаби по рождение. Защото една добра идея и работещо решение там, не винаги и не задължително са добра идея и работещо предложение тук. Много често се случва точно обратното и нашият 22 годишен неуспешен преход е едно ярко доказателство за това. Защото 22 години ние пренасяхме идеи и решения от там, които се оказаха нежиснеспособни и неработоспособни тук. Вместо да седнем и да измислим нещо сами. Това казвам аз. Редактирано от - ламбен на 16/4/2011 г/ 15:28:37 |
И ... сетих се още нещо. Вчера, например, видях по телевизията един инженер конструктор на гуми за електро и мото кари. Всеки пети кар в света е български – помните ли това? Сега човекът е станал обущар. Не е избягал. За разлика от него, нито един от плювалниците, които се нахвърлиха върху мен в този форум, не каза – в моята държава аз направих и оставих това и това и то още работи (или беше разрушено от стихията на простотията и вече го няма). Изводът е следният - вие сте били в тази държава, за да ядете и да серете. Сега сте отишли другаде, където се яде и сере по-добре. Да се сте живи и здрави. И да го правите все по-добре. Редактирано от - ламбен на 16/4/2011 г/ 14:28:11 |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
.] | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Абе все пак не ползва "изменник на родината" - има прогрес в главицата на момчето. Редактирано от - Iezuit на 16/4/2011 г/ 17:06:33 |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Боцмане, Така е то, ама все пак пазарния фундаментализъм тогава нахлуваше мощно откъде "международното положение" и предреши нещата. И французите приватизираха, повече от нас. Наум (като Грациан и Каруцаря) е отдавна готов с първата книга, съм казвал много пъти, да се тревожи за втората. Но сега Наум - като Муки - е в медения месец на емиграцията. Кефи се, че има зелени паркове. И още много болезнено преживява несгодите на отечеството. По-баятите емигранти като нас отдавна са свикнали с хубостите на развития свят и виждат предимно нехубостите, а България все повече виждат романтично в светлината на "меката есен" или "часа на есенната яснота", това е и от възрастта. Но че ние в странство (не всички, но някои) живеем виртуално в България и сме България е вярно, и ние много пъти сме го казвали. Особено с интернета и евтините полети. Както и Митко Денков, обръщайки палачинката, казва, нашите емигрантски неделни училища и песнопойки са същите като тия на българите градинари в Браила, Галац и Нови Сад едно време. От Браила тръгна Книжевното дружество - БАН, може нещо да тръгне и сега от другаде. |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |