Отиди на страница:
| БВП на България по цени за съответната година през 1998 г - 11.8 млрд евро, през 2010 г около 36 млрд евро, растеж~300% БВП на Германия по цени за съответната година през 1998 г - 1965 млрд евро, през 2010 г около 2410млрд евро, растеж~25%   |
! направо сме отнесли китай с парцалите, пък никой да не знае...rbb, С тия намаляващи заплати в Германия (дето си ги дал по-горе), китайските коли май не само на нас, а ще паснат идеално и на немските работници. Това ако имаше свободен пазар де, но очевидно такъв няма... ...Без да коментирам дали това е добро или лошо и за кого. Просто констатирам факта, че в Европа китайски коли няма, а дрешки, обувчици и пр. има. _________________________ Да живее ВССЕ - Великата Световна Социалистическа Еволюция! |
Лека нощ!
burning daylight, не простей, защото и аз мога да простея rbb, просто ти казвам, че тези модели не струват и хартията, на която са написани. Да оставим настрана теоретичната им несъстоятелност - правят се с толкова уговорки, че спокойно можеш да подмениш която и да е избрана зависимост и да получиш същите резултати или право противоположните, стига да поискаш Практическите им пороци са липсата на качествен анализ и разглеждането на един-единствен фактор като универсален. Хайде обясни ми с валутния курс едновременното повишаване на износа през 2010 с 65% и свиването на вътрешното потребление с 25% |
| burning daylight, така ми харесваш. 1. неслучайно казах "по-сериозен, " а не сериозен или меродавен .2. всеки модел е неправдоподобно представяне на действителността с цел обясняването на определени елементи от нея. доколко е успешен зависи от постигането на целта му. 3. международната икономика е изключително изостанал сектор в икономиката... 4. проблемите не са основание да изоставим цялото занимание, а са основание за промени и подобрения в моделите. 5. ти ме питаш за циклични явления, а моделът е дългосрочен - при него няма цикли. **** 1. многократно писах, че тези модели са произлези като обяснение за една статистическа регулярност - инфлацията в развиващите се страни е по-висока от онази в развитите. по-горе показах, че същото е вярно и у нас. 2. както и да го извърташ, доказателствата показват, че в българия 1 евро през 1997 има по-висока покупателна способност от 1 евро през 2011. 3. и следователно ако един работник иска да си купи едни и същи продукти през 1997 и през 1998 той ще се нуждае от повече евра през 2010 отколкото през 1997. 4. разходите за работна ръка варират с индустрията, но не са маловажни. 5. работната ръка в момента е по-скоро нетъргуема стока. и да речем, че е единствения нетъргуем елемент. 6. също така приеми, че цените на международния пазар не зависят от това колко българска продукция е на международния пазар. доста правдоподобно. 7. за улеснение приеми, че световните цени не са се променили в евро. 8.=> единственият начин, българския производител да поддържа едни и същ дял от световния пазар на една експортна стока е като разходите за труд попият целия ефект от инфлацията. или с други думи, заплатите останат същите от 1997 до 2010. 9. в българия разходите за труд са или растяли с темпа ная инфлацията или малко по-бързо. както и да е - заплатите не са както през 1997. 10. заключението е просто - настоящата валутна политика вреди на българския поризводител. предложение - плаващ курс на лева. какво токова лошо има в това? 11. по-горе съм подчертавал излишно, че не е възможно страната да постигне дългосрочен растеж с манипулиране на курса. единствено това може да стане с растеж на производителността. 12. твоето мнение разглеждам имено в конткста на дългосрочния растеж и не си напълно лишен от основания. 13. най-важното е обаче, че с една валута, която постоянно става все по-скъпа и по-скъпа българските поризводители се борят с двете си ръце вързани зад гърба. 14. че курса далеч не е маловажен може да се увериш ако прочетеш за дългогодишната борба между щатите и китай за размения курс. истината е, че китайците поддържат фиксиран подценен курс, за да могат да завладеят чужди пазари. 15, чудно ми е - толкова е просто и очевидно моето наблюдение, че не разбирам как е възможно да имаш проблеми в разбирането му... |
| а обяснението на процентите, които цитираш е просто - търсенето на външния пазар се е възстановило, докато българското продължава да се свива. дори си го пише в съответните доклади. |
ако един работник иска да си купи едни и същи продукти... той ще се нуждае от повече евра през 2010 отколкото през 1997 rbb, наистина си затънал в "моделиране". Това си е твоя работа, но ти препоръчвам да го забравяш час по-скоро. Такова "моделиране" е чиста загуба на време и източник на неверни изводи. Цитирал съм основната ти теза със собствените ти думи и пак те питам: защо продължаваш да считаш, че това е лошо? Според мен защото си се вторачил да "изследваш" шепа листа под краката си и не виждаш гората. А тя се казва инвестиции в производството, те са решаващият фактор за растежа. Отличните показатели на металургията ни например, се дължат практически изцяло на 20-те милиарда, инвестирани през последните години. Половината от тези милиарди са за СМР и местни услуги. Дали намалялата покупателна способност у нас не е помогнала за привличането на инвестициите? А ти твърдиш, че била "лошо" нещо, само щото си прочел някаква глупост някъде [/b] |
| burning daylight, спорим защото ни се спори... 1. виж по-горе: пиша, че в дългосрочен план растеж може да има единствено чрез повишаване на производителността на труда. 2. прочети си умотворението за обезценяването на еврото у нас и металургията и се замисли. ще разбереш, че пишеш глупости (подсказка: едно евро се обезценява по-бързо у нас отколкото на други места. а работниците искат индексирана заплата, да речем) 3. мнението ти за моделирането е в стил "войнстваща простота." *** целият въпрос е: нарастването на производителността достатъчно бързо ли е да компенсира негативите, които описах. не е. |
пиша, че в дългосрочен план растеж може да има единствено чрез повишаване на производителността на труда Виждам, че пишеш, но защо не мислиш? Всяко дете знае, че ПрТ = Приходи от дейността/Разходи на жив и овеществен труд, при ненамаляващо качество. За простота, приемаме за постоянни номенклатурата, качеството и цените на реализираната продукция, както и разходите на жив труд. Но дори и да не ги приемаме за постоянни, в примерчето ми с металургията е очевидно, че общото им влияние е неизмеримо по-малко от 20-те милиарда инвестиции ("овеществен" труд) в знаменателя. Т.е. гигантската инвестиция, по същество създаването на цял нов отрасъл, неминуемо намалява производителността на труда. Обратно на цялата ти умствена гимнастика |