Отиди на страница:
... βιβλίον — книга ... По същия начин онези, които се занимават с богословие в университета се опитват да го изкарат теология /θεος + λογος/, но дали е нужно да обяснявам с какво се занимава теологията Редактирано от - maxilianus на 19/5/2011 г/ 16:17:10 |
| "Разбира се, ние може само да съжаляваме, че писмеността и книжовното познание в миналото са така силно обвързани с църквата и нейните измислици. И макар че историята всъщност е възможна единствено като научна стойност, свободна от религиозни схващания, " ............................... .......................... ............................... .......................... Измислиците на църквата също са история. В Стария и в Новия завет, в Будизма и други хората изследват историята на морала, историята на човешкото мислене, поведение, отношенията между хората, отношенията между хората и вещите. Всеки знае историята със Златния телец. По-късно и Христос и много пъти религията се е налагало месии да повеждат борба срещу алчността и сребролюбието. Историята на големите религии е история на насаждане на нов морал и то в моменти, когато човечеството се е развилняло от алчност и е обсебено от егоизъм и хедонизъм. Историята на управлението на народите не може да мине без изследвания на религията. Духовната история на човечеството не може да мине без изследване на религиите. По кое време как са мислили хората също е история. Как са вярвали също. Марксизмът направи целият ни народ атеисти и сега отричаме религията по всички линии. Истината е, че атеистът Маркс здраво е черпил и преповтарял религиозни тези. Или както казва Ерих Фром в "Да имаш или да бъдаш"- всъщност ще постна цитат от книгата. "Удивително е сходството между идеите на Буда, Екхарт, Маркс и Швайцер: радикалното им изискване за отказ от ориентацията към притежание; настояването за пълна независимост; метафизичният им скептицизъм; религиозността им без вяра в бога[12]; призивът им към социална активност в дух на грижа за ближния и човешка солидарност Друг е въпросът, че те самите понякога не съзнават всичко това. Например за Екхарт е характерно, че не съзнава атеизма си, а Маркс — религиозността си. Да се тълкуват идеите на тези мислители, особено на Екхарт и Маркс, е толкова трудно, че е невъзможно да се даде точна представа за атеистичната религия, проповядваща грижа към ближните, която ги прави основоположници на нова религиозност, съответстваща на потребностите на новия човек. Надявам се в следващата си книга да разгледам по-подробно идеите на тези велики мислители." |
Измислиците на църквата също са история. ... ... Историята на управлението на народите не може да мине без изследвания на религията. ... Да отразяваш развитието на религии от историческа гледна точка не е като да отрязаваш историята от религиозна. Тук, естествено, зависи какво точно имате предвид под „история“, защото понятието е полисемантично и ако сте искал да кажете, че измислиците на църквата също са истории, наистина, може и да сте прав. Нали видяхте как и преди това, в дискусията, изкараха, че книжарниците са пълни само с библии Редактирано от - maxilianus на 19/5/2011 г/ 21:32:44 |
Да отразяваш развитието на религии от историческа гледна точка не е като да отрязаваш историята от религиозна. Тук, естествено, зависи какво точно имате предвид под „история“, защото понятието е полисемантично и ако сте искал да кажете, че измислиците на църквата също са истории, наистина, може и да сте прав. Нали видяхте как и преди това, в дискусията, изкараха, че книжарниците са пълни само с библии Всъщност няма как да минем без религиозната гледна точка при разглеждането на епохи, в които религиозността е тъй всеобхватне, както в Средновековието (предмет на статията). В този смисъл , филипиките на Петрински от типа Разбира се, ние може само да съжаляваме, че писмеността и книжовното познание в миналото са така силно обвързани с църквата и нейните измислици. и т.н. са някакъв анахронизъм. Но, "истинската история" на този автор е всъщност някаква картинка на миналото - такова, както трябва да бъде, според неговите виждания. Но, при всичките уговорки за "езическото и еретическото у средновековния българин", той е преди всичко християнин и отхвърлянето на християнското в разни исторически и квази-исторически писания, отнема от отнема човещината в образа на средновековните ни предци. Има един факт, който не може да бъде пренебрегнат. В рамките на едно поколение след Покръстването, България изживява "златен век" на българската книжнина. Само за едно поколение продуктите на писмовната Християнска култура надхъврлят многократно колективното писмовно творчество на цялата дотогавашна история на българите. Няма как да си представим Климентовата (например) образователна програма в извън-Християнски контекст. И това е свързано със самия характер на Християнството - то е текстуално-смислова нагласа към света. Не случайно то проповядва, че " В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. ". |