Прекрасно! Само да допълня: Христо Ботев МОЯТА МОЛИТВА "Благословен Бог наш..." О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже, на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! |
Форумът има много точна дума за днешните български социалисти - черпаклии. И използвачи, чийто единствен идел е келепирът. Както бях споменал, на всички ни предстои да преоткрием анархизма. Да живее свободата! |
"Смешен плач" е гениална пророческа творба. В нея има множество символи, връзки с историята, Библията, събитията от онзи период. И много лесно се разбира от мислещ човек. Но - де го той днес? А що се отнася до "антикомунистите" - това са обикновено най-примерните граждани на онова общество, избиващи днес комплексите си с истерия и омраза. Към всички наоколо - иначе трябва да мразят себе си. ------------------------------- ------------ Блогът на Генек |
Много гадничко от редакцията. Христо Ботев със "смешен плач" Колко ли от съвреммените ни политици и управници с най-голямо удоволствие биха го забранили и изхвърлили от учебните планове , хич не им се връзва ама хич. |
Драги Смърф, това е Ботев! Той на никой управник никога "не му се е връзвал" ("Само един хомот съм търпял през живота си и той е хомотът на Каравелова..." и т.н., ама то е било за доброто на народа, пък и не го е търпял дълго). Та затуй си е отишъл на 27. И днес едва ли би му се разминало. |
Смърф е прав. как ли им се иска не само "Приказка за стълбата", но и целия революционен Ботев да махнат, че и Алеко е прекалено прозорлив, пък Елин Пелин... Та "Андрешко" разни полуграмотни манипулатори го изкараха враг на държавата и тарикат-крадец - а най-често това го натякват самите крадци. Каква ли ще е реакцията на манерките, ако видят "Това ви чака"? Или се сетят, че Иван Нищото е образ на предшественика им? ------------------------------- --------------------------- Блогът на Генек Редактирано от - генек на 27/5/2011 г/ 20:20:14 |
Генек, нашата класическа литература е "неудобна" и никак не е политкоректна - тя е демократична по дух, революционна, дори сиромахомилска, често антиклерикална, патриотична, остро изобличителна по отношение на обществените и политическите нрави и т.н. Отгоре на всичко паралелите с днешната действителност се налагат сами. Та по тази причина сега, под предлог че в новата учебна програма на Игнатов трябва да има повече часове за упражнения (дебати, дискусии и н'ам още к'во), ще изхвърлят и малкото останали класици (на Михалаки Георгиев, Г. П. Стаматов, Захари имената им отдавна не сe чуват в българското училище) или ще ги "скъсят" и "поорежат", доколкото е възможно - остарели са, децата не им разбират езика, не им е интересно и пр. "аргументи". Редактирано от - SvSophia на 27/5/2011 г/ 20:53:22 |
На този ден - 28 май - преди сто и четиридесет години от действителността в историята премина Парижката комуна. Армията на "законното" Версайско правителство навлиза в града и в последвалата кървава седмица разстрелва към 30 000 защитници на "незаконната" комуна, избрана през март в свободни и демократични избори от гражданите на Париж. "Законен" съд изпраща хиляди в затворите и на заточение в Нова Каледония, отменя декретите на комуната като престъпно посегателство къ Съжалявам, не можеше по-кратък цитат да включа. Навежда ме на две неща: Народен съд Съд в Хага :D В различни времена ...натюрлих! |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
Като е тръгнало на цитати от българските класици, на мен по ми пасва този: - Оставете ги тука, господин Кирков: в България има други потребности и жажди, там трябват яки мишци и здрави умове - да създават новия живот. У нас няма работа още философията на отрицанието; занесете там философията на трудът, на честните усилия към нравственото повдигане на обществото. - Ние ще занесем революцията! - Вие няма да произведете социална революция в земя като България, но без друго ще изкилите умовете на младежта, както вас други изкилиха. Откажете се от това увлечение, вие губите времето си... Вие ще оскърбите дълбоко баща си, а за вас си приготвяте едно бъдаще, пълно с излъгани сметки и горчиви разочарования. Вие сте честна душа и постоянно ще дохождате в конфликт със себе си и в противоречие с проповедите си. - Защо? - Вие ще се върнете у нас, неприготвен ни за служба, ни за свободна професия, които вие презирате... Вие няма да идете да орете и копаете, нито ще фанете занаят - защото живият труд ви е мъчен и не прилича на заучена гладка фраза. Как ще живеете? Вий трябва да живеете пак за сметка на някой чужди труд, на някой чужди пот, без да давате в замяна своите. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
Армията на "законното" Версайско правителство и ... "незаконната" комуна, избрана през март в свободни и демократични избори от гражданите на Париж. Версайското правителство е законно без всякакви кавички. Избрано е на 17 февруари 1871 от Националното събрание, което пък е избрано на 8 февруари от гражданите на Франция, след свободни и демократични избори. Обратно, до "изборите" за комуна от 26 март... впрочем, градският съвет на Париж се е наричал така поне от 100 години преди тях... са допуснати 220 хиляди души при повече от 1 милион парижани с право на глас. Въпреки това, срещу комуната гласуват повече от 60 хиляди и противниците й вкарват 21 човека в 92-членния градски съвет. На 16 април двадесетмината са изгонени от мнозинството в съвета, напълно свободно и демократично, без съмнение |
Още нещо пророческо. Алеко Константинов: Panem et circenses Хляб и зрелища Уви, престанаха фишеците! А пък ние, жителите на българската столица, как бяхме се свикнали с тях през оная седмица на тържества. И каква нужда има да лишават столицата от нейната празнична премяна. Оставете триколорните диреци, оставете арките, оставете и флаговете - нека се развяват, нека на тия флагове зелената боя, емблема на надеждата, ни вселява успокоение и ни приспива върху скута на султанското благоволение. Пускайте фишеци, нека техният устрем мами нашите погледи към небесата, нека техният пукот буди съзнанието за нашето величие и зрелост... Стига вече рабско подражание на Белгия... Па и не остана вече на какво да подражаваме: всичко белгийско е присадено на българска почва. Време е сега да вземем друг, по-велик образец. А какво може да бъде по-величествено и по-привлекателно от Римската империя, особено през първите векове на християнството. И ако се взрем внимателно в пътя, по който сме я подкарали, с радост ще забележим, че май-май не сме далеч от Римската империя. Криво да стоим - право да хортуваме: какво ни дели сега-засега от римляните? Ама ще речете, патриции нямаме. Кое каиш? Патриции ли? Я прочетете някои "Известия от двореца" - ще ви се завие свят от титли, три пъти ще ви се пресече в гърлото, догдето прочетете едно име. Я накарайте някого от Дивотинска околия да ви изговори: "Заведующий еди-коя си част в полка на Нейно-Царско Височество-Принцеса-Клементина- Сакс-Кобург-Готска, Августейшата-Майка-на-Негово-Ца рско-Височество-Господаря, от генералний щаб подполковник Бонапартов. Например, санким де. На гладно сърце можеш ли го изговори! И кажете после това, че не сме прогресивна нация. Малко ли промени станаха в обществения ни живот: вчерашний Лало Пуюв днес се именува Любомир Дендонов, вчерашната Нъка Фъкюва днес се подписва - ако е грамотна - Надежда Факлинска... Думата ми е, че патриции не липсват у нас. За да изравним разликата между нас и римляните, не остава освен да увеличим числото на празниците и тържествата. А за това не се изисква кой знай какъв труд. Засега мисля, че е достатъчно от 360 дена в годината да определим 180 дена за тържества. Тъкмо половината. Ний сега имаме 52 неделни дни и 36 царски и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания, набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Остава следователно да измислим само още 60 тържества и ето ти тебе Римската империя. не вярвам, че една комисия от благонадеждни хора ще срещне затруднение, ако й възложат да измисли по пет нови празници на месец. Ний като васално княжество можем да усвоим наготово някои официални празници на Отоманската империя, например: тезоименния ден на негово императорско величество султан Абдул Хамид, възшествието на нине благополучно царствующия падишах върху престола на халифите, сетне можем да празнуваме байрама; също така нищо не ни пречи да празнуваме рождените дни на всичките царе на земното кълбо, за да покажем, че ний сме прогресиюща нация. Нека ни хвалят в "Revue d'Orient"... Загубата не е кой знай какво чудо. Да вземем за пример столицата: в София има 60 000 жители; ако всякой едно на друго изработва на ден по 3 лева за 60 дена прибавени празници, всякой ще се лиши само от 180 лева в годината, или всичко София ще изгуби само 11 000 000 лева. А цялото градско население в нашето мило отечество ще се лиши от 180 000 000 лева в годината. Голяма работа! Разхвърляй ги между селското население и свършено!... Мигар за хатъра на някакъв си презрян метал ще вземам сега да се отказваме от тържествата. Яма йок! За друго за какво има да му мислим: флаговете си ги имаме готови, нека се развяват цяла година; диреците ще ги оставим да стърчат. Само за фишеци ще трябват пари. Но за това нека му мислят австрийците; има да ги скубем сега с по14% мито, ще им одерем кожите с търговския договор. Колкото пари смъкнем от гърба на немците, всичките за фишеци ще ги хвърлим. През ден, през ден илюминации и огнестрои, през ден, през друг паради ще правим; Зоологическата градина може лесно да се превърне в арена за всеобщи тържества, в нея ще се помести цялото столично население. Народното събрание в едно от нощните си заседания може да изкалъпи надве-натри едно допълнение към наказателния закон: който оскърби някой член от народната партия, осъжда се на разтерзание от дивите зверове. Това наказание да се извършва публично в Зоологическата градина; осъдения ще го хвърлят в клетката на лъвовете пред очите на тържествующето столично население и в това време ще свирят музики и ще пукат фишеци. Търговският договор с Австрия отваря братски границите на България за австро-маджарските търговци и фабриканти; те ще могат сега без никакви предварителни разрешения и формалности да напълнят цялото ни отечество; тъй щото нашите търговци могат отсега нататък да си почиват и да участвуват само в тържествата. Братята маджари ще си имат грижата да въртят вместо тях търговия и да развиват индустрия. Най-сетне стига им толкова на нашите търговци и занаятчии, нека си поотпочинат... Като се заредят тържествата, на комисиите остава да се погрижат за храната на тържествующия народ и тогава вече никой дявол не ще може да намери разлика между България и Римската империя... И за храната е лесно: Рим е раздавал хляб на 300 000 гладници, какво струва на българския народ в името на прогреса и народното величие да поддържа 50 000 гладници в София. Останалите 10 000 души, надяваме се, ще имат поне за хляб пари. Ето ти тебе и разрешение на всички социални и економически въпроси: един княз и две комисии! Едната ще раздава хляб, другата ще устройва тържества. Нека му мислят авсрийците... Кой им е крив! Да са мислили, когато са подписвали търговския договор, ха-ха, ха-ха... Ний сме си добре, ний сме доволни: имаме си конституция, с турците сме приятели - какво ни трябва повече! Упоени от щастие, ние като римските тълпи ще викаме по градските мегдани само: "Panem et circenses!"... София, 26 февруарий 1897 г. |
Така де . Дойдат ли на власт каманягите - всичко преди (и след ) тях е в кавички. Само те са легитимни. Кой не верва - до стената. Точно както на графиката по-горе. Само че тогаз е в името на справедливостта , та не е удобно да се показва по вестниците. |
БРАВО! БРАВО! БРАВО! Не трябваше да слагате "Смешен плач", защото сега във форума ще изопачат историята и ще го ударят на политиканстване! Трябвало е да напишете още как правителството предава Париж на прусаците, за да смаже бунта, рухването на ІІ империя и началото на ІІІ република. |
Капитализма, наpичан днес свободна пазаpна икономика твъpдо въpви по стъпките на комунизма, т.е. към катастpофа и окончателно изчезване. Какво ще бъде обществото, което ще ги замени не знам? Но и двете веpоятно ще вгpaят по нещо в бъдещата политическа и икономическа система. |
"...ругано или премълчавано предимно от хора, които, ако не се бяха случили т. нар. демократични промени, днес щяха да обикалят страната със сказки в дружество "Георги Кирков" ..." Велико, г-н Денков! Веднага ми изплуват две имена на класически георгикирковци: Огнян Минчев и Евгени Дайнов. Всъщност много са... |
Защо се стига до междуособните кланета от май 1871, оставили печата на незаличим позор върху Франция? "Разпоредените" убийства са незначителна част от тях: започва ги комуната, като избива 63 невинни човека, включително Н. В.Пр. Дарбоа, завършва ги законното правителство, като заточава 7500 и разстрелва 21. Но кои са 15-те х. /според МакМахон, маршал и президент на Третата република/, избити без съд? В началото на 1871 в Париж има 300 х. въоръжени запасняци, на които държавата плаща заплата. Армията е разгромена, но част от тях просто няма къде да отидат. Тиер издава фаталната заповед под оръжие да останат само хората без друго препитание и 100 х. си тръгват, а в Париж остават отчаяните. Освен това, има глад и го напускат още 200 х.; именно тяхното имущество комуната "подарява" на "правилните" метежници. Е, през май тези хора се връщат и виждат, че собствеността им е взета от други |