Отиди на страница:
| Боже, колко празнодумие и самоувереност в човек, не влизал никога в клас! А що се отнася до оценяването - бих предпочел мненията на участниците във форума. По-логични, по-конкретни, по-реалистични. ------------------------------- ------------------------------- Блогът на Генек |
| Моето мнение е известно отдавна - писала съм го тук не веднъж. Аз съм противник на тестовете като оценка на знания и умения. За точните науки - малко на брой, но трудни задачи, с няколко под-условия. Всяко решено подусловие носи определен брой точки, задължително предварително разпределение точки - оценки. Тест по математика и точните науки е престъпление срещу интелигентните деца. "Утежняващо вината обстоятелство" е тест с голям брой лесни задачи, които трябва да се решат за кратко време. Този тест отсява добрите занаятчии, алгоритмици, но не и творчески мислещите и истински сспособните. За хуманитарните ми е по-сложно да кажа. Мисля, че по български може да има тестова част плюс задължително писмен текст - преразказ и/или есе. Всеки с документ за грамотност трябва да бъде способен да формулира теза, да представи доказателства, евентуално доказателства за противната гледна точка, анализ, извод. ПП За прехвалените SAT-ове и т.н. - всички мои познати, които са се явявали и са издържали успешно тези изпити, са се готвили за тях абсолютно извън подготовката си по същество. С една дума - готвиш се по науката си, за да можеш да си вършиш работата/аспирантурата, а в добавка на това имаш губенето на време за подготовка на този тип изпит. Както добре се изрази един мой приятел в отговор на мой професионален въпрос (малко след като получи блестящи резултати на тези тестове) - аз материала не го знам, аз мога да взема изпита. |
Тия дрън-дрън професори първо да научат, че в България скалата за оценки е от 2 до 6, т.е. петобална. Когато успеят да направят алгоритъм, ама обективен, за оценка на знания, тогава да го вадят. А сега - дрън-дрън, в Америка така, тук - ние иначе. Аман от празноговорковци със титли.  |
| Тоз път препрочетох по-задълбочено празнословията, и не мога да си обясня много неща, едно от които е: quote] Министърът като политическо лице взима решение въз основа на резултатите, които всеки може да види. Той с екипа си решава къде да се сложи двойката. Така се определя и какъв да бъде процентът на двойките. [/quote] Това явно дави рибата! Самый обьективный критерий в мире! Евала, ашколсун, машалла, браво! Чети коньо и се надявай на обективни критерии  |
| На мен измежду редовете ми се стори, че чичкото не одобрява определянето на критериите след резултатите, но от много политкоректност ли, от страх ли - не го казва в прав текст. |
| оле мале - като му гледам визитката и като му чета разсъжденията, разбирам защо нивото в образованието е като навсекъде у наше село |
| Бъдете по-милостиви към човека, основната му теза е вярна. Представете си какво ще стане, ако има 50% двойки на матурите. Пък и в английски университети главната задача на тестовете (изпитите) е да се направи точна класация на студентите. |
| То че е политкоректен професорът си е ясно, няма да си рита хляба я. В нашата учебно-образователна система критерият е съвсем ясен - имаме оценка Среден 3, тоест, тестовете трябва да се оценяват на 50 % изпълнение, което е средата. Да ама не, как ще се тупат министрите в гърдите колко успешни са матурите. А на западните изпити, критерият е по-висок - 60%, при някои и повече. Бистрили сме ги тези неща тука. Ако се въведе нормалният критерий за страната ни - 50% изпълнение - доста голям процент от учениците няма да си изкарат матурите, та затова са еквилибристиките на министъра и нагаждането на резултатите. |
| Егати и "професора" абе тия хора срам нямат ли?Някаква професионална чест? Редактирано от - AzUrAL на 30/5/2011 г/ 07:48:02 |
| Човекът точно е поставил проблемите. Още на първата задължителна матура през 2008 г. се тръгна така - полагат си изпита, нещата се проверяват, след което се прави скалата колко верни отговора /точки/ са за среден 3 и се тръгва нагоре... В момента отново е същото - критериите се нагаждат спрямо нивото на знанията. Затова - и тук е големият парадокс! - оценките от матурата /по български език специално/през различните години не са равностойни. Т.е. зад тройката от 2008 стоят по-малко или повече знания от тази от 2011 година. А да не забравяме, че матурите се въведоха именно с това обяснение - да се уеднаквят критериите за знания между различните видове училища и между училищата в различните градове. |
| Имам удоволствието лично да познавам професор Герганов. Човека разбира материята, но целта на българските изпити за след 7 клас, за ДЗИ и кандидат студентските е да класира учениците по единствения работещ критерий. Нашите изпити уж мерят усвоените умения. У нас прагът на тройката е при 23 точки и пълната шестица е при 97, а не при 100 точки, което е добре. Политически изгодните решения не са измислени в соцлагера. В UK първо се оценяват всички тестове и после се наслагва "камбаната на гаус" и така се получават устойчиви резултати. Хората вече се отказват от този метод и работят само с проценти. Светът познава различни методики, но заради безпаричие и политическо скудоумие ние се лутаме. (сещам се за вица с торбата сол, боя и еб..). Лек ден и успех на седмокласниците. |
| Лесно се конструира тест с N въпроса и с n > 1 отговора на всеки въпрос, при който математическото очакване при случайно отбелязване на отговорите е 0 точки, а не N/n точки. Примерно: верен отговор получава 1 точка, непосочен отговор получава 0 точки и грешен отговор получава -1/(n-1) точки. При днешните средства за комуникация само тестовете гарантират известна честност при изпита. Примерно изпитът по математика за бъдещи инженери се провежда с помощта на системата MATLAB (или Maple, или MATHEMATICA). Използва се тест, при който половината въпроси са с по 4 отговора (могат да се проверят или пресметнат на компютъра, а може и на ръка), а другата половина са въпроси или задачи с отворен кратък отговор, като някои от тях могат да се решат само машинно. Може също въпросите да са с различно тегло. Има предварително раздадено съответствие "точки - оценка". Студентите това го разбират и даже се кефят на изпита. Които разбират поне малко, де. Бъдете здрави и в краен случай - умни! |
Рядко добра статия, направо откритие.  Доста внимание винаги се отделя на въпроса къде да се постави "слаб 2" което всъщност не е най-важното. В нашата култура свързана с масово желание за търсене на вина и на наказания, даже е и вредно. Слаба оценка означава бариера за по-нататъшно образование, което обикновено е лошо решение. Познавам прекрасни специалисти в техническата област пишещи с правописни грешки, също и хуманитари които нямат никакви професионални проблеми, но пък простото тройно правило е почти нерешим въпрос. Интересното е сравнението със знанията на другите по света както и разпределението между обучаваните, а това може да се направи с всякакви системи за оценяване, естествено при равни условия. |
Слаба оценка означава бариера за по-нататъшно образование, което обикновено е лошо решение. Дано не те оперира доктор, пред когото не са слагали бариери за по-нататъшно образование... ------------------ Блогът на Генек |
Дано не те оперира доктор, пред когото не са слагали бариери за по-нататъшно образование... Нямам притеснения за доктори който не се справят отлично с ямб, хорей, дактил, амфибрахий и анапест, а от такива които се справят зле с медицинските въпроси. |
| Време е устните и писмените изпити да отидат в историята.Не бива съдбата на децата да зависи от настроенията на преподавателите. Поздравления за проф. Герганов, че се опитва да въведе тестовото оценяване в българското училище. Надявам се да успее. |
Студентите това го разбират и даже се кефят на изпита. Които разбират поне малко, де. Общо взето е така. При цялата ми скептичност към тестовете, има начини да се направят относително добри системи за тестово изпитване. Нужна е доста предварителна работа основно по изготвяне на банката със задания. При това не е необходимо всички въпроси да са с варианти, 4 или 5. В математиката, физиката и др. където има задачи, може да се иска елемент от решението, като това е свързано с доста писмена работа. Или както предлага г-н професорът, вместо хартиено-ръчната технология, може да се използват и Матлаба, и Мейпъла, и Математиката. Даже не може, а задължително. |
Примерно: верен отговор получава 1 точка, непосочен отговор получава 0 точки и грешен отговор получава -1/(n-1) точки. Навремето Киро Секирата беше въвел подобна тестова методика в ВМЕИ. Раздаваше на студентите едни машинки и после проверяваше тестовете автоматично. Резултатите се оценяваха така: верен отговор 1т. грешен отговор -1т. неотговорил - 0т. Много беше гадно, защото като сбъркаш директно си прецакваш един верен отговор. Имаше няколко теста на семестър. Един колега се шегуваше: "Аз съм строго отрицателен!" |
| Хексе, аз пък имам информация, че показалите по-високи резултати на изпитите САТ са и по-силните студенти. |
| Ние имахме един асистент по квантова (забравих как се казваше - ако някой от колегите чете днес, може да си спомни), та той пишеше две оценки - верен отговор - проверява решението, ако е вярно - шест, ако не е вярно - две. Грешен отговор - две. Може да си сбъркал един минус на последното пресмятане - две. За щастие професорът беше научил и на устния изпит (който пак си беше писмени задачи) не взимаше предвид двойките от писмения Независим, сигурно е така, но моите хора просто учиха двете неща отделно, като за два отделни изпити - физика като наука (за да са добри аспиранти) и техника на взимане на тест (за да стигнат до аспирантурата). Самият тест не показваше кой е добър. Думите на моя приятел, които цитирах, са майтап от негова страна - той е в NIST, така че е много способен. Но самият той твърдеше, че изпитите са нямали нищо общо с неговите способности като учен. Редактирано от - Die Hexe на 30/5/2011 г/ 11:13:42 |