Отиди на страница:
!| И аз четох резултатите от проучването, но не останах с такива впечатления като авторката. Първо, за мене стремежът към забогатяване всъщност е стремеж към независимост от родителите. Нашите младежи напускат родния дом твърде късно, а ниските доходи им пречат да създават и издържат семейства и деца. За съжаление в анкетата няма въпрос при какъв точно месечен доход младежите биха се смятали ако не за богати, то поне за нормално живеещи. Второ, младежите биха работили, защото ако цитираме анкетата: Дори да имат финансовата възможност да не работят, над 67% не биха избрали този вариант. Мисля, че авторката е несправедлива към младежите. Интересно би било да видим такава анкета, засягаща всички възрасти, а не само младежите. Да не излезе най-накрая, че най-голямата мечта на българина е да спечели джакпота от тотото. |
Авторката трябва да подхожда с повече уважение - все пак тези неориентирани млади люде ще и плащат пенцията един ден. Нищо му няма на младото поколение, само дето вдигат по-малко на лежанка. Пък и това днешното лежанки ли са - пейчици. Едно време какви лежанки имаше - ехеее - цели кревати  |
| Таварищ Маузер, тя за пенсията, предполагам, си прави вноските. Плащайки с тях пенсиите на бабите на днешните млади, те нейната и т.н. Така че - няма защо да й се натяква, че ще очаква възвръщаемост на това, което днес плаща. И, да ти напомня - "ще" е бъдеще евентуално. А нейните пари се внасят в днешно реално време. --------------------------- Блогът на Генек |
| От любов към парите: Натиснете тук |
| Като всяко подобно обощение и това е обречено да бъде опровергавано. Гарамел е посочил и някои явни неъсответствия, свързани с естествената пропаст старо-ново поколение и че всяко поколение твърди, че следващото е по-калпаво. Истина е, обаче, че и сред младежта се наблюдава разграничението между две отчетливи тенденции в обществото. Едното да го наречем "чалгизираното", макар чалгата надали е най-отявленият белег. Става дума за поколение, което расте без никаква визия за бъдещето, с явно пренебрежения към образованието и елементарната информираност за заобикалящия свят. Полуграмотността също често се наблюдава там. За мен това поколение винаги ще си остане изкривено копие на старата келнерско-барманско-зеленчукопр одавачека прослойка в обществото, поразголена без воала на соцморала. От друга страна расте и информирано, будно поколение, за което интернет не е главно място за срещи, чалга и порно, поколение, което държи на образоваността, но не заради поговорката "учи мама да не работиш", а поради ясната идея за безперспективността на на неонразования в бъдеще. Е, отново , то, може ни отстъпва в областта на онази 'обща култура', която ние сме свикнали да приемааме като такава. Може би класиците на 19 век и класическата музика да не са им силата, но пък са къде-къде по-"вътре" в съвременната култура, отколкото ние бяхме на техните години. Мисля, че авторката, подобно мнозина други приема, че критериите на отминалото поколение следва да ръководят новото. |
"Те" са рожби на прехода и на последното поколение соцконформисти, форматирани по матрицата на развития социализъм. Такаа лии?Такива ги пожелаха техните родители и обществото, презряло всяка форма на обществено действие като комунистическа отживелица. Този цитат от същата статия като горния ли е? Редактирано от - водопроводчик на 03/6/2011 г/ 21:51:25 |
Социологията обобщава. Няма как да разкаже личните истории на хиляди сополанковци. А истината за младежта е по-тъжна и от тази в изследването. Затова няма даскал без психическо разстройство.  |
| Красноречиво: Натиснете тук |
| Имам три особено любими, сред великите творби на литературния си "баща": "The One Thousand Dozen", Semper idem" и "To Build a Fire". Но над всички поставям "The Law of Life" Не зная за вас, но именно този разказ ми подсказа смисъла на живота ни - Длъжни сме да можем да погледнем Създателя в очите |
тя за пенсията, предполагам, си прави вноските. Плащайки с тях пенсиите на бабите на днешните млади, те нейната и т.н. Е точно де, генек. С това уточнение, че тази система непрекъснато генерира дефицит. И другото уточнение - ако някой не си хареса вноските и я за покриване на дупка в бюджета, я за спортна зала и т.н. Затова прочее - повече толерантност към младите, те ще носят и ще месят, вода и рало ще влачат. Па и едва ли авторката е прекарала абитуриентският си бал в тихи интелектуални разговори, без да си покаже във вихъра на забавлението поне един път сутиена и/или бельото цяла вечер. Ако наистина е така - моите съболезнования, но все още не е късно това да се поправи, има срещи на класа за тази цел  |
Може би класиците на 19 век и класическата музика да не са им силата, Точно така. Поколението на тези, които сега са над 55 годишни, че дори и моето учехме по програми и учебници, които в голяма степен възприемаха 19 век за "съвременост". Отделно идеологическото напластяване (от националистическо до марксистко) на същия този 19 век. - Вече сме 21 век. Количеството знания и информацията са неимоверно повече, което изисква отсяване на самоцелният и неполезният баласт. И когато в някой учебници и програми писани (преписвани) от хора в пенсионна възраст и битуващи още в 19 век има самоцелен и безполезен баласт, при това поднесен в патетично наукообразна форма и многословно-безмислено, то е нормално децата да не обичат училището. - Когато пък се блъскат с учители, с по-ниска от на младите адекватна култура, то последните стават обект на подигравки, беснеят и обявяват младото поколение за изчадия на дявола. |
В автобусите е пълно с дъвчещи седнали тийнейджъри, които гледат овчо коксартрозните правостоящи баби. Абе и така е, ама и не е точно така. Въпросната коксартрозна баба, когато води внученцето си - 7-8 годишен дангалак, с опиянение се бори за свободно място, на което да седне... внучето. То от своя страна веднага се потопява в някоя електронна игра или в мобилния си (също с някаква игра). Майки с раниците на децата си на гръб се въртят като ощипани в най-голямата блъсканица... Е, какво са виновни децата - те само се учат от най-близките си. |
| Цялата учебна програма се нуждае от пренаписване. Нужно е учебното съдържание да бъде кратък и ясен (справочен) скелет на общата култура над който да се надгражда профилирано. - Друго, което трябва да се разбере - информацията (а и емоциите) има много форми за съхранение и предаване. При това с много по-широки информационни канали на сетивата от написаният текст. Например видео. Нека не забравяме, че е много по добре веднъж да видиш, отколкото десет пъти да чуел или да ти го опишат. |