Отиди на страница:
| Теодосий е наистина велик музикант и ссвестен човек, и мненията му са много точни и верни (за съжаление). Преди няколко дни, докато си бях в БГ, го гледах в една ТВ програма заедно с един страхотен македонски китарист, Владко Стефановски, изкафиха ме ! Проблемът ни в БГ е, че такива като него не задават тона в музикалната ни култура, а именно помията, наречена чалга (пълната отврат, рожба на мафиотския престъен преход), е водеща. Ето такива хора като него би трябвало да водят нацията напред, а не политическият боклук, дето й пие кръвта вече 22 години... Тъжно !  |
Чалгата е съвременният български фолклор. Тя е жадуваната музика на целия български народ, който в захлас танцува, ликува и изпитва огромно интелектуално удоволствие от тази култура. * Е не е от целия български народ. Ние дето не можехме да я изтърпим тази чалга култура, не само в музиката, но и в икономиката, пишем вече от други земи. * ЗаТеодоси  |
| Сега очаквам с трепет и вълнение да прочета също толкова стойностно и пораждащо мисли интервю с Глория, Преслава, Десислава, Цура, Мура и Нюра, или която и да е тяхна посестрима от планета Пайнер или което и да е там величаво музикално скудоумие! В същност това си е изцяло наш проблем. Никой не ни кара да се напиваме и да мечтаем за "бързи коли и бързи жени", или "скъпи коли и тъпи, но имотни грухлячи", но за съжаление каквато ни ценностната система, такава ни е любимата музика. |
| Страхотно интервю !!! Страхотно !!! Толкова рядко може да се прочете в пресата нещо наистина стойностно ! |
| Най-мощното изявление за културното ниво на българина, което си спомням да съм чел в електронното издание на в.Сега. Поздравления! |
| Фичо, Кутев е убиецът на фолклора!В един оркестър беше събрал гайда и гъдулка. Теодоси се опитва да се вписва в течението"Cross culture", но това са комерсиални опити. |
| Дайвър, Кутев е някакъв вид класификатор, а истинските убийци са такива като Пайнер, Ара-Мара и в огромна степен гологлавия негодник Слави Трифонов и шайката комсомолци като него, които унищожиха комерсиализирайки истинския градски фоклкор на 20-ти Век. Над 90% от орезиленото от Слави§Ко беше създадено и изпълнявано НАИСТИНА от деца, ученици, студенти и войници десетки години преди дългучът да бе заченат, а текстописците и авторите на мелодии ще си останат неизвестни завинаги, автентичен фолклор. За тяхна чест, защото пайнери-майнери и трифоновци след 10 години никой няма да си спомня. |
Ч.Ф. ...? Кавалът е най-мощният "натурален" музикален "инструмент"  (гледай каква дума?...) Свързан е с видовете медитативно дишане и с чакрите. Като свирш на кавал работиш с гръбначния мозък и до горе ...( 7 чакра). С осмата дупка правиш медитативните преходи и стигаш собствения си максимум!  ... ТЕЗЙ заради туй намекна за умението си над деветата дупка!?  ...:"Кавал ми свири говори...?  |
| Напълно съм съгласен с Теодоси Спасов относно чалгата и днешното състояние на културата на българина. За съжаление, не мога да се съглася с неговата оценка за миналото. Корените на чалгата са в музиката от селските сватби, за които си спомня с носталгия Теодоси Спасов. В Пловдивско най-известните групи години наред бяха тази на Ибряма и на Кьоравото Коле. Още по онова време селяните едновременно се възхищаваха от големия талант на Ибряма и не забравяха да добавят, че все на циганско го избива. Солата му на кларинета бяха постоянно напомняха за турската зуруна и циганските и ориенталските ритми. Със сигурност привнасяше чужди елементи в българската музика, и то от същото място, от което суга ги внася чалгата. Но корените на чалгата са и отпреди времето на Ибряма. Спомням си когато по селските сватби господстваха гръцкото и сръбското и кога по селските площади след затваряне на ресторанта вечер се влачеха песни от рода на "Сиромах съм, сирамох съм..." и "Люби, люби Вере...". Опростачването на народа започна от селските сватби. песента "Кой ти го тури жено..." се изпълняваше по десетина пъти по желание на гостите. Музиката се надуваше в селските палатки с такава сила, че бе невъзможно всякаква комуникация със съседа. За мен селските сватби бяха мъчение. Опростачването започна и оттам, че селската сватба не се правеше за младите и за гостите, а за да може селяндурите да предадат чорбаджийски салтанати мерейки си музиките. Демек, кой ще хване по-скъпа и по-похвалена музикална група. Изместването на централното събитие, т.е. младоженците, от музиката като център на внимание, говореше за развитие на селския манталитет в посока от дивотия към идиотизъм. И музикантите като всички хитреци по онова време събираха с удоволствие парсата от селската заблуда. Аз съм от онзи район от Пловдивско, за който говори Теодоси Спасов и имам лични впечатления от селяните и от онова време. Най-големите любители на музиката бяха най-големите селски простаци. Дори се бяха разделили на партии- партия на Ибряма /Иво Папазов/и партия на Кьоравото Коле /Никола Илиев/. Боя музика ще се покани беше въпрос на партизанска борба. Едната партия агитираше за своите кумири, другата за другите. Това излизаше извън рамките на музиката, а си беше чист маркетинг с всички видове въздействия над потребителя. А моите лични наблюдения над любителите на сватбарската музика са следните- това бе музиката на най-неграмотните. Младите и по-интелигентните хора просто изтърпяваха музиката на сватбата. Те не желаеха само друсане на хора и ръченици. Те искаха и да потанцуват, както във всяка цивилизована държава или както на всяка градска сватба. Но музикантите в това отношение бяха неумолими. Пет часа надсвирване, при което гостите гледаха като препарирани в музиката и никаква почивка. Няма да изложат домакина, а и всяка песен носи парса. Даденото за пример с. Дълго поле го познавам, познавам и доста хора оттам. В региона това село се славеше с най-простите хора. Един приятел милиционер ми се оплакваше, че по тоталитарно време във всичките останали села на община Калояново имал 16 души общо криминален контингент за наблюдение, докато само в Дълго поле имал 80 души. От Дълго поле в последните двадесет години тоталитаризъм висшистите са двама. Съвсем нормално е там да е бил някакъв център за сватбарската музика. Да ме извини Теодоси Спасов, за мен той е бил чужд елемент в тази музика вероятно, но това са фактите. Сватбарската музика подготви почвата за чалгата. |
| Най-запалените по сватбарската музика хората от селата не ги наричаха любители, или почитатели, а ги наричаха запалянковци. Дори селяните съвсем точно са определили, че не става въпрос за познавачи, разбирачи или хора с музикален вкус, които могат да отсеят добрата музика от лошата, а за чисти запалянковци, като във всяка футболна агитка, които търсят начин за някаква лична изява и да се покажат на хората кои са. Все нещо трябваше да направят, за да ги забележи няко, че съществуват. Иначе просто нямаше за какво друго. Това го казвам, за да отърва Теодоси Спасов от заблудата, че популярността е била голяма, защото музиката е била хубава. |
| Сватбарската музика заслужава да се каже нещо повече за нея. Това беше музикално явление, продиктувано от нуждите /и подплатено с парса/ на селянина, тракторист или шофьор в МТС /машинотракторна станция/, който крадеше нафта и бензин и си ореше частното ползване без пари. След това продаваше на пазара домати, дини и праз и като докараше доходи няколко пъти по-големи от на кмета, му се искаше да се покаже. човекът нищо не разбираше от музика, но познанствата му изтъкнати музиканти за селските сватби го правеше да изглужда по-културен в музикално отношение. Аз много добре си спомням как се развиваше музикалната култура в този похвален от Теодоси Спасов музикален край. Първите ми детски спомени са от времето, когато музикантите ги качваха да свирят от черешата и сватбарите правеха отдолу кеф. Тогава явно изживяването на селяните като чорбаджии е вземало превес над музикалните им възприятия. По-късно се роди селската друпа, която покриваше всички сватби и удовлетворяваше всякаквите музикални вкусове с четири песни. Едно хоро, една ръченица, една тъжна песен- "Овдовяла е лисичката с девет малки лисичета", където жените плачеха и една весела хумористична народна песен- "Чушката люта, пак люта и ти си Цонке кат нея". Поради ограничения репертоар, песните се редуваха начесто, но това не пречеше всеки път да се плаче и всеки път при започване на "Чушката люта" жените да квичат от удоволствие- "И-их, пак чушката". Тази им беше любимата. По-късно групата разучи и една патриотична песен, за Крали Марко и Чер Арапин. Тази песен продължаваше много дълго, понякога с прекъсвания за по едно със замезване и всеки път текста й се променяше според поетичното настроение на тъпанджията. Последният така я изпълняваше, че държеше хората в напрежение за изхода от борбата между Крали Марко и Арапина. Изходът не беше сигурен, докато не свърши песента. Но пък винаги го правеше майсторски- тъкмо хората се отчаят и Крали Марко направи геройско усилие и забие Черния Арапин девет педи в земята. След такъв финал винаги следваха ръкопляскания, поздравления и почерпка за певеца. Хората се отблагодаряваха. И следващото поколение музика и музиканти бяха тези, за които говори Теодоси Спасов. По неговите думи, изведнъж по някакъв библейски начин са се появили ценители, познавачи и с тънък музикален усет хора по тези места. Уверявам ви, другари, няма откъде да са се пръкнали такива ценители на музикалните изкуства. Това са същите хора, за които ви говоря в моите спомени. Редактирано от - Gozambo на 05/6/2011 г/ 03:27:13 |
| *** 1.10. Потребители, които предизвикват спорове и скандали и насаждат неприязън към потребител или група потребители, подлежат на директен бан. Редактирано от - sybil на 05/6/2011 г/ 13:06:37 |
| Записи на сватбарска музика от златния период, за който говори Теодоси Спасов, ми се приисква да имам само в едни случаи, когато съм спрял на кръстовище с колата и някой негър е надул басите от тонколоните в багажника. Звуковата вълна е такава, че моята кола се тресе, земята трепери, а на мен ще ми изхвръкне сърцето от ударните вълни. Точно тогава се заричам да се снабдя със записи на Иво Папазов- Ибряма от селски сватби и да му надуя едно поциганено соло на кларинет на черното копиле, та да му го върна тъпкано. Като си сложа ръката на сърцето, чалгата ми е по-поносима от музиката от селските сватби. Аз съм голям критик на чалгата най-вече заради просташките текстове. Миналата година си бях в България и бях на гости на мой приятел в чалготека бар. Изборът на заведението беше негов. Тогава видях как българинът играе чалга. Останах изненадан от това, което видях. Хората играеха от сърце и със сигурност се получаваше пълна хармония между това, което е отвътре и музиката. Танцьорите просто импровизираха на дансинга и правеха неповторими движения, което говори, че тези ритми извират от сърцето им. Тогава си помислих- ето, за пръвд път виждам българинът да играе музика, която не му звучи чуждо. Нито по селски хора, нито по събори, нито по сватби, нито по танцови забави съм виждал такива непринудени танци. Народната музика е българска, но тя е музика на отминали поколения с друга душевност. Тук сега нещата са в пълна хармония. Тук не хваля алгата, защото аз съм на същото мнение за нея и за културата на българина като на Теодоси Спасов. Но факт е, че това е днешната музика, която прониква дълбоко в българина и когато танцува не мисли как да танццува, а движенията излизат подсъзнателно, от душата му. |
| Интервюто е наистина великолепно, само че.... Чалгата е съвременният български фолклор. Тя е жадуваната музика на целия български народ(?????), който в захлас танцува, ликува и изпитва огромно интелектуално удоволствие от тази култура Незнам дали това удоволствие може да бъде определено като ИНТЕЛЕКТУАЛНО, когато най-често става дума за еротични, вулгарни текстове и музикални мотиви, които нямат нищо общо с българските традиции. Не съм съгласен и че това е музиката на целия народ, със сигурност обаче на най- ниската прислойка, най- примитивната. И много важно, тази музика ни се натрапва ежедневно, съзнателно или подсъзнателно, както ни се натрапват всички елементи на примитивната култура, сваляща човека да животното. Трайността на шоуто на Слави не е резултат от високо качество, а от съзнателно насаждане на примитивизъм. Случаен ли е невероятния вандализъм у нас????можем ли въобще да се гордеем с резултатите от духовното ИЗРАЖДАНЕ НА НАЦИЯТА?????нека не забравяме най- важното, КОИ СА ДИРИГЕНТИТЕ И ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА духовното съсипване на българите. |
| Някъде около 1970. Лято. Селата на златна Тракия, някъде между Пловдив и Стара Загора. Селска сватба. Аз съм малко градско хлапе дошло с дядо си-голям почитател на народната музика, самоук кавалджия и гъдулар роден в село Ковач, Старозагорско. Касетофон Хитачи-един от първите в България и микрофон с който записваше музиката. По това време дядо ми имаше Форд Фолкън-американска кола която беше една от три-четири западни автомобила в Стара Загора по онова време. После през 1972 и се стопиха лагерите и нямаше откъде да купим и я продадохме. Та да се върна на сватбата. Атмосферата беше неописуема-чардак от зеленикав избелял брезент видял стотизи сватби, дълги сковани маси около 30 метра дълги покрити с мушама на цветчета. Невъобразим аромат-смесица от курбан, салата от домати и краставици, ракия, мастика, мента... Спомням си и булката с гердани от сини десетолевки и пуканки и младоженеца, обикалящи масите. Музиката, тази вълшебна музика заради кято бяхме дошли се лееше от сцената в дъното на шатрата. По онова време да се наемеше елитен оркестър и певица струваше колкото нов автомобил или колкото апартамент в града. Певицата кято дадо беше дошъл специално да запише беше Недялка Керанова-глас и талант от калибъра на Гена Димитрова. Цяла България знаеше, че Недялка пие една бутилка с мастика преди да се появи на сцената. Поне така е било в ранните и години. Ефекта от гласа и върху мен беше потресаващ. И до ден днешен, занимавайки се с човешкия глас и възможностите му, не съм чул нещо подобно. Начина по който пееше и поднасяше темата на песента. Спомням си, че структурата на песента беше; куплет, рефрен, соло кавал, речитатив, куплет, финал. Речитатива беше смразяващ и амного тъжен, история за двама братя единия по погрешка убит от майка им, другия повален от тежка болест и трагичен финал на историята. Дядо ми каза, че това са тъй наречените мечкадарски песни-много редки и обичани от слушателите в Тракия. Разказването на историята по средата на песента беше около 5 минути. Около полунощ, всички отиваха да спят по къщите наоколо, хората бяха много гостоприемни по онова време. Н другия ден около 9 сутринта шоуто продължаваше и така 3 дни. Това са детските ми спомени от едно безвъзвратно отминало време с особен чар и обаяние. Българското село и обичаите му са мъртви за огромно съжаление. Живеем в света на интернет, Айпад, и лейди Гага. Тъжен съм. |