СЪБУЖДАНЕТО
Отиди на страница:
| "Новый Экономический Фонд" совместно с "Центром Анализа Социального Отчуждения" Лондонской Школы Экономики организовали встречу экспертов по вопросам "сокращенной рабочей недели", которая по их мнению поможет решить множество проблем, связанных с современным кризисом. Эксперты мозгового центра утверждают, что сокращение рабочей недели до 20 часов, привело бы к освобождению большого количества рабочих мест, а также работники могли бы проводить больше времени со своими семьями. НЭФ утверждает, что мы должны еще раз подумать о том, что мы считаем экономическим успехом, должно ли быть главным приоритетом правительства повышение темпов роста ВВП. Мы живем только для того, чтобы работать, и работаем, чтобы заработать, а зарабатываем, чтобы потреблять?... |
| Налага се украинки да ни учат на гражданско общество и да ни показват как се протестира: Голи украинки раздаваха крошета в центъра на София   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Manrico |
| Не украинки, а жени. Щото мъжете у нас освед да си скубят козината по гърдите булгар, булгар, май май...оооопссс...сбърках темата.  |
Аз българки така не съм виждал да протестират, но ако вие, визионерите от гражданското общество решите да покажете визия, обявете го, ще дойдем много хора да ви подкрепим!  |
| 20.01.2012 Хакерите от групата Anonymous поеха отговорност за кибератаката, извършена вчера срещу много правителствени агенции и организации в САЩ. За няколко часа са били извадени от строя сайтовете на Федералното бюро за разследване, Белия дом, Министерството на правосъдието, Universal Music Group, Американската асоциация на звукозаписните компании, Американската асоциация на кинокомпаниите, Американското управление за авторско право. Атаката е в отговор на закриването на един от най-големите сайтове за обмен на файлове Megaupload. Припомняме, че вчера в Нова Зеландия по искане на прокурори в САЩ са задържани четирима ръководители на Megaupload, включително и нейният основател. Повдигнати са обвинения срещу двама други служители на компанията, чието седалище се намира в Хонг Конг. |
| Апокалипсис завтра (Э.Бернс, менеджер Всемирного банка): Всемирный банк снизил прогноз роста мировой экономики в 2012 году, указав на высокие риски в связи с рецессией в еврозоне. Эскалация кризиса не пощадит никого. Снижение темпов экономического роста и в развитых, и в развивающихся странах может стать таким же или даже большим, чем в 2008-2009 годах. При этом, как считает ВБ, даже развитые страны имеют значительно меньше инструментов для противостояния кризису, чем это было три года назад: они уже задействовали все возможные монетарные меры. У развивающихся стран возможностей больше - многие из них после кризиса ужесточали монетарную политику и теперь имеют возможность ее ослабить. Развивающиеся страны - как поставщики сырья так и производители промышленных товаров - в этой ситуации должны быть готовы к замедлению экономического роста, говорится в докладе. Мнение: Д. Лиин, гл. экономист Всемирного банка: "Пока еще есть время, развивающимся странам необходимо оценить свои уязвимые места и подготовиться к новым шокам". |
| ЧОВЕЦИТЕ СРЕЩУ БАНКИТЕ Закон за фалита на физическите лица, реформа в частното съдебно изпълнение и наказателна отговорност за банковите служители, поискаха от Националната асоциация на българския бизнес и адвокат Веска Волева, осъдила няколко банки заради увеличени лихви по банковите кредити. Банките отпуснаха огромен ресурс и тотално се изопачи банковото право, смята Светлозар Николов – председател на Асоциацията. Раздадоха се кредити масово, припомни той ситуацията на банковия пазар 2005 – 2008 г. Заради много отпуснати кредити и влошената икономическа обстановка се стигнало до огромна междуфирмена задлъжнялост и фалити на фирми. Сега банките отказват да кредитират банковия бизнес, според Николов. Банките имат свръхголеми права за сметка на потребителите, категоричен е Николов и посочи, че с помени в ГПК банките имат права като държавата и общините по отношение на незабавното събиране на задължения. Той е категоричен, че има картел между банките за лихвите. Банките са изключително облагодетелствани, смята още Николов. По думите му е изключително неправилно това, че хората са задължавани да плащат държавните си такси по банков път. Според него гражданите трябва да могат да плащат и по касов път. Той е недоволен и от задължението суми над 15 хил. лев да бъдат плащани само по банков път. Според него загубено е общественото доверие в банките и трябва да се създаде финансов омбудсман, който да регулира сектора. Българските кредитополучатели нямат мерки за защита, категоричен е той. Вас ви предадоха политиците, обърна се адвокат Волева към българските потребители. Те дадоха баницата в ръцете на банките, като всички стават техни заложници, смята тя. Забавянето на развитието на нашето общество се дължи на това – на връзкари и на некомпетентни хора в Народното събрание, категорична е юристката. Най-добрата защита е да отидете и да бутнете това Народно събрание, предложи адвокат Волева. От асоциативна съветват да не се теглят кредити, защото те правят хората заложници. Общественици пък, впечатлени от адвокатката, осъдила няколко банки, я поканиха да се включи в инициативен комитет за защита на правата на пострадалите от банките. |
| Сорос предрича класова война На какво залага сега Джордж Сорос, големият комарджия в икономиката? – пита Newsweek. В интервю за изданието финансистът дава неочакван отговор – той за първи път в своята 60-годишна кариера не знае какво да прави, отбелязва журналистът Джон Aрлидж. Наистина „добрите му приятели казват, че той се застъпва за дългосрочни инвестиции в акции на големи компании, съветва да се избягва злато -“ това е най-големият балон „- и да се пазят парите основно под формата на кеш, “ – посочва изданието. Невероятно, но Сорос не играе за понижаването на еврото, дори и насърчава лидерите да спасят тази валутата, като предупреждава за опасността от колапс. В допълнение, Сорос е закупил за 2 млрд. долара еврооблигации. „Да не би гросмайсторът на късите продажби да е станал сантиментален? Може би.“ – смята изданието. В интервюто със Сорос става ясно, че е по-важно да оцелее, отколкото да запази богатството си. Според него идват ужасни времена: Европа я чакат хаос и конфликти, Америка – улични бунтове и груби действия на властите, което ще се изрази в ограничаване на гражданските свободи. Глобалната икономическа система като цяло може да се разпадне, обобщава изводите на Сорос изданието. Сегашната ситуация много прилича на Голямата депресия от 1930 г.: още 10 години стагнация, ако не и по-зле. „Най-доброто от вероятните сценарии -. дефлационна ситуация, а от най-лошите възможни сценарии – колапс на финансовата система, “ – казва финансистът. Той прави и други исторически паралели: сегашната криза в развития свят е непредвидима точно като разпадането на съветската система в края на 80-те години. Според Сорос, крахът на идеята, че пазарите са в състояние да се саморегулират е сравним с рухването на марксизма като политическа система. „Преобладаващите тълкувания, както се оказа, са били погрешни. Те се основават на тезата, че ние имаме абсолютното познание, но това е много далеч от реалността. За да се разбере проблема сериозно, ние трябва да преминем от епохата на разума в епохата на склонността да се заблуждаваме“ – казва Сорос. Той също така е съгласен с идеята, че финансистите, провокирали финансовата криза, а не само са грешали, а са вършили злини. Много ще решат, че Сорос, който чете морал, е прекалено, пише изданието. Но сега той се смята за държавник и филантроп. В началото на февруари Сорос публикува нова книга- „Финансовата криза в Европа и САЩ“ (Financial Turmoil in Europe and the United States), посочва изданието. „Сорос се възползва от нерегулираните пазари, а сега иска да ни спаси от тях“ – пише изданието. Така, неконтролираният колапс на еврото е сързан с подновяването на политическите конфликти в Европа и възраждането на ксенофобията, предупреждава Сорос. Все пак той вярва, че еврото ще оцелее по някакъв начин. В интервюто Сорос отбелязва, че симпатизира на движението „Окупирай Wall Street“: по думите му е разумно да се възмущаваме от факта, че цената на спасяването на банките са основно данъкоплатците. Движението ще нараства, защото поставя въпроси, за които традиционните леви организации не говорят вече четвърт век, прогнозира Сорос. Уличните бунтове в американските градове са неизбежни, казва Сорос. Той прогнозира, че властите ще се възползва от бунтовете като претекст за преследване, което в най-лошия случай е опасност за възникване на „репресивна политическа система“ и скъсване с традициите на Съединените щати. В същото време, Сорос смята, че Обама има шансове за преизбиране: „Основният въпрос за избирателите – дали да се увеличи данъчното бреме за богатите? на Обама няма да му е трудно да аргументира.“ За лъч светлина през 2012 г. Сорос смята развиващите се пазари, „движението за демократични реформи в Близкия изток, демокрацията и икономическия растеж в Африка, дори и реформа в Русия, все още може да извадят този свят от блатото“ – цитира думите му списанието. За да се избегне катастрофа през 2012 г., най-важното да не се се забравя кризата от 2011 г. . „Във времена на криза невъзможното става възможно“ – казва Сорос. Той се надява, че ЕС ще укрепне отново, а политическият модел в Съединените щати ще се закали в изпитанията. „Той също така храни надеждата, че ръководителите на Централните банки и премиерите, които ще се срещнат в Давос, ще бъдат в състояние да се обединят и да докажат, че неговите предсказания няма да се сбъднат“ – пише в заключение изданието. |
| Збигнев Бжежински, бивш съветник на президента Картър – един от водещите стратези на Америка -така го представя днес The Christian Science Monitor. Изданието публикува ново интервю с Бжежински на журналиста Натан Герделс. Сега, когато Китай прави дългосрочни планове, САЩ страдат от ефекта на „краткосрочния манталитет“, казва Бжежински. „Всъщност ние сме престанали да бъдем „индустриална демокрация“ в строгия смисъл на думата и станахме „потребителска демокрация „: всички сигнали за обратна връзка- пазар, медиите и политиката – са краткосрочни и са предназначени за незабавно задоволяване на желанията“ – обясни той. За да се отървем от краткосрочния манталитет, трябва да се разработи по-ефективна и дългосрочна стратегия за разрешаване на настоящата криза, препоръчва Бжежински. Истинският проблем е в това:“Може ли демокрациите да процъфтяват, когато финансовите системи са неуправляеми и предоставят егоистични блага само на шепа избрани, когато няма ефективен механизъм, който ще ни даде висш смисъл на нашето предназначение и съдба“, казва Бжежински. Не е ясно към каква цел трябва да върви западното общество като цяло. |
| (основатель форума мировых лидеров в Давосе, Клаус Шваб): "Создается впечатление того, что мы переживаем синдром глобального экономического выгорания. Капитализм, в его существующей форме, более не подходит миру вокруг нас. Мы не выучили никаких уроков кризиса 2009 года. Наше общество морально разделено, мы погрязли в долгах, мы не вкладываем в будущее, мы подорвали социальное согласие". Обсуждение в Давосе в этом году пройдет под лозунгом: "Великая трансформация: Оформляя новые модели". На форуме будет представлен доклад "Глобальные Риски 2012". Рисков насчитали 50. Среди них: долгосрочная несбалансированность национальных бюджетов, разрыв в уровне доходов, водный и продовольственный кризис, киберпреступность, изменение климата и коррупция. Авторы доклада мрачно прогнозируют, что следствием этих проблем может стать "темное будущее", которое "разрушит все достижения цивилизации". Представители движения протеста форуму говорят: "Все участники форума невероятно спесивы. Они создали все эти проблемы, а теперь съедутся сюда, и будут делать вид, что пытаются их решить". |
| 27 януари 2012 Бразилският президент Дилма Русеф пренебрегна Световния икономически форум в Давос. Вместо това тя взе участие в бразилския антикапиталистически Световен Социален Форум... „Възможен е друг свят”, заяви Русеф пред публика на форума, избирайки мото на форума. Русеф осъди фискалните кризисни мерки, препоръчани за европейските страни, борещи се за спасяване на икономиките си. Тя призова правителствата да се вслушат в протестиращите по улиците... |
| В Москва и Кайро демонстранти искат властта да е представителна. „Но недоволство бушува с почти същата сила и по улиците на Мадрид и Ню Йорк, а също и в Атина – градът, където е родена думата“ демокрация „- подчертава журналистът от New York Times, Джак Юинг. По думите му, общите характеристики на всички тези акции е чувството, че лидерите на различните страни не отговарят на очакванията на гражданите и ролята на социалните мрежи „Facebook“, „Twitter“ и т.н. позволява на много хора да се съберат и да изразят своето недоволство. Тези факти не са обнадеждаващи за всичките 40 държавни глави и министър-председатели на срещата в Давос – от германския канцлер до министър-председателя на авторитарна Етиопия. „Несигурните държави с ограничен политически и икономически капитал, са особено уязвими по отношение на комбинацията от тежка рецесия и „революционни комуникации. „- обобщава поуките от последните години Йън Бремър, президент на консултантската фирма Eurasia Group (САЩ). Сред тези нестабилни държави има и авторитарни и демократични , казва експертът, модератор на една от кръглите маси в Давос. „Превъзходството на американската и европейската демокрация вече не изглежда толкова очевидно, както преди 10 години“ – продължава авторът. Дори главата на форума в Давос, Клаус Шваб, наскоро се изказа като участник в движението „Окупирай Wall Street“: „. Капитализмът в сегашния си вид вече не пригоден за света, който ни заобикаля“. Взаимовръзката на демокрацията с икономическия растеж вече не е незаобиколим закон ако се вгледаме в Китай и Виетнам. Въпреки това, според Юинг, китайските и руските лидери също се чувстват неудобно: те се страхуват от способността на социалните мрежи да преодоляват цензурата. Междувременно, нестабилността на демокрацията се забелязва и в сърцето на Европа – например Унгария, пише в статията. В други страни от ЕС, националистите се опитват да използват дълговата криза за политически цели. |
| Натисни тук 2 million views for an old codger giving a lecture about arithmetic? What's going on? You'll just have to watch to see what's so damn amazing about what he (Albert Bartlett) has to say. I introduce this video to my students as "Perhaps the most boring video you'll ever see, and definitely the most important." But then again, after watching it most said that if you followed along with what the presenter (a professor emeritus of Physics at Univ of Colorado-Boulder) is saying, it's quite easy to pay attention, because it is so damn compelling. |
| Натисни тук Документални филми на социална тематика с бг субтитри Вътре ще намерите всички филми, които съм дала с линкове по-преди и на които са им изчезнали линковете поради уж нарушение на авторски права |
| Поради фундаменталното и значение поради факта, че съм я поствала някъде тук, но не знам къде, както и поради факта, че тогава не и обърнахте внимание, поствам отново речта на Саркози от началото на 2010 в Давос. 03 Февруари 10, 13:00 Никола Саркози: Такъв капитализъм не ни трябва Нека сме наясно: не съм дошъл като политически ръководител да давам уроци, а да ви кажа, че трябва заедно да извлечем поуки от кризата, за която всички сме отговорни. Знаем какво би станало без намесата на държавите за спасяване на доверието и за подкрепа на икономическата активност: всичко би се срутило. Би било просто безотговорно, ако не си дадем сметка, че трябва да се променим. Това не е просто глобална криза. Това не е криза в процеса на глобализацията. Това е криза на глобализацията Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника: неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, от другите, които не консумираха достатъчно. Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормална играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места. Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които чувстваха затруднения. Трябва да се измъкнем от цивилизацията на експертите, които дискутират само помежду си, всеки според своята специалност. Трябва да се научим да разсъждаваме всички заедно, да обсъждаме заедно проблемите си, които засягат всички отвъд своята техническа специфика. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба. Когато става дума за Международната организация на труда, МВФ, Световната банка, Световната организация за прехрана и земеделие (ФАО) или Г-20, се обсъждат едни и същи проблеми, но от различен ъгъл: Как да се постави икономиката в служба на човека? Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе до развитие на другите? Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация? Да се разберем: не става дума да заместим капитализма, а да установим какъв капитализъм желаем. Кризата, която преживяваме, не е криза на капитализма. Това е криза от израждането на капитализма. Криза поради загубата на ценности и на опорни точки, върху които винаги се е основавал капитализмът. Капитализмът винаги е бил неделим от определена ценностна система, от виждане за цивилизация, от идея за човечност. Чисто финансовият капитализъм е отклонение, чиито рискове се видяха в световната икономика. Но антикапитализмът е още по-лоша безизходица. Ще спасим капитализма, като го основем наново, като го морализираме. Знам, че това може да предизвика много въпроси. От какво всъщност имаме нужда, ако не от правила и принципи, от управление, което изразява споделени ценности, общ морал? Има недостойно поведение, което не може да бъде търпяно повече от общественото мнение в никоя държава. Има прекомерни печалби, които няма да бъдат приемливи занапред, защото нямат нищо общо със способността да създават богатство и работни места. Има възнаграждения, които не могат да бъдат повече поносими, защото не отговарят на заслугите. Няма нищо шокиращо, ако онзи, който създава работни места и богатства, печели много. Но морално е непоносимо, когато също тъй много печели онзи, който допринася за ликвидиране на работни места и богатства. Или ние ще се променим, или промяната ще ни бъде наложена от икономически, социални и политически кризи. Г-20 е първообраз на планетарното управление през ХХI век. Групата символизира завръщането към политика, която се отричаше от нерегулираната глобализация. За една година се извърши истинска революция на мисленето. За първи път в историята държавни и правителствени ръководители на 20-те най-големи икономически сили в света решиха да вземат заедно мерки срещу световната криза. Без Г-20 щеше да доминира принципът "всеки за себе си". Но как в света на конкуренцията да изискваме от европейските банки три пъти по-голям капитал за покриване на рисковете от тяхното пазарно поведение и да не изискваме същото от американските и азиатските банки? Трябва да се сложи край на системата без правила, която дърпа всички надолу. В Копенхаген всички големи държави поеха ангажименти в цифри за опазване на климата. Но как да ги накараме да спазват тези ангажименти без наличието на една Световна организация за околната среда? Въвеждането на въглеродна такса на границите като противодействие на екологичния дъмпинг би бил силен фактор за спазване на общите правила. Би било голям напредък да се изравни правото на чиста околна среда, на труд и на здраве с правото за свободна търговия. Тази революция в световната регулация означава специализирани институции да се намесват при международни спорове, особено в търговията, чрез преюдициални запитвания. Но как да се приложат социалните и екологическите норми, без да бъдат подпомогнати бедните страни, за да могат и те да ги спазват? Как да се иска подобно усилие от тях, без да бъде споделено? Централен е въпросът за нова финансова система Не можем да избягаме от дебата за данък върху спекулата. Ако искаме да обуздаем треската на финансовите пазари, да финансираме помощите за развитие или да привлечем бедните страни в борбата срещу глобалното затопляне, ще трябва да прибегнем до облагане с такса на финансовите транзакции. Напълно подкрепям британския премиер Гордън Браун, който бе от първите, издигнали тази идея. Друг въпрос, от който не можем да избягаме, е за ролята на банките в икономиката. Работата на банкера не е да спекулира, а да анализира риска на кредита, да преценява способността на клиента да връща заема, да финансира развитието на икономиката. Финансовият капитализъм се изврати, защото много банки не си вършеха същинската работа. Защо да рискуваш да даваш кредити на предприемачи, след като е лесно да спечелиш пак толкова пари чрез спекулации на пазара? По-добре е да даваш кредити само на сигурни платци, след като е толкова лесно да изключиш риска от своя бизнес план. Съгласен съм с президента на САЩ Барак Обама, когато той смята за необходимо да се разубедят банките да спекулират заради самите себе си или да финансират спекулативни фондове. В моите очи една от най-стряскащите характеристики на този капитализъм, който ние позволихме да възникне, е това, че при него настоящето бе всичко, а бъдещето вече не значеше нищо. Всичко – за непосредственото настояще, нищо – за бъдещето. Впрочем това обезценяване на бъдещето се четеше – соча това като доказателство, проф. Шваб – в абсолютно неумерените изисквания за възвръщаемост. Тази възвръщаемост, стимулирана от спекулацията и лостовите ефекти, се измерваше с добавената стойност на бъдещите приходи: колкото повече те се увеличаваха, толкова по-малко бъдещето имаше значение. Всичко, всичко веднага. Това обезценяване на бъдещето можеше да се прочете и в счетоводните книги. Фантастично! Стигнахме дотам, госпожи и господа, да оценяваме активите на дадено предприятие по пазарни цени, забравяйки, че пазарът непрекъснато се променя в зависимост например от борсовите екзалтации. Когато еуфорията овладяваше пазарите, балансите биваха преизчислявани и новопридобитият им ръст на свой ред стимулираше като допинг борсовите индекси. Когато пък надделяваше недоверието, балансите биваха преоценявани и падането на стойността им на свой ред тласкаше борсовите индекси надолу. Ние се сблъскахме с неблагоприятните последици от тази счетоводна отчетност по време на финансовата криза, когато сгромолясването на пазарите топеше капитала на банките, а от това кредитната криза се задълбочаваше още повече. Тогава ни казваха: „Ама вижте, банките вече не струват нищо, те повече не могат да дадат никакъв кредит”. Значи предприятията не можеха вече да поискат кредит, защото не им даваха. А не им даваха, защото стойността на банките бе изчезнала. Стойността на банките бе изчезнала, защото самата тя бе преизчислена спрямо курса на борсата за деня, какво говоря, не за деня, за следобеда, за сутринта, за часа, за минутата. Всъщност цялата ни система на представи и ценности бе фалшива. Бих искал да заявя, поднасяйки пред вас своите извинения за толкова елементарната си идея, че икономическата стойност на дадено предприятие не се променя от секунда на секунда, от минута на минута, от час на час… За да изчислим до каква степен тази счетоводна отчетност може да бъде абсурдна, е достатъчно да знаем, че според пазарната система за остойностяване дадено предприятие, намиращо се в затруднение, може да отчете счетоводна печалба от самия факт, че обезценяването на валутите по кредитите намалява пазарната стойност на неговите задължения. Цялата ни система от статистически измерители бе изкривена. Статистиките показваха растящи приходи. Но в живота хората виждаха как се прокарват браздите на нови неравества. В живота се виждаше това, а в статистиките жизненото равнище се издигаше, но броят на тези, които изпитваха нарастващо усещане за все по-тежък живот, не преставаше да нараства. Следвоенният просперитет се дължи много на Бретън Уудс *, на неговите правила и институции. Днес имаме нужда от нов Бретън Уудс. Не може да имаме едновременно многополюсен свят и една планетарна резервна валута. Не може да настояваме за свободна търговия и да търпим паричния дъмпинг. Франция, която ще председателства през 2011 г. Г-8 и Г-20, ще включи в дневния ред на техните форуми реформата на световната парична система. След това ще ни се наложи да изнамерим нов модел на растеж, да изобретим ново взаимодействие между властите и частната инициатива, да инвестираме масирано в утрешните технологии, които ще извършат цифровата и екологичната революция. Ще трябва да изобретим държавата, бизнеса и града на XXI век. Допреди няколко години се говореше за край на нациите, за възход на номадството. Но в кризата дори най-глобализираните фирми и банки преоткриха, че имат националност. Изглеждаше, че гражданството ще се разтвори в световния пазар. Но в утрешния свят ще трябва отново да се съобразяваме с гражданите, с моралните норми, с отговорността и достойнството на гражданите. На това трябва да се гледа не като на допълнителен проблем, а като на част от решението, не като на допълнителна тежест, а като на нещо здравословно и добродетелно, което може би ще ни направи по-щастливи. (със съкращения) ---------- * През Втората световна война в американския град Бретън Уудс 44 държави от антихитлеристката коалиция провеждат форум, наречен Валутна и финансова конференция на Обединените нации. Възникват Световната банка, МВФ и Световната търговска организация, които са част от нова финансова система, при която курсовете на националните валути са "вързани" за цената на златото. |
| Small "Occupy" protest outside World Economic Forum in Davos - no comment Натисни тук  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
| За любознателните How Swedes and Norwegians broke the power of the ‘1 percent’ Натисни тук |
| От ООН категорични, че трябва световна промяна Нарастващото социално неравенство, влошаването на околната среда и икономическите проблеми са показатели, че светът трябва да промени начина, по който прави бизнеса. Това е част от доклада на Групата на високо равнище за глобална устойчивост, открита през 2010 г. от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, съобщи Би Би Си. В него още се казва, че здравеопазването и образованието трябва да се подобрят. Също така субсидирането за фосилни горива трябва да спре и правителствата трябва да правят анализи отвъд стандартния икономически показател брутен вътрешен продукт. Докладът ще бъде дискутиран на срещата Рио+20 през юни 2012 година. Тя ще се представя от финландския президент Таря Халонен и южноафриканския й колега Джейкъб Зума. „С вероятността светът да влезе в по-дълбока рецесия политиците са гладни за идеи, които могат да им помогнат да излязат от тези трудни времена", каза Зума. От своя страна финландският президент заяви, че изкореняването на бедността и подобряване на социалното неравенство остават приоритет за световната общност. |