
| Я да си спомним и дядо Страбон. Белким и Petrinsky научи нещо за родословието си. "2 Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините58, витините и тините, и, според мен, също така и мариандините. Всички тези народи, разбира се, напълно са напуснали Европа, но мюзите (мизите) са останали там. И Посидоний според мен е прав в предположението си, че Омир поставя мюзите в Европа (имам предвид тези в Тракия), когато казва: После обърна очи лъчезарни в обратна посока, вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци" |
| Виждам ги, какви са готите (то за тях 3 основни теории, и доста повече неосновни )! |
| И отваряме и четем една дебела книга.. "русокосата и синеока.. гетска войска, топлеше скитския студ с Псалтира..".. и виждаме от кога гетите са християни.. И се лашкаме с тая баш дебела книга по празните къртуни.. барем нещо да запомним, и да не разсмиваме хората със "статии" |
| А някаква по-ясна представа как точно е изглеждал този Каролингски ренесанс? Пък и сибирските степи... що не рече Антарктида поне? Ако сравнят IQ-то на кравата на комшииите с това на мушкатото на леля ми, то кравата на комшиите е гений.. Култура чрез търсачките?!?!? Що ли не взема да стана неврохирург, а? |
Разпространението, укрепването и съхранението на християнството е основна мисия на източноримската империя … Затова и вместо да бъде завладяна, България е била покръстена. Основна мисия на коя да е държава е била, е и ще бъде запазване, а при възможност – и разширяване на владенията и. И ако за тази цел покръстването е по-изгодно от войната (по-малко разходи, по-трайни резултати), разбира се то се и предпочита.Василевсът е бил считан за по голям брат, или духовен баща сред другите християнски владетели, и писмата му са били пълни с напътствия, укори или похвали. На нахалните натрапници, които два века преди това си присвоили част от земята на държавата му, василевсът е искал да бъде баща само в един смисъл – да им такова майката. |
| Има един верен съдник, за това кой е прав. Събитията след IXв. Богомилите... След около 150год. от покръстването -византийско владичество... След около 200год. турско робство... Всичко извършено набързо, тайно, насилствено води до този резултат. |
| Българската народност в 9-10 в. се утвърждава така, щото ромейската власт в 11-12 в. не може да я разтури, а по-рано ромеите асимилирали лесно "славиниите" в средна и южна Гърция. Дори името "Варна" се запазва под ромейска власт, а не се връща старото име Одесос. Но съжителството с развитата ромейска култура за съжаление налага на бълг. книжнина подражателството, често несмислената имитация като образец, вместо да търсят оригиналност. Дори рационалният патр. Евтимий е голям подражател на ромейското, използва архаични и копирани от гръцки думи и граматика, докато във Влашко по това време и по-късно разцъфтява влахобълг. книжнина на жив простонароден български език. |
| Абе, да си кажа право, аз никак не съм убеден, че богомилството е свързано с начина на приемане на християнството. Нито има някакви осезателни местни езически реликти в богомилството (славянски или прабългарски), а и в областите на разпространение извън България няма паралел с приемането на християнството от Борис. |
рационалният патр. Евтимий би ли обяснил в какво се открива разционализма на патриарх Евтимий и какво точно имаш предвид под "рационален"? |
Но съжителството с развитата ромейска култура за съжаление налага на бълг. книжнина подражателството, често несмислената имитация като образец, вместо да търсят оригиналност. Това е по-скоро резултат от ранносредновековния християнски модел. Оригиналността не се цени като достойнство, робува се на авторитети и много често нови тези за приписвани на утвърдени християнски (и не само) корифеи, за да получат одобрение. Едва с налагането на схоластиката този подход на запад се променя. Във Византия, поради униите с папата и разширените контакти с Италия, все пак имаме редица дейци, които могат да бъдат наречени (пред)ренесансови и дори "хуманисти" (макар и доста условно). България, обаче, заради "третия Рим), остава напълно съзнателно, затворена за подобни веяния. Навлизането на схоластичния средновековен рационализъм на Балканите е спряно от победата на исихастите (вкл. Евтимий е един от тях) и, разбира се, османското нашествие. |
| В 14-ти век не е имало друга литература освен религиозна. Изключение са географии и хроники . Религиозността е била важна част от ежедневието на хората . А за исихазма- абсолютно подкрепям. Парализа на съпритивителните сили на народа . |
| Е авторе, малко се поизсили.... "набързо" или "набавно", чрез покръстването Борис I "разчисти" пътя на Симеон Велики и останалите велики царе на българите след него, а и въобще за съществуването на нашият народ вече 13 и нещо века .... някой царе български бих пропуснал, но нека Бог ги съди, не аз..... |
| Целият спор - сведен до това, кога точно е почнало оглупяването, колко дълго е траяло, и кой има най-големи заслуги за него. Защото човек, на когото му трябват богове, е или роб по душа, или глупак, или мошенник, а най-често - и трите заедно. И не казвам през 21 век, защото така е било откак свят светува... Или си еретик, или си нищо. И всеки, който го отрича, е позор за народа ни. Отстъпник от славната му история, изрод някакъв... |
| - | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
| Бонго, Имам предвид житието му на св. Иван Рилски, в което умишлено изпуска повечето чудеса от по-старите му жития, които явно му се виждали твърде наивни (вж. Ив. Дуйчев, 'Рилският светец...'). Даниле, Провансалските трубадури от 12 в. религиозна литература ли са? |
| Що се правите на луди? Данил ви говори за книжнината в средновековна България от 14 век. Нали за това споменах - на запад през 12 в става истинска интелектуална революция, на която изтокът отава чужд. Сетне същата работа се повтаря и с Ренесанса. А, ако ще издребняваме, "Кентърбърийските разкази" не сса от 14 в. |