Отиди на страница:
| Хронологията (според инфо в интернет): Quote: На 3 август 1998 г. правителството на Иван Костов приема проект за финансиране изграждането на магистрала "Люлин", който е включен в инвестиционната програма на правителството до 2001 г. Според проекта за проучването и строителството ще са нужни 351 млн.лв., които ще бъдат осигурени от държавния бюджет, фонд "Републиканска пътна мрежа" и заеми от Европейската инвестиционна банка. Според решението на кабинета проектът трябва да приключи до 2005 г. Предвижда се автомагистралата да е с дължина около 15 км и ширина на платното межу 33 м и 35 м и ще минава през селата Дивотино - Мало Бучино - Голямо Бучино - Суходол до Околовръстния път на София. Целта на проекта е пътя да се свърже директно пътен възел Даскалово с транспортни коридори номер 4 и номер 8, както и да се облекчи движението в южната част на София. През есента на 1999 г. италианската фирма SPEA печели търг по програма ФАР на Европейския съюз, организиран от Агенция "Пътища", който включва предпроектнипроучвания и работни проекти за строителството на автомагистралите “Люлин” и “Струма”. Проектът ще се финансира по програма ФАР и ще струва около 3, 2 млн. евро. На 9 март 2000 г. министърът на регионалното развитие Евгени Чачев подписва с генералния директор на фирма СПЕА Франко Рапино възлагателен договор за изпълнение на “Проучване и проектиране на автомагистрала София – Кулата”. Фирмата изготвя и представя седем идейни варианта за трасе на магистралата /за удобство обозначавани с различни цветове/. От април 2001 г. до август 2002 г. са изготвени три доклада по оценка на въздействието на проекта върху околната среда. Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобрява третия доклад, който предвижда трасето на автомагистрала Люлин да преминава от Софийския околовръстен път през селата Мало Бучино, Голямо Бучино, пътен възел Даскалово - т.нар “син” и “кафяв” вариант. На 11 октомври 2002 г. Министерството на околната среда и водите приема решение, с което разрешава строителството и експлоатацията на автомагистрала Люлин по комбиниран вариант "син (от км 0+000 до км 5+643) и кафяв (от км 5+439 до км 18+882)". Трасето на автомагистрала “Люлин”, което включва Софийски околовръстен път - Мало Бучино – Голямо Бучино – пътен възел ”Даскалово”, е проектирано с дължина около 19 км, по направление на Общоевропейски Транспортен коридор № IV, в частта му “Видин - София - Кулата”. Техническият проект включва изграждането на автомагистрален габарит от 29 м (с по две ленти за движение в една посока, разделителна ивица и аварийна лента) и проектна скорост от 100-110 км/ч. Заради планинския терен в разработения проект са включени някои съоръжения: три броя тунели по открит способ с обща дължина 1260 м; 26 броя мостове и виадукти с обща дължина 6 000 м; 3 броя пътни възли; укрепителни стени с обща дължина от 2 762 м. На 21 януари 2003 г. министърът на финансите Милен Велчев и ръководителят на делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас подписват меморандуми по предприсъединителната програма ИСПА на ЕС за 240 милиона евро. Общата стойност на финансовия меморандум за автомагистрала Люлин е 148, 45 млн. евро, от които 111, 338 млн. евро /75 процента/ безвъзмездни средства по програма ИСПА и 37, 112 млн. евро /25 процента/ от българска страна. На 22 декември 2004 г. Европейската комисия обявява в официално писмо, че разрешава строителството на автомагистрала Люлин. Изискванията на финансовия меморандум, свързани с доклада по оценка въздействието върху околната среда, са изпълнени. На 1 декември 2005 г. Министерският съвет разрешава проектирането и изграждането на обект "Автомагистрала "Люлин" от нулевия до 19- тия километър на територията на земеделските земи по досегашния кадастрален план. Трасето е на територията на София-град, землищата на кварталите "Филиповци" и "Суходол", вилните зони "Горна баня" и "Люлин", на Банкя и Иваняне, с. Мало Бучино, кв. Владая и на територията на Пернишка област - с. Голямо Бучино и кварталите Драгичево и Даскалово. На 31 март 2006 г. Съветът за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение приема график за изпълнение на приоритетните инфраструктурни проекти до 2015 г. През 2009 г. трябва да бъдат готови и 19 км от автомагистрала „Люлин". На 26 май 2006 г. Правителството приема проект на Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на България за периода 2006- 2015 г. Документът е разгледан от Съвета за координация, контрол и изпълнение на инфраструктурните проекти с национално значение. На 8 август 2006 г. Изпълнителният директор на агенция "Пътища" Веселин Георгиев и представителите на турския консорциум МАПА – ЧЕНГИЗ Ведат Четинташ и Кемал Юнлюлер подписват договор за възлагане на строителството на автомагистрала "Люлин". Общата стойност на договора е 137, 382 млн. евро за 19-километровия участък. Договорът предвижа автомагистралата да бъде построена за 3 години, след които ще има 12 месеца гаранционен срок. На 20 декември 2006 г. Изпълнителният директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев подписва с представителя на сдружението "Луйс Бергер - Мот МакДоналд", Питър Кокрейн договора за супервизия на автомагистрала "Люлин", на стойност 4 435 900 евро. На подписването присъства ръководителя на Делегацията на Европейската комисия в България Майкъл Хъмфрис. На 31 януари 2007 г. Започва строителството на магистрала "Люлин". Премиерът Сергей Станишев прави символична първа копка на автомагистралата с багер "Хюндай". 12 март 2007 г. - Кметът на Перник Антоанета Георгиева съобщава, че трите села Голямо Бучино, Люлин и Дивотино настояват да бъдат изградени подходи към магистралата. В противен случай трите населени места остават без връзка с магистралния път, което означава, че жителите им ще трябва да ходят до Перник и от там да се включат в магистралата, което допълнително ще утежни трафика в града. В Голямо Бучино е сформиран инициативен комитет, който издига искането за пряка връзка на селото с магистралата. 21 септември 2007 г. - Жителите на трите села блокират пътя Перник-София с искането да се изградят връзки от магистралата към трите населени места. Темата е повдигната и на парламентарен контрол в Народното събрание, но е отхвърлено от министър Асен Гагаузов с мотива, че е закъсняло и много ще оскъпи новата магистрала. От инициативния комитет предупреждават, че с пускането на магистрала "Люлин" пътят от Голямо Бучино до София ще се увеличи с 15 км, вместо да се съкрати. На 26 януари 2008 г. ЕК иска от България да замрази парите за строителство на пътища заради разразилия се корупционен скандал във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Въпреки това обаче репортерска проверка на в. Труд показва, че в началото на февруари месец строителството на магистрала „Люлин” продължава. 13 април 2008 г. Министър-председателят Сергей Станишев и министърът на регионалното развитие и благоустройството правят проверка на строителството на магистралата. Изводът е, че строителството върви по план и магистралата ще бъде завършена в срок през есента на 2009 година. 23 юни 2008 г. - Началникът на обекта Джумхур Баръш съобщава, че ще бъдат наети допълнително около 150 работници. Пусковият срок, който е в края на 2009 година и в началото на 2010 г., ще бъде спазен, ангажира се Баръш. Към този момент е проблемно изграждането само на пътен възел "Даскалово", където се осъществява отчуждаване на три частни имота. Работата е съсредоточена върху строителството на мостови съоръжения на софийска територия. 16 юли 2008 година – Фирмата изпълнител „Мапа Ченгиз” поема ангажимента обектът да бъде завършен до май 2010 година. Половингодишното закъснение се дължи на забавяне в проектирането, както и на трудности при ваденето на работни визи за турските строители. За да компенсират просроченият график от турската фирма са минали на 24 часов работен ден. До момента вместо 40 процента от работата са свършени едва 4-5. 14 август 2008 г. – ЕК временно спира междинните плащания по два пътни проекта - магистрала "Люлин" и трансевропейската транспортна мрежа. За да бъдат възстановени плащанията, правителството взима решение външната одиторска фирма KPMG да направи допълнителна проверка на дейността на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Решението е в отговор на писмото на шефа на Главна дирекция "Регионална политика" към Европейската комисия Дирк Анер. В писмото е записано, че временното спиране на средствата за магистрала "Люлин" и трансевропейската транспортна мрежа е заради невъзможността на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" да осигури "адекватно гарантиране на законността и редовността на правилната употреба на процедурите за публичните поръчки". 24 октомври 2008 – В Министерство на транспорта се провежда работна среща за напредъка по изграждането на автомагистрала Люлин. Представителите на изпълнителя излагат своето виждане за хода на строителството и изразяват решимост да завършат успешно проекта. На срещата са обсъдени пресичанията с инженерни мрежи - газопроводи, водопроводи, електропроводи и други технически пречки за напредъка на работите. Представителите на националната агенция се ангажират в двуседмичен срок да съдействат за разрешаването на тези проблеми. Изпълнителят не е поставил искания за увеличаване на стойността на договора. Решено е между 10 и 15 ноември да се състои среща в същия състав, на която да бъде проследено изпълнението на поетите от страните ангажименти. Страните се споразумяват срещи за разрешаване на текущи технически проблеми на оперативно ниво да се организират всяка седмица, а всеки месец да се свикват срещи между ръководния състав на страните за контролиране на напредъка. 14 ноември 2008 г. - В Националната агенция "Пътна инфраструктура" /НАПИ/ е проведено заседание, посветено на изграждането на автомагистрала „Люлин”. Целта на срещата е да се подготвят конкретни мерки за напредък в строителството на магистралата. Изпълнителят представя план за ускоряване на дейностите, а консултантът е направил предварителна преценка на исковете на строителния консорциум. Решено е да се правят седмични технически срещи на обекта за взаимодействие и контрол по изпълнението на договора. 6 януари 2009 г. - Изпълнителният директор на НАПИ инж. Янко Янков, ръководителят на проекта "Автомагистрала "Люлин" Франк Вайндорф и началникът на отдел "Координация" Олег Маринов извършват инспекция на цялото трасе на новостроящата се автомагистрала "Люлин" и се срещат с представители на изпълнителя "Мапа-Дженгиз" и на надзора - "Луис Бергер S.A.S/Мот Мак Доналд". Представителят на надзора увеява, че довършителните работи ще приключат в рамките на строителния сезон. Надзорът иска максимално бързо да се дават становища от НАПИ по направените предложения. Изпълнителният директор инж. Янков се ангажира, че това ще бъде изпълнявано. Три са ключовите моменти за ускоряване на строителството - приключване на процедурите по отчужденията, изсичането на дървета и преместването на инженерните мрежи, се посочва в съобщението. Мениджърът на "Мапа-Дженгиз" Ялчън Ескикурт докладва, че се работи по инсталирането на поисканите от НАПИ видеокамери за наблюдение на строителните дейности. Наблюдението ще се осъществява от НАПИ и Европейската комисия. 21 март 2009 г. - За първи път в България започва денонощно онлайн наблюдение на строеж на автомагистрала. 16 камери следят 19-километровото трасе на магистралата. Информацията се подава в НАПИ и Европейската комисия в Брюксел. 12 май 2009 г. - ЕК отблокира 115 милиона евро по програма ИСПА. Парите са предназначени за строежа на магистрала „Люлин". Размразяването на парите от Брюксел стана на специална пресконференция на комисаря по регионално развитие Данута Хубнер и вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева. След ред проверки в България, след обстойно проучване на информацията за извършеното в страната ни по премахване на нередностите около средствата по ИСПА, Европейската комисия реши да размрази средствата по програмата. |
Добра работа комар!  Получих повече инфо отколкото в статията. Редактирано от - Old_BG на 27/6/2011 г/ 21:33:27 |
| Авторът обаче не е споменал най-уникалният паметник на проектантската глупост - пътен възел Драгичево. . Основата на пътен възел Драгичево е кръгово повдигнато на колони (на 2/3) и на насипи (1/3). Към кръговото водят 4 рампи. . Всеки инженер знае, че кръговите кръстовища са инженерно решение с преимуществото, че са евтина алтернатива на поставянето на светофарни уредби и знаци СТОП. Основният им недостатък е, че изискват поставяне на знак ПРЕСИЧАНЕ НА ПЪТ С ПРЕДИМСТВО. . Кръгово кръстовище на колони с 4 рампи обаче губи единственото си преимущество - НИСКАТА ЦЕНА. . Кръгово кръстовище НА КОЛОНИ с 4 РАМПИ е по-скъпо от класическото идеално решение - детелината с 8 рампи и на практика създава препятствие със знак ПРЕСИЧАНЕ НА ПЪТ С ПРЕДИМСТВО на пътя Перник-Владая-София. . Не мога да разбера как Плевенлиев, който е инженер не го беше срам да открие подобен паметник на глупостта (след като имаше 18 месеца на власт и ходеше с Бойко на месечни инспекции не успя да забележи и да наложи ад-хок пре-проектиране). |
| Драмата не е ли малко в повече? По цяла Ееропа се случват подобни неща. Ние пък с тия прословути 20 километра! Гърците построиха стотици километри, а движението тук е по-голямо от това по Виа Егнациа. |
На 31 януари 2007 г. Започва строителството на магистрала "Люлин". Премиерът Сергей Станишев прави символична първа копка на автомагистралата с багер "Хюндай". И съвсем несимволично изсипа тази първа копка зад самосвала... Иначе - типичен пример за начина на управление на държавата по време на мадридския помияр и посрания съсел. Не са се сетили само да вдигнат цялото трасе на пилони, барабар с тунелите, за да се запазят обработваемите земи... |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rogatia |
"Страшната" Люлин планина, заради която едноименната магистрала, дълга едва 19 км, е богато украсена с 26 моста и три тунела Една проста сметка: . Магистралата е дълга 19 км., а мостовете са 26 и има 3 тунела. Та 19000:29=655 метра на съоръжение. Един мост е дълъг средно 300-400 метра. Или почти цялата магистрала "Люлин" е вдигната на "кокили". Бамааму и мошеници. На това би завидял и Остап Бендер...  |
Всъщност Борисов има право да се ядосва - понеже се оказва омотан в наследени схеми за източване на стотици милиони национални и европейски пари чрез безсмислено сложни и излишно скъпи обекти. Примери колкото щеш, но най-очевиден е "Люлин" - най-скъпата магистрала Нещо май някой не е разбрал как се пише. Или палачинката се завъртя  Редактирано от - острилката на 27/6/2011 г/ 23:41:14 |
| Не съм сигурен че насипите излизат кой знае колко по-евтино, но с едно съм съгласен: Мостовете изискват много повече пари за поддръжка и с това заробват идните поколения с по-високи данъци. |
| Същото важи и за изкопите. Тунели понякога са нужни не за да поевтинят строителството. Това е когато околният терен се нуждае от огромни изкопни работи за да се даде наклон 30%. Тези работи са много по-скъпи отколкото построяването на тунелите за които авторът говори. Както вече се видя при наклон на околните скатове 50% се получават свлачища които изискват скъпа поддръжка. Може би преди да пише авторът трябваше да се консултира с проектантите които щяха да му изяснят защо е построено така, а не иначе. |
Не съм сигурен че насипите излизат кой знае колко по-евтино, но с едно съм съгласен: Мостовете изискват много повече пари за поддръжка и с това заробват идните поколения с по-високи данъци. Има едно много важно обстоятелство, което въобще не е попречило на нашите Остап Бендеровци да си направят дараверката - мостовете се обдухват от вятъра и отгоре и отдолу. При това обледеняването им е почти задължително при някакъв валеж зимно време. При едно такова обледеняване на Вакарел по чист късмет се разминах с много тежка катастрофа. Ама кой го интересува, когато бърза да си напълни дисагите с пачки банкноти? Ако постъпим като китайците и бъдат разстреляни няколко такива мародери, натворили безумия с цел облагодетелстване, бъдете сигурни, че резултатите няма да закъснеят.  |
| Абсолютно съм съгласен. Много е опасно. На виадуктите на м-ла Хемус съм карал с 15км/ч през зимата. При страничен вятър колата едвам оставаше в платното, до толкова беше заледено. Едва ли не карах колкото напред толкова и настрани за да компенсирам. Останалият път си беше ОК за зимни условия. Ше се берат ядове през зимата и по Люлин. |
| Модерния соц върлува из Европа. Видяхте ли сега защо преразпределенията и фондовете са най голямата тъпня? Ние си плащаме повече отколкото струва магистралата, а Европейския съюз дава още три пъти по толкова за да се отчита трескава дейност. И не взимаме най-доброто от решенията, а най-"правилното". А гяволЕтата симулират бизнес, търсят екология, модерни технологии и инвестират в бъдещето. Усвояват пари. Вятърни мелници, демек. Инфраструктура, програми, разходи и нам кво. Фичономика. Ако ги нямаше фондовете, същата работа щяхме да си я свършим по-бързо, само с нашите пари и нямаше да дължим благодарности никому. Баси Европата утЕпана. От фондове имат нужда инвалидите, болните, сираците и пенсионерите . Всички останали трябва да се оправят сами. И ще им е по-лесно, де. Щото ще изхранват само децата си вместо да пълнят фондове и да се грижат за важни програми и чужди инвестиции. * Голямо, сложно, скъпо и по него коли не минават. Що е то? |
| За статията - Онзи ден е открил 16 км ремонтиран път. После и още 16 км, накрая и третите километри. И хептен накрая - цялостното шосе. Не магистрала! Та вие викате - що толкова шум за 20 км...Човекът откри един кръстопът във Варна, вие за цяла магистрала... Впрочем, това магистрала ли е, магистралка ли? Или това бяха ония наоколо? И около ББ, и около амбразурата. ------------------------------- --------- Блогът на Генек |