Отиди на страница:
| Похода на Никифор бе повторен 1000 години по-късно от Наполеон. Резултатът е сходен (само Наполеон си запазил главата на раменете) |
14 км.-Пещера-Брацигово и обратно със сухарка и калашник на 20 г.ги нямахме за нищо(верно по асфалта).Пък до като не се локализира мястото на битката(а би трябвало да има безброй следи) приказките за километрите и дните са празни приказки, защото най малко най прекият път е най удобния.Особено пък на война.В Котленския балкан Ивайло разбил една византийска част , но мястото се знае и топонимията го потвърждава, а тук само предположения като че ли . |
| В смисъла на елементарната логика - Никифор едва ли е превзел важен пункт от тогавашната България. Походът му е от отчаяние и може би още преди да го осъществи е разбрал, че ще се наложи да изпие горчивата чаша. Малко по-късно правят от главата му чаша, по скитски маниер. А е отчаян, защото се опитва да поправи стореното преди това - разбиването на сардакийската римска отбранителна система от българите, съединяването на Мизия и Македония и арогантната заявка на Крум за владеене и на Тракия. Всъщност това е раждането на България, такава каквато би трябвало да бъде! |
| Подобна книга от руски автор четох за "великите дела" на Чингиз хан, обявен преди години за личност на хилядолетието (второто от хр.) Оказва се , че логистичните проблеми пред Ордата на Чингис хан, са били в пъти по-трудни за решаване - хиляди километри ненаселени пустини, после гори и блата, никакви пътища, а той се е влачел със стадата и семействата на бойците си. Става ясно, че такава една паплач бива забелязана седмици напред и коренното население просто се е отстранявало от пътя й, докато премине. Така че, тия огромни територии не са превзети с бой, а просто са извървени от татарите. Да не говорим за някаква форма на владеене - татарска администрация, данъчна система, законодателство, форми на владеене и стопанистватне на земята, търговия и мита. Оседналите народи са плащали някакви данъци (по-скоро като дарове) в кожи, добитък, зърно, мед, занаятчийски стоки. Те били приемани охотно от "завоевателите", които си давали и ясна сметка, колко свои войни биха загубили ако вземат да преследват "покорените" из горите и блатата. Първата сериозна съпротива Ордата среща от Казанска България - артефактите при Велики Болгар, столицата, са неоспорими. И това е комай първата и последна безспорна победа над реален противник. Защото при следващата, потомците на Чингис хан , претърпяват огромно и окончателно поражение на Куликовското поле.  |
мисля това са нармалните нормативи за онова време. този подход може да се приложи за всеки град в България и не съм намерил разминаване по-голямо от 5 км., което час преход. та от Карнобат до Плиска за 4-5 дена е напълно нормално да се стигне по прекия път и за 5-6 дни по заобиколен. Въпросът е, какво Теофан разбира под "навлезли в България" и кои са онези "труднодостъпни места", из които се бил лутал Никифор, преди да "навлезе в България". |
| Балдур, казвам 4-5 дена по нормалния и 5-6 по заобиколния маршрут (а на война да отидеш от Бургас до Варна през София...). та "поне седмица" е 1/1 и по-вече, а 5 дена са 2/3 седмица. което си е разлика от около 30%. когато живота ти зависи от нещо, 30 % предимство в това нещо е сериозна разлика със съответния знак. а това е при условие, че войската се придвижва в нормално темпо. и нека никой да не си мисли, че инфраструктурата на Средновековна България не е била развита добре и римляните са се придвижвали през нивите и горите. |
| и още нещо: в статията, че е имало лутане се цитира Теофан, а в "Извори" под статията неизвестния автор не твърди подобно нещо. та ще се опитам да коментирам нещо, което струва ми се Петрински пропуска, и което не е прецедент в Българската история: 1. навлизайки в България, Никифор вероятно е насочил войски към няколко Старопланински прохода (което в очите на някои е "не знае какво прави" или оправдание за загубата впоследствие) с цел да заблуди граничните застави за това, от къде ще минат главните му сили и в което вероятно е успял, щом Българския кан е успял да го посрещне само с личната си гвардия и гарнизоните на няколко гранични крепости (въпросните 12000 обучени мъже срещу главните ромейски сили). подобно нещо е направил след 1100 години Сюлейман паша, който също е изпратил разезди към всички източни проходи на Стара планина, а с главните си сили е опитал да мине през Шипка. 2. след като губи две битки с ромеите, кан Крум вероятно е решил да събере достатъчно армия (предполагам и тази, която е изпратил да охранява други проходи) и чак след това да даде решително сражение, без да губи ресурси в отбраната на столицата си и за това я изоставя. това, че ромеите са намерили ценности и в столицата е останало голяма част от населението показва, че Никифор се е движил бързо и Крум не е имал време да изнесе ценностите си и да евакуира цялото население. подобно нещо се случва през Сръбко-Българската война 1885 г. когато ГЩ е поставен в положението да организира отбраната на София с незначителни ресурси и единствено адекватните му действия по организиране на отбраната дават възможност да се удържи столицата. било е планирано включително София да се изостави. единствено бързото пристигане на армията с ускорен марш - 70 км. средно в денонощие!!!, решава нещата в наша полза. мисля не е нужно да споменавам и за Кутузов. та само до тук не виждам нещо необичайно от гледна точка на изворите от онова време и нещо, което да е прецедент, та автора на статията да изпитва съмнения. Редактирано от - ruff на 14/7/2011 г/ 12:27:21 |
 Имайте в предвид, че армията се движи със скоростта на най-бавната си част. Обикновенно това е обозът от каруци с волски впрягове, което не предполага особено висока скорост. Освен това част от армията е от запасни и новобранци-от опит се знае, че нетренираните крака много бързо получават пришки-още един фактор за бавно придвижване. При лоша организация на преходите, колоната от 60000 човека може да се окаже разкъсана на части, като когато първите пристигат на новото място за нощувка, последните тепърва тръгват от стария лагер. Така че за "марш на скок" не можем да говорим.Интересно е как Никифор разбива 62 000 българска армия ей така, на ходом. Няма ли загуби-убити, ранени? Изглежда Крум може да си позволи да загуби 60000 войника, за да направи засада с каквото е останало, барабар със жените? Нещо не се връзва. |
| Хиксе, 25 км за 4, 5 часа си е наистина добро постижение. Та математически погледнато за две денонощия трябва да изминеш по тази логика 266 км. Това вече ми се вижда непосилно. А иначе 25 км на денонощие за войска с пълно оборудване и тилова част на вражестка територия са напълно реално нещо. Не много отдавна при китайската инвазия във Виетнам придвижването мисля, че беше 40 км на денонощие и се смяташе за слабо показание. Преди това пък виетнамците са постигнали рекорд по скоростно настъпление срещу янките, та даже корабите на последните не са успели да вдигнат котва и се е наложило да бутат хеликоптерите си направо във водата за да не попаднат в ръцете на врага. През ПСВ нашата войска се е предвижила от гръцката граница до Добруджа за 6 денонощия при 4 часа сън на денонощие. Нямам представа колко километра е бил прехода, но вероятно некъде има по точни данни. |
Ето една снимка на надпис KANAC BIGOM. Плямпало, на снимката линк към която си дал, "OM" е началото на личното име на владетеля Омуртаг - завършекът на изписването му с главни гръцки букви е на следващия ред (OVPTAГ). Пропуснал си да споменеш, че след Г във ВIГ има още едно I, т.е реч иде за ВIГI. В целия надпис не се наблюдават интевали между думите, с изключение на началото. Но тъй като в средновековието по правило няма никакви интервали между буквите в надписите, то и между KANAC и ВIГI следва да е имало буква, която времето е изтрило. Буквата е V - същата като в съчетнаите OV от следващия ред, където предава гласната "у". Така стигаме до това което аз казах - изписването на владетелската титла е KANACVВIГI, т.е канасювиги. От там насетне за резделението на началното съществителното от втората дума в титлата, помагат знанията за индоевропейските езици. Следва да е KANAC VВIГI щото в санкр., а така също и древноиранските езици (към които спада и езика на древните българи), "-ас" е окончание за думите от мъжки род в именителен падеж (в лат. е "-ус"  . Така стигаме до "канас ювиги". "Канас" очевидно е ранния вариант на по-късното кънез. Що се отнася до "ювиги", то той може да означава "от Бога". Но в Киевска Рус титлата са взаимствали във варианта "князь великий". |
А е отчаян, защото се опитва да поправи стореното преди това - разбиването на сардакийската римска отбранителна система от българите, съединяването на Мизия и Македония и арогантната заявка на Крум за владеене и на Тракия. Македония е присъединена от Пресиян (по-голямата част поне). Крум превзема на югозапад само Сердика. |
| anacephal, кх - иде от английската транскрипция при произнасянето на X чрез - kh както е в думата - kazakhstan, защото отделната буква - h е глуха и не се произнася сама за себе си/ нашенските историци които от няколко поколения са единствено немскоговорящи, просто по най лошият начин си измислиха думата кан(канове-мн.ч.) и обезличиха историята на първото българско царство и тая преди него/ това не че е от някакво значение за нас, но те са хората които си изкарват прехраната от тая белетристика, и са станали смешни пред научната общественост(поне в юес), където хан си е хан/ колкото до споменаваните факти в статийката, трябва да се знае че числеността на войските винаги е преувеличавана с по една и две нули, за да са подчертае внушителността на събитието към което е пришито твърдението/ верни на туй антично историческо правило, днешните "историци" прибавят още към бройката и излиза че крум само около селцето плиска(със 77-те шатри) е имало три пъти по-голяма войска от днешната "многомилионна" българия/ за сравнение: санстефанска българия е била с 4млн.население 1000 години след крум |
| Македония не е ромейска още преди Персиан/Пресиан. Страгическото място е Софийското поле и крепостта, които Крум овладява бързо и решително, не случайно след похода в Константинопол падат глави на генерали, което не се случва всеки ден, да не кажа че е рядкост. Колят при опит за преврат или след успешен такъв, но за поражение - не, или много рядко. Изобщо историята на Теофан е доста лъжлива и то умишлено. |
| Пикачу, заинтересува ме. Опитай се да се сетиш коя е книгата, а? ------------------------------- ------------ Блогът на Генек |
селцето плиска(със 77-те шатри) ???Това ми напомня Фанагория с крепостните стени и юртите вътре... ------------------------------- -- Блогът на Генек |
и още нещо: в статията, че е имало лутане се цитира Теофан, а в "Извори" под статията неизвестния автор не твърди подобно нещо. та ... В извори под статията пише: "Така той [Никифор] прекарал 15 дни [от 11 до 26 юли - тази датировка е добавка на Петрински], занемарил напълно работите си, побъркал се, станал като безумен, не бил повече на себе си, а съвсем се забъркал . . ." - твърди се, че Никифор изкарал в България 15 дни. Тези 15 дни съвсем спокойно покриват движението на войските му до Плиска и до Върбишкия проход. Седмицата на Теофан също дава достатъчно време, както обясних по-горе. Споменатата теория на П. Георгиев пък не може да намери археологическо потвърждение. Аз не виждам особен проблем с написаното от Ст. Ваклинов: " Освен дървените стени на подземния коридор и неговия дървен покрив дървени са били и рампите, които по лек наклон са извеждали в двата му края към съответните сгради. През 1947 г. бе разчистена рампата към укрепения замък. С дървената си конструкция тайният ход станал лека жертва на стихиен пожар. Овъглени са дървените подпори, спечена до червено е околната пръст. Пожарът е бушувал дори в подземието, което ще рече, че негова жертва са станали и сградите в двата му края. Този стихиен пожар представлява един важен показател в историята на плисковския център и бележи трагични събития в историята на цялата страна. През 811 г. император Никифор I Геник с цялата си войска се намирал отвъд Хемус и хазайничел из ханската резиденция Плиска. Хан Крум се е оттеглил настрана и готвел удар срещу неприятеля, който се намирал в клопка. Но преди да напусне дворците, императорът опожарил всичко, след като било подложено на грабене. Тази война, злощастна за императора и за Византия, е не по-малко злощастна и за България въпреки щастливото избавление. В развалини е не само дворцовият център на Плиска — главният хански аул. Опостушени са и околните аули, средището на държавата." (Формиране на старобългарската култура VI-XI век, стр. 104.). |