Отиди на страница:
| Берия, по повод последният ни разговор - посипвам си главата с пепел!Явно е имало някакъв проблем с браузъра тука наистина нямах достъп.Сега всичко е наред. Давам си сметка, също така, че в очите на останалите съм изглеждал доста едностранчиво насочен... |
| дълговият проблем ще трябва да се реши по трудния и болезнен начин, т.е. да се плати или да се изпише на загуба в близки до днешните реални стойности. За повечето длъжници това ще е връщане на икономическото развитие с десетилетия назад. ............................... ........................ Това е нивото на днешната икономическа мисъл, на икономистите-комисари. Дава ти решение на икономически проблем с връщане с няколко десетилетия назад в икономическото развитие. Няколко десетилетия! Америка задлъжня при Обама за две години и като се върне назад няколко десетилетия, къде е Киро на кирия? Ако днешната финансова система е способна на подобни поразии, то това е самоубийство. Кому са нужни подобна финансова система и финансови спецове, подобни на Хърсев? Прогнозите на Хърсев са ялови и със сигурност няма да се сбъднат. По-вероятно е да се стигне до предприемане на политически мерки, включващи разгонване на финансовите паразити и преразглеждане на убийствените международни търговски договори. |
| @Gozambo, Знаеш колко ти се възхищавам на коментарите, но тук не си прав Социалният договор не е между държавата и народа. Той е между класата на богатите и класата на бедните. Държавата се съобразява със социалния договор, а не го създава. Хърсев ги плещи без замисляне. Държавата не е страна по социалния договор. Държавата чрез инфлацията може да обира парите на бедните, може и на богатите, въпрос на калкулация. Зависи за какво са похарчени заеми и в чии ръце са отишли и след това кои слоеве са обложени по-силно чрез инфлацията. Вземам пак за пример България- ще пострадат повече хората със сметките. който няма сметки, няма от какво да се плаши. Който не знае какво да си прави парите и ги държи по сметки, той заслужава да бъде наказан. А банките, които не знаят как да инвестират спестяванията на хората, нека бъдат наказани и те. Тъкмо напротив, държавата в този си вид създава условията за точно определен социален договор. Друг вид държава ще предопредели друг вид социален договор. Настоящата държава не е някакъв концепт, отделен от двете обозначени от теб групи на бедните и богатите, а е инструмент в ръцете на последните. Това, според консервативния (десен) възглед, наложен и у нас, е предпоставка и стимул за развитие на обществото. Консервативната мисъл приема, че въпросният диференциал между бедните и богатите е тъкмо моторът, който движи прогреса на обществото и без който то би се разпаднало. Тъкмо това разделение, считано зв желано, е призвана да възпроизвежда настоящата българска държава. Адекватният десен отговор, в защита пък на бедните, е социал-демокрацията. Вече изпъкна един просветен неин представител, кандидат за президент -- Ивайло Калфин. Социал-демокрацията е призвана да смекчи и заглади ръбовете на социалното противопоставяне, главно с цел да запази съществуващото необходимо (според някои) неравенство. Кое пък е истинското решение е тема на отделен дълъг разговор. |
ivo kunchev ...Явно е имало някакъв проблем с браузъра тука наистина нямах достъп.Сега всичко е наред... Дето викат немците - "Ende gut, alles gut". Поздрави.  |
| Настоящата държава не е някакъв концепт, отделен от двете обозначени от теб групи на бедните и богатите, а е инструмент в ръцете на последните. ============================= Точно така, Биволе, държавата е инструмент в ръцете на едните или на другите или и на едните и на другите според случая, а не е страна в социалния договор. Страни в социалния договор са бедните и богатите, или по-конкретно- олигархията и широките маси от народа. Двете страни по договора се договарят кой докъде може да използва този инструмент-държавата. На всички е ясно, че в момента богатите са я обсебили. Ти самият си противоречиш и изпадаш в позицията на Хърсев. По твоите разсъждения, изправянето на социалния договор е свързано с борбата срещу държавата. Ами олигархията прави същото. Дай да помогнем на олигархията да катурне държавата! Борбата срещу нарушаване на социалния договор не може да мине без класова борба. Народът трябва да изземе власт от олигархията. Олигархията е обсебила властта. Хърсев казва- държавата чрез инфлацията нарушава социалния договор. В чия полза и в чия вреда го нарушава? Социалният договор ежедневно се нарушава от олигархията, която все повече иззема властта. Олигархията ежедневно ограбва останалите, пречи им да се развиват. Олигархията чрез монополите си не позволява възникване на никакви други икономически структури, които не са под нейна власт. Ако държавата чрез една голяма инфлация удари хората с пари, то това не може непременно да се счита като нарушаване на социалния договор, а като възстановяването му. А възстановяването му означава мерки в полза на ощетения народ. Ако държавата се е нагръмкала със заеми и парите са отишли в банковите сметки на богатите, чрез източване на държавния бюджет, то обезценяването на тези пари е възмездие срещу крадците и лихварите, което работи в полза на народа. Разбира се, социалният договор не е конюнктура, той е нещо по-трайно, той е гаранция за разпределяне на властта за дълъг период. И с една подобна мярка едва ли ще се възстанови социалният договор, който за България никога не го е имало. В България тепърва трябва да се поведат класови борби и да се установи този договор. |
| @Gozambo, при наличие на държава социалният договор винаги ще е несправедлив. По-малко, вследствие на социал-демократически манипулации или повече, но все таки несправедлив. Няма държава, освен измислените "народни демокрации", която да служи на бедните в ущърб на богатите. Държавата винаги служи на богатите и е техен инструмент. Това е самата й същност. Натискът на богатите за по-малко държава не е срещу премахването й, а срещу подаването й на натиск отдолу за регулации и увеличаване на данъците, които те считат че са разпиляни пари, подарени на бедните за незаслужени от тях социални програми. Ако сме от богатите, да се включваме в тази борба, както предлагаш. Ако не, да си дадем сметка, че социална справедливост може да има само в отсъствие на държава. Това, както казах, е обширна друга тема. |
| За социалният договор е ясно- класова борба за ограничаване правата и свободите на олигархията и по-точно, за ликвидирането й. Ликвидиране на олигарсите, монополите и безогледното лихварство ще допринесе за един добър социален договор. Друг интересен въпрос е за икономическото развитие. Обзалагам се, че Хърсев не може да обясни що е това икономическо развитие, а още по-малко- какво представлява развитието. Терминът за икономическо развитие може да служи за всичко, зависи с какво съдържание ще го напълниш. Строежът на нов квартал може да се приеме за икономическо развитие. Строежът на нов път се нарича развитие на пътната мрежа. Създаването на финансов инструмент за ограбване на хората също се приема за икономическо развитие. Икономическата ситуация, казват, се развива към лошо. И това се приема за развитие. Изобщо, толкова разтегливо понятие, че всяка промяна може да се изкара като развитие. Според икономисти като Хърсев, Гърция се е развивала икономически досега, сега ще се върне с няколко десетилетия назад и пак ще започне да се развива. По този начин икономистите-комисари могат да ни връщат в развитието и в каменната ера и пак да ни вадят оттам. Да повторим същото развитие. Икономисти като Хърсев могат да доказват икономическо развитие, когато има загуби на интелектуален потенциял, пълен регрес на техническата мисъл, унищожаване на техническата база, изколване на кравите. За тях икономическо развитие и развитие на производствата не съвпадат. Нещо повече, икономистите-комисари налагат икономическото развитие като заместител на общественото развитие. Веднъж след като са придобили способностите да вкарват в понятието за икономическо развитие каквото си искат съдържание и след като са наложили икономическото развитие за заместител на общественото развитие, те придобиват пълна власт и могат да правят каквото си искат с обществото. |
| Въпросът за икономическото развитие е наистина много интересен. Гърция се развиваше най-добре икономически, работната сила под строй докарваща БВП и гарантираща печалби на когото трябва, когато хунтата беше опряла щик в гърба и нямаше мърдане. Като дойде свободата с Караманлис и Неа Демократиа, редът се провали с гръм и трясък, корупция и анархия завладяха съседите, та до днес. Е, какво, това (диктатурата, за да се възцари пак икономически възход) ли е целта? Редактирано от - Бивол по калдъръма на 18/7/2011 г/ 06:58:47 |
| Добра идея. Един Агустос Пиночетис би им свил сърмите. Политемигрантките - на Лъвов мост. Както съм предрекъл.  |
| И преди съм го казвал. Не може да пълниш басейна през една тръба, а да го празниш през пет тръби. Просто ако влиза по-малко вода отколкото се помпа, басейна ще пресъхне! Нямам никаква наука, само здрав разум. А другото са само приказки и желания. |
Казвам поне, защото наскоро ми се мерна, че Германският Конституционен съд се готви да вземе решение срещу помощта за Гърция Конституционният съд ще се произнася относно паричните трансфери от Германия към друга страна, към друга държава, без да е специфицирано към коя. Решението няма да е в никакъв случай против паричните трансфери - просто защото Германия не се управлява от Германия. И защото конституционният съд не защитава германската конституция. Ако я защитаваше, още 2001 година решението на същия съд щеше да бъде против Еврото. А те се произнесоха, че нямало проблем едно германско правителство да премахва германската националната валута. |
Тези марки са теоретично в населението, а на практика са пари в чужбина, които предстои да бъдат изпрани. Само дето стана трудно да се пере марка. Пък и де да знам, може някой от "населението" да си е оставил няколко милиарда в очакване на падане на еврото. Всичко е възможно.  |
| Бивол по калдъръма, относно справедливостта с теб може да имаме коренно различни гледища и никога да не стигнем до единодушие за това кое е справедливо и кое не. Установяването на пълна справедливост не е главна цел на обществото, още повече, че е трудно да се изработи единен критерий за справедливост. Както виждаш, едни казват, че не е справедливо богатите да източват държавния бюджет, други казват, че не е справедливо да се помага финансово на бедните. Обществения договор не се основава на справедливостта, той се основава на силата- на съотношението на силите. Това, че в момента работническата класа е омаломощена, а хората от народа в ролите си на потребители, на резиденти на определени региони, в ролите си на родители, студенти и в други роли, в момента не мога да изброя всичките, още не са се осъзнали и организирали, това променя съотношението на силите и класата на богатите прехвърля власт в своя полза. В Америка след Втората световна война общественият договор работи прекрасно еднакво в полза и на народа и на класата на богатите. След като намират цаката на работническата класа с аутсорсване на работни места и с ползване на нелегална работна ръка, а по-късно и с репресиите срещу профсъюзите, общественият договор трайно се нарушава в полза на класата на богатите, която класа се изражда в олигархия. Не е държавата тази, която играе главна роля за тази промяна в обществения договор, нито това е в държавен интерес. Държавата, както казваш, е само инструмент, маша. Държавата допуска нелегална имиграция по искане на едрия бизнес и по негово настояване и лобиране. Не е държавата, която аутсорсва работните места. Дори държавата репресира профсъюзите под натиска на едрия бизнес и в интерес и полза на едрия бизнес. Аз не мога да твърдя, че при наличие на държава социалният договор винаги е справедлив. Това е същото като да твърдя, че без държава социалният договор винаги ще е справедлив. А и справедливостта е понятие разтегливо и всеки има своя философия за справедливостта и я върти както му е изгодно. Разбирането ти за служене от държавата в полза на бедните и ущърб на богатите, или обратното, е едно черно-бяло виждане на нещата. Двете класи имат и общи интереси. Те могат да работят по начин, по който всички забогатяват, всички се развиват. Богатите стават по-богати, класата на богатите нараства, попълва се с нови членове, бедните се замогват, вдигат жизнения стандарт, получава се много голяма средна класа, която добрува. Това става при един обществен договор, а при друг обществен договор богатите забогатяван неимоверно, докато всички други обедняват, а средната класа се превръща в бедняци. Кой от двата вида обществени договори, според теб, е по-справедлив? При единия имаме съвпадение на интереси, при другия пълен разрив. При единия договор нацията върви напред и се развива прогресивно, при другия ботати забогатяват, средните и бедните обедняват, а нацията като цяло обеднява и върви назад. Твърдението ти, че държавата винаги служи в интерес на богатите и е тяхен инструмент е невярно. Аз ти посочвам пример в Америка как държавата от последните пет-шест десетилетия се променя- променя се степента в която служи на едната или на другата класа. Преди три-четири десетилетия държавата е служила много повече, отколкото сега, на бедните и средните и по-малко на богатите, отколкото сега. Натискът на богатите срещу държавата е срещу незаслужените според тях от бедните социални програми, но пък натискът на бедните срещу държавата е срещу незаслужените от богатите привилегии и срещу източването в частните им сметки на държавния бюджет. Лесно се правят печалби, след като държавата ти дава право да установяваш монополи, дава ти държавни поръчки с безбожни печалби, държавата елиминира конкуренцията ти. С две думи, ставаш милиардер с държавна помощ. И накрая държавата репресира работниците ти и потребителите на стоките ти. Издава закон, че това задължително трябва да се закупи от всеки гражданин и ти като единствен производител продаваш стоката на задължените да я закупят клиенти. Или държавата прави еластични стоки нееластични и ти продаваш до спукване. Това означава ли, че натискът на бедните е за по-малко държава също? Защото днешните мултимилионери са такива точно заради помощта на държавата, те са един вид назначени милионери. Като нашенските. Тяхните милиони и милиарди заслужени ли са? Нашенци като окрадоха държавата, тяхните богатства заслужени ли са? На Доган дворците заслужени ли са? Незаслужените от бедните социални програми не означава несправедливост. Незаслужени означава, че не са изработени. Вярно, помощите за безработни са незаслужени, защото не са изработени. Но това не означава несправедливи. Раеботникът не може сам да си създаде работно място. Работникът трябва да бъде нает от друг. А този друг е капиталистът или работодателят. След като капиталистическата класа е негодна да създава работни места, след като аутсорсва националните производства, то тя ще данъци и ще издържа безработните. Това е справедливо. И в случая богатите упражняват натиск срещу държавата за по-малки данъци, бедните упражняват натиск срещу държавата за повече данъци на богатите- борбата е между бедни и богати, а на богатите срещу държавата и на бедните срещу държавата. На богатите трябва да се наложат наказателни данъци, след като не служат за развитието на нацията. Като развиваш Китай, отиваш в Китай и ставаш китаец и американската държава спира да те облага с данъци. Ще те облага Китай. Идеите ти за социална справедливост без държавата са либертариански утопии. Държавата като спре да облага с данъци богатите, както са изнесли производствата в Китай и двеста милиона американци трябва да лягат и да мрат. Това е странно разбиране за справедливост. Ние не се намираме в началото на индустриалната епоха. Ние се намираме в стадия на пълните монополи. Монополизирани са всичси сфери на обществена дейност и специално на икономиката. Отговорни за икономиката, за заслуженото получаване на доходи, отговорни са монополите, защото те не позволяват раждането на никакви нови инициативи. С лобирането си са навъртяли такова законодателство, че само те да господстват на пазара. Когато има безработица, виновни са те, че не са създали работни места. Не може от една страна да не позволяваш на никой друг да се появи на пазара, а от друга страна да не носиш отговорност за това, че има безработни. Бивол по Калдаръма, виждам, че си се увлякъл по либертарианството. Според либертарианците държавата не е нужна /освен да пази богатствата и живота на богатите/, а всичко друго да се основава на котракта. Аз, безработният и монополистът Уолмарт ще се договаряме и каквото се договорим, това ще е. Държавата няма да ни се меси. И какво мислиш ще се получи? Робство. Това е пътят към робството. Монополистите могат да ни оставят да огладнеем добре и да станем много сговорчиви при договорите. Да се съгласяваме на всичко. Всъщност между мен и монополиста договор не може да има, защото със сигурносх няма да има договаряне, а диктат. И за да не умра от глад, ще се съгласявам на всичко. Ти можеш ли да кажеш, натискът срещу работническата класа, чрез аутсорсване на работни места към Китай, до къде води? Води да се съгласим да работим за една паница ориз и ние. И тогава сигурно също няма да сме си заслужили социалните програми, дори и когато работим за паница ориз. Либертарианците не премахват държавата, а я дават в ръцете само на богатите и развързват ръцете на последните за да заробят останалите. |
| За икономическото развитие въпросът беше, че икономистите могат да представят всякакви промени за икономическо развитие, та дори и да не развитие, а регрес. Те отчитат икономическо развитие и когато материалната база се разпада. От началото на демокрацията насам реално не могат да кажат нито колко сме се развили икономически, нито колко сме се върнали назад в степента на икономическо развитие. Големият наш проблем е, че им се вързваме и приемаме, че икономическото развитие изчерпва всичко, че няма нужда да гоним обществено развитие, или да говорим за прогресивно развитие, или за каквото и да е друго. Ако държавата и обществото се откажат от критериите за икономическо развитие, които са шарлатания, а заложат критерии за обществено развитие и като говорят за развитие да имат предвид прогресивно развитие, то тогава ние щяхме да разберем, че обществата ни са в упадък, че деградират, че няма никакво движение напред, а назад. Ето критерии- образованието запада, или поне изостава от на другите, науката запада, високотехнологичните производства изчезват, производствата нямат нужда от наука, съвременни на световно ниво технологии вече не се прилагат, специалисти за тях не се създават, старите изчезват, индустриалните предприятия се ликвидират, породи и сортове се ликвидират, на хората се предлагат квалификации за бармани, сервитьори и проститутки. Всички тези неща показват, че обществото не се развива прогресивно, а е в състояние на регрес. А при тези условия е невъзможно да се отчита и икономическо развитие. Освен, ако отчитането не бъде оставено в ръцете на икономисти-комисари като Хърсев. След като икономистите -комисари веднъж са ни наложили разбирането, че икономическото развитие изчерпва всичко друго и влече след себе си всякакъв друг вид развитие, то те започват да ни манипулират и да отчитат обществения регрес като прогрес. В същото това време едни определени хора печелят здравата и всички останали обедняват здравата. И не само обедняват. Новите поколения се обричат на мизерия, безпросветност и безработица. Или ги правим бармани, сервитьори и проститутки по рождение. Икономическото развитие трябва да бъде подчинено на цялостното прогресивно развите на обществото, т.е. на прогреса във всички останали сфери, а не обратното. То всъщност няма и прогресивно икономическо развитие, след като всичко останало се баталясва. Само икономистите си го съчиняват. |
| С много думи исках да кажа, че Хърсев не може да определя колко назад ще се връща една икономика и колко напред върви. Връщането на икономиката с няколко десетилетия щуротия, защото подобни състояния не се повтарят. Дори напротив- точно подобна криза може да предизвика промени в прогресивна посока и да тласне и икономиката и цялото обществено развитие напред. Шансовете на Гърция от тази точка да отиде с тласък напред в посока на прогресивното развитие са еднакви с тези да остане в застой. Застой е е правилната дума, а не връщане назад с десетилетия в икономическото развитие. |
| @Gozambo, много добре си го описал, но ми се струва, че забравяш основното. Модерната държава е устроена така, че да служи на това, което наричаме бизнес. И гражданската война в САЩ за освобождаване на робите е в името на създаване на по-ефективни роби, които да харчат в мола, и ФЕД-ът е частен, защото това е правилото, а не изключението. Няма милиардери без държавата да ги е създала. Колкото по-близо до управлението си, толкова си по-богат, тъкмо както си го обяснил. Това обаче, пак ти казвам, не е някаква поправима аномалия, а е самата същност на съвременната държава. Както и аутосорсването. Не можеш да кажеш в либералния капитализъм на никого къде да си влага парите, нито да го накараш да ги влага там, където му е неизгодно, при наличие на по-доходоносни варианти. Е, ама бедните страдали. Богатият, а и държавата му, няма да пролее и сълза. Взаимната хармония може да се постигне само тогава, когато тези, чиято е държавата (богатите) видят келепир от "сътрудничеството" с бедните. При наличие на труд без пари, какъвто го има в изобилие в Китай, не го виждам как това сътрудничество ще се осъществи в САЩ. Да си мислиш, че ей така, напълнилите гушите в Китай ще започнат да споделят придобитото с подчиненото им местно население, е утопия. Принудата може да дойде единствено чрез един социал-демократически (отново десен) New Deal, който да убеди богатите да заделят малко от полученото в стърнищата на нивата за бедните, ако не искат да им се случи случка под формата на някаква кървава революция или най-малкото riots and mutiny. Такъв беше един шведски модел, но както знаеш, и той се сгромоляса с гръм и трясък. Жив свидетел съм, защото преди години, за съжаление, се налагаше често да ходя там. За Норвегия, казват, била с не знам какъв си стандарт. Бях преди една-две години там и хич не ми стана ясно как изобщо хората успяват да вържат двата края (не говоря за богатите, които са граждани на света). Подобни скорошни лични впечатления имам и от Ирландия, въпреки че Норвегия била горе, пък Ирландия долу. Лондон се пука по шевовете (все от там минавам напоследък). Париж гори. То, кажи-речи само тук в Ню Йорк спокойствие и безметежност на нивото на очите, а уж нещо криза, не знам си кво си. Ами, ако това тук е криза, значи от двайсет-трийсет години все сме в криза. Богатите си живеят, бедните си страдат и всичко си върви, както си е вървяло откак свят светува, нищо че им пробутват от време на време някой Обама, дето щял да им изплати дълговете на бедните. Скоро разбират, като с нашия хубавец, ама няма накъде и си търсят други изходи. В един неотдавнашен разговор с Митев, привърженикът на Маркс, му поразказах за някои от тях. |
| Мисля си че кризата която САЩ още преживява тепърва ще удари Европа. И докато обикновените американци ги ограбиха големите корпорации, европейците ще бъдат ограбени от "чиновници". Много прилики взеха да се трупат. Сигурно ще ме обвините че виждам болни конспирации, но в случая кражбата ще е много по грандиозна (от 27 държави), а и единната валута сякаш много улеснява нещата. Дано не съм прав! |