Отиди на страница:
| НАУМ, В Уикипедия намерих това: Бузлуджански конгресот Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Бузлуджанският конгрес е учредително събрание на Българската социалдемократическа партия (БСДП), състояло се на 2 август 1891 (20 юли - стар стил) под връх Бузлуджа в Стара планина по инициатива на Димитър Благоев. Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други. Бузлуджанският конгрес бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в България и началото на организирана партийна дейност за съединяване на социализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология. Подготовка [редактиране]От 3 до 5 май 1891 год. в Търново се провежда конференция под ръководството на Димитър Благоев, на която присъстват представители от Търново (Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски и Драгомир Герганов), Дряново (Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков), Габрово (един представител), Севлиево (Сава Мутафов) и Казанлък (Константин Бозвелиев). Главният въпрос на тази конференция е бил: Трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. С изключение на представителите от Севлиево и Казанлък, болшинството решили, че трябва да се организира партия, и че тя трябва да е работническа и легитимна. Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията. Провеждане [редактиране]Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си. Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия "социалистически преврат", да ги организира и просвещава. Освен това, уставът на БСДП утвърждава децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Въпросът за членството се разглежда в общи рамки. За ръководен орган на партията е избран Общ съвет на БСДП със седалище Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури - "Българска социалдемократическа библиотека", чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев "Що е социализъм и има ли почва у нас?", а за социалистическа пропаганда да се използва редактираното от Янко Сакъзов списание "Ден". |
| Параграфе, Аве отговори с една дума Какъв е ХАРАКТЕРА на устава! И понеже няма с кой, а и гледам с едно око " Светци и сълзи" да те подхвана и аз мое време купонът в студентския стол струваше 35 ст.(за първо, второ и трето ястие- като супа и хляб можеше да се яде "на корем", в стола на "Аксаков", на гърба на Студентския дом, например!), квартирата ми струваше 15 лв. на месец( в студентските общежития струваше 8 лв.), И на родителите ми, със средностатистически тогава заплати, не им беше никакъв проблем да ме издържат финансово, докато бях студент 4.5 години Хванах те. Учил си в Симеоново. Там квартирите може да са били 15 лева, и купона за мензата-35 стотинки. Ти си по млад от мен, а аз не съм следвал в София, а в по малък град. Квартирата ми беше 35 лева, имал съм много квартири, но под 30 лева не съм имал. Нито знам някой да е плащал по-малко. За 15 лева най-много да ти дадат кашон под стълбището. Купона за мензата беше 50 стотинки. През цялото време, и то няколо години преди 89 И на родителите ми със много по-високи от средностатистическите заплати им беше трудно да ме издържат. Колкото на мен-сега. И Изпитът по обща политическа култура го имаше от 75 до 89. Ти що не си го държал-се сещам. Ама толкова да омешаш истини с неистини, засрами се, млад човек си. |
| Как стоят нещата извън родния миризлив г*ъз? В американските университети, засега още най-добрите в света, се учат и хуманитарни и обществени дисциплини независимо от специалността. Те са нужни, както се знае още от зората на цивилизацията, за възпитаване на добри граждани, а също и на образована средна класа (толкова кът у нас с нашата всеобща технопролетарщина). Нашите колеги техници обикновено (но не винаги) са хуманитарно и обществено неграмотни. Негативното им отношение към "идеологическите" ('лаладжийските') дисциплини от времето на соца обикновено се пренася изобщо към хуманитарните и обществените дисциплини. Тези колеги обикновено не разбират, че "научният комунизъм" е всъщност политическа теория, "диамат и истмат" са увод във философията (теорията на познанието, философията на историята), "историята на БКП" (на КПСС по наше време нямаше) е (най-нова) история на България. В тях имаше и много партиен хлам, но имаше и доста качествено, общочовешко съдържание. Картинката на света, която ни рисуваше в. Демокрация, тази основна и единствена школа на политическа култура за сините маси, и лежащият в основата й пазарен фундаментализъм, са плод на примитивно дясно "вуду" мислене, много сходно с примитивното сталинистко мислене от класическия период на "диамата и истмата", само че още по-ненаучно и скарано с реалността. Грубото обругаване на социалистическия идеал като такъв за всеки образован и чувствителен човек в света звучи просташки, шаячно. Това е и основната естетическа характеристика на седесарието (и също на либертарианството). Основната му морална характеристика, както казах по-горе е егоизмът, нравствената тъпота. |
| Голямо израстване е показал горния колега-от кадър на седесарието от първа величина, през либертарианец-до зрял социалист. Не знам как е станало това израстване, но ако беше казал на комисията във Външно през 98ма, че "грубото обругаване на социалистическия идеал като такъв за всеки образован и чувствителен човек в света звучи просташки, шаячно. Това е и основната естетическа характеристика на седесарието (и също на либертарианството). Основната му морална характеристика, както казах по-горе е егоизмът, нравствената тъпота. " щеше да търкаш някое бюро в БАн или кой-знае колко по зле. Но за такива случаи има един разказ на Алеко. Пази Боже, сляпо да прогледа" Колко малко се е променил Българина, нали. Мисията Лондон го показва, така ли е. Ами ако Алек Попов го бяха пратили в Ню Йорк.... |
| Апропо, За да заемеш таъв пост на това място и по това време, са ти били необходими най-малко три подписа(по точно пет) на СДС активисти. Не ми обяснявай за конкурси и др неща. Ти каза ли им на тези хора, че ги мислиш за егоисти, шаяци, тъпанари и прочие неща от сегашната ти лексика.Или точно обратното. Когато ти си отивал, аз вече не бях в СДС, защото ИМ го казах-не точно същото, но нещо, което го мислех. Така аз си останах без работа, а ти, който си мислел за тях еди кво си, си заел мястото на някой, който не е мислел за тях така. И кой тогава е егоиста, не рабрах. |
| @бонго-бонго Все пак той е показателен колко абсурдна е тезата, че политическият изпит за кандидатстване бил задължителен само при някои дисциплини. а с това съм съгласен, както и с абсурдността на изучаване на някои идеологически дисциплини в инженерните (например) специалности  |
"историята на БКП" (на КПСС по наше време нямаше) е (най-нова) история на България. В тях имаше и много партиен хлам, но имаше и доста качествено, общочовешко съдържание. ..... Грубото обругаване на социалистическия идеал като такъв за всеки образован и чувствителен човек в света звучи просташки, шаячно. Това е и основната естетическа характеристика на седесарието (и също на либертарианството). Основната му морална характеристика, както казах по-горе е егоизмът, нравствената тъпота. Аман от неморални разсъждения на провинциални* конформисти и нагаждачи. тцъ.... Историята на БКП като принцип отрича точно общочовешкото измерение на историята като цяло. И това не е история на България. Дори оперирана от пропагандните си клишета, това е история на една партия и то (за времето си) от строго определени партийни позиции. Отъждествяването на историята на БКП с историята на България е проекция на теорията за партията-държава. Аз не зная какъв е този "социалистически идеал". Такъв не ни беше представен. Имаше комунистически идеал, който в процеса на нагаждането на значителната част от комунистическата номенклатура бавно мутира в "социалистически". В тази мутация , комунистическият идеал загуби точно характеристиките си, които го правеха идеал - моралните си устои, съдържанието си и последователността си. --------------- * провинциализмът, както многократно съм казвал е манталитет, а не произход или местонахождение. Това е особено валидно за информационната епоха. |
| Не помня кой преподаваше БКП-то, щото се и разболя преди зипита. А това беше първи изпит, първа сесия - изобщо, психиатрия. Влизам, изпитва една дама - в кабинета й. Тегля - седми конгрес. Имам пищови, сега как да ги извадя. Мацето пред мен почна за Априлския пленум. Култ към личността, ма тоя лош Вълко...Оная я почна: "Колежке, знаете ли колко струваше това, а онова, а какви намаления имаше..." Ядосана - бясна! Аз през това време използвам и прпеисвам. Писа двойка на мацето, сядам и почвам що-годе спокойно. Слуша ли, не слуша ли - писа четири. Излизам, оная реве отвън: "Жоро, ама ти всичко чу - нали си знаех..." "Абе, викам й, ти знаеш ли коя е тая?" "Не, казва ми, и не ме интересува. Аз си бях подготвена..." "Подготвена - друг път! Не знаеш даже кой те изпитва. А го пише на вратата - доцент Червенкова. Сега изЯсни ли ти се?". Та така с БКП-то... А по диамат и истмат ме изпитва Николай Василев, млад асистент, ама това е друга история... ---------------------- Блогът на Генек |
Слава богу, ние бяхме първия випуск без предмет "История на КПСС" Минавахме само с "История на БКП" с преподавател- сестрата на Трайчо Костов.Нъц  |
| Ех, Радичков, на тебе кокалите ти изгниха, а героите ти са вечни... Редактирано от - dude3075 на 19/7/2011 г/ 14:30:57 |
Ех, Гогол, и твоите героини са живи и здрави. И наследниците им. Само не ти знаят името - произнасят го Гугъл... |
| Съвпадението на фамилии е най-плоският аргумент, който може да се измисли. Понеже наистина имаше, и има - все още, да е жива и здрава, доцент Червенкова, Ирина, която е наистина дъщерята. Никога не е преподавала идеологически дисциплини, а само теоретическа граматика. Изключително ерудиран преподавател и последовател на най-добрата част от руската школа на формалната!!! лингвистика (модела Смисъл -Текст, за нулевото множество, което ще се сети за него). Във времена, когато там гонеха главните представители на този модел, понеже се бяха увлекли с акции по Червения площад и дисидентски изказвания, а също и масово подаваха заявления за изселване в Израел, тя запознаваше българските студенти с техните трудове и минаваше между капките, понеже у нас филологията не беше толкова идеологизирана, колкото там. Прочие, сестрата на Трайчо Костов и мен ме е изпитвала, помня тихата си възхита от тази много възпитана и сдържана жена. Редактирано от - Геновева на 19/7/2011 г/ 16:02:42 |
Прочие, сестрата на Трайчо Костов и мен ме е изпитвала, помня тихата си възхита от тази много възпитана и сдържана жена. Останал съм със същите впечатления. |
Наум До 1989 имаше политически изпит за всички кандидастуденти Имаше райониран прием по окръзи а повечето ВУЗове. . Имаше и свободен, примерно за донаборници, СУ, социология-12 места, за мераклии от цялата страна. От тях половината с привилегии. Децата на АБПФК влизаха където си искат, ако издържат с 3, те не влизаха в общото класиране. Привилегиите са друго нещо. Имаше и т.н рабфак.Ще станеш социолог, журналист, правист-знаеш ли кога... Науме, ако не лъжеш злонамерено, се прегледай за Алцхаймер (или поне за напреднала мозъчна атеросклероза). Лъжа е, че до 1989 имаше политически изпит за всички кандидастуденти *. През 1968 кандидатствах на общо основание и бях приет в 3 учебни заведения - в Медицинска академия, в ХТИ и във ВИТИЗ. За МА изпитите бяха биология и химия, за ХТИ - химия и математика, за ВИТИЗ - разказ, стихотворение, басня, пеене, събеседване. По време на цялото следване съм държал 3 политически изпита: История на БКП, диамат и научен комунизъм. * лъжа е, че е имало райониран прием по окръзи а повечето ВУЗове . Единственото изключение бяха децата от т.н.смесени райони (имам предвид етническите турци). * Децата на АБПФК влизаха където си искат, ако издържат с 3, те не влизаха в общото класиране. - тази привилегия отпадна през 1969-1970. * Ще станеш социолог, журналист, правист-знаеш ли кога... - само с това изречение зачеркваш "правилната биография" на социолозите, джурналиститте и на мощния адвокатски и съдийски корпус на СДС (и останалите партии от автентичното дясно). Щото те са завършвали в София, а не в Обединеното кралство или във Франция.. ..Изобщо, както пееха ФСБ - Не така...  Редактирано от - Doctora на 19/7/2011 г/ 17:25:58 |
| И още: Наум Параграфе, Хванах те. Учил си в Симеоново. Там квартирите може да са били 15 лева, и купона за мензата-35 стотинки. Ти си по млад от мен, а аз не съм следвал в София, а в по малък град. Квартирата ми беше 35 лева, имал съм много квартири, но под 30 лева не съм имал. Нито знам някой да е плащал по-малко. За 15 лева най-много да ти дадат кашон под стълбището. Купона за мензата беше 50 стотинки. През цялото време, и то няколо години преди 89 Купона за мензата в МА беше точно 35 стотинки. Също толкова беше в СУ, ВИИ, ХТИ. За цените на квартирите: аз съм си софиянец, но най-бизките ми приятели (единият във ВИТИЗ, другият вСУ) държаха просторен (200кв. обзаведен таван, точно над Музикалния театър) за 15 лева на месец. Квартирите около МА бяха в диапазона от 15- 40 лева. Лично аз плащах наема на гаджето ми (унгарка) в Лозенец (над ФМФ) - напълно обзаведен партерен апартамент - за 40 лева на месец. Говорим за годините 1969 -1974. Не така! Редактирано от - Doctora на 19/7/2011 г/ 17:32:57 |
| Проблемът е, че не четеш внимателно дискусията. Повтарям, не почетвъртвам -изпитът по обща и политическа култура се въведе през 75 или 76. И до 10.10 се държеше. Два пъти вече направих това уточнение-естествено е, че през 1969 го е нямало. -Пак тогава-1075-1985-имаше райониран прием за повеето ВУЗове. Като за теб, обяснявам-лекар може да кандидатсваш само в Плевен, ако си от севрна Бг. Не можеш във Варна и София. Имаш си ВУЗ по местоживеене, има и фрее вузове, без райониране, но с по 5 бройки. -Предимството за АБПФК НЕ Е БИЛО ПРЕМАХНАТО ПРЕЗ 1969--имам поне 5 кандидатстудентски справочници от ония времена. Те се състезаваха помежду си. Разговорът за цените с Параграфа КАСАЕ ПЕРИОДА 80-89. Той е следвал преди 89, аз-малко по-рано -купонът за стол беше 0, 50, при мен, 5 години по рано, така, че няма как да е 0, 35 1989. Може да е бил 0, 35 през 1969, не споря -наеми от 15 лева в един провинциален град, като моя-само за кашон под стълбището. През 1980 първата ми квартира-стая със съквартирант, струваше 30 кинта. Помня адресите на всички хазаи, смених ги 4-5, но под 30 кинта-забрави.Над-колкото искаш. За София, 15 лева, през 80-90-ха, ха.През 69-може. |
| Чета достатъчно внимателно. В първия ти пост от 02:12:36 няма никакви времеви континууми. Във втория (към параграфа), на финала - има. Не, че ми пука. Но историята (добра или лоша), трябва да бъде предавана, общо взето, правдиво. Защото иначе заприличваш на Мутропожарникарина, с цялата му измислена биография и фалшив апломб. Което категорично не ти прави чест. |
В ония години кандидатствах електроника в Чехословакия. Не съм държал политически изпит, не съм ползвал политическа протекция, даже родителите ми не бяха партийни членове. Бях приет с бал 35, 92 (от 36, 00), а тези по буква "ж" - деца на активни борци - бяха приети с бал от 32, 80 (най-висок) до 29, 36 (най-нисък). Тоест, тези с привилегиите не можеха да бъдат с по-нисък бал от 5 по всяка от шестте оценки. Не е вярно, че влизаха с тройки, имаше отделно класиране за тях, мисля, че им бяха отпуснати 6 бройки. |