Отиди на страница:
изпробването на лечебни растения в определен ред и в определени количества в съчетание с особената аскетичност в храненето в продължение на десетилетия е причина за мумифицирането на тленните му останки. * * * Което идва да покаже, че при съвременни условия Св. Иван Рилски щеше да е клиент и контингент на отделите за борба с наркотиците. И някакви Севлиевски и Кошлукови щяха да внесат нарочен закон за да повдигнат цените на билките.  |
Абулафия, ама не можеш да не признаеш, че светиня му подозрително прилича на селския идиот ............................... .......................... Ако си читав, ще забиеш ли по чукарите и ще станеш ли фанатик? Това, че народът му се кланял усърдно поколения наред не е доказателство за качествата на светията. Хората са се кланяли и на дървени идоли и на какво ли не. Натиснете тук "These miracles are of the sort that assume that the holy man is there to play a role in society based on his power. Furthermore, just as the miracle demonstrates a hidden, intangible nucleus of power, so the miracle story is often no more than a pointer to the many more occasions on which the holy man has already used his position in society. The miracle condenses and validates a situation built up by more discreet means. We must examine two groups of miracles in the light of this caution-—the curse and the exorcism. Both are sufliciently colourful to have been misleading." Макар писано за друг период и други условия, това е валидно до голяма степен и за светците подвижници, които, макар да живеят извън извън общностите, запазват връзка с тях, да оставим настрана, че около тях самите се формират общности от последователи и ученици. От житията на Св. Иоан Рилски е видно, че описаното от Петрински "лечителство", свързано пак от същия автор с "фармакология", не почива на никакви изворови податки, а само на допускането, че светецът придобил някакви скрити знания, запазени от планинци-езичници от варваризиращата Християнска църква. Всъщност в житията посоченото лечителствво е представено като чиста проба екзорсизъм - св. Йоан Рилски цери болести, като гони бесове. Срещата с Цар Петър е също податка за факта, че макар извън обществото, Рилският светец е бил признат за авторитетна фигура. |
| А бе, чудя се как Сибилата не ви е изтрила коментарите досега. Явно се страхува да не остане нищо под статията. А, и друго, скоро не се беше случвало под някоя статия да има такова единодушие!! Хайде спорен работен ден!! |
| св. Иван Рилски си е светец и закрилник на България! това няма какво да се коментира, а за статията-благодаря на автора, беше ми интересно!! Другото са догми и предразсъдъци! Св. Иван Рилски не се нуждае от ничий коментар- слава Богу, че го имаме! |
Абе определено не е бил читав, светиня Му. Ама сакатите, гърбавите и юродивците са угодни Богу. Всъщност истинския принос на Св. Иван Рилски за народа е след канонизацията му. А Иван от Скрино е бил обикновен юродивец, комуто се е кланял простия народ, такива в онея времена са вървяли по два за номизма  П.П. Като се замисли човек - днес иликтората също се кланя на юродивци, само дето днешните не са благочестиви. |
| Авторе, в уйкито пише: Има исторически изслевания, според които той е Иван - вторият син на цар Симеон Велики и брат на цар Петър. ...дали за това не се е бил скарал с брат си???? и после: приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага доста смела постъпка.Отказва златото, а наште умници-го изтипосали на единия лев..... |
Старшинка, в района на с.Ичера има една местност наречена "Дивеците" защото там в средновековието са живели пустинници. |
Знам, че Кирил едва ли е седмото дете, обаче канонът, нали..., та затуй в житията се среща. НЕма такъв канон. Всъщност, в повечето от житията Кирил не е посочен като "седмо дете". |
| "В град Солун живееше някой благороден и богат човек по име Лъв, който заемаше длъжността помощник на военачалника. Той беше правоверен и изпълняваше точно всички божи заповеди, както някога Йов. Като живя със съпругата си, родиха му се седем деца. От тях най-малкото беше седмото, философът Константин, нашият наставник и учител." Пространно житие на Кирил, 9 век, предполага се, че авторът е Климент Охридски. Другите са по-късни. Бонго? |
Виж, Бонго, аз може и да направих е-то на а поради недосъбуденост, обаче пространното житие на Кирил е класика. Цитираните изречения са първите, които всеки студент славист чете на старобългарски (нормализирани). И обикновено повечето "Йов" го четат като "Нов", щото се пише с Н. И после - по старобългарска литература, по кирилометодиевистика и пр., му се обяснява цялата проблематика около Кирил, житиетата - първите и късните, азбуките - глаголица и кирилица, теориите, споровете. Та това със седмото дете беше просто пример, че не може всяко нещо от агиографски текст да се тълкува едно към едно. Истината е размесена с метафори, алегории и т.н. Горе-долу така стоят нещата и с живота на Христос според Евангелието.  |
| Даже не я дочетох тази статия! Нейната цел е ясна! Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния! |
Впрочем само така може да се обясни и особеното състояние, в което се е запазило до днес тялото на лечителя. Изглежда, изпробването на лечебни растения в определен ред и в определени количества в съчетание с особената аскетичност в храненето в продължение на десетилетия е причина за мумифицирането на тленните му останки. А с какво да си обясним мумифицирането на тлените останки на десетки светци в Киевско-Печорската лавра, например? |
Изглежда, изпробването на лечебни растения в определен ред и в определени количества в съчетание с особената аскетичност в храненето в продължение на десетилетия е причина за мумифицирането на тленните му останки. Това пък напомна на дисертацията на самия Василий Иванович -«Влияние звуковых колебаний различной частоты на половую систему некоторых видов парнокопытных» |
| Интересна е статията на Иван Петрински. Повдига нови въпроси, подтиква към размишления и търсене на други исторически източници. Това обогатява и облагородява, освен това самите размисли на форумците са още по - занимателни и интересни. Аз имам два въпроса: Възможно ли е съселяните на Иван от Скрино да са го изгонили, щото вместо да копае, оре, жъне, човекът се отдава на пост, молитва и изучаване на лековити билки, демек на такъв човек не може да се разчита в ежедневната работа, работа по осигуряване на храна, най - важното за оцеляването на индивида и оттам на общността? Това обстоятелство (че не извършва селскостопанска работа) явно не е позорящо от духовна гледна точка, тъй като авторът твърди, че нищо такова няма по отношение на светеца. Значи ли това, че критериите за духовност са различни от общоприетите, човешки критерии, при които дейността по осигуряване на насъщния е основата за оцеляване и продължаване на рода? |
| Статията е добра- пасва за деня който е успение на св. Иван Рилски И както много други от същия автор. Петрински има теория и я базира на малко известни източници- бе емоции и опити да те убеди или нещо да продава И не претендира да е най-правия - само обсъжда хипотеза, това е. И аз намирам за невертоятно че не е имало някоя типично балканска селска интрига и клевета за един свят човек и лечител . По тея географски места няма добро останало ненанаказано. Само да се отбележат хулите под скромното мнение на един ( все пак)академичен автор от хора дето нито жития са чели нито ще тръгнат да правят проучване за нещо такова но искат да се изкарат по католици от папата На мен Божо не ми липсва - дедукцията не му е силната страна а ( само-)рекламата. В краен случай рекламата на родния му град с мото " целта оправдава средствата"- прекрасен пример т.нар. мощи на св. Иван ( Кръстител)  |
Пространно житие на Кирил, 9 век, предполага се, че авторът е Климент Охридски. Другите са по-късни. Бонго? Всичките са късни. Най-ранният препис на пространното Кирилово житие е от 14 ти в. Това, че пространното житие на Кирил е публикувано в т. 3 на Събраните съчинения на Климент Охридски не го прави нито писано от Климент, нито най-ранно. Какво сте учили навремето мога само да гадая, но през последните двадесетина години все повече се налага мнението на Хенрик Бирнбаум, че познатата ни версия на Пространното Кирилово житие ще да е писано през 11- 12 век в руска среда , по всяка вероятност с навлизането на славянската писменост след кръщението на Киевска Русь. Това мнение на повечето чужди слависти си пробива път и към нас, макар и половинчато. Гледам напоследък все повече наши изследователи третират например проблема с "руските писмена" като руска интерполация. Впрочем, както написах по-горе, в повечето от сведенията за Кирил тази история за седемте деца липсва. Пространното житие е единственото, което споменава това и следователно сведението изолирано. |