Отиди на страница:
| Според мен не е "сбогом", а "довиждане". Отпуск. Не може всяка седмица да ни храни - не се издържа, сигурно... |
| Contessa, ДИ е мистери мен, но ако искаше да каже довиждане, щеше да пише: аста ла виста, аста пронто, аста луего мучачос (мучачас) и т.н. Айде да не заприличвам на антиподите си! (А)диос си е точно (с)богом. Остава да разберем продължителността на периода на сбогуването. Може пък и той да е отнесъл некой бан?! Така де, ако не се е аресал на газдата. Затова пък новата среща ще бъде още по-желана. |
Не може всяка седмица да ни храни - не се издържа, сигурно... Графиньо, не се пребивайте да тичате с изменено лице към езерцето. Помислете кой кого храни.  |
| То пак добре, че не е една парижанка монархистка, че като чета постингите половин форум щеше да е дълбоко замразен. |
бе аз не съм графиня, граф съм, ама яхтата ми така се казва, пък много я обичам и не ща да я сменям, и стават недоразумения  Нащупаешь яйцо, не делай глупое лицо... а анушка вече беше разляла олиото...Редактирано от - Contessa32 на 27/8/2011 г/ 05:50:43 |
в София, в Париж, че даже и в Манхатън - непатриотична градация... а, сетих се - обратна градация сигур... |
Лустриран, как вървят нещата при вас? Тук съвсем сериозно евакуираха хора, а в Костко нямаше... хляб. За това пък имаше пасти, много.  |
| Тишина и спокойствие засега... той още не се е приземил, поне така беше по вчерашното "разписание" - очаква се към осем сутринта в събота да удари Северна Каролина (това е след два часа) – а във Вирджиния да е в събота след обед.... аз (VA) съм малко встрани - ще мине над морето - но към вас се е запътил директно.... не съм се готвил особено - няма да има adios muchachos - само купих свещи, кибрит, фенерчета с навивачка, прибрах нещата от терасата и облепих прозорците с тиксо - макар че и това е много за Вирджиния... тука едни познати - по-стари имигранти от мен - помнят Изабела и Флойд – 2003, 1999 - небето ставало зелено - това ще гледам.... дано да се окаже като "снежните им бури", за които някой писа - две снежинки = буря... Стискам ви палци.... |
бе аз не съм графиня, граф съм, ама яхтата ми така се казва, пък много я обичам и не ща да я сменям, и стават недоразумения Нащупаешь яйцо, не делай глупое лицо... а анушка вече беше разляла олиото... Конте, пардон, не знаех вълнуващата ви жизнена история. Яхтата не сменяйте, но препоръчвам да добавите в петит и скоби под Contessa - Sofja Andrèevna Bers detta Sonja, coniugata Tolstàja. Да задоволите повечко класици. Не че сте задоволил цитирания от вас - без връзка с контекста на кореспонденцията ни. Охохохоо, в тая връзка - таман съм си заплюл катамаран, какво по-добро име от Contesto! Интересно, буду ли и я с этим суденышком носиться как курица с яйцом...  |
без връзка с контекста на кореспонденцията ни. - бе връзка няма, ама звучи красиво и поличбено - като колхоз имени лопе де вега... къде ще му е домашното пристанище на катамарана? |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Кой спомена великия Бредбъри? Предлагам ви любимия ми цитат от него: За някои хора есента идва рано и остава до късно в живота, където октомври идва подир септември и ноември докосва октомври, ала сетне няма Витлеемска звезда, няма радост, а вместо декември и Рождество Христово пак идват септември и старият октомври, и все тъй през годините, без зима, без пролет или възраждащо лято. За тези същества есента е единственият нормален сезон, единственото време и друг избор нямат. Откъде идват? От праха. Накъде отиват? Към гроба. Кръв ли тупти във вените им? Не – нощният вятър. Какво цъка в главите им? Червеят. Какво говори от устата им? Жабата. Какво гледа през очите им? Змията. Какво чува с ушите им? Бездната между звездите. Те пресяват човешката буря в търсене на души, изяждат плътта на разума, пълнят гробовете с грешници. Трескаво препускат напред. Като ято насекоми притичват, лазят, промъкват се, бързат, помрачават всяка луна и непременно размътват бистрите води. Паяжината ги чува, трепери – къса се. Такива са есенните хора. Пази се от тях... |
| Някога, в детските години имах един съсед. Дядо Димитър, тогава да е бил към 75. Всеки ден присядаше на стълбите пред дома си по за 2-3 часа и " мечтаеше". Не помня от кого сме /тайфата де/ разбрали, че дядо Митко е бил на фронта /ВСВ/, та като се врътнехме около него все го питахме -дядо Димитре я да ни разкажеш нещо от фронта ? Следваше изкривяване на лицето, помрачаване на погледа, изпълване на очите със сълзи и .... мълчание. И така всеки път. Междувременно успяхме да разберем от "източника", че е бил и раняван. После станахме някак по-внимателни, но продължавахме да питаме-детското любопитство няма граници и обяснение. Въпреки "взетите мерки" резултата си оставаше същия до ....... един ден. Ние междувременно вече не очаквахме да чуем дядо Димитриевата история на ВСВ, но в този ден чухме първата. На следващия ден вече го чакахме повече от час да излезе на стълбите за да чуем продължението. И така комплектовахме дузина разказа за ВСВ, в които разбира се имаше и от неговите житейски мъдрости. Един ден "тайфата" се прибираме от училище и кроим за какво и за що да питаме но стигайки неговия дом- суматоха. Дядо Димитър си беше отишъл в по-добия свят. =============================== ============== П.С:Неговите истории ни бяха страшно интересни. От тях няма да разказвам-те са лични.Написах горното в памет на Димитър Василев Смилков/по неволя оказал се под градушка от немски куршуми в Сърбия/ и не мога да спра сълзите.......  |
| Преди да обиждаш на съслоечна принадлежност, виж идеалния център на столицата на кристалната ми мечта. Симпли анд джентълмен, see Ara Maire Nui, the main street in Avarua! Натиснете тук Не мога да туря на снимката кръстче! Резервирал съм първата стая долу вляво, навътре към двора. |