Отиди на страница:
съслоечна - мдааа... не само домашния порт научихме, но лично моя милост освен това загря, че "съ-словен" иска да рече "съ-черген", а всъщност казва "съ-думен"... |
| Така е то, контесо. С думите трябва да се внимава. Например някой съвсем невинно споменава думата "членестоного", а ако се замислиш... |
невинно споменава думата "членестоного", а ако се замислиш... - по-добре да не се замислям, ще си стоя нечленесторазделен...  |
| Графът е потресен. Азучена се свлича мъртва. Конте, не си ли чувал за portmanteau word? Питай Сократя. Ти от кое съсловие идеш? А до коя прослойка си се докопал? Ай ся бегай да копаш у контексто и на сложносъставните думи, еднокрилний куфаре.  |
| То и Гоген туй се питал... знам само, че гледам да стоя далеч от каруцарскотоо съсловие... контаминацията не е като заразата, и пормантото не е като сложното съставяне... думи, думи, думи - невидимото българско око ви гледа - как долу си играете на думи, думи, думи.... и на безсмъртните стражари и апаши... наздраве пак.... Окракоук е празен, ще бягам на север към Кроатоан, но и фериботът спря.... |
| ljuboitno....finali na romani-the best - the original - от Дневник - интересна класация, хубав е форума след статията, на втора позиция е оригинала, също с форум.... |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Началото : "Животът е борба за оцеляване , за успех и надмощие. Животът е война !Той е икономическа , политическа и социална война . Също и лична война . Но не всички сме войни . Това е нашият човешки провал ." И краят : " Ако искате да спечелите тази война : Нападайте . Нападайте ! НАПАДАЙТЕ ! " |
Веднъж викам на един руснак "да ти е*а п*у*ката лелина", а той възмутено ми отвърна "Ленина не трогайте!" Така започват всички велики бунтарски романизирани мемоари напоследък. Дори без бурна нощ. Сигурно трябва да се подразбира. Към средата на брошурата доплаВВа Контесата, и оттук насетне, хехе, се издухва все по на зюйдвест, все по и по... Аре молим ти се, Авакум Боев! Портманто-кентавър се извъдил. Горбачовски Вюитон от мукава, мушама и брезент. |
| За всичко позна, само посоката ми е норд-ост - но това са подробности... И съм екипаж на оракъл, не на луи вюито, но то е почти същото... началото е добро - трябва да е мое... |
Наи-добрият финал на роман е този на "Парфюмът" от Патрик Зюскинд.Според мен, де. знае ли някой финала на парфюм???? Редактирано от - beni на 28/8/2011 г/ 02:29:14 |
Валяй на норд-ост, шаланда, полная кефали  С романтичен напев от безкатамаранното ми юношество: Натиснете тук Ну, я пойду покурю на мостике до третьей склянки. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Мина и замина Иринка, нищо не се усети, много шум за нищо... Фичо и Нели, ваш ред е, да ми опазите Манхатън, че скоро идвам... Поздрави на всички (без грациозния министър, той няма да го разбере) с ей това тук ... |
| "На всеки километър" е бил изключително популярен филм в СССР през 70-те. Лично се уверих в разговори с местни хора през 1984г. по време на една екскурзия в Киев и Ереван. Улиците буквално опустявали. Един албанец от Ню Йорк разправял на мой познат за "На всеки километър" като за най-голямото културно събитие в Албания също през 70-те. Лично бях много изненадан да чуя това за тази толкова затворена по онова време страна (диктатурата на Енвер Ходжа). За останалите бивши соц. страни нямам информация.... |
| @beni, героят се спъна ли, не помня, и разля малко от шишенцето с парфюма, който беше извлякъл от телата на не знам колко си млади момичета, които беше убил и след това повил в чаршафи -- някаква негова техника за извличане на квинтесенцията на младостта и щастието. Понеже беше получен от самата същност на младостта и красотата, концентриран и съхранен в това малко шишенце, парфюмът предизвиква невиждана любов. Та, хората, които се бяка събрали на гробищата, не си спомням по какъв повод, заобичаха толкова силно създателя на въпросния парфюм, че започнаха да го притискат в обятията си все по-силно и с все по-голяма любов, докато накрая го задушиха и той издъхна в прегръдките им. Това си спомних от романа сега, когато трябва да сме в прегръдките на Ирина, но навън чувам само малко дъжд се лее и никак не изглежда небето да е почнало да пропада, за да ни задуши в прегръдката си. Дано си остане така и през нощта, за да бъде утре един свеж, умит от дъжда ден. P.S. Няма как да ви пусна снимка от противоураганните лепенки върху стъклата на един от магазините до нас, пресъздали човек с вдигнати ръце и надпис 'Go away Irene'. Май го прочете пустата му Ирина. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 28/8/2011 г/ 06:29:42 |
| Много се надявам и при нас да е същото - много шум за нищо. Преди малко се върнахме от разходка - вали, понякога вее силно, но не е нещо, което не сме преживявали и друг път. Ако още 10 часа е все така, значи ни е отминало. С един приятел от Куинс се шегувахме, че от тях до нас по въздух е не повече от 1-2 км. и само Ирина може да осъществи мечтата ни да си ходим на гости бързо, по вода, например. Може да си закача лодката за пожарното ни стълбище и ще го пускаме направо през прозореца. Той сега е приютил други наши приятели, които бяха евакуирани от блок край реката - запасени са с бира (от най-хубавите нюйоркски) и се отдават на кулинарни изследвания: месят хляб, правят невиждани маннджи, сладкиши. |