Отиди на страница:
| Писането на хубави некролози не е проста работа. Това е трудно слово, при което трябва да се придаде едно единствено главно съобщение - за кончината на дадена личност. Много хора бъркат това с надгробното слово и послегробното слово, при което моментът на съобщението вече е снет и се е актуализирал този на изпращаното и сбогуването. Разпространяването на некролози в различните народи и общности е различно: камбанен звън, изстрели, пушеци, колонка в предпочитания от социалния кръг на починалия вестник, плакати (както е на много места в България) и т.н. Съжалявам, но некролозите на Д.И. не ми харесаха. Става дума повече за него, отколкото за починалите. И не са даже некролози, а писма. Като писмо - ми хареса, като некролог - не. |
| Лустриран Извинявам се за късната реакция. Ако си спомняш, бях написал "стара, ама много стара песен". Тъй като и мен тя ме наведе на "сантименти" ми дойде на ум от кого и кога съм я чувал. Без подробности ще ти кажа, че я пееше, като си шеташе една стара гъркиня от нашата интернационална махала. И на всичкото отгоре я пееше на ладино - онзи старинен испански, на който говорят сефарадските евреи. Пък този "език" е почти съвременник на откриването на континета Америка. Между другото, песента не е за раздяла с живота, а за раздяла с младостта. Всички линкове към нея тук, в това число и твоя спомен за "На всеки километър" са само, както се казва сега "кавър версии" Бъди здрав. |
А не мислите ли, уважаеми форумци, че можем да организираме някоя сбирка начело с уважаемия Джимо? Пък и да пийнем по бърбън/скоч/бира, въпреки културните светлинни години, Ще има ли джипки за прибиране? |
Интересно, но НИКОЕ от гаджетата ми не употребяваше афтър шейв, явно съм доста консервативен. Опаааа, пардон значи, исках да кажа, че ми ги подаряваха тези одеколони. А Old Spices се продаваше у нас в две опаковки, едната по-голяма, другата по-малка. |
| @ve, Ню Йорк Таймс публикува хубави некролози (obituaries). Добре списани, като малки истории за съответния човек. Понякога научаваш неочаквани неща за хора, за които си чувал, но и за напълно непознати. |
Опаааа, пардон значи, исках да кажа, че ми ги подаряваха тези одеколони. Щом не са ти подарявали половинкилограмови шоколади - бива!  А афтършейвът е по тази причина: Натиснете тук |
| Бивол, такива некролози и аз обичам да чета, както и съобщенията за предстояши сватби и сключени годежи (все още се срещат по малките градски вестници в UK. Както и в църковните вестници в България. |
| Превъртях лентата нагоре и вярно, аз съм тази, дето ги е нацвъкала с "и" в "морфемата". Добре, че имам зорки читатели, на които мога да разчитам, че внимателно четат и поетично ме поправят. Ще трябва и аз да се препрочитам сегиз-тогиз. |
| Тази песен "Адиос, мучачос!" не я ли пееше Йорданка Христова? С дълбок, плътен глас, много хубаво звучеше. Димитри иска да ни припомни, че каквото и да правиш, както и да живееш, най - накрая остават само спомени. И то хубавите спомени. И накрая нещо за "На всеки километър". Навремето като хлапе много ми харесваше майор Деянов. Скоро като го гледах образът му се губи; Велински на Черкелов е много по истински, по силен, по сериозен, "бат' Стефчо" ми изглежда като лустросан, дрънкащ лозунги герой. |
| Жана22 - ти наистина ме трогна снощи, много чувствителна душа съм. Ако правим купон на форума, надявам се без ДИ, защото е ужасно скучен, моля те да ми позволиш да седна на трапезата до теб. Обещавам да ни бъде забавно! |
| Бог да прости Юри Жиров! Сега научавам, мир над праха му. "ДИШАЙ" отдавна има много значения, а сега с едно по-малко за автора му... А Вие, Бачо Димитри, галиба грешите малце - онази с косата винаги е била на мода! Само понякога сменя модните среди... Затова- наздраве! Ама де Лопушанско днес?! |
| И мен започва да ме гложди мисълта, че Джимо наистина възнамерява да се оттегли. Осъзнавам, че е егоистично да очакваш някой да пребори законите на природата за нашия кеф - на ругаещи, четящи и венцехвалещи, но ми се ще това да не е истина. Ще има читатели, на които ще липсвате, г-н Иванов. Много. |
| Честността е най-добрата политика само в бизнес етиката. В реалния живот няма най-добра политика, а дори когато човек си мисли, че следва принципи, върши точно обратното. "Дивата патица" илюстрира аморалността на човек, който държи винаги и навсякъде да съобщава истината (Грегерс). Гледната точка на Ибсен се открива в думите на пияницата Релинг, който смята, че ако отнемеш на човека живота в лъжа, му отнемаш щастието. "Истините" на Грегерс подтикват към самоубийство дъщерята, която единствена няма какво да прикрива от миналото си. Днес пиесата не предизвиква интерес, тъй като сюжетът се основава на шокиращия за онова време факт, че жената е родила дете, заченато преди сватбата. |
| Мдаа, налага се ДИ да бъде репликиран. Най-добре с "още едно от същото". Дори по-велико, ако питате за скромното ми мнение Basta de carreras, se acabo la timba, un final reñido yo no vuelvo a ver, pero si algun pingo llega a ser fija el domingo, yo me juego entero, que le voy a hacer. Карлос Гардел и Алфредо Ле Пера. Скоро след това, през същата тази 1935, и двамата загиват в авиокатастрофата в Меделин. Адиос, мучачос! Натиснете тук ... пак е сряда и форумът изглежда така ...  |
| ... а Old Spice имаше един аромат Old Navy. Миризма на кораб с подправки от Индиите. Такава ми е асоциацията. Страхотeн. Пък бяхме и млади. Като в "Младост" на Конрад. |
| Всъщност, надявам се и вярвам, че не е сбогуване. Не си го представям така. А Ю.Жиров имаше много неприятности покрай този филм, както и хората от Комитета за защита на Русе... Той също беше от хората, според които е грехота да се харчат пари за храна... Дишайте, хора! Дишай, човече! Натиснете тук |
| Т.е. Жиров не искал да го трови мръсен въздух, а етилов спирт. Страхотна кауза - свободата на волята лъсва в нея с цалото си великолепие. |
честността е най-добрата политика, но не най-добрата практика. И аз тъй мисля. Затова, нека сме нечестни с мярка!  |
| Честността, в крайна сметка, е свързана със субективното ни възприятие за истината. Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него. (Йоан 18:38) Ничия честност не може да надскочи субективизма, мимолетността и условността на личното възприятие. Дори и да съществува абсолютна истина, ние имаме обективно ограничена представа за нея, в пълнотата си тя е непостижима. Така честността ни е ограничена до това да представим явно скритите си убеждения. Нищо повече. До истината и е безнадеждно далече. Това не ни прави виновни, Пилат е прав. Честно е също така, да признаем ограничеността на собствената си честност. |