Отиди на страница:
Хората си играят за първенство, евротурнири.Завинаги, има резон в разсъжденията ти  И малка Сърбия е най-близкият за нас пример. Също и за моето упорство да свързвам футболът с политиката, защото през Титовия комунизъм Югославия се разви като доста по-свободна за Балканите държава, Тито се озвери на Сталин, докато нашият Димитров е стояк на колене пред вожда на народите. В резултат /или като продължение още от предишните векове/, западните ни съседи /сърбите/ са по-свободолюбиви, по-солидарни, по-родолюбиви, което най-добре личи в колективните спортове - световни и олимпийски титли в спортове като баскетбола и волейбола, футболисти от бившите републики по целия континент - на второ място по износ след Бразилия. А постиженията им тениса в момента не са по силите на много държави и със сто милионно население и с големи традиции в този интелигентен спорт. Но там гражданите, не само спортистите, можеха да търсят хляб и изяви по света още от средата на 50-те години. Някъде по това време там футболът стана и професия, на паспортите им пишеше Фътбалер, а не офицер, шлосер, икономист... както при нашия злокачествен продесионализъм, възникнал веднага след създаването на военния отбор и на полувоенната лига... Спирам до тук, защото знам какви ще са някои реакции , но тази лоша готованска традиция също е част от истината за дереджето на нашия футбол и в днешно време -фалшивото, парадното, пародийното, нетрайното. Затова и всяка смяна на политическата конюнктура се отразява на спорта, което в други страни не е съществено. Редактирано от - Dragoi на 03/9/2011 г/ 20:27:12 |
| Драгой...напълно съм съгласен с теб относно успехите на народите от бивша Югославия... ...когато работих в чужбина една година съм работил със сърби, като съответно и шефа ми беше сърбин и повечето ми колеги съответно бяха сърби от Белград и Нови Сад...единия от които беше журналист...това са хора свободолюбиви, весели и в никакъв случай не са злопаметни...на всичкото отгоре се случи да работя при тях, точно когато давахме въздушен коридор да ги бомбардират Натовските самолети...мислех, че ще ме намразят, но не познах...а накрая като се разделихме и знаеха, че съм решил да се връщам в България, шефа ми ме покани с жена си на ресторант, подари ми един портфейл с една заплата в повече, с което ме изненада доста приятно...като каза, че според техните традиции празен портфейл не се подарявал...  |
.ние сме по ракийката, салатката и мезето...и лафа... Последното с лафа ... Някой сън не спят сутрин да се строят пред тв камерите. Явно има много да ги гледат, / вместо да си вършат работата/ и после цял ден да ги оплюват.Колкото до сърбитите - то и кюфтетата им по-големи от наште  И какво чакате от народ дето даде два мандата на човек, който от пръв анти-натовец се обърна на 180 градуса и им стана пръв фен, и взе да им прави едни подаръци  |
| Завинаги Цскар, населението не играе основна роля в спорта, има си и в гена нещо. Затова има и такива чудесии като Литва в баскета, Уругвай(не Парагвай) във футбола, Сърбия във водната топка, Унгария в плувните, Финландия в хокея и ралито и т.н.Черна гора трябва да са последни в нашата група по твоята логика, а Тринидат и Тобаго и Словения да не са помирисвали СП, но не е така за щастие. Нямаме управление, нямаме детски школи, нямаме национален треньор, нямаме вътрешно п-во - откъде накъде ще имаме свестен национален отбор?  |
Едно време имаше дежурен учител /и в основното и средното/ , който следеше да не играем между 14 - 16 ч.. А единствения предмет от който нямаше бягства и измислени болнични , бе физическото ВЪЗПИТАНИЕ. Сутрин ведрина, при дъжд в стаите - при широко отворени прозорци и т.н Даскала да каже - сега как е. И дали знаят , какво е да се събира членски внос за да се купи топка. А недай си боже да се спука топката, и в касата да няма пари за нова...  То във филмите за таралежите е показана "болеста" на ония поколения. Сега на геймърите задниците им майсъл хващат. А от уредените в школите /по един  или друг начин  / на които им е почти гарантирано че ще станат футболисти, какво да искаме. Най-добре ще е с държавна издръжка , деца на 10-14 г. да се пращат в Испания, Англия , Германия...и 10 години да не се връщат, че влязат ли в чалготека  капут. Пък тогава да видим гена ли е , робското мислене ли е или средата. |
Най-добре ще е с държавна издръжка , деца на 10-14 г. да се пращат в Испания, Англия , Германия...и 10 години да не се връщат, че влязат ли в чалготека капут. Няма нужда нито да пращате, нито от издръжка-има вече хиляди деца на български имигранти, които живеят и се възпитават по техно му в тези държави.Скоро ще се чуват имената завършващи на -ОВ, -ЕВ на хора от спортния, културния или техническия елит на света. Само не съм сигурен дали ще използуват българските си паспорти... |
| Успехът през 1994 г. (макар и наглед донякъде случаен) бе плод на бавно и постепенно развитие на българския футбол през предходните няколко десетилетия. Ние обичаме да сравняваме успехите на България с отбори уж от "нашата черга", но обикновено забравяме, че те ни водят с поне едно-две десетилетия в развитието на играта. Унгарското златно поколение от 50-те стъпва върху успехите на страната още през 30-те (обикновено забравяме, че Унгария е финалист на световното през 1938 г.). Когато ние правим прощъпулника си на световно първенство, югославяни и чехословаци играят полуфинал помежду си, а унгарците се забавляват с нас за крайното 6:1. През същото това десетилетие Югославия губи два финала на европейско първенство (единият с жребий!), а чехословаците развиват постепенно успеха си до спечелването на евротитлата през 1976 г. Успехите и на трите държави са плод на десетилетно развитие, чието начало е положено още в австро-унгарско време. Част от същото наследство е и Вундертимът на Австрия, видял края си по политически причини през 1938 г. От всички тях единствено Унгария напоследък загуби тотално имиджа си на футболна нация, докато в момента силата на традицията е жива в почти всички страни-наследнички (Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватска и т. н. чак до ... Черна гора). Класически отбор "от нашата черга" са комшиите от север, които - независимо от трикратно по-големия си демографски потенциал и също "австроунгарска традиция", направила ги участници на три световни първенства през 30-те - направо могат да мечтаят за нашите успехи на футболната сцена. Ако не броим онзи опълченски финал на Стяуа от 80-те, Румъния е след нас по успехи на международната сцена, особено на ниво национален футбол. За съжаление ние не можахме да надградим върху основата на този успех. Но не сме и единствени в това отношение: Унгария на практика вече я няма на футболната карта, Полша трябваше да чака близо 30 години, за да се размечтае отново за успехите на поколението от 70-те (доколко това ще стане с развиване на клубния й футбол чрез цветан-генковци е друг въпрос), стагнация се вижда в Чехия, Сърбия, Хърватска ... Българският футбол има нужда от генерална промяна и лечение, предхождани от внимателна преценка защо се стигна дотук. Някой ще каже - цялата Мара втасала, та за футбола ли да се кахърим! Да, но не бива да се забравя, че спортът, в частност футболът, е един от най-важните социални феномени и по този начин регулатор на общественото настроение и отдушник на напрежения. Благодарение именно на футбола държавите могат да водят безкръвни войни. Футболът и спортът днес като цяло са най-често използваната визитка за презентация на достиженията на съответното общество. |
| За мача България – Англия Фабио Капело викнал 6-има от „Манчестър Сити“, 5-има от „Манчестър Юнайтед“, 3-ма от „Челски“, 2-ма от „Ливърпул“. Лотар Матеус извикал 6-има от „Син Сити“, 5-има от „Найт Флайт“, 3-ма от „Биад“ и 2-ма от „Планет“. ----------------------- Блогът на Генек |
| Не Матеус, а Драгой разкри истината Блогът на Драгой /Никой не е забравен, нищо не е забравено/ |
Швейцария, за какво да ни бие с пет шест на нула Защото там перуката не може да влезне в съблекалнята на швейцарците и да ги моли да са по снизходителни. Натиснете тук |
Наложителна поправка заради феновете, които не ме четат - интервюто с Джуров е през 1991 година, а не десетина години след смъртта му  |
| Някои от феновете, сред които Драгой, губят времето си мъчейки се да ни обясняват каква огромна заблуда било да си привърженик на ЦСКА, защото този клуб бил създаден по изкуствен начин, ползвал се бил в миналото с подкрепата на Партията и държавата, че успехите постигнати от клуба били фалшиви и т.н. и т.н.. Техният "Левски", в противовес на ЦСКА, бил истински мъченик и въпреки че цялата държавна машина му пречела и тероризирала, успял геройски да спечели цели 14 титли плюс 15 купи на СА и т.н. и т.н. Чрез тези до болка изтъркани фрази, вонящи на нафталин, се постига обратен ефект. Което е напълно нормално защото феновете обичат ЦСКА не заради тази или онази особа, а заради самия клуб (не случайно на международни мачове на ЦСКА идват по 25-30000 души). Както всяка една друга любов, така и тази трудно може да се обясни с думи. Славната история на клуба, победите със сигурност я прави още по-силна. Това е, нещата са съвсем простички. |
| Лайсна, нека феновете си обичат когото си щат, стига други "фенове" да не ги карат да мразят клуба си с измислици и клевети за историята им. Това ми е идеята за четивото "доносници", толкова е простичко |
