Отиди на страница:
Щот съм АГНОСТИК  И те са Е ти още едно "агностично", ма от друга група  http://youtu.be/hL0QTVw_mlc |
| Дополнение Симонов написал статью о Тито. Статья кончалась словами: "Настанет день, и в Белграде на центральной площади будет повешена кровавая собака Тито". Статья пошла на утверждение Сталину, и он дописал: "А под виселицей будет сидеть и выть маленькая шавка – Моше Пьяде". |
Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. (Лук. 11:52) |
| samuil, кат се каже немска военна песен за мене има само две: №1: "Panzerlied" (нищо че не бех танкист, аз танкистите и подводничарите ги сметам за официално луди и много ги уважавам) №2: "Erika" Далеч назад на №3 е http://youtu.be/LfhyUn_ezqw |
| Сложи в списъка и Лили Марлен Натиснете тук Редактирано от - dude3075 на 06/9/2011 г/ 22:53:50 |
| Васик, ето и слика за неверующите: Натиснете тук Тито, Пиаде, 1942 г. |
| Toва с Моша Пияде (викали са му 'моча пи, яде') е страшна галиматия. Разривът на Тито и Сталин е лятото на 1948 г. В края на годината в процеса с/у Трайчо Костов Тито у нас вече се води фашист. По това време първи е героят от Лайпциг и бивш шеф на Коминтерна Г. Димитров, личност къде по-значителна от Тито, да не говорим за някакъв си Пияде. (М/у другото, 1948 г. е и годината на Сталиновото обръщане палачинката по еврейския въпрос - скоро след като спасява Израел от унищожение, Сталин ръгва да гони лекарите убийци и космополитите). След Г. Димитров преди Червенков първи е Васил Коларов, образован в Женева юрист, също рисувал живопис (в дома-музей в Шумен има негови картини), свирил на цигулка и т.н. Член на Политбюро и бивш регент по това време е Тодор Павлов, който не е превел Маркс (с това у нас тогава се занимава Карло Сабитай, а с Кант - Цеко Торбов), но пък се смята виден продължител на Ленин в теорията на отражението (той развива предположението в "Материализъм и емпириокритицизъм", че отражението е свойствено на цялата материя и т.н.) Все още неразвечан е и "Кант на Балканите", проф. Димитър Михалчев, най-значителният философ на 20 в. в нашия регион. Бездумната антибългарска сърбофилия е наша народна болест, индуцирана и от сръбската пропаганда. Авторът е прав, че нашият химн е хубав (всъщност е много хубав), написан е от пламенен родолюбец от Свищов (един от най-големите ни и европейски градове по това време), образован в Женева, и във велик момент, когато се връща от Европа да се жертва за Съединението. Музиката е великолепна и събужда гордост. (Превел съм го на английски, колегите познават превода.) Нито сръбският химн (Боже правде, една примитивна недомислица), нито бившият югохимн (пятата през турско и у нас стара словашка песен "Хей славяни", сама музикална заемка от полския "Мазурек Домбровскиего') с откровено полуумен сръбски текст - стена пуца, даб се лама, земля нек се тресе - могат се сравни и отдалече с нашия по художественост и въздействие. Съдбата на Сърбия в 1991-99 г. беше закономерно следствие на политиката й през последния век и половина и момент на историческа справедливост als ob. Т. Живков не че не опита и той нещо в 1984-89 г., но в сравнение със сръбските си колеги беше цвете, и хората сега навсякъде го казват, отвориха и тема за "най-големия бълг. държавник на 20 в." Редактирано от - Чичо Фичо на 06/9/2011 г/ 23:30:15 |
| Интересно само какво му се е случило на Пияде дето критикувал за култ към личността след като Тито стана "сталинист"?! Или и той минал метър кат наш Желю? |
| Освен нашия държавен химн, много хубави са и на Чехия и Словакия, и руският царски химн. "Боже, царя ни пази" е царският химн, но е с измъчена мелодия, епигонска. |
| Абе каква беше тая история за някакво стихотворение ли, песничка ли - дето от лозунга "Сталин, Тито, Димитров", поетапно се е преобразувала в "Сталин, Дупка, Димитров"; "Дупка, Дупка, Димитров"; "Дупка, Дупка, Дупка". Някой помни ли? |
три слънца в небето греят-три сърца за нас живеят - Сталин, Тито, Димитров.. В живите ми спомени е пятото със смях от родителите ми, с двете последователни дупки - развенчаването на Тито и след това съответно - на култа на личността. Трета дупка е нямало как да има, понеже Димитров беше починал преди това. |
| Смърт със зеле , гръм с ориз !! Големия си е голем !!! Имахме на времето един генерален директор в Съюза на Архитектите , бивш личен гавазин на Георги Димитров (Гоше Тарабата ) , та като се насмучеше този трънчанин разказваше случки , коя от коя по интригуващи !! След Гоше , интербригадистите отиваха все по-назад по парадите , докато съвсем бяха изритани - дааа!!! |
| Но има една мозайка от Джони Пенков. Натиснете тук |
| Джеки, Джони, Чарли. От първия нямам лични впечатления, а другите двама са несравними величини. Чарли е едно бледо плагиатство на Джони, истинския творец и импровизатор, с много пластове под кодоша и много, много знания и култура. Чарли от невръстна възраст го е заплагиатствал, но него няма как да запомнят, освен в двойката за Спас и Нели, пак с отразена светлина. |
| Hymne à la traduction Paul Leroux Air : « Je ne suis qu’une chanson » (Paroles et musique : Diane Juster) Paroles adaptées par Paul Leroux Ma vie a été un long sacerdoce J’ai mené un combat féroce Pour atteindre les plus hauts idéaux Je suis traducteur au sein du Bureau Traduire, ç’a été plus qu’un simple travail J’ai lutté, j’ai livré bataille J’ai cherché par toutes les mesures À maintenir la langue à l’état pur REFRAIN Et moi, je fais de la traduction Je soigne ma langue, je vise la perfection Appelle-moi vestale de l’expression Les belles paroles, j’en ai fait ma passion Un jour, j’arriverai à la fin d’une carrière Dont je suis, somme toute, assez fier Elle m’a comblé d’une joie si profonde J’ai pu faire le meilleur métier du monde Un jour, je quitterai les couloirs du Bureau Je passerai à d’autres le flambeau J’ai pu bien maîtriser deux idiomes Je me compte le plus heureux des hommes REFRAIN Et moi, je fais de la traduction Je soigne ma langue, je vise la perfection Appelle-moi vestale de l’expression Les belles paroles, j’en ai fait ma passion |