"CATS!" Посвещава се на Геновева и хамел.
Отиди на страница:
| Виждам, че някои мацки здраво ги е треснал хормона днес, но все пак ще се върна към темата. Нещо интересно, което научих сравнително неотдавна - Манеки Неко  Приветстващата японска котка, счита се, че носи късмет и благосъстояние на собственика. |
Дорис: Даскал, вие сте формен идиот, по Швейк и крадените му кучета. Дорис, Приемам забележката и си посипвам главата с пепел. Наистина, СТРАШНО съжалявам! Не съобразих, реагирах като пружинка - механично и бездушно. Не беше със зла умисъл, а от НЕВЕЖЕСТВО. Отттеглям се с опозорено чело. На Поетесата - цялата ми любов и възхищение. И едно голямо ПРОСТИ!  |
моят колега твърди, че истинският живот за мъжа започвал към 60-те - като му пораснат децата и му умре кучето. Die Hexe, Това съм го срещал преди години като японски принцип - че най-добрите години за мъжа са между 60 и 70. Напълно съм съгласен с него (и с твоя колега). Особено ако човек си вземе на тази възраст нова жена  --- "приветстваща котка" съм виждал в кварталния китайски ресторант и си мислех, че е китайска, а не японска играчка. Тя, всъщност, пак си е китайска, поне по изработка  |
| Ако имате път през Казанлък, заповядайте при "Сома" - всякакви специалитети за котета с изтънчен вкус. И всички са тествани от мойта Маца! (над 6 килограма е вече и шкембето и се влачи по пода) |
| Гледам - котколюбци и поети се омешали тук. За да завърша историята на Белчо, ще препратя - към нейното начало, преди 4 години. откъде беше взет, моят медиен герой. Увековечен във вестник Шок с групова снимка - ТУК, със снимка в малка група тук . Временно (уж) приютяване на Белчо от мен, в една ужасна юлска жега, лечение, любов и всичко останало. С първоначална диагноза за астма, затова го взех, уж само за през жегите, не можах да издържа картината на страданията му - беше прибран в един импровизиран приют, стара къща пред събаряне, с прозорци, които се отваряха веднъж на ден по половин час за проветрение само, е, вече не с 23 котки, а само с 10 в стая. След професионални прегледи и лечение при известния професор Аминков (дето лекува мечките в Белица) , диагнозата му се оказа не астма, а силна стафилококова инфекция, която бе излекувана, но гласните му струни останаха засегнати, в резултат на което не може да мяука, а хърка - в различни тоналности. Писано е много за него по котешките форуми. Не ми се ще да отварям тук вратата към тях. В котколюбците съм отдавна, историята на Белчо ме вдъхнови да напиша стихотворение за него - майтап, Уили, имаше в един котешки форум поетично съревнование за лирика, посветена на нашите любимци. Моята душа също откликна в рими. Плодът на този отклик го показах на приятелка, професионалист литературовед. Тя ми даде рецензия: личи си, че добър човек го е писал.  Ето го творението - * Мили Белчо, сладък Белчо, агънце на мама. Като бяло облаче си, бяло зайче, бяла пяна. Твоята душа мистично от очите ти наднича, казва - ти ме взе от ада, въздуха ми даде. Глас си нямам, обич имам, стига и за двама, само моля, позволи ми при теб да остана. * При рецитация на това стихотворение роднините се просълзяваха, а приятели казваха - много жално си го написала. За мен това е важното, не държа на импакт-фактора в личната си поезия. Извинете за стихотворното ниво. Затова пък - от сърце. |
стихчето е много въздействащо!| Много добре те разбирам! По мъка по предишния котарак не искам да си вземем коте, понеже ме е страх да не му се случи нещо. Да държим животното затворено вкъщи е мъка за него, ако го пуснем навън кой знае какво може да му се случи. Предишният ни котарак (взет 6 месеца след сребристосивия като малко котенце) имаше дебела здравна книжка за различни наранявания през целия си кратък 8-годишен живот. Гадината беше много едър (към 8 кг живо тегло) и редовно се биеше с другите котараци. Лекарят го упои да му изчисти инфекция от поредния бой, а той не се събуди от упойката.  |
| Чета и завиждам, завиждам и чета. Не мога да гледам нищо косматичко в къщи, защото кихам от всичко що е във въздуха, даже в автобус. Имаме съседка с четири лапи на етажа, прелест без порода и произход, но с цвят на прясно мляко и много, много сладка. Докато" майка" и отвори тяхната врата, тя вече е курдисана пред нашата и мяука че ни идва на гости. Оня ден и подарих постелка за спане, в зелено, да и отива на очичките. |
Не мога да гледам нищо косматичко в къщи Здравче, Ама ти сериозно ли? Нищо КОСМАТИЧКО вкъщи? А стига, бе! Чак не мога да повярвам!  ПП: Без малко да те попитам провокационно: а ИЗВЪН къщи? |
| На 60 съм, и горе-долу за 40 години съзнателен живот, съм отгледал около 10 котки и котаци. (и 6 кучета също, но те не са за тази Тема, щото са страшни бълхарници, та затуй.. само на двора) . От котетата, само три съм приел в домашни условия - една сиамка Мими, един Рижко с големи топки(Геновева май му има снимката), и сегашната котка Маца. . Мими след като роди четири красиви котенца... тотално подивя! (иначе спеше в спалнята, между краката ми) Грешката беше моя, защото преди раждането не и изрязах ноктите, и тя нападаше много опасно всеки който се доближи до коша с котетата. (две прятелки на сина и досега имат белези по ръцете) Допускаше само мен колкото да я храня, но ако посегнех да погаля някое коте, получавах съответния шамар(дядо обаче хитър, с ръкавица), и яко съскане, ръмжене и плюене, докато не си получи купичката с мляко. Подарих я на брат'чеда у Шейново, беше много доволен от нея - като улови мишка, първом я носи пред него за да се похвали. Беше му родила и още десетина котета.. За съжаление, преди три години умря от старост. Още ми е жал за нея. . Рижко-оплодител избяга, щото много му се... тъй де. . Котка Маца(6х7=42 котешки години), в момента хърка на топло срещу камината, но след малко ше доде при мен, ще си сложи двете лапички на коляното ми, и ше ме погледне с оня поглед - "Бе ти няма ли да ми дадеш да ям?" . P.S. Здравче, ако имаш алергия към полени, цветен прашец, и пр. прашни отпадъци, ще имаш и към късото подкосмие на всички космати създания, вкл. и хамстери. Един съвет - купи си декоративни рибки, те не са косматички. Редактирано от - OLDMAD на 15/11/2011 г/ 15:26:33 |
| Ей ви тук нещо за котките във властта: Where's Larry when you need him? Prime Minister throws cutlery at Downing Street mice as moggy boycotts rat-catching duties  _______________________ History teaches us that men and nations behave wisely once they have exhausted all other alternatives. Abba Eban Блогът на Манрико |
Даскале, говорим си тук за котки, не за (двукраки) добитъци  Не, че не можем ние, представителките на по-добрата половина на човечеството да обичаме някое прасе, или магаре, ама това е защото си падаме малко мазохистки  |
| Олди имам алергия към всичко изброено от теб. За това и не гледаме в къщи животинчета. Радвам се на чуждите. Една приятелка със сходна диагноза получи зайче-джудже подарък и си го бръснеше с електрическата самобръсначка на съпруга си. Решиха на свой ред те да го подарят, за да не го уморят, горкото. Не обичаме водни и земноводни, освен ако първите са годни за ядене в пържено, или печено агрегатно състояние, че сме все огИн и земя зодии. А и не се знае как ще реагира моята хрема, защото има случаи на алергии и към микро флора и фауна в домашни аквариуми. Не си струва да ходя с червени нос и очи заради едни риби. |
| Цял ден е спала срещу камината... Преди малко дойде при мен, протегна се мързеливо, навири опашка, и турна двете лапи на коляното ми - "Айде, гладна съм!" Т'ва е положението, хънта-мънта няма! Както е казано - "Котката е Господарката на къщата"! |
