"CATS!" Посвещава се на Геновева и хамел.
Отиди на страница:
| ПП: Шломо, Сложи ръка на сърце (или на друг жизнено важен за теб орган) и си признай - ако не бях аз да ти раздвижа темата, така щеше да си останеш с празните надежди. А бе направо по Данте: „Надежда всяка тука оставете". ---- ПП: Е поне една виртуална ракия не изкарах ли от теб? Или си циция?  |
| Мил е, да, и аз харесвам стила на уважаемия Шломо. Ааххх, драги ми Даскал, да не би да не сте разсипвали и вие брилянтни комплименти, поклони със замах на перото на шапката и разни всякакви caprioli intrecciati (entrechat) по форума? Но да не ви ви отвличам от по-ценни социални дейности...  |
| За уважаемата Геновева тигърче хонорис кауза: Натиснете тук |
А бе лесно ви е на вас, ама на мен ми се пише с кървави букви на задника, като ме набара Хексето:  ---- |
| Еее, сяаа... Който каквото... Лека нощ, котки, кучета и хора, маймуни, паяци, орли! Лека нощ! Натиснете тук |
Лека нощ, ... орли Това с орлите ми напомни следния ВИЦ. Седят Чапаев и Петька под едно дърво на сянка и си почиват. Покрай тях минават група млади колхознички. Една от тях решава да се избъзика и вика: - Смотрите, девчата! Вон сидит под деревом орел, а рядом с ним - говно! Тук Петька се надига и казва: - Ну, Василь Ваныч, я полетел! А Чапаев му отвръща мрачно: - Полетишь, когда тебя лопатой в воздух подбросят. |
Малеййй, оставиш го за един ден да се оправя само - а то като отвързано! Отивам да си освободя задния джоб, и просто не те мисля  ей я метлата:  Калки, по повод на годините и домашните любимци, моят колега твърди, че истинският живот за мъжа започвал към 60-те - като му пораснат децата и му умре кучето. Днес по време на манастирските поклонничества при нас дойде едно малко черно котенце ... Гушнах го, то веднага се размърка ... Бях на косъм да си го взема в къщи  |
| Уважаеми Даскал Цеко, цитирах отчасти Чехов - "Чайка", монологичната непиеса на Треплев. Нина... Люди, львы, орлы и куропатки, рогатые олени, гуси, пауки, молчаливые рыбы, обитавшие в воде, морские звезды и те, которых нельзя было видеть глазом, - словом, все жизни, все жизни, все жизни, свершив печальный круг, угасли... Уже тысячи веков, как земля не носит на себе ни одного живого существа, и эта бедная луна напрасно зажигает свой фонарь. На лугу уже не просыпаются с криком журавли, и майских жуков не бывает слышно в липовых рощах. Холодно, холодно, холодно. Пусто, пусто, пусто. Страшно, страшно, страшно... Ън тъй й пулужениету.  |
Уважаеми Даскал Цеко, цитирах отчасти Чехов Уважаема Дорис, Цитирах отчасти себе си и по-точно - неограничения си запас от вицове за всякакви ситуации. А бе я аз да бегам, че Хексето се появи с метлата. Като в следния ВИЦ. Дивия Запад. Ковбойски бар-салуун & денс хол. Отвън се чува тропот на конски копита -"тъгъдък-тъгъдък-тъгъдък". Пред бара спира запенен кон, от него се свлича окървавен ковбой и пълзейки на четири крака стига до бара, бутва вратичката и вика: - Бягайте всички, че Джо Страшния идва! - след което рухва на пода и издъхва. Ковбоите тутакси се омитат и барът опустява, а барманът се скрива ужасЕн под тезгяха. Настъпва тишина. По едно време се чува тропот на конски копита - "тъгъдък-тъгъдък-тъгъдък". Пред бара спира ковбой, слиза от коня, тръгва към бара, отваря с ритник вратичката, оглежда се наоколо, надниква под тезгяха, вижда парализирания от страх барман, вади го за яката и му изръмжава: - Едно голямо уиски! Барманът с треперещи ръце налива в една чашка уиски и му я подава. Ковбоят я поглежда, блъска я с длан и вика: - Казах ЕДНО ГОЛЯМО уиски! Барманът му напълва една водна чаша с уиски и му я подава чинно. Ковбоят блъска и нея и вика: - Последно - казах ЕДНО ГОЛЯМО УИСКИ!!! Барманът хваща една халба за бира и му я напълва с уиски. Ковбоят взема халбата, изпива на екс уискито, обърсва си устата с опакото на ръката и промърморва: - Чакай сега и аз да бягам, че Джо Страшния идва! Редактирано от - Даскал Цеко на 13/11/2011 г/ 20:06:44 |
| Специален поздрав от мен за котешкия Демиург Шломо З. и най-вече за това, че се обърна към мен с дискретното "картуз" вместо с откровеното "капут": ---- Помня - кратка, внезапна вечер. Помня, в твоите бегли длани стихва, сякаш на смърт обречено, хладното ми добро държание. -- Помня - ти ми разкриваш нещо много важно и много просто – гениалното ти усещане, че сме с теб два далечни острова |
 От албумите "Аз обичам мац" Натиснете тук ________________________________ ____ Eдинствената сила която притежават световните лидери е да си пречат един на друг |
| Почитаеми Даскал Цеко, друг откъс: Изгрял е ден, каквито рядко има - невероятно слънчев и зелен... Седим си с него двама най-интимно - денят и аз. Па нека ни е зле! Седим си тъй, почти додето мръкне и стане време той да си върви. След него с писък литват двама щъркели. Подире им със двойно силен вик подскачат до небето разни жаби и скакалци. Свещена простота!... А може просто да се размножават невинните зелени божества?... Гадини, твари, бръмбари, добичета, маймуни, риби, паяци, орли - човек не може да не ви обича! Не бива да не ви боготвори. О, китове, избити в океана, о, лъвове, разстреляни на лов - приемате ли своя цар неканен, ако царува с почит и любов? О, семена и спори вездесъщи, и вие, инфузории безчет, помагайте му - вечно да се връща от хаоса - за да му слага ред! Да бъде член на вашто съзаклятие, да мине всички форми на белтък и пак да зацарува на земята, отново сключил шеметния кръг. (То... някои царе са чисто голи... като парче одялано дърво... Е - всяка жаба да си знае гьола! За недостойни - няма втор живот.)  |
| И, разбира се, за пълнота на поздрава към Шломо З. - "Котешкия марш" (aber natürlich, ja, ja!, както би казал hamel): Натиснете тук Редактирано от - Даскал Цеко на 13/11/2011 г/ 21:07:24 |