Отиди на страница:
Фани се за шлифера, от вторник ще вали. Ой вей, тука пълно с облещени невинници и жертвици на Шоата...  Редактирано от - Шломо З. на 17/9/2011 г/ 19:53:45 |
Моля, моля  Пропуснах да напиша, че дядо Петър от снимката е роден в село Сотиря, Сливенско. Редактирано от - Selene на 17/9/2011 г/ 22:25:21 |
| vesel patilan Защо не сме мръднали с педя напред за повече от 100 години Защото имаме образование без възпитание. Тези неща, за които пише Михайловски, се възпитават. Може ли някой тука да каже - къде у нас се възпитава ?? В кое училище, в кой клас, по кой предмет има уроци вс възпитателна насоченост. Колко урока, заклеймяващи краденето, има? Колко урока, дето се величае трудът, има ? Къде пише че жената трябва да е чиста, въобще хората трябва да са чисти откъм мисли, дела, храна, тяло и местоживеене, дом. Къде се разяснява че мъжат трябва да държи на думата си и да е точен в делата си . Къде са разяснени, обяснени, проумяни тези неща? Като как да мръднем - ей тъй от самосебе си ли ? Всеки народ, е достигнал до някъде поради самовъзпитание - спокойно, последователно, планомерно - година след година, поколение след поколение. Това което народ или човек представлява към настоящето е заложено далече в миналото. Оттам идва но идва с възпитателни прояви а не ей тъй - от нищото. |
| Преди година гледах един немски филм The White Ribbon Натиснете тук http://en.wikipedia.org/wiki/Th e_White_Ribbon Действието се развива в едно немско село преди 1-та световна война. Та филма беше за това как хора възпитавани в строг католицизъм и дисциплина ги избива в перверзии, насилие, съдизъм, двойни стандарти и лицемерие. Шокиращото накрая на филма беше, че много от престъпленията в селото бяха извършени от деца. |
Гладиатор - точно  Преди 44-та възпитанието е идвало от духовното обучение, което бива отхвърлено от по-важния соц морал, а след 89-та и той бе изхвърлен. Та да господства морала на мутрите, на воля. Според волята на червените мутри. |
..Преди 44-та възпитанието е идвало от духовното обучение.. А добрите маниери - от "Криворазбраната цивилизация".  |
| " Да се говори за цивилизация на балканските народи е цяла аномалия. За тая цивилизация няма две мнения между разумните хора: тя е лъжовна. […] Робували дълги столетия, газени от своите боляри, от византийците, от османлийците, от фанариотите – оприличавани на жива човешка стока, безсловесно стадо, – балканците са станали негодни за интензивен вътрешен живот, за живот идеен, за живот, плодотворен от светли мисли и мощни чувства; у тях липсва всяко понятие за социална дисциплина, за морален ред, за расова солидарност, за народен дълг. Те живеят чисто материален живот, сиреч не живеят, а животарят, животинствуват. Те ценят само едно достойнство, само една способност у човешкото същество – хитростта; да се превръща чрез грабеж общото благо в частно благо – ето що минава у тях за върховно изкуство и за най-потребно знание. Това са двуноги вълци”. Михайловски, С. Божествен размирник. Философска поезия и проза. |
| Стоян Михайловски! Интелектуалец, ерудит, франкофон, искрено вярващ христянин и творец, враг на революциите, моралист. Неудобен, неизучаван / освен с няколко стиха и басни/ и съзнателно потънал в забрава по времето на народната република. Ето още малко от неговите философски и политически размисли за... Редактирано от - Сибила на 18/9/2011 г/ 15:45:30 |
Един френски писател говори така за грозните злодеяния, които се вършеха във Франца във времето на първата френска революция: - Ce qu’il y avait d’absurde dans les ésprit explique ce qu’il y avait d’atroce dans les actions! Нелепиците в умовете обясняват свирепостите в делата! (Block, Encyclopedie politique). Такова присъждане заслужават и крайните елементи в сегашна България. Револверните разправии, каквито гледаме от дълго време насам из софийските улици - и които, нека го речем между скоби, ни дават да разберем, че престъпността е пуснала дълбоки корени в утробата на българщината - не са нищо друго освен логична последица на духовното тровило, което прояжда душата на фанатизирания млад политикан! В своята студия върху френската революция Anatole Leroy Beaulieu дума: - Революцията се провали затова, защото тя гледаше на политическата наука като на сбирка от алгебрически и геометрически аксиоми; тя забравяше това учение на историята - че в живота на народите не могат да се намерят явления абсолютно еднообразни по своя зародиш, развой и край; тя забравяше, че всички крайности водят към катастрофа, защото крайностите, сиреч прекаленостите, не са освен погазване законите за правилното и мудно виреене на нещата. In medio virtus - думаха старите римляни, всяко добро е по средата. Според старите гръцки философи - особено Питагор и Анаксагор - всяко добро в природата и човечеството е последствие на броене и измерване. Без мяра няма условие за живот, думаха те. Френските революционери думаха, наопаки - каквото искаме и вършим, тряба да го искаме в пълния му развой и да го вършим до крайните му предели. Жирондинците погинаха само защото разсъждаваха така: - Да искаме мъдра свобода, това е добро; но да искаме свобода, за да беснейме, сиреч да беснейме от името на свободата, това не е вече свобода, а е карикатура на свободата! Казахме, че софизмът поражда духопомрачение. Елевтероманията у френските революционери отишла дотам, че един член от парижката комуна се опитал да прокара такова едно постановление: - Всичките камбанарии ще бъдат съборени, понеже те се издигат високо над другите сгради и по този начин освещават някак принципа на неравенството, толкова ненавиждан от парижаните! Историята се повтаря. Същите причини донасят същите резултати. Близо сто и четиридесет години подир френската революция - болшевишка Русия иде да потвърди мнението на историците, че преустройство, предприето от болни души, не може да бъде освен влошаване на тяхната болка. |
| "Les ésprit" някаква стилистична тънкост ли е? Чини ми се, че не е съгласувано по число, ама пък може да е нещо по-дълбоко от ученическия ми френски... |
Първото, което идва човеку наум, е че сайтът "Словото" е допуснал грешка при препечата. Натиснете тук А после всички останали възможнсти, между които стилистката бих поставила на последно място. |
е, аз стилистиката я споменах само като възможност за нечия face-saving хипотеза, чисто риторично...  |
Ооо, по-добре си остани само английския, да поправяш френския език на г-н Стоян Михайловски не е добре за репутацията. Твоята, разбира се. |
Ооо, по-добре си остани само английския, да поправяш френския език на г-н Стоян Михайловски не е добре за репутацията. - e, аз мислех, че е твоят френски... щото никъде няма кавички, източници... мислех, че монархистите така си пишете... а френският очевидно не е на г-н Михайловски, а на някой, който няма отношение към авторите, които цитира... и френският на този някой е като на Кадет Рилски - с френския блестим в Америка, с английския - във Франция, а с българския - по целия свят без България... Твоята, разбира се.  |
Аааа, опитваш се да обърнеш този разговор в личен. Не е тук мястото, обаче. Ако някъде можеш да посочиш пробив в моя отличен френски - винаги, когато съм го ползвала / а аз го правя често/, давай, нооооо, не можеш. А тъй като твоят френски бил ученически, то не виждам и как би могла да го сториш, дори и да имаше такъв. В моя постинг, който предхожда този с откъса, който избрах от обширния иначе труд на почитаемия г-н Стоян Михайловски, ясно си личи, че следва цитат. Последното изречение гласи: Ето още малко от неговите философски и политически размисли за... Винаги, когато имаш съмнение дали някой цитира или реди собствени мисли /макар в случая това да е изрично упоменато/ пускай само едно изречение от текста в гугъла. Излиза като на длан. Не бих се занимавала с глупава дребнавост като твоята, но просто ме напуши смях от комичните опити някаква си Контеса / Боже мой  /да излови било г-н Михайловски, било мен, в елементарни грешки, и то в области, които са им специалност. |