Отиди на страница:
| жана д`арк По отношение на Конституцията съм убедена, че трябва да има поне две поправки: Нямаме нужда от постоянно действащ Парламент това за 4 сесии би означавало - по една годишно... до тук ясно, а парламентарен контрол? а заседания на комисиите? и т.н. може би ще има някаква финансова икономия от бюджета на НС, но с какво ще допринесе за по добра България липсата на действащ Парламент, а прекият избор на някаква съдийска колегия или друго, която от своя страна да определя назначенията в съдебната система я прави един вид политически орган и още едни избори ще трябва да се провеждат в РъБъ |
а прекият избор на някаква съдийска колегия или друго, която от своя страна да определя назначенията в съдебната система я прави един вид политически орган И що? По каква причина ако ВСС се избира пряко, той става "един вид политически орган"? Освен това имах предвид 4 сесии годишно, а не по една на година. За работата на комисиите може да се помисли как точно да се организира. Колкото до т.нар. "парламентарен контрол" - ще се провежда по време на всяка една от четирите сесии. Да не говорим каква точно е ползата от "дейността" на различните комисии и от т.нар. "парламентарен контрол". Твърдеее спорна бих казала  |
| Абе какъв център бе момиче? Тука всеки се бори за лапането! Ти ще ми пишеш за разни центрове! При лапането център няма. Има само ляво и дясно лапане! А колкото до Г-жа "Yes", тя е бита карта, а пък и с нейното минало! |
| Да не говорим каква точно е ползата от "дейността" на различните комисии то че няма полза го виждаме всички, но ако няма заседания на комисиите - кой ще внася законопроектите в зала за гласуване? ако няма какво да се внася в зала то няма да има нужда от сесии и съответния брой заседания... ...ако в съдебната власт има избор на върховен колективен орган - ще има намеса на политическите сили, неминуемо! а и как ще избираш някого без да го познаваш, пак ще трябват обещания, платформи, програма (все свързани с партийното строителство дейности) то СЕГА Плевнелиев, Калфин, Кунева, Руменовците, Сергеевците (вкл. бат Серго) най-вече Бойко може да не ги искаме, но поне ги познаваме и можем да изберем (хвани единия - удари другия  ) |
| Какъв център, какви пет лева? Омръзна ми да чета "анализи" писани за друга действителност. За какъв център става въпрос? Ако става въпрос за партии, то партиите в България са само вдясно от центъра, а центристки и леви партии няма. Ако става дума за това какви са реално избирателите, а не за какви се мислят, то примерно 90-95% от избирателите са леви, а останалите 5-10% са десни. Ако става дума за какви се мислят избирателите, то примерно 50% се мислят за десни, 35-40% се мислят за леви, а 10-15% се мислят за центристи, разбира се без реално да са такива. Та за тези 10-15% ли е статията? ОчевАдно е, че в близките десетилетия значима лява или центристка партия няма да се появи. Ако се появи нова партия, то тя ще бъде като останалите - дясна партия. В България всичко е така направено, че да не допуска конкуренция на дясното, а от значимите партии в България най-дясната партия е БСП. |
| Твърде отегчително е да се четат подобни претоплени манджи, поднесени с апломб на откривател на топлата вода. Айде нема нужда - стари придворни приказки в стил Даниел Вълчев. Впрочем, той се оказа прав в твърдението си: "Ще чуете гласове от отвъдното". Ето, четем ги по-горе. |
По отношение на Конституцията съм убедена, че трябва да има поне две поправки: Нямаме нужда от постоянно действащ Парламент, достатъчни са 4 сесии и в случаи на необходимост, изчерпателно изброени в Конституцията, извънредни сесии. В момента нашите народни представители се чудят какво да правят... жана д`арк, подменяш съдържанието с формата и не отчиташ много съществени рискове. - 1. Парламента сам определя времето, което не заседава, т.е. не е нужна никаква промяна в Конституцията за да може парламента да заседава, например само 4 пъти в годината. Изземването на това му правомощие е потенциално опасно. - 2. Ако някой се опита да направи много и дълги парламентарни ваканции, то веднага всички ще писнат. Не за друго, а защото проблемът на парламента, който обаче не е само негов, е че възприема производството на закони, като производството на салами. Изпълнява норма. Просто стари навици и ниво на разбиране на функциите на парламента в една демокрация. - 3. Функцията на парламента е основно парламентарният контрол, който пък наистина е свързан с конституционният модел при нас на неразделение на законодателната и изпълнителната власт и доминация на изпълнителната над законодателната. Докато поне опозицията не започне да оползотворява пълноценно възможностите на парламентарният контрол, то няма да сме достигнали до момента на нужда от конституционна промяна. А това отново не е конституционен въпрос, а въпрос на ниво на същностно разбиране на политиката. |
| Действително имаме един базов проблем - купуването на гласове. И проблемът не е в това, че по-този начин се изкривява вота, а в това, че видно тези хора нямат политическа нужда от гласа си, щом го "фъргат" срещу 30-40 лв.. - Имаме нужда от работещ модел на действителна демокрация, което означава и изчистване на факторите създаващи паразитен шум рушащ и обезсмислящ системата. - Вероятно би трябвало да помислим за образователен ценз. Но тук започва сложното, защото това не е толкова еднозначно решение. |
| Всичките тези реформи на Конституцията приличат на "заменям какво да е за нещо друго". Я помислете за по-реални неща! Напр.вместо да забраняваме партиите (идея на Алексей Петров) да помислим защо не сме създали партия на която да вярваме? Ако искаме двукамарен парламент има ли у нас лордове или в горната камара ще влизат същите боклуци? Ако искаме президентът да има изпълнителната власт няма ли опасност от прекалено концентриране на власт в едно лице? Конституцията не е работа за всяка готвачка! |
1. Парламента сам определя времето, което не заседава, т.е. не е нужна никаква промяна в Конституцията за да може парламента Брайти, говориш за чл. 74 от Конституцията: Чл. 74. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава. Не говорим за едно и също, нали? Сегашният текст определя НС като "постоянно действащ орган", което го задължава да работи не на сесии, а постоянно, като е дадена само възможността депутатите сами да определят "ваканциите си". Говоря за промяна на този текст в смисъл, че НС заседава в 4 сесии годишно и има право да провежда извънредни сесии при изброени в Конституцията случаи. Така ще се спестят средства, депутатите ще живеят по родните си места и ще са поставени очи в очи с проблемите на избирателите си и регионите. Така и парламентарният контрол ще е по-ефективен, защото депутатите ще задават адекватни въпроси, свързани наистина с наболели проблеми. По този начин ще се ограничи и "производството на закони", защото поправките ще се правят по-бавно и ще се обмислят и дискутират по-дълго, което е разумно поведение, когато говорим за нормативни актове, които имат отношение към неопределен брой правни субекти. Факт е, че сегашният модел не работи. Депутатите си откарват 4 години безгрижно живуркане в столицата, откъсват се от местата, от които са избрани, а така и от проблемите на избирателите си, къса се връзката между народа и неговите избраници и в крайна сметка сме се докарали дотук - електората на вярва на избраниците си, защото вижда как 20 години на тях не им пука за никой друг, освен за себе си и се сещат за хората само по време на избори. Освен това имаме изключително неефективно и хаотично законодателство, което има крещяща нужда да бъде кодифицирано, но това кой знае защо не се прави. |
Вероятно би трябвало да помислим за образователен ценз. Трудна работа. Ако се приеме такова решение, то има сериозен риск да се наруши демократичното право на всички обществени прослойки да имат своя представителност в НС /припомни си италианския парламент и Чичолина в него/. Виж за IQ тест са много навита  P.S. Представи си, че ако поставят долна граница от 100, то в сега действащото НС ще останат не повече от 10-на души  Редактирано от - жана д`арк на 21/9/2011 г/ 13:03:07 |
 Brightman , Централният въпрос , около който въртим разсъжденията е , за състоянието на Обществото в мислената от нас негова роля на основен Субект в социалното ни пространство . Днес то носи аморфно определение , досущ това на поселението . Така и самО иде разминаването ни със "същностите" на Политиката в практиката на универсалното "общуване" , но не сАмо , а и брутално сложни проблеми пред единението ни в общност . До къде стигаме , ако не до общата ни необходимост от приемане на нов Обществен договор ? ...  |
... приемане на нов Обществен договор... beagle, ще си позволя да ти напомня, че ако едната или и двете страни, подписват договор, който нямат никакво намерение да изпълнят, е все тая колко ще красив и съвършен договорът  |
| жана д`арк, моделът, който предлагаш изисква да има Държавен съвет, който да подготвя законите, или това да се възложи изцяло на изпълнителната власт (не че сега на практика не е 90% така, де). Проблемът е, че цялото развитие на представителната демокрация е базирано върху еманципирането на парламента от изпълнителната власт и превръщането му в институция елемент от постоянното функциониране на държавата. В този смисъл външното регламентиране на сесии ще е крачка назад. Виж самоограничаване на времето през които заседава пленарно, но оставянето на възможността да заседава, когато сметне за необходимо е нещо допустимо. И то може да бъде направено при сега действащата конституция от самият парламент, чрез просто изменение на правилника му. - Друг е въпроса, че за да се случи това, то се изисква корена промяна в разбирането на депутатите за политиката, като такава. Това, което най-много липсва (и винаги е липсвало в България) е политическото ниво на разбиране. От там и се подменя с битовото, което от как има български парламент му викат келепир и малко или повече се превръща в самоцел. - Но пък може ли да има политическо разбиране в представителите на народа, докато то отсъства в народа ? В този смисъл, действително един изпит за основни политически познания ще е полезен за придобиване на качеството на избирател, но задължително трябва да изискване за да станеш избираем. - Ако днес действащите депутати, че даже и министри, бъдат подложени на такъв изпит, то резултатите им ще са плачевни. |
Проблемът е, че цялото развитие на представителната демокрация е базирано върху еманципирането на парламента от изпълнителната власт и превръщането му в институция елемент от постоянното функциониране на държавата. Факт е, че не се получава. Факт е също, че в много развити демокрации парламентът не е постоянно действащ орган. Хората са го измислили вече и не ни трябва да си блъскаме чак толкова главите Аз заставам твърдо зад позицията, че когато нещо очевАдно не работи, то трябва да бъде променено. |
| "...не се получава..." за мнозинството, но за тези които създадоха (и експлоатират) модела - си им се получава, най-вече в смисъла, че те си получават редовно и по много, а за някои има и още повече... това вече е ясно! то за 20 години ни се изредиха всякакви, от разни вери и размери... друго няма да има, само повторения |
Аз заставам твърдо зад позицията, че когато нещо очевАдно не работи, то трябва да бъде променено. Съгласен, но това трябва да става много внимателно и обмислено за да не се получи, че вместо да изпишем вежди да извадим очи. Както собственият ни опит показва, че се случва. - Първо трябва да дефинираме целите, после на тяхна основа проблемите, и накрая да търсим най-добрите (най-работещите) решения. - Най-общо целите са гарантиране на равенство (във всичките му аспекти) въз основа на свободата и естествените права, и хармонично, бързо и успешно развитие на обществото към материален и духовен просперитет за всичките му граждани, без изключения, а чрез това и за обществото, като цяло. - Проблемът е че естественото вътрешнообществено неравенство на ситуиране и способности, води до отклонение от изпълнението на тези цели и понякога дори се изкушава да деформира тъкънта на обществените взаимоотношения (включително и юридически) в своя егоистична полза, чрез което руши самото общество, включително и собствената си хранителна среда. В резултат имаме тотален разпад. Нещо на което сме свидетели сега, като задълбочаващ се процес. |
| Според тази анкета президентът вече е избран и то без балотаж Натиснете тук Ето я и групата във фейсбук на Ел Президенте - Натиснете тук Пък социолози, политолози и прочие дрънколози да си правят матриялите да заработват насъщния. |
| Най-общо конституционната (и въобще правната система) трябва да се стреми да компенсира естествено възникващите дисбаланси , да препятства тяхното нарастване водещо до деформирани и разрушаване на обществената тъкан, до неспособност на обществото да функционира и постига възходящи цели на развитие. - Също най-общо големият проблем при властта е в съотношението между представителност и компетентност. В момента сме я докарали дотам, че нито има представителност, нито компетентност. |