Свобода за Керпеден_1!
Отиди на страница:
| Никаква плоча не съм обръщал, просто разграничавам права и харесване. Продължавам да твърдя, че от редакцията имат право да изгонят когото си искат от своя форум, не ми харесва обаче да се изгонват известни и плодотворни форумци в неяснота. Да бяха написали един ред - например "Потребителят е баннат дългосрочно за псувни по мейла", нямаше да се дръгнем тук. _______________________ Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного… Блогът на Манрико |
| Керпеден, Керпеден... казвах ти аз, колко пъти ти казвах - не споменавай чаталкуйрука в оня форум, ще те баннат за веки вечные ... и ся ко? Ми баннаха те. (Како,  ) |
Много моля долуизписаното да не се приема като лично подмазване!  НЕПРИМИРИМИТЕ Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към земята строго отвесни. Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол. Все са поети - без варианти. И политици да ги направиш, В своите черни служебни чанти ще носят само лирични държави! Обикновено не са щастливи. (В простия смисъл, прост като "здрасти".) А им завиждат, и то - красиво - всички, които си имат щастие. Още са малко. Чакаме нови! Трябва да дойдат, ако сме хора! Ако сме дух, материя, слово - с божествена аудитория. И кой ги знае отде се взимат... Е, пак оттам, отдето и всички. Но и с природата са НЕПРИМИРИМИ! А пък аз точно такива обичам |
| Нито това: ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ Отдавна подозирам принца от приказките - в демагогия. Не се преструвай на единствен. Отдавна зная, че сте много. Поединично и погрупово илюзиите лягат ничком. Сбогувам се и с тях. От упор. Аз мога да прежаля всичко. Кажи, че няма вече Истина. Не бой се. Няма и да охна. Отдавна не кърви неистово сърцето, голо като охлюв. От любовта ще вържа фабула. От истините - митология. Аз вярвам в тях, понеже трябва. Обичам те, защото мога. Хей, аз съм протеже на музи, с които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии за принца и за свободата. Редактирано от - 67 на 22/9/2011 г/ 23:53:22 |
| И от мен едно искрено неподмазване: Гносеология Време е. Всичко и всекиго знам. Кого на какво да науча? Любовника си - на Томас Ман? Котката - на вярност куча? Познах си до болка мръсния нрав и колко съм - "много важна..." Ех, като фокусник с празен ръкав - друг път ще ви покажа! А време тече... С все по-гъст фон дьо тен - такъв безнадежден признак! Децата, заченати в друга, не в мен, ще се родят в риза. Пасейки, подобно доволен вол, нагазих в света като в Искъро. Някой случайно да знае - какво? Какво искам? Все пак - суетно морско свинче сред лабиринт от пророчества - твърдя: Другари! Не всичко тече! Не всичко е сиво поточе! И разберете, аз все ще греша. В иронията. И в славата. Аз, като всяка безсмъртна душа - имам да ви разправям! ...как над работните чернови, през сънища, стон или кикот бавно подават любопитни глави Мислещите тръстики. ...как някой дълбоко умислен вол затъва в тях - не като в Искъро! По-добре да не знае, горкият - какво е можел, а не е поискал. |
| Забравено? Не. Странно е, но много рядко харесвам съвременна поезия. Благодаря за припомнените прекрасни стихове! |
| Зад трънливото чело на гения, както под каскета на глупака има мигове на вдъхновение и години безизходен вакуум. На въжето от железни нерви се люлеят белите кахъри. Здраво ли е-с ножче го измерва някой тих...и страшно некадърен. А въжето може да се суче, като примка-страшно да се клати. И един ден може да се случи да го стегне някой.В бързината. Граждани, известни, анонимни- , гражданки, народонаселение, - граждани, пазете се взаимно. Някои от вас са гении. |
| Като сме я подкарали на литературно четене: Константин Павлов ФЛОТАЦИЯ Лентата прелиташе край мен и едва не ме докосваше. Рудните отломъци подскачаха върху безконечния конвейр, горди, че съдържат много цинк, олово много и невероятно малко златни примеси. Смешни бяха рудните отломъци - сигурно си я представяха фабриката за обогатяване нещо като козметически салон. ...Трябва да призная, че се плашех. Двоумях се, колебаех се, но реших и скочих върху лентата. Рудните отломъци са мои братчета! Ние имаме един състав! Аз съдържам също много цинк, олово много и невероятно малко златни примеси. Майсторе, до скоро виждане! ...Чукове ни биха, сяха ни сеялки, химикали ни размекваха душичките. Страшно беше и болеше. Но сега сме чисти - цинкови! оловни! няма разни златни примеси у нас. |
| Има и добри. По интересен е въпроса, на изуст ли ги знаете? Или ровите нета. Аз тези които харесвам ги знам на изуст. |
| Аз никоя съм. А ти кой си? Ти също ли си никой? Тогава двама сме. Но не издавай - че те ще ни навикат. Колко е мрачно да си някой - и като жаба мокра - да казваш цял ден свойто име - пред възхитена локва. Емили Дикинсън |
Не думай. Обратното не е ли възможно Не вярвам. Как си представяш "Любов необяснима" изпълняваща 67...  |
