ба_ра_ба, к'во да правиш, мой човек, пъплят мунчовци насам-натам, ама пък, да си признаем, правят го с едно такова парадно достойнство, мамаму стара. Чак да им завидиш на самочувствието и на сигурността, че са на страната на СВЕТЛИНАТА и че имат лиценз за ПРАВДА. Само дето малко, разни лайнари им пречат, ама иначе, да не бяха те-ехеййй...ама пусто не можем да откликнем ние както подобава на тяхната изтънчена интелектуалност...и те така си вехнат сиротите, някои шумно сумтейки и попържайки, а други смирено свели главички констатирайки (дето викахме на времето): Не мо'ат да ме разберат, копеле... А ти, дето викаш: Не дай боже да хванат сопите и вилите...да ти кажа правичката...това, дето викат един мой колега е "not that likely"... тях горкичките толкова ги мързи, че чак ги боли...кой ще ти ходи сега да се бори...пффф...ще дуднат по форумите, ще въздишат за добрите стари времена и ще гласуват за оня който ще им обещае най-светло бъдеще и най-достоен живот. И винаги, абосолютно винаги, някой друг ще е виновен за техните неудачи. Я ранната зима, я сушата, я евреите, я циганите, я брадатите демократи, я международното положение...а бе, мани, мани...дай да не се отприщвам пак... |
Лично аз съм убеден в следното. Опитът на някои наши радикални политически формации да яхнат протестите в България след инцидента в Катуница и да изчоплят политически дивиденти от етническия мухъл си остава само опит. Причината за протестите, по-скоро моралната движеща сила на демонстрациите в София, Варна, Русе и другаде е социална, с уклон към трескаво дирене на идеологически байряк. Както и по света. Общата причина е възмута. От що е тази възмута ни е трудно да кажем с две думи. Затова ще кажем повече - безработица, непредизвикано от качества като трудолюбие и почтеност умопомрачително неравенство Върла досада. Типичната социнтелигентска правоверна (политкоректна) реч.Време е да изясним нещата. Има ли цигански проблем. Ако има-хората са прави-ако няма-не са. Политкоректният социнтелигентски (сега западноевропейски) отговор е-мнеее. Истината е, че има. Но, ако има проблем-нямаме решение.За това ще говорим сетне. Резултатът е, че като няма проблем, го прехвърляме другаде.На друга плоскост-социална и пр.Затова протестите били възмута. Има ли циганска(етническа) престъпност. Верният политкоректен отговор е същият. Ако има обща престъпност-неетническа-защо нейните носители са предимно мургави. Или ако перифразираме уважавания Димитри Иванов-не всички цигани са престъпници, но болшинството дребни престъпници са цигани. Няма проблем-има проблем-е дилемата между София и умниците и останалата България. Но нека да видим един от яслата, който си вади черният хайвер от проблема. Той предлага решение. Повтаряме-нямаме проблем не щото не го виждаме, а защото той няма решение. Мислите ли, че ББ не го сърбят ръцете неговата милиция да ступа някое гето. Да го премести, да го срути. Ами къв рейтинг е това, помислете. Но какво ще кажат Братята с кесиите? Същите, дето изгониха циганите от земите си. Та, Каракачанов предложи-задължително образование до средно, квота за помощи и всеки циганин-със средно и занаят. Партията през соца искаше същото. Само, че аз писах за моите спомени. В основно градско централно училище нито един циганин не мина пети клас през средния соц, когато ги караха да работят и ги караха задължително на школо. Позицията на политкоректната реч-няма проблем, няма циганска престъпност, има само социална-е позицията на типичната бг интеликендзия-с глава в пясъка. Животът в циганско обкръжение е по непоносим от терора на цените. Едното те убива бавно-другото-бързо. Едното ти вика гяур и сере пред входа ти, плячкосва всичко-а другото-си го правим доброзорно. А предлаганото решение ще има същия резулта-от сто-двама.Колкото и да ги караме да учат и да не крадат. Тогава???? Нали, ако имаше друго решение, Норвегия, Финландия, Германия и Франция щяха да го приложат, след като от двайсет години цигански тълпи ги щурмуват -и да го сочат за пример. А те-обратно в Бг. Е, щом те не могат, как да го сторим ние? Редактирано от - Зе Мария на 11/10/2011 г/ 04:58:42 |
Един виц изпратен ми от Германия по "Фацата": Вземете си под наем едни грък, само за 500 евро. Той ще спи до късно вместо вас, ще пие кафе вместо вас, ще се разходи с приятелите ви вместо вас, след обяд ще си почине, защото вечерта трябва да отиде вместо вас на дискотека. А на вас ще ви остане време да работите. |
Майкъл Мур ли?? В телевизионно студио седят социолог и кинорежисьор. Социологът се изказва критично за текущото управление, което, смята той, възражда обезпокоителни тоталитарни практики. „Начинът, по който премиерът Борисов едва ли не ръкоположи министър Плевнелиев за президент, е акт на пренебрежение спрямо ценностите на демокрацията“ - дава и пример. В това време кинорежисьорът не обелва дума. Облива се в пот, сумти, пръхти, върти се на стола и изразява гама от страдалчески състояния чрез мимическата си мускулатура. Този човек видимо се измъчва и зрителят започва да му съчувства, задето е подложен на ужаса от участие в живо предаване. След десетина минути обаче причината за тази нервност се оказва друга. Изведнъж кинорежисьорът грубиянски прекъсва социолога с думите: „Тук се говорят неща, с които не съм съгласен! Ако знаех, че ще присъствам на подобен разговор, нямаше да дойда!“ "Аз излазям!" Оттам нататък опитите да се получи смислен разговор се разбиват в канара от упорито мълчание. „Споделете с какво не сте съгласен, за да мога да Ви отговоря“ - смутено предлага социологът, но „събеседникът“ му хвърля мълнии с очи. Ситуацията става още по-нелепа, когато - отново внезапно - кинорежисьорът изтърсва за втори път: „Разберете, аз по никакъв начин не желая да бъда замесван в такъв разговор! Нямам нищо общо, разберете!“ Проверявам в Google, за да науча, че този човек е автор на над сто документални филма. Последният обаче, както става ясно от негово открито писмо до министъра на културата (юни 2010 г.), не бил получил обещаното му финансиране от държавата. По тази причина, пише режисьорът, се налагало да „моли и коленичи“, както и да завърши иначе острия си апел (издържан, разбира се, в патриотичен дух с цел задълбочаване на внушенията за нуждата от спешно отпускане на пари) „с най-добри чувства“ към Вежди Рашидов. Натиснете тук |
„Най-отличителната черта на социалистическия кариерист, без значение дали той е в производството, културата или администрацията, е неговата посредственост”, пише Георги Марков в „Задочни репортажи за България” (1978 г.). И още: „Логично първият белег на несамопризнатото бездарие са ПОДЧИНЕНИЕТО, РАБОЛЕПИЕТО, СЕРВИЛНОСТТА.” (Горе-долу по същото време и един поет написа, че „бездарието е фашизъм”, което не му попречи да се обърне към Тодор Живков с мазното: „Другарю Живков, дори Вие не можете да ми забраните да Ви обичам!”) Ренесансът на тоталитарните практики, с други думи, щеше да бъде невъзможен, ако критично голяма маса сънародници не провидя в лицето на текущата власт благоприятни условия „да намаже” не чрез личните си качества, не в честно състезание, а с подчинение, раболепие и сервилност. Достатъчно е да Ви попитам колко имена на народни представители от ГЕРБ сте в състояние да изброите след двегодишното им пребиваване по парламентарните банки, или дали сте попадали на трескавите до пеперудена пърхавост приготовления около предстоящо откриване на канализационна шахта с традиционно рязане на премиерска лента |
Горкият Мунчо! Де да знаеше дядо Вазов, че тук ще му вменят толкова прогресивни теории на словоблудството! Той наш Мунчо в собственото си канче не гледа като рупа, а тук му вменили, че заничал в чуждите канчета! Комат хляб и глава лук го правеха щастлив, стига да не го газеха на червено на пешеходната пътека, а за парче сирене превиваше гръб от тъмно до тъмно. Сиренето му го спряха, посегнаха и на лука, присвяткат им очите и за изсъхналия му комат леб - нали печалбата е висша мярка за преданост към Мамона! И понеже Мунчо замуча от глад, преписаха му собствените си щения на празно дрънкащи интелУгенции! Ех, Мунчо! Завидяха ти на кромида! |
Поздравления, Грациане! Фен съм ти... Само с разсъжденията ти за правописа не съм съгласен, ама то е бял кахър... |
Im Kapitalismus wird der Unternehmer zum Arbeiter sagen: "Sie sind hier nur ein kleines Licht! Sie haben hier gar nichts zu melden, sondern zu arbeiten, weil ich sie bezahle!". Der Unternehmer und Kapitalist verachtet den Arbeiter und verletzt seine Menschenwürde. Много от книгите на Стивън Кинг са посветени на машините, но не толкова на самите тях, а повече на човека, който се е превърнал в машинна част като беше героя на Чаплин от "Модерни времена". Преди години съм гледал екранизация на новелата "Камионите", която беше дипломна работа на абсолвенти от ВИТИЗ, но нямам представа кой е бил режисьорът. В същата подборка беше филмиран и разказ на Чарлз Буковски, а Буковски изпълняваше Влади Въргала. Натиснете тук Редактирано от - Васик на 11/10/2011 г/ 15:48:46 |
Идат войни и революции дами и господа/ другари и другарки! Запасявайте се с провизии и копайте бункерите. Ще има да ме споменавате скоро. |
Грациан: "...Айде, младите ги разбирам, нормално е за възрастта им, но когато видя разни дърти пергиши да тръгнат и да се правят на революционери, да агитират за една морално и материално пропаднала политическа система..." Все едно Грациан за неолиберализма ми говори. |
Ех, Граци, да си мислиш, че твоят живот зависи само от тебе, показва такова оргомно самочувствие, което направо граничи с невежество. Напомня как навремето племената били убедени, че слънцето изгрява заради техните ритуали Но признавам, че този тип мислене може да донесе щастие. За разлика от моя тип мислене, който не ми позволява да съм щастлива, независимо от личното ми положение - а заради положението на почти всички останали. Така че в известен смисъл ти завиждам. |
Грациане, Ма ти що са правиш на застрелян, та не знаеш ли , че тез дето са по-богати от Мунча беха първи на бригадите, добре целуваха задници и сега са най-големите защитници на Западния модел демокрация. Не та знам на колко си години, ама мойте на са малко и все още помня, тез дето вееха байряка на комунизма сега викат и тръбят за ценностите на демокрацията, а техните наследници, изучени в странство, са завръщат и си търсят татовото наследство. Най- страшно обаче ще стане кога на Мунча му призлее съвсем и разбере, че не му е останало нищо да губи - те тогаз на тез дет му викат - требат жертви за демокрацията - ще да им стане тесно, като на "цар Киро" в Катуница. |
по цялата планета без умора - сигурно така ще напише някой днешен следовник на Маркс, стъпвайки в противоречивите следи на Комунистическия манифест. А може и другояче да напише, всъщност - да пише както ще и може. "Комунистическия манифест" се появява по време на революциите през 1848-49, които са въпламенили цяла Европа. Те са били в основата си стихийни, като сегашните протести, но антифеодални. Така, когато Рихард Вагнер пита Бакунин в Дрезден "Какво ще правим като победим", Бакунин му отговаря "като победим ще видим". Маркс и Енгелс са искали дав сложат някакъв ред в тези революции, въпреки, че според тяхното учение времето за комунизъм не е било дошло - първо страните трябва да преминат през капитализма и чак тогава при комунизма. Сегашните вълнения в оновата са си анти-капиталистически. Наш Грацко пак се е разпищовил с разсъжденията си пък наш Енчо му се е възторгнал. Времената когато не смееха да говорят това което мислят, времената когато онзи който беше до теб, се оказваше понякога онзи който докладва за теб на своя оперативен отговорник, времената на преследване на всякакво инакомислене, непаралелно с ГЕНЕРАЛНАТА ИДЕЯ. Никой не иска да връща тези времена. Нищо не може да се върне назад, Аз съм го обяснявал многократно - времето е свързано с нарастване на ентропията във Вселената, а ентропията винаги нараства и затова времето има една посока. Предишният социализъм беше такъв защото състояноието на света беше такова- имаше Студена война. От тогава, обаче може да се види само едно нещо, че е възможно освен другите права да има и осигурено ПРАВО НА ТРУД, т.е., че е възможно да има общество без безработица, общество със силна държава, която бди по запазване на законността. Виждаме какво представлява тази правова държава, която е сега - който краде много е с права, не можеш да му направиш нищо който открадне малко без никакви. Това не е само у нас - кризата дойде от големите "законни" кражби във финансовите институции в САЩ. Сегашните протести, които тресат света са неорентирани. Както намеква статията е нужен нов "Комунистически манифест", но не повторение на стария, а с нови идеи за едно още по-справедливи общество. Всички ние го виждаме това , а разсъждения, като Грацковите не вършат никаква работа. Впрочем в момента най-следените граждани са американските, а и там доносничеството към службите се счита за достойнство. |
Та като стана дума за Мунчо отворих "Под игото". Завършва с: . "Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единствения човек, който се осмели да протестира." |
Когато го обиждаха манастирските ратаи, той ги заплашваше с Руссиана: „Ждъ кажа на Русссиана, и вассс да заколи!“ gratzian, от манастирски ратаи акъл не ща! |
От седемдесетте години досега производителността на САЩ е нараснала 2.5 пъти, а реалното измерение на доходите при работещите е спаднало. Може, но това се дължи не на повече работа от страна на работещите, а на автоматизация и роботизация, което също е огромен разход за производството. После, САЩ не са някакъв изолиран остров, а местните производители се конкурират с чуждите и като резултат цените на много стоки спаднаха драстично, т.е. принадената стойност е много по-малка. Работодателите не могат да си позволят по-високи заплати защото ще фалират. То така и така производителите се изнасят от развитите страни, натискът за по-високи заплати само ускорява процеса. |
Круело, за сетен път ти вметвам, че по-високите заплати са за сметка на печалбата на капиталиста, а не за лично твоя сметка. На теб специално би ти било много по-добре да живееш в едно богато общество от доволни граждани, отколкото в разделено общество, където 1% от хората притежават 50% от богатствата, а останалите 99% ходят зли и намусени по улиците и протестират ежедневно. Когато обществото е стабилно, отделният индивид се чувства по-добре, отколкото ако раслоението е огромно, но отделният индивид мечтае да се намести сред оня 1%... ________________________________ ____ Оказа се, че демокрация и капитализъм не са тъждествени. |
kaily, Според Парето 20% от народонаселението се радва на 80% от благосъстоянието. Но Парето е живял отдавна и по други места. Днес, тук, 2% от населението се радва на 98% от благосъстоянието. Останалите 98%, споделям мнението ти, силно желаят да са сред споменатите 2%. Половината от тях (40-50%) считат, че не са сред щастливите 2%, щото тези, дето са сред тях не ги щат при себе си. Това са "левите". Другата половина (40-50%) твърдят, че не са сред щастливите 2%, щото другите (58-48%) не ги пускат да се отделят от тях. Това са "десните". Посочих по горе (40-50%) и около скритото в скобките се върти цялата ... "демокрация". Правим избори, за да видим тези дни кои са повече - "леви" или "десни". Така и си крачим "леви" - "десни", "леви" - "десни", в непроменен състав и пропорция 2:98. |