Отиди на страница:
дантелите се плетат, както плетките и интригите, но вълната се преде. Това не е точно. Дантели могат да се плетат и от коприна, и от вълна, и от памук. Те, естествено, първо трябва да бъдат опредени на конци. Как се преде коприна всъщност не знам, но за вълната и памука съм съвсем наясно. |
Разнищва се фандък и се преприда отново.  "Подир това ще съберемфандъци-фандъци вълна от трънето, ще я изперем." (Ил.Блъсков) |
Както може да се каже "стрижа овце" и "стрижа вълна", "плета дантели" и "оплетох конците", "меся тесто" и "меся хляба", така може да се каже "преда прежда" и "преда вълна" - тоест, глаголът върви и със суровината, и с крайния продукт... |
| Я обърнете внимание на величавия и фундаментален анализ на бай фичан - стига разплитахте и опридахте! А Цекича пак за междукрачието - аман! |
| Ти пък, минава 10, петък вечер, пък ни препоръчваш анализи... Утре ще му обърнем внимание... Като се върнем от Витоша, земем си дрямката и седнем със следобедното кафенце... |
| Разнищва се плат и същност/смисъл, а преждата е опредена вълна. Няма как да опредеш прежда, така както няма как да оплетеш неопредена вълна. Както и да е , красотата е в многообразието, различното и не еднаквото. Вижте само от едно предене на Правописец Храбър колко се обогатихме- Даскал Цеко ни разказа виц, Сибила описа такава пасторална семейна идилия, за която само с тъга можеш да си спомняш, Чичо Фичо ни даде и библиографска справка към малкия си труд посветен на диалектите, а от цитата на Змея разбрах, че вълната е на фандъци /като кичури ли се превежда от турски/. Успяхме да си развием /не пъпа/тема в темата. Благодаря за позитивността Ви! |
| Ето ви още няколко диалектни бисера: "Съп'та рап'та няма-ръкити в жубити и хадьте на Кенана" "Сьелянин, уицки за ми пий.Дай ина уодка с ино пепци" |
| Писатели, разказвачи на вицове, пасторални идилии и др. щуротии... Езикът на българите ще го има, когато старите научим младите - да могат, да искат и да искат да знаят! Когато няма да има езиковата дупка между МГ и ББ, т.е. да има приемственост. Най-видна е в http://www.youtube.com/watch?v=LKRaXPYSzKY&feature=related Target=_Blank id=url>Натиснете тук Демек - старо вино в нови чаши! И виното му вино, и опаковката - като хората! По-здрави на всички! |
| Препратката отново Натиснете тук |
| Mura , баба ми е от "резерват Северозапад" , а по точно с.Галиче , Белослатинска околия , Врачански окръг . Имало е периоди , когато е било към Оряховска околия . Пошегувах се , разбира се - плетката се разплита , но на врачански диалект е разбрида , брида . Първите си 7 години изкарах на село и когато отидох в първи клас в Североизточна България(Русе) , бая зор видях отначалото . Но не съжалявам . Знаенето на диалект ти прави езика по-богат . |
ivankin: А Цекича пак за междукрачието - аман! Иванкин, Ти ако вече си минАл в други полк и се интересуваш само от междуушието, аз все още се интересувам и от двете. |
| Помним, разбира се, помним Галиче, помним и Ценко Чоков...той вързваше хайдуците за позорния стълб с още по-позорна табела на гърди...и приказваше на един кристален български диалект... |
Но да знаеш, че преденето на вълна, не е лесна работа-ама никак! Мура, А бе прав си, ше знаеш - от известна възраст нататък става много трудна работа (за мъжете). Ей го нá, виж ivankin как се е притеснил... |
глаголът върви и със суровината, и с крайния продукт... - и аз така го разбирам... иначе, като кажа "пека хляб" или "варя ракия", някой ще ме поправи - "не бе, печеш тесто и вариш джибри"... |
| Мура, Забравих да добавя едно благопожелание за теб: Да ти стърчи .... (хаванската пура) като пиринска мура! |
| Змей , по нашия край казват "вЪлмо" . Освен вълмото , което се привързваше на хурката и се предеше , имаше и "вълна на чирвия(черва)" която беше на кълбета и също се предеше , но нямам представа как се получаваха тия дълги "черва" от вълна . Помня , че вълмото от хурката се предеше , като в горния край на вретеното се правеше примка , а при второто - в долния край на вретеното . |