Отиди на страница:
| Започва смислено и обнадеждаващо, ама по-нататък пак боза. Връща се тук-там на темата, но .... Така и не видях връзката с хашим тачи. И форматът нещо объркан. Редактирано от - Калки на 08/11/2011 г/ 19:50:46 |
Соцрежимът беше забранил студентския празник Кога ли ще е било това ? Щото през 60-те се празнуваше. Верно, не като "Св.Климент", а като "студентски празник". |
Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен Честването на 8-ми декември започва през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище. Датата става празник на всички студенти в България. Решението за празника е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г. |
| Живеех тогава много близо до "Студентските общежития". Тези, дето не са вече такива отдавна. През уличката, на ъгъла беше и кръчмето "Капри", където по едно време ходеха разни негърчета и от време на време махалата предизвикваше по някой търкал с неясен краен резултат, защото милицията бдеше и нещата не се задълбочаваха особено. Отклоних се, а исках да река едно-друго за 8 декември. На миналия век, шейсетте му години на този празник се характеризираха освен с класическото напиване на "каймакът" на обществото - студенарията и с някое обръщане на редица пейки в тогавашния "Парк на Свободата", бившата (и сегашна) "Борисова градина" или обръщане на кофи за боклук и друга подвижна държавна собственост. По този начин беше показано "дефинитивно", свободолюбието на народното студентство. Сетне дойдоха седемдесетте години и моя милост пое студентската щафета. Празниците се правеха опити да се организират по комсомолска линия и верните друзя бдяха, понякога (ако не даже постоянно) много по-усърдно от Народната мелиция, пък и бяха по-ранобудни и много, много писмовни. Някои го и отнесоха. Които имаха дръзновението да се набутат в такова "организирано" място. Ние (тарикатите) се мяркахме там за фасон и се изнизвахме овреме, защото резервацията в съответния ресторант течеше. В последните години се ориентирахме към Витоша - по хижите, или някъде извън София, както и по вили или апартаменти на щастливи колеги, на които родителите бяха някъде аут за 2-3 дена. Каква, обаче, беше разликата с предишното десетилетие. Щуротии от сорта на горепосочените много нямаше. И сега се чудя защо ли бяхме по-кротки някак. Хем бяхме едни таквиз по-дългокоси, брадати, по-информирани - зер Бийтълс току що бяха се разделили, излизаха Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд и т.н. Музиката пробиваше здраво и независимо рестрикциите, имаше някаква информация за това какво става "оттатък". Беше ерата на "сексуалната революция", хипитата бяха в апогея си... Нещата в осемдесетте се задъниха съвсем, по лични наблюдения. Някак вяло и без особена емоция, следващите академични поколения го честваха този празник... Минаваше като някакъв семинар или реферат... Едно си остана, обаче. То у нас, какво ли и друго да е! Пиенето си беше = const.! |
| Преди 20 години, когато ме приеха студент в СУ, ме приеха платена форма на обучение. Хранех се в мензата, като всяко не богато провинциалистче. Един ден една колега злобно ми каза, че такива като мен, дето си плащат обучението не трябва да се хранят с евтини купони в мензата. Мноооооооого ме заболя! Толкова много ме заболя, че завърших годината с отличен успех и се прехвърлих държавна, безплатна форма на обучение.  И като се почна, все с отличен успех завършвах годините. А тя остана в групата на четворкаджиите. Положителният ефект от обидата. Спомени! |
Това да си го навият на пръста навъдилите се напоследък социолози, политолози, културолози, пишман народопсихолози и прочее дървени философи. Също пиараджиите и рекламаджиите. Ъ-ъ-ъ! Грозно...  |
Но не ми харесва и сегашното, дето всеки управленец може да се накичи с купена диплома. А пък на визитката на сегашния премиер Бойко Борисов пише, че е генерал-лейтенант и доктор на инженерните науки. Съвсем като в съвременния руски ВИЦ: Милиция взяла группу мошенников, продающих дипломы в метро. "Нам пришлось их отпустить", - заявил доктор экономических наук сержант Иванов. |
В мензата ходех рядко. Освен ако не паднат тирантите на двойката пред Библиотеката  Ходех предимно на цигулките /консерваторията/. Тия там бичеха пържоли на поразия /не знам откъде това месо тогава/. Хапвахме с братя Аргирови. Бяха с едни черни костюмчета от Пловдивската музикална. Аз зубрех висшата първа част и се ошашавих при запознанството с единия /май беше Благовест/ защото бях току що срещнал брат му на входа, а този си дояждаше супата вътре После пивтунехме заедно някъде около М.Дринов...Спомени..Джимо, много остро !  |
Нещо не ми харесва сий опус... Тъдява празнуваме Архангелов ден - патрон на Божието войнство, небесни закрилници, на полицаи, джандари, душегубци, касапи, колячи и вся остальная .... И вместо да вървим към заклеймяване на мутрокрацията, в писанието се прокрадва 8 декември? Защо такова разминаване?  Или "Карнавалът на животните" е непряко подсказване за ... Музиката да свири, за всички по 2 ..... BTW: Празникът на СУ е на 25.11. - Свети Климент, архиепископ Охридский - патронен светия... А 8.12. - какво е???? - 2 дни след Никулден! |
колега няма женски род Що, бе? Един колег, една колега. Това "една колега" вместо "една колежка" се наложи неотдавна, покрай общата чалгаризация на езика. Изобщо, Бодър карук издава звук, както сполучливо писА едно време Трендафил Акациев, пояснявайки под черта:"Карук - мъжка каруца". |
| А... - не! "Колега" - като във падеж винительный? Колег - колегът? Падеж действительный?? Тез от СУ не бяха хич такива; все бяха говорительный падежом... |
| Айде това ще е пример за братя Диневи да дарят сградата на Бургаският свободен университет , може и кучешки приют да построят . Поне да разбираха как се оставя Име в историята. |