Отиди на страница:
| ...Оттатък хълма, в сянката на дърветата... |
Смъртта не е неудобна тема, тук тя е разумно опитомена, към нея открай време са се отнасяли хладнокръвно, но и предизвикателно, нерядко и артистично. -  - и така трябва... и авторът показва такова артистично отношение, отбелязвайки "двусмисленото" си положение...P.S. - колегите коректори - предлагам "умиротворен"... П.Х. Редактирано от - Правописец Храбър на 24/11/2011 г/ 20:39:16 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
И до днес във семейното гробище на ронливия хълм край Беглеж като пламък над древно съкровище нощем скита езиче на свещ. Великолепно изразено! Колко малко общо има с ubi bene ibi patria! |
| "Тук словата имат друга тежест, друга сила, друга точност. Нещо като разбор на предстоящото: ироничен, с множество отклонения и илюстриран с поучителни сценки от тукашния живот. Все от същия живот, в който ще се мотаем до второ нареждане. Върнали са ме в един свят, където страховете и страданията кротко вземат хляб от ръцете ни. Вярно, дрехите за "случая" все тъй са сгънати в скринове и гардероби. Но в наше време тук просто няма хоро, на което да ги "отиграеш"..." *** Калине, .От смъртта бегане нема, колкото и да не ни се иска да говорим за нея. И все пак, Калине...ти се опасяваш, че няма хоро, на което да "отиграеш" "случая", а аз-че кога му дойде времето, няма да има близки хора, които да отбележат "случая". Орисия. |
| Bay Hasan, не се опасявай за "случая", ние тук ще го отбележим, ти само пиши. На, Проф.Поповски колко време го няма, пък някой току му заръфа коментарите. И в моето родно място гробището е на високо над селото. И няма как да е в ниското, защото там минава реката, тясно е, там са бохчите на хората. Доматите, пипера, патладжана, бамята, всяко боднато по няколко стръка, трябва да са подръка зарад живите. Да посетиш мъртвите, ще се премениш, скъсаш няколко китки от градината и хайде нагоре по хълма, че като те видят хората да си помислят - посещава роднините си. То е нещо като празник. |
| Аре...да поразведрим малко обстановката. Днес е най-големият празник в наща Америка-денят на Turkey.Според мнозина това е ден, в който всички ние благодарим на Всевишния за насъщния. Според други това е денят, в който трескаво се готвим за Black Friday и големите /наужким/ намаления. Според трети /таквиз кат Фичката, Метю, потребителя и чешмеджията/ това е голям и празничен ден...ден, в който ЮеСеЙ отдава почит и благодарности на Turkey за водената от нея политика на приятелство, мир и благоденствие. *** На сички форумци от Америка: HAPPY THANKSGIVING ! |
| Благодарим ти, Гюро...Лошото в случая е, че не винаги "случаят" те пита и казва кога ще ти се случи случката. Дет се вика...Божа работа. |
Но в наше време тук просто няма хоро, на което да ги "отиграеш"... силно! ...като че ли липсата на ритуалност обезсмисля величието на смъртта, от там и величието на Живота |
| За есето - ----------------------------- Блогът на Генек |
| Две палчета за Донков. Едно за днешното и едно за факта че успява да бъде себе си, без да се съобразява с конюнктурата на петлето от покрива |
| "Across the river into the trees". Една велика книга за усещането за смърт. К.Д. е на нивото на Хемингуей! |
| "Across the river into the trees" Клео Протохристова нарича увода си към тази книга "Горчивата прелест на залеза" (изданието на Х. Г. Д. от 1981 г.) За Хемингуей и Калин Донков - |
| Когато за смъртта се говори толкова поетично почти забравяме страха си. Натиснете тук |
| А ако смъртта не съществуваше? Ако бяхме вечни , а от там kонстантни в поведението, мислите, мечтите си...? Нормално е да ни е страх от неизвестното, но винаги когато си мисля за неизбежното, се питам изпълних ли програмата максимум, за която дойдох на тоя свят? Устоях ли на изкушенията и достатъчно ли беше изтърпяното унижението, за да ме научи на смирение. В едно село на северозападна България, всички се бяха събрали на мегдана и изчакваха да се съберат музикантите от духовия оркестър. Подредиха се -тромпетистът най-отпред и погребалното шествие тръгна без свещеник-само музика, покойник и опечалени. Покъртително дълбоко Калин Донков! |
| Не мисля че съм педант, ама тез бОхчи ... Абе отива си езикът ни. Иначе примиряването със смъртта си е цяла философия. Досега религията се е нагърбвала с тази роля. Атеистите са подложени на големи терзания. |
Атеистите са подложени на големи терзания. Абе май не сме. Ясно ни е, че както всичко във Вселената има начало и край, така и ние. Преходността на индивида дава възможност за развитие на вида. Ако се живее вечно, то животът би... замрял. В едно вечно, непроменимо състояние, неразличимо от това на неживата материя. Вечният живот, така лелеян от по-семпло скроените умове - таргет-групата на всички религии, щедро обещаващи го на всички верни последователи, би бил... твърде отегчителен, не мислите ли? |