Отиди на страница:
Фашизираните заблуди не могат, разбира се, да бъдат аргумент. Още повече, че днес Европа все още не е царство на елементарната мизантропия. Независимо дали си в Ирландия, България или Гърция. Но това, което двамата гърци ни казват, е общовалидно за всички ни. И тези, които броят стотинките на мъжа си по принципа " две + две не е десет", са толкова встрани от човешкото съпричастие, че ми е много чудно защо използват словото Божие в услуга на толкова ниски меркантилни трепети. |
 Don мили , така е . При пределно политизираната ни интелигенция , това ще продължи и буквално да я скопява , откъм ролята й на Идеен източник на общото ни развитие ...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
А то е, спазвай уговорката и не оспорвай правото на тоя, който е в силата си да разполага със своите пари и да ги разпределя така, както желае. Това за Федералния резерв и парите ли му е реплика? Печата пари, разполага с тех, разпределя си ги, да не му гледаме в канчето...ама мама му стара , що аз си изкарвам моите пари с пот на чело, а ФЕД просто си ги печата, а?  |
| Още един, който се опитва да се саморазправя на лична основа се изтупа от нафталина и зараздава фантазмите си вместо реалности. При това няма и достойнството да не се опитва да ме глозга, веднъж завинаги отхвърлен. Заради такива и все по-рядко пиша, заради погнусата от подобен възможен допир. В ред. :Разбира се, нямам предвид теб, бийгле, а предхождащата те морализаторстваща с фалшифо-сълзлив патос особа. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сибила |
Но това, което двамата гърци ни казват, е общовалидно за всички ни. Цъ! Не. Нашите споменават мерки срещу глобализацията и протекционизъм, което да позволи запазването на прогимназиите им с басейн в двора и за техните деца. Няма значение, че вместо това 10 китаеца или индиеца ще получат свястно жилище от две стаи. Няма никаква загриженост за всеобщото световно добруване, еднистваната загриженост е да не им се намали стандартът на живот, което те възприемат като отнемане на права, посегателство срещу демокрацията и фашизъм. Сякаш някой веднъж завинаги им е гарантирал правото на спокоен и осигурен живот и оттам нататък то не бива да зависи от никакви други вътрешни и външни обстоятелства. |
пределно политизираната ни интелигенция , това ще продължи и буквално да я скопява , откъм ролята й на Идеен източник И вие като капиталистите - нема кадри, ми сигурно не търсите където требва или ситото ви с квадратни дупки. Източник са ония хора от стиховете на предната страница, не левата партия на Дон и не ентелектуалщината. Диоген какво ли е дирил впрочем... |
| Колкото и да повтаря някой "фашисти, фашизъм", от това не става по-убедителен. Освен ако използва и огнестрелни аргументи. |
Круела, злиш се, а значи че си несправедлива. Не, отчитам реалностите. А те са, че навсякъде по света хората искат по-висок стандарт и някъде наистина работят здраво за да го постигнат. Чудно защо точно те са пропуснати в призивите за солидарност, а солидарността се разбира само в рамките на ЕС. |
Мики и Маноли ( да ми простят фамилиарността) изразяват нещо много ефимерно в края на 20 век - съпричастието към онеправдания човек. Несправедливо е да се храктеризира това като гръцки шовинизъм, като желание някой друг да плати сметката. Техните думи са силата на съдбата - речитатив на вековни копнежи, таяли в себе си мечти, прожекти и амбиции да не се допусне реванш на отдавна компрометирани идеи. Всичко друго е без значение в този луд, луд свят. Задачата е да оцелеем. |
Колкото и да повтаря някой "фашисти, фашизъм", от това не става по-убедителен. И ти си прав, Сократе.  Ама при липса на друг аргумент в тая бесовица на "грабвайте телата" и на фашизма в ролята на камънье и дървье му се намери достойно място. |
| Има решение и то е толкова просто и нерадикално, щото чак да не повярваш. То дреме у всеки от нас и ще се прояви, когато стане невъзможно да се живее по стария начин. Тогава никому няма да минава през ум да чете и пропагандира книгата на руската, по сетне американизирана еврейка Айн Ранд, всъщност Алиса Зиновиевна Розенбаум, написала одата на либертианството "Атлас изправя рамене", както и есеистичните и преинтересни четивца събрани в томчето " Капиталъзмът- непознатият идеал". Любопитен съм, ако да не беше попаднала на пияни чернокожи, (може тоже и белокожи и с всякакви кожи), които да и теглят по един ... .колко непознат идеал щеше да е капитализма и от какви егоистични въжделения ще да са били подтиквани същите тези чернокожи представители на щастливото капиталистическо общество. Щото според Ранд "преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот". Тъкмо желанието да я оберат и изнасилят ще да е била представата за рационален, личен интерес и собствено щастие. Такава е и представата на международния финансов капитал. Но тя, коренно се различава от моята представа за щастие. По-скоро, бих живял в комунистическия ад, нежели в капиталистическия финасов рай. |
| Има решение и то е толкова просто и нерадикално, щото чак да не повярваш. То дреме у всеки от нас и ще се прояви, когато стане невъзможно да се живее по стария начин. Тогава никому няма да минава през ум да чете и пропагандира книгата на руската, по сетне американизирана еврейка Айн Ранд, всъщност Алиса Зиновиевна Розенбаум, написала одата на либертианството "Атлас изправя рамене", както и есеистичните и преинтересни четивца събрани в томчето " Капиталъзмът- непознатият идеал". Любопитен съм, ако да не беше попаднала на пияни чернокожи, (може тоже и белокожи и с всякакви кожи), които да и теглят по един ... .колко непознат идеал щеше да е капитализма и от какви егоистични въжделения ще да са били подтиквани същите тези черно( и с всякакви кожи), представители на щастливото капиталистическо общество. Щото според Ранд "преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот". Тъкмо желанието да я оберат и изнасилят ще да е била представата за рационален, личен интерес и собствено щастие. Такава е и представата на международния финансов капитал. Но тя, коренно се различава от моята представа за щастие. По-скоро, бих живял в комунистическия ад, нежели в капиталистическия финасов рай. |
Мики и Маноли ( да ми простят фамилиарността) изразяват нещо много ефимерно в края на 20 век - съпричастието към онеправдания човек. И кой по-точно е онеправданият в случая? Трудничко им се удава да предизвикат съпричастие и желание за солидарност в ЕС. Самите те си го признават в манифеста. Да няма нещо сбъркано в мирогледа на другите европейски граждани? |
5 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Не можеш очевидно, е държавата ти иска да плащаш здравни от твоето си и ако не плащаш, ти отнема имуществото. Права ли съм Сибило? Господ може да прави с неговото си, каквото си иска, ама ти не можеш. Не си господ. Това е положението. Примири се или поне го осъзнай. |