Отиди на страница:
Бил е само на 26-27 години!  А пък е имало и други, които са били акрани негови, доста по-велики...Натисни тук |
| Tratto da SMOGMAGICA, 1975 Amico Di Ieri Натисни тук |
| Еееееех, Васик Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Разбира се. През 1997 стана кмет на Белград . После през 2001 - премиер на Република Сърбия. През 2003 му отвориха третото око. Аз за това като пиша за Мутропожарникара, небрежно му напомням Memento Зоран Джинджич | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Doctora |
| Цялата история е събрана в тези последни 7 минути. Натисни тук Смисълът на тази последна част е, че всичко започва от Ивица Осим и Бобан през 1990 на Максимир и завършва пак там през 1999, но втория път те са извън терена и не ги виждаме да се радват, защото през това време са се случили толкова много неща, че вече няма значение кой ще победи. |
| Аз мога да разкажа историята още по кратко : Sve je isto samo njega(Тито) nema! Видеото Натисни тук ТекстътНатисни тук |
| Когато Джинджич са го изключвали от университета за политическа дейност най-големият хит беше баладата "Селма" на Бело Дугме(1974). В нея едно момче разказва за голямата си любов към едно момиче, която не намира сили да й признае никога. Написна е от Владо Дижак. Истинското име на момичето е Селма Борич. Историята се развива през 1949, Селма живее в Зеница с родителите си и учи в Загреб. А Владо, който е в Загреб, често и предлагал да й носи чантите на гарата. Но така и не е събрал смелост да и признае любовта си По време на престоя си в Загреб те отново се срещнали но срещата отново била дълго мълчание.. Селма по-късно се оженила за колега от университета, а Дижак си остава при ракията и стаята, обвита в цигарен дим. Селма е избрана за песен на трийсетилетието и вечен югохит. Дижак не е някой смотаняк-напротив. Роден е 1925, на 17 става партизанин. След войната става водещ журналист, поет и хуморист. Хвърлен е в затвора " Голи оток" от режима на Тито. На български песента се пееше от Петър Чернев, комуто също не провървя и го застреляха руски мафиоти. Когато сърбите цепеха Европа с Бело Дугме, българите слушаха хисарския поп. който пък пееше за...ясно кво. И после как така излязла чалгата. Руснаците пък написаха "Поручик Галицин". В нея се пее:А в комнатах наших сидят комиссары И девочек наших ведут в кабинет." И още Поручик Голицын, а может вернемся? Зачем нам, поручик, чужая земля " . Мъка, маамустара. На мен най ми харесва изпълнението на Малинин. Има и втора част. Казва се Белые на синем. Уникална! Заменихте родината за живот! Натисни тук Цяло течение имаше в екс СССР-Малинин, Розенбаум, Шуфутински, Жана Бичевска и пр-нарочно не споменавам Висоцки. У нас поколението овър 53 е силно заразено от вирус Висоцки и това е една от най-характерните му черти. В този вирус има както тежка пропагандно социалистическа копонента, така и контролиран елемент на съпротива. Висоцки беше едно дозирано изпускане на парата, едно блестящо мероприятие на кагебейската машина. Днес елитътна руските музикални лидери прави същото, зашото нито в Русия, нито тук кагебейците не са изпускали нещата от контрол. Какво от това, че днес пеят на воля романси за поручика и офицерите-изгнаници на царя, какво от това, че всички плачат за падението на руската (българската)душа. По времето на блатната култура у нас пеехме за радка пиратка и падането на камъните. Не става нещо току-така. Не се почва от нулата. Ние не сме живяли по добре от руснаците, нито сме изпитвали по-малко мъка. Но ние нямаме нито една песен с история, дори. Или имаме-"Пак ще се срешнем след десет години"-ама менте. И правим само тъпи филми за мъката-не развихме дори блатна"болотная" култура-а само хиперблатна-и това говори за друго. И днес милион и половина българи са прокудени по парижките кафенета без да е имало революция, без болшевишките картечници-но от болшевиките. Без война и-резултатът е същия. Ама няма кой и една тъжна песен да изпее. Не само-прокудените, избрали живот пред родина са заклеймявани от останалите в лодката. Защото тъгата на едни българи е радост за други. Резултатът е, че не сме народ и никой от вас няма да застане на мостовете, като сърбите, още по-малко ще се трогне, че го управлявали мутри и бандити, приятели на српски бандити. На никой не му пука от нищо и за нищо. Иде реч за население, заселяващо някаква територия- до пълно доизживяване. Има и още един велик сърбин. Казва се Рамбо Амадеус. Велик е, щото е направил една песня, която обяснява всичко- иза Тито, и за нас-непременно я вижте.Натисни тук И такива като Рамбо нямаме. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Зе Мария |
| Темата е твърде незначителна, за да си струва да хабя клавишите. Ще повторя само, че едно от най-тежките престъпления на комунистическия режим у нас е, че ни накара насила да се възхищаваме и от сърбите - нещо, което никога преди това не е било. Всъщност бедствието започва още след Ньойи - в 30-те години пускат сръбско радио по кръчмите в западна Б-я и проф. П. Мутафчиев пише куриозната "Книга за българите", дето ни сравнява неблагоприятно със сърбите, които без много шум, но последователно си плели кошничката. Това е едно изгубено поколение, блестящ израз на което ни дава Зе, пропито с провинциализъм, лозарство (не-винарство), липса на достойнство, комплекси, недобро образование и "ексцентричност" (търсене на нещо там, дето го няма). Днешните млади вече не се възхищават от сърбите, и и да са чалгари - Азис пееше пред 30 хил., а Цецка Величкович една събра 2500. Бълг. сапунки сега се гледат нашироко из Балканите и се приемат безкритично. Сега България е в ЕС и така се възприема автоматично от всички хора и на Балканите, и на запад, и особено в Третия свят, дето хората и не различават дип европейските страни една от друга (и много американци не ги различават). А Сърбия е парий и няма изгледи скоро да престане, дори в собствените си очи. Сръбската и гръцката музика са естетически незначителни, в англ. Уикипедия пише повече за бълг. музика, отколкото за всички други балкански, взети заедно. |
| Като ученик бяхме някъде на събор до сами сръбската граница. МашинХед на Пърпъл за 5 лв още си е при мен. Събирах и списания, "Браво" от пазара в Подуене. Още помня масовото бягство из улички, прелези, тъпкане на хора и викане - с усещане за концлагер, кагато милицията се появяваше да го разтурва с палки. |
| Неприятна носталгия по Югославия и своеобразно интелектуално клише, представящо американците като лоши, а Милошевич - като един всъщност добър човек, сполетян от злощастна съдба. Анализът на Зе Мария и коментарът на Чичо Фичо, впрочем, са съвсем точни. |
| Защо тези статии си приличат толкова? Затова защото е преписана. И е окепазeна! Французина е написал чудесен европейски анализ, бате ви Джимо е направил мухлясала провинциална чалгаджийска бърканиц Чичо Фичо - браво! |
| Зе Мария, да прощаваш ти, да ме прощават и те, ама според мен "контролирано изпускане на парата" бяха Недялко Йорданов и Стефан Цанев (особено), но не и Висоцки. Това "контролирано" не ми се вързва с него, все пак. Васик, приеми го като прочит, не като плагиатство. Аз затова и предложих на ДИ да сложи заглавие "Премълчани думи", щото в тях е емоцията към нещата, що (ни) се случиха, йебем им майку фашистичку! |
| ...очаквах да прочета нещо и за:"Прощавайте, че не ви видяхме!" Без историчесдки реминисценции - Много ме кефи лафа! |
Обстрелваха с бронебойни снаряди с обеднен уран, чийто период на разпад не ще да е по-къс от разпада на отровите, с които "Шеврон" иска да инжектира българските земи, за да вади шистов газ. На обеднения уран (U 238) няма какво толкова да му е разпада, затова е "обеднен". Иначе периодът на полуразпад май беше около 700 млн. години. Опасността на обеднения уран, идва от неговата химическа токсичност (сходна по действие но по-висока от тази на оловото). В момента на съприкосновението с целта муницията от обеднен уран (част или цялата) изгаря, отделяйки уранов оксид и уранови частици, които са слаборадиоктивни (алфа и бета радиация). Именно вдишването или поглъщането на такави частици причинява сериозните здравни проблеми. А Шеврон би следвало да използва сондажни флуиди с висока плътност и вискозитет. Тези качества се постигат с използването на сгъстители, най-често на основата на акрилните гелове, които са "условно" токсични. Те обаче се стареят и се разпадат бързо, въобще не може да става дума за сравнение. Да не говорим, че Шеврон могат да бъдат задължени да използват не акрилни, а полизахаридни сгъстители - напр. ксантанови смоли, произвеждани от бактерии. Америкосите нямаше как да бъдат задължени да използват волфрамови муниции, вместо уранови (не че волфрамовият оксид е по-малко токсичен, но поне не е радиоактивен). |
| "Властващият сега в България бизнес и политически "елит" не идва от бизнес две." А после все се чудим къде сбъркахме? ДИ |
Цяло течение имаше в екс СССР-Малинин, Розенбаум, Шуфутински, Жана Бичевска и пр-нарочно не споменавам Висоцки. У нас поколението овър 53 е силно заразено от вирус Висоцки и това е една от най-характерните му черти. В този вирус има както тежка пропагандно социалистическа копонента, така и контролиран елемент на съпротива. Висоцки беше едно дозирано изпускане на парата, едно блестящо мероприятие на кагебейската машина. Зе Мария -  |
