Отиди на страница:
| Прогнозите на уважаемия Джимо досега са се сбъдвали. Но дори и България да потъне, ще стане с подобаващо тържество в новата зала Армеец. Под плакатите "Благодарим ти, Бойко", премиерът гордо ще пререже лентата, последван от изпълненията на Ивана и Софи Маринова. Комарницки ще нарисува хубави карикатури, но това няма да намали празничното настроение. Петата държава ще бъде основана от хан Светльо, от рода Хиподило. Начело на двата си процента избиратели, той ще установи малък хаганат, около древната столица Сердика. Но след 3-4 години, следвайки градацията, и тази българска държава ще бъде опустошена от войнстващи племена печенеги и кумани. После ще настъпи една от онези исторически епохи, за които няма летописи. А над всичко ще се носи загадъчната усмивка на верблюда... Абе един поздрав за всички форумци  | |
Редактирано: 8 пъти. Последна промяна от: spectator |
| Doctora пита в кой институт е имало държавен изпит по марксизъм-ленинизъм. Предполагам, че го е имало навсякъде, където се получава висше образование. В моята диплома, получена в Софийския университет през 1958 г., има три оценки от държавен изпит - на дипломната работа, от изпит по специалността (при мене тя няма нищо общо с господстващата тогава идеология) и от изпит по марксизъм-ленинизъм. |
Doctora пита в кой институт е имало държавен изпит по марксизъм-ленинизъм. През 80-те години се държеше държавен изпит по идеологическите дисциплини. Май не се наричаше "марксизъм-ленинизъм", но си беше това. Аспирантите държаха и кандидатски минимум, който май беше само по философия, щото марксистко-ленинската философия е основа на всички науки.  |
Интересно, в академичната ми справка пише, че съм държал изпит по марксизъм-ленинизъм, а моите спомени от тогава са, че държавният изпит беше по научен комунизъм. Но като имам предвид, че според академичната ми справка съм се явявал на изпити при преподаватели, които никога не съм ги виждал (а и като знам, че академичната ми справка е правена по демократично време), предлагам да вярвате на моите спомени (все пак съм под 50 години все още  ), а не на академичната справка |
Прогнозите на уважаемия Джимо досега са се сбъдвали. И кои по точно, ако ги изредиш ще спря да  Щото силата ДИ е именно в това да не се прави на Теодора Стефанова. И затова му вярваме. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: banoff |
| banoff: И кои по точно, ако ги изредиш А, примерно за разпада на ЕС. Не вярвах че ще стане така положението, ама на. Или за заставането на Турция начело на ислямската дъга. Но да не влизаме в детайли, празници идат |
| Е че как да нямаше държавен изпит по идеологическите дисциплини, имаше и още как! Това ми беше най-гадният държавен изпит. Той включваше въпроси по философия, по научен комунизъм и по политикономия. Най-лесни бяха тези по научен комунизъм, щото си ги знаехме дет се вика от деца. Ама философията и особено политикономията/поне на мене политикономията ми беше тъмна Индия, все пак съм филолог/. Завършила съм 81-ва. Предполагам си го е имало изпита до 1989. Помня и като кандидатствахме имаше т.нар. политически изпит - пак бяха история на БКП, научен комунизъм, трябваше да изкараш поне 4, за да се зачита. Но той си беше лесен, щото така бяхме облъчени с тези неща в училище, че си ги знаехме и въобще не сме учили за този изпит. |
| Антибиотик, що не вземеш да прочетеш "Рагтайм" на Е. Л. Доктороу. И тогава възхвалявай Америка от 1901. Има там една много любопитна глава, в която в някакво хале или гараж на дървена маса лежи болна, умираща, дебела американка, заобиколена от група мъже които и се изреждат. Понеже умирала, собственика решава да изкара каквото може от нея и я продава за жълти стотинки на който пожелае... И други любопитни пасажи има, но тоя е най-ярък... Ако не схващаш метафората върни се на учебниците по литература за 7-8 клас. :-) |
| През 1901 г. официално е забранено използването на кокаин в Кока-Кола-та. Оставят само първата дума за спомен. |
| Защо ме изкушавате, лицемери! Наближава краят на 2007ма. Традициите са това, което са- да почнат равносметките. Друга традиция е всеобщият разгул и приготовления за голямото плюскане-щото през новата 2008ма на първи януари ще настъпи свършека на света. Трета е точно сега да прецвърка тънинкото гласче на съвестта ни. Четвърта е, че всичко това облайване ще се повтаря и пак и пак, до догодина и до амина-до края на дните ни. Първата тенденция ще я оставя на вестникарите, които имат да пълнят страници по празниците. И на политиците-да ни убедят в потребността си. Какъв нечуван растеж, какво благосъстояние! Както всяка година, вестникарите ще почнат с катастрофите-снимки и репортажи, сетне на политическите събития на годината-ми, то кви събития имаше? Някакви невзрачни избори, през които българският народ го нямаше. Това е-през 2007ма българският народ отсъстваше от политическият живот, от площада, от форума на демокрацията. Щото нямаше ни политика-ни живот. Вместо него на масата се беше настанила познатата от сто години олигархия. Народът ли-той беше в бидонвилите на Милано, в автобусите към Барса, в евтините полети към Лондон. По добрата му половина оцелява навън, че и спасява по-лошата, между която и ние, останала тук. Народ на емигранти-навън и навътре, инсайд. Европа форевър! Но има и нещо положително в ставащото Русе, тези дни, паркинг на Кауфланд Из въздуха се носи мирис на скара.Тълпи от хора щурмуват огромното хале, пипат, грабят, блъскат си количките по отеснялото трасе. Красиво, кльощаво мургаво момиче с огромни тъжни и тъмни очи се приближава към нас и с тих глас пита”Да ви върна количката?” Заради двайсетте или петдесет стотинки в нея. В същото време се приближава огромен сухопътен крайцер-не, джип на Крайслер. И вътре не е класическа мутра- а нещо по човечно. Пак е среден на ръст и с наднормено тегло, на средна възраст и кооператорско излъчване-но поне не е мутра, по облагороден гаче ли е. Не знам що всички бг бизнесмени изглеждат сякаш все се занимават с агробизнес. Вероятно от гена, па и като се видят с кинти-знаете прословутото меню на Стоичков, като празнувал първия си рожден ден в ЦСКА-да има много мисо. Даде леко назад внезапно, за да намести чудовището и блъсна с бронята количката на момичето”Къде ходиш ма, мърло, кьорава ли си”-скочи пъргаво да види дали има нещо по джипа той. Нямаше. Момичето се сви като ударено от думите… Вътре ненатрапчиво се носи джингъл белз-носи се още от първи декември, да сме точни. В целият този потребителски ужас и тарапана се появи тя. Беше сгъната почти на две от мизерията и остеопорозата. Облечена с кафяво, изядено от години, пране и молци палто, увита с няколко кърпи, възрастната старица тикаше количка-но не тази на магазина, а своя, импровизирана, знаете ги. И тук тълпата се разцепваше пред нея и й правеше път. Наблюдавах с огромен интерес реакцията на хората. Леко сепване, сетне бягство-не, нищо не съм видял(а), няма такава бедност, няма такива хора. Защо да си развалям настроението от избора на плюскане и харчене на премията. Бягство.Те бягаха от нея, тя не съществуваше за тях-предпочитаха да се сблъскат с други себеподобни. Но тя беше там- сложила някакви огромни, обрани от месо кокали на количката. Няма филм за Могилино, няма такива деца. Хайде на индулгенциите, молеем, викаха продавачи на Вяра по времето, когато Мартин Лутер посети за пръв път Рим. „Тук плащаш, сетне казваш "Отче наш" на всяко стъпало и като стигнеш до горе, си освободен от Чистилището и ще видиш райските порти.” Кога е било това? 1507. Сетне от там започва Реформацията. „От щастието хората оглупяват повече, отколкото от нещастието.“- пак Лутер Винаги е имало и ще има Могилино. През година- две новото поколение, навлязло в журналистиката ще снима своя филм я за дом в България, я за в Трансилвания, в Румъния. И отново и отново ние ще се подтискаме всеки път, барабар с дежурно потресената английска, немска или френска домакиня. Всеки път едно и също проклето дежавю, защото винаги ще има да растат нови поколения журналисти. И все ще има нови актуални водещи, които да ни правят сутрешни атракции „Ама как така все директори на общински предприятия са все на течение, ами как е възможно без политически протекции да се задържат по десет години, ами как при намалените обеми са откраднали такива пари, какво са правили одитите”. Въпроси, въпроси. На които всеки, дори с основно образование, бил на цели метри от властта някога може да отговори. Много просто-властта може да посочи винаги който и когато си поиска и той няма начин да не е на течение. Всички са доволни, има шоу, има екшън, има герой, има сюжет. Хващат лошият, изобличават го зрелищно, той реве- разкаян, моли за прошка, получава възмездие-ако може, веднага, от добрия херой. Докато се спука поредния балон-в съда. Което пък не става винаги, щото и последният е като всичко тук. Всеки път, отново и отново, като в безкрайно повтаряща се медийно-политическа сапунка. Защото това е горивото и механизмът на властта-еднакъв при поредния скандал и Могилино-но това обикновено ни го спестяват. По лесно е да си напорист журналист, който да прави рейтинг отгоре му, откривайки топлия въздух за балоните. Може да даваш факти-най-много да те набият като Асен Йорданов. Но не прави анализи! Мисленето-забранено. Млъквам. Щеше ми да завърша с „Защо ме изкушавате, лицемери-това не е демокрация”, но се сетих, че същата статия, с такова заглавие, само че вм демокрация-социализъм, е написал през 46-та Кръстю Пастухов и заради нея милиционерите го измъкват, фабрикуват му присъда и сетне го убиват в затвора. Не съм казал такова нещо. Отнюд! Много ни е харно всичко. Прочее, за Коледа стават чудеса-ние на тях се надяваме-но май не важат за нас, а за тези над нас-техните чудеса са задължителни, измерващи се с много нули и повтяращи се всяка Коледа. И за мобилните оператори. Оптимизмът ли-ми, влезте в новия ни нашумял нощен клуб. Всичко е фул, красиви създания тресат телеса. Като за последно-така и така всичко сиебаломайката. Като че няма да дойде утре, когато пак ще тресат телеса. Ми, кво му е оптимистичното? В две неща-поркат здраво цели бутилки маркови водки, значи-имат пари! Много жени, красиви хора, пият красиви неща и пушат хубави цигари-не се бият, а танцуват прелестно, сякаш се готвят за конкурс на Слави. Второто хубаво е, че нямаше грам чалга. Да, да. Истина ви казвам!!! Почва ли Реформацията? .... 2007 Медии 2011 Грешат онези, които мислят, че когато Бареков взема интервю от Борисов, той просто му се подмазва. Там чалгата прави трибют на чалгата. Бареков и Борисов могат да си разменят местата и ефектът ще е същият. Бареков е Борисов и Борисов е Бареков. Имали сме големи пропадания, но не си спомням да сме се сривали толкова ниско, както това стана в последните две години. Имам чувството, че ако можехме да видим ясно отстрани какво представляваме като общество и държава, бихме умрели от личен и колективен срам. Работата е там, че така ще направим услуга на Бареков, който се е наканил да бъде и пребъде, а това е тотална историческа и метафизическа несправедливост. Интелигенция, която вече е навън Натисни тукКъде животът е по-тежък - в Лондон или в София.Разликата в тегобите и нещастието на българите и англичаните е колкото при господарите и слугите. Или между бедни, и богати. Всеки-по своему, но едните за комат и шинелче. Политика Натисни тукДеница – от сервитьорка, през криминални обвинения, до зам.-министър на правосъдието Хората Натисни тук С акъл България не можеш я разбра Бъдещето на петата бг държава Натисни тук Извод-този народ е обречен. Но в страната на лакърдиите никой не обича истината. Затова, всяка лакърдия трябва да завършва с оптимизъм-само моята, не. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
"И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи: — Бог не е милостив — не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото — да прокълнем и да умрем." Елин Пелин, "Напаст Божия" Тоз народ, нашия, ако да е обречен на нещо, то е на ... себе си. Нито е толкоз калпав, колкото го сочат, нито пък е толкоз читав, както го величаят. Имал си е и своите моменти, дето се казва. Ще ги има пак. Някой ден. Може и скоро да е. Кой знае? |
Тоз народ, нашия, ако да е обречен на нещо, то е на ... себе си. Да, няма друг народ, довел чрез безмисленост и безполезност държавното си устройство до абсурд, пълен фарс-и от там, до пълна мизерия на житието. |
| Аз познавам само трима чистокръвни англичани, които работят наистина сериозно. И три хиляди, които не. Може и да има, но не ги познавам. Единият беше възрастен и разнасяше вестници с бус, имаше собствена линия. Жена му изкарваше повече пари за 6 часа работа като рецепционистка във ветеринарна клиника, а той въртеше геврека всеки ден , без изключение, от 23 до 7. Работата беше тежка, отговорна и трудно подлежаща на алгоритъм. Не знам кво стана с него, наблюдавах го за кратко и преди две години. Вторият беше едно момче на 23-4 от лоу класата, но тихо, интелигентно и кротко. Бързо навлезе в работата и се задържа година и нещо. По принцип англичаните издържаха между няколко часа и няколко дена. Не съм го виждал в лоша светлина, защото го виждам два дни седмично. Третият беше най-интересен. Когато дойде, бях във възторг от него и виках-ощипи ме, такива англичани няма. Помагах му здраво, беше и в тежко семейно положение, аве-не може да не ти е симпатичен. Беше съвестен и работлив, отговорен и точен като българин. Да. ама не. Собственикът на бизнеса ме светна, че имали уговорка-да го направи мениджър за три месеца-или напуска. А е бил мениджърпри конкуренцията. Направи го. И той почна-амии, в събота не мога да дойда. Тази седмица нещо не съм раположен. Иначе, като дойде-вс е Ок. Тая неделя се обади-ами, две седмици няма да идвам на работа, в депресия съм. И аз, помислих си, само. Аз съм българин, не мога да имам депресия и да отсъствам. Не вземам помощи, губя сериозни кинти и аванта(позиция). Аз съм друга категория-според таен документ на английския Джоб център плюс българите сме пета категория и трябва да бъдем третирани по зле от пакистанците. Ашли, както се казва англичанинът, взема болнични, които му плаща работодателя-ако иска-а ако не, си допълва приходите с помощи. Пътувам много. Днес бях в едно село, Саут Дарент. Село с няколко хиляди жители, на 2-3 мили от близкия град. Има чудна природа и малка рекичка, по която плават патки и всякакви водоплаващи, а една къща е направена направо върхи мостче на рекичката, Така-основите и са всъщност като мост. Има един пъб и един магазин. Тишина, спокойствие, въздух=като навсякъде в Енгланд. В това село строят бясно комплекси с апартаменти, както строят навсякъде. Всеки месец никнат нови блокове. Цените в селото не са по ниски, напротив. Сещам се, че на времето учихме по научен комунизъм, как селото ще се изравни с града. Тук отдавна това е факт. У нас не е и никога няма да стане. Те, бтв, комунизмът отдавна са го построили-такъв, какъвто го учихме. Те направиха това, което някой ни лъжеха.че ние ще направим някога за десет години, двайсет, трийсет-един живот. Затова ние при тях сме им слуги-никой не ни е канил. Никой не иска у дома си прошляци, съсипали къщата си, в собствената си уредена къща. Освен като слуги, пета категория-затова ни и пуснаха. Това е положението. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
| Зе, Как го разбра, че е "село"? В Англия и САЩ няма "села" в нашия смисъл. В Англия изчезването на селото почва още с Огражданията, законите против скитничеството и разбойничеството, морската експанзия, индустриалната революция, заселването на колониите. Изчезването на селото е и грозен, насилствен процес. "Усвоеността" на ландшафта в Англия - гъсто население, силна урбанизация, развити имуществени отношения - няма безстопанствени земи, защита на собствеността, върховенство на закона, имотна поляризация - едри земевладелци, създали елитна паркова култура, влажен климат. Но има и селски страни - Швейцария с лозята на тераси, с ливадите... Холандия, умирисана цялата на кравешка тор, дето селските къщи са с езерца с фонтани и лебеди. Тоскана, която скоро гледах от самолета, снишаващ се над хълмчетата с кипариси. Усвоеността на ландшафта в Сингапур - далече надминаващо английското - изключително гъсто население, липса на селско стопанство, изключителни държавни грижи за озеленяването (навсякъде дървета с табелки, посадени лично от другаря Ли Кван Ю или роднините му), евтина работна сила от малайци и тамили, навред подкастрят растителността, много красиви тропически растения, донесени от цял свят и посадени с художествен усет, влажен климат. Япония - изключително гъсто население, изключително продуктивно земеделие на силно ограничена площ, с плодородни почви и влажен климат, изключително успешна система на горско стопанство - 75% от територията е гори, изискана паркова култура, свързана с религията и всекидневлия живот. САЩ (Ню Йорк, Нова Англия, Пенсилвания) - има селско стопанство, но напълно невидимо, край пътищата - само гъсти гори, на всяка крачка големи, високи дървета, каквито у нас има много рядко, безброй езера, стъписващо пълноводни реки. България (без западните си по-бедни райони, вкл. Софийско и почти цяла Македония) в добрите си периоди е правила впечатление на богата и добре уредена селска страна, на дребни и средни селяни, без големи чокои, дето всичката годна земя се обработва, ливадите и горите са пълни с добитъци и навсякъде щъкат работливите селяци. Началото на "Записките" за къшлите в танзиматска Добруджа (всъщност Захари е пасъл овцете си на 10-25 км западно от Варна, от с. Тополи до с. Р. Девня) е толкова оптимистично - овчарите балканци за няколко десетилетия преобразили запустялата от войните Добруджа с милионите си овце с грамадно производство на сирене, месо, вълна и кожи, плюс спомагателните стопанства на къшлите, произвеждащи всичко растително в изобилие, вкл. зеленчуци и бостански, па и рибниците покрай Дунава. Ами българският "хартланд" около Търново, ами около Пловдив? Кюстендил и Хаджи Генчовата Калифорния. Но и аз даже помня летните вечери като пътувах с БДЖ от и за Плевен като войник (значи 1982 г.), Дунавска България беше цялата една безкрайна нива/градина, над която се диплеше леко було от прах и полен с миризма на мамули и кой знае какво. И неусвоеността на ландшафта на Русия (и на американските пустини и полупустини), липсата на пътища, на връзки на регионите едни с други, а не само през центъра. И природни причини - степ, тайга, тундра, пустиня, суров климат, рядко население, и исторически - наследница на златната орда, военна империя, уседнала, но още полуномадска по характер. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Много съм учуден и донякъде огорчен. Досега Зе Мария е отстоявал/а смислени тези. Ще се справим с комунистите. Горе главата! Вярно, в София иманярите са арогантни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: dabedabe |
| Леле!!!! Ада ще замръзне....Дойе денят да съм на едно мнение с Фиката. Зе Мария--метнах един поглед на блога ти. То много яд по Ингилизите, много нещо. Ми кат не ти харесва--дигаи гълъбите бе. |
| Авторът съвсем ни взе за мезе: преди седмица в дословно изплагиатстван от Le Monde Diplomatique коментар го беше ударил на безсрамна апологетика на Тито, титовизма и югоидеята. Сега, в гарнитура към трогателните размисли за постите и вегетарианството, изведнъж се сети, че почитаният от него друже Тито бил същият комунистически диктатор и сатрап като Сталин, и най-вече - откровен българоубиец. |
Как го разбра, че е "село"? В Англия и САЩ няма "села" в нашия смисъл. Кой е "нашият смисъл". Има чаровни английски селца Ascott-under-Wychwood е едно от тях. Ако пък ти попадне един сериал Midsomer murders, там е пълно с английски селски гледки. |
Ще се справим с комунистите. Горе главата! Вярно, в София иманярите са арогантни. Тука ще цитирам баща ми, преди двайсет години. "Ще се справите, ама аз няма да го видя." Какви иманяри, кви пет лева, не разбрах ..... То много яд по Ингилизите, много нещо. Ми кат не ти харесва--дигаи гълъбите бе. Напротив, напротив. Те са пострили социализма си отдавна. Дет се вика, един ме разбра, и то хептен погрешно. |