Отиди на страница:
| Прекалено тенденциозно и необективно. |
Седерастки лакардии!  Попаденията са много малко не повече от 5-10%.Ама, какво да го правиш, писател човека. Това е видял. То, те такива като него , верно предимно пиеха по цял ден и философстваха паразитирайки. Работниците по заводите и по полетата до обяд вече по една норма изпълняваха. И това не го доумявам: В десет и половина Изток, който е имал два часа преднина пред Запад, ---------- и изпива три бири, наградени на световни панаири. =========== Сега тука, възможен сценарии, като изключим, че никой не се прибираше в 3 следобед, освен , ако не беше номенклатура. В три следобед Изток се връща вкъщи. Преди това се е отбил на една пача и още една бира. Изток е по-свеж вечерта, отколкото сутринта! Той вече играе карти с кумовете си и отваря трета бутилка от червеното. Това добре.=========== Ама, ето тука автора вече се оля, докато Запада вечерял...... Изтока вече бил на 5 бутилки вино. В този момент Изток има преднина от пет бутилки червено. Ей, много пари изкарвал тоя на Изток бря, ако проследим само , колко е изпил в статията другаря от Изток за един ден. 3 кафета за събуждане, 3 бири на закуска в 10:30, 2 коняка на обяд, 1 бира следобед по път за в къщи и 5 бутилки червено вино вечерта. А колко е изпил господина от Запад, според автора? Сутринта нищо, даже кафе не е пил, щото много е спал, значи. На обяд господина е изпил 1 "севън ъп" и 1 нес кафе в картонена чашка. На прибиране 1 уиски и 1 чаша бяло вино на вечеря. Тц, тц, тц... за храната и другите работи ще коментирам по късно. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Kotka |
| Котка, аз пък мисля че с глупостите, които пише босненеца, прави реклама на Източния човек, че наистина живее като Човек, с главно "Ч", а западнякът е описан като някакъв полу-идиот, полу-робот, който нищо смислено не вижда в своя живот и вечер даже няма с кого да изпие и една чаша вино! Но затова пък, англичани, шваби, скандинавци и пр. лочат всяка вечер сами в някой квартален бар твърд алкохол с бира за разредител и стават на мотики, барем си осмислят всекидневието, после сън и на другия ден па на работа!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: highwatcher |
| Хм, котката ме накара да се размисля. Значи: 3 кафета за събуждане, 3 бири на закуска в 10:30, 2 коняка на обяд, 1 бира следобед по път за в къщи и 5 бутилки червено вино вечерта. Ами това прави поне 10 лв на ден. По тогавашни цени. Сега - не се наемам да сметна, ама поне пет пъти повече. 50 лв. Или 1500 месечно. Ами, няма чудно, че 'тогава' е било възможно, сега - не  |
Харесвам Момо Капор, но в случая е сътворил отвратително голяма глупост. Разбирам, че метафора, това-онова, но чак пък толкова пък...  Иначе пише добре, препоръчвам романа му "Провинциалист" (Provincijalac) |
| Хипербола в литературата е стилистичен похват на основата на силно преувеличение. Цяла статия- преувеличение за първи път срещам. По- скоро гротеска. |
| Добре, ама историческите факти - споменава се Кореком и Берьозка, ехехеееее, за кои времена е писан този материал? И в 10 30 - закуска с купони, телешка глава в шкембе и бира, молиииим ?!?!  Извинявам се, сега видях, че е писано преди 20 години. Каква е стойността му тогава? Историческа ретроспекция?!?! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
| Tin Ujević - Pobratimstvo lica u svemiru Натисни тук Раде Шербеджия играе в един филм на Гай Ричи. |
| Приятели, публикуван е само малък откъс от прекрасното есе, затова ви се струва неубедителен. За съжаление не разполагам с целия текст на електронен носител. Беше публикуван през 1989 г. в сп. "Панорама" и си спомням колко се веселихме навремето с него и как припознавахме собствения си живот в написаното. Жалко, че не са публикували цялото есе. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
Момчило Капор (1937-2010) е роден в Сараево през 1937 г., четиригодишен оцелява при немските бомбардировки..... Да бяхте писали, че е преживял и американските бомбардировки 1999 г. за повече обективност. |
Вечно!  За съжаление... ----------------------- Блогът на Генек |
| " Изток и Запад, тези две колосални фикции и фантасмагории, както и непреодолимият яз на бъдещето, ще принадлежат на всички". Тук е смисълът на написаното. |
И в 10 30 - закуска с купони, телешка глава в шкембе и бира, молиииим ?!?! както цялото писание и тук хем има нещо вярно, хем не е така. Закуска с купони, супа топчета или шкембе чорба (не глава в шкембе) и бира имаше в много случаи за физически работници, за строители, за кремиковци и т.н. Само че в материала се говори за чиновниците, нали ? А бе, почти всичко в материала е така - полуистини и преувеличения. |
 Тривиална интерпретация на източнокомунистическото верую . Неслучайно го "сродявам" с ранния ЖЖелев . Светът мъчи да преодолява обективното си разделение и това му е писано да продължи до ... Армагедоновден ...  |
| В БАН, когато преди 1989г. се даваха пари за наука (а на нас ни се виждаха малко) работният ден започваше в 7.30. 15 минути като закъснееш се даваха обяснения на зам-директора. Работеше се до 17 часа, но тогава май имаше по-голяма конкуренция от сега и много от прозорците светеха до 22 часа. Хората имаха амбиция да растат - специалист, кандидат на науките, научен работник 3-та ст., 2-ра ст, 1-ва ст., , старши научен работник 2-ра ст., доктор, старши научен работник 1-ва ст. - за всичко се правеше атестация и се искаше продукция. Сега, като отида там в 10 часа е пусто, а след 15 часа повечето си отиват. За толкова пари, толкова работа. С премахването на ВАК изискванията бяха намалени драстично и много хора в университетите не могат да покрият и тези изисквания. |
| Аз съм писал тук и друг път, че съм работил в 2 западни фирми (американска и германска, последната към университет) и една унгарска. Бил съм 10 месеца специалкизация във френски у ниверситет и 1 месец в японски. Е богу ми не съм видял кой знае колко да се е работело повече отколкото ние работехме преди 1989г. В американската се ходеше на работа, когато можеш да отидеш, защото повечето пътуваха от 40-50 мили, а един колега от съседния щат. Имаше един колега Рики, който идваше в понеделник, вземаше под мишница десктопа (тогва лаптопите не бяха така разпространени) и си отиваше в къщи, щото жена му работела и той трябвало да гледа децата. Един ден ми вика: ти си европеец знаеш правилата на сокъра (нашенския футбол), що не дойдеш някой ден да ги покажеш на децата, че те много го харесват. Абе викам му Рики, нали всеки ден съм на работа. Другият идваше на работа в 16 часа и работел до 22 часа. Най-много работеше един китаец, ама първо него го освободиха от фирмата, защото се смяташе за голям учен. На мен ми викаше - ние сме големи учени за тази малка фирма, те трябва да ни уважават - и другите се изприщваха, като го чуеха. Имаше 2-ма американци, само чайкаха шефа да се появи и влизаха при него да коват китаеца. Единият е бил изгонен от университет и понеже имал моргидж изхвърчал на улицата и от там мразеше науката. Не искам да кажа, че в САЩ няма фирми, където се бачка яко, това са осбено малки фирми, но нашата беше дивижън на една огромна фирма и там нещата бяха такива. В Германската фирма нещата бяха по-нормални. Не че имаше определен час за започване на работа, но хората се стараеха да работят от 8 до 17 часа. Един немец на интервю при шефа му беше заявил - аз имам принцип - не работя след 17 часа и в събота и неделя. Шефът не го назначи, налагаше се да работим и тогава. Във Френския университет също нямаше фиксирано време. Имаше, обаче, двама в катедрата, на които очите им видях едва, като започнаха да се разпределят часовете през септември, а аз бях там от февруари (падайха им се по 6 часа на седмица). Те заявяваха, че наука няма да правят. Видях на единия фиша със заплатата - получаваше 5000 франка за наука. Професорът все пуфтеше, че няма хора за наука, а като го запитах, а тези двамата - той ми отговори, че не иска да се разправя с профсъюзите. В Япония изглеждаше, че се работи яко. Докторантите и научните работници стояха от сутрин до 22 часа, а понякога спяха на работното си място. Но през това време те не работеха само, играеха тенис, размотаваха се. В Япония много трудно се уволнява някой. Професорът непрекъснато мърмореше срещу един, ама не помисляше да го отстрани. Също имаше един перуанец срещу когото мърмореха, че не идвал в събота (там съботата е неработен ден, анма те ходеха бна работа). Все пак в Япония се работи най-яко. В Унгария се работеше нормално. Не се следяха (със записване в тетрадка например) определени часове, но всички общо взето идваха около 8.30ч. и си отиваха около 17 часа. |
| Айде и аз като дете и на Изтока, и на Запада да кажа нещо! Най-напред защо ние - българите нямаме такива писатели - да ме прощава Станислав Стратиев, ама е бледо копие и на Копор и на Душан Ковачевич - тоест, ако се сещате, искам да кажа, че има и Изток и един малко по-друг Изток. Пък и една забележка, тъй като колегите форумци ми се вижда, че не са забелязали - човекът пише за ЧИНОВНИКА. Да направиш такива изводи, значи си надскочил проблема в който се прицелваш, значи половината си го надделял. В България всеки го виждаше ама не го пишеше, а грухтеше над копанката, а сега вие като вълк с любов към Живков и живквовщината. Но такива произведения няма - и няма да има, защото Съюзът на писателите подслоняваше партийни безпроблемници, на които ако им кажеш че са свине и са заслепени от алчност, и че мълчанието им за истинското състояние на обикновения човек, деветдесет процента от тях щяха да те разкъсат. Сега грухтят глухо и ръмжат, че не се храни културата. А всъщност пари отново текат с връзки както преди за културата - поглденете кои са членове на журита и кои разпределят баницата - повечето от тях са синчета и слугинчета на онези...Ама нейсе - да си дойдем на думата за произведението и верността му. Такива духове, като Капор, като Хавел, като Кундера има още, но не са много (нарочно посочвам само от Изток) плюят на благоденствието си, за да оправдаят дарбата, която Бог им е дал, за да оправдаят името човек, и затова всичко е до болка истинно, толкова истинно, че не му трябва метафора. А нашите лапачи, дебелокожи и дебелоглави смятаха, че хората са им длъжни, защото са писатели. Та когато се сравнява животът на Изток и Запад не е лошо да се погледне и под тоталния резултат - какво има Западът и какво има Изтокът - изключителна мощ в икономиката и военната област и СЪЩО В ДУХОВНАТА ОБЛАСТ от време оно, защото има една елементарна природна причина - всичко в края на краищата е резултат от изсмуканата енергия на отделния индивид - Западът го може по-добре. И не е изключение и духовната област - русофилите сега ще се разпеняват, но не смятам да споря с повредени и неспособни на мислене мозъци. Това, че се живее по-безотговорно някъде, се отразява на големи недостатъци другаде. Това е - скачени съдове. Но както сте забелязали, чака ни едно и също бъдеще. Конвергенцията, колкото и да е незабележима, върши своята работа. Всичко е процес - а ние с нашето мислене скоро няма да родим способни писатели (тъй като става дума за конкретен пример с Капор) защото народопсихологията ни е слугинска. Гледам ги тези дето се пъчат, че ги превеждат тук и там - абе тук може да впечатлявате, ама там нито мен, нито други като мен можете да впечатлите с това което сте направили. Аз ще бъда първия който ще целуне този български автор с благодарност, ако надскочи нормите и се нареди наистина до ГОЛЯМОТО. А то личи, не мислете, че е фантасмагория. |