Отиди на страница:
| Решението на проблема е модела на Уикипедиа - безплатен и свободен достъп, но с възможност за дарения - кой колкото и когато реши. Плюс статии и материали като този, които да напомнят, че все пак, няма безплатен обяд. Брайтман също е дал добра идея - 22:24.  |
| Трябва да е платено писането във форуми. Пишеш нещо - щрак от дебитната карта, да ти стане драго на сърцето. |
| За какво става дума? Ние не плащаме на часовника за това, че ни показва времето, нито времето се съдържа в часовника. Защо тогава да си купуваме вестници, уважаеми съдии? За картофи. |
Главоломно невежество цари. Закупуването на статия от научно списание струва най- малко двайсет евро парчето. Що се отнася до социалните мрежи и споделянията- те просто гърмят от пошлост. Мда, тревожните изводи на автора се потвърждават веднага. |
| Авторът е безкрайно прав за опасностите от колапса на традиционните медии, които се самоиздържат от новини (вкл. и жълти) и реклами. Колегите, които вярват в безграничните възможности на Интернет да осигурява нужната информация са или много наивни, или просто не си дават труд да се замислят малко. Не ми се щеше много да то кажа, но някои се държат като бичетата, дето повеждат стадото към скотобойната, а точно преди кланицата ги отбиват да поведат следващото стадо.... Класическата журналистика не може да бъде заместена. Тя може да смени носителя си - от стандартния досега хартиен на електронен, но не и статута си - търсеща информация, вкл. и на ръба на закона, разследваща болни проблеми, престъпления, вкл. и политически. Абсолютно е вярно, че тази работа не става без пари, а тези пари не могат да идват от другаде, освен продажбата на въпросните новини (и съпътстващите реклами). Да разчиташ само на случайна информация по интернет - безплатна, разбира се - е наивно до глупост чак. Все едно да събираш безплатните хартишки дето ги раздават на всеки ъгъл и да се информираш от тях. Вместо да си купиш вестник, да кажем. Ще речете, то па едни вестници, и е вярно, но това е друг въпрос. Личното ми мнение е, че ако / когато вестниците се прехвърлят в Интернет, начинът е - платен абонамент на разумна цена. Това, което си платил - трябва да можеш да си го запазиш, както от хартиеното копие можеш да си изрежеш). Разбира се, ако има свестни вестници. За сегашната помиярщина не си заслужава да се плаща. |
| Авторе, я по-бодро! Спомни си примерно разказа "Бай Ганьо журналист" и ще установиш, че нищо не се е променило - и днес си е същото, само че в нова опаковка. Масата издания продължавата да печелят чрез обслужване на тщеславието на силния на деня (ибрикчилък), чрез слугуване на низките страсти на читателите (жълтите издания), раздухване на техните страхове и мании (здравни, суеверни, окултни и прочие), чрез скрита-недоскрита реклама на разни неща (специализираните спортни, модни, лайфстайл и т.н. издания), и само тук-там по някой се опитва да информира, да предупреждава, да образова по актуални теми. Винаги е имало PR, имало е и журналистика, и ще продължи да ги има под някаква форма, защото всеки обича както да говори добре за себе си (PR), така и да вади кирливите ризи на опонентите си (журналистика). Много журналисти примерно се спасиха в блог-сферата. Не им е лесно, но са свободни да бъдат журналисти, а не да станат насила PR-и. Разбрираема е носталгията на последното поколение печатни журналисти, че занаята във вида в който са го работили голяма част от живота си си отива, но изборът е само един: в крак с времето, или на бунището на историята! Желая късмет и успех! | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Pavlik Morozov |
| Авторът е прав, платената професионална журналистика си отива. Интернетът направи света на писаното слово "плосък" (по Т. Фридман) и го комодитизира. Правата на човека се гарантират от държавата, така ще е и с правото на информация. Държавата в бъдеще ще създава свои (независими от изп. власт и под надзора на обществеността) и ще финансира независими, некомерсиални източници на качествена информация. Идеологията на компютърните гийкс е общо взето либертарианска, инфантилна и реакционна. Но влиянието на компютърните гийкс в обществото е от ден до пладне. В един съветски дисидентски роман за 30-те години пишеше как според един прогресивно мислещ студент в бъдеще летците щели да управляват страната (времето на Чкалов). Сега още е времето на Гейтс, Брин, Джобс и Цукерберг, но утре те ще имат обществена тежест колкото сега имат летците и даже космонавтите. А още по-преди жепейците и телеграфистите управлявали - Томас Едисон, Езра Корнел, Андрю Карнеги почнали като телеграфисти (нещо като сегашните компютър гийкс). |
За какво беше борбата? За безплатния и безнаказан достъп до филми и музика, които иначе струват скъпо, както и за пресичане на мерака на властите да надничат в интимния свят на личната комуникация. Ако някой смята, че АСТА е вредна, защото забранява пиратското точене на филми и музика, той е или неинтелигентен, или твърде млад. Основата вредност на АСТА е в това, че за да защити едно вторично право (авторското), нарушава първични права (като това на личен живот, кореспонденция, и т.н.). Накратко -- целта оправдавала средствата, според авторите на АСТА. |
Правата на човека се гарантират от държавата, така ще е и с правото на информация. Държавата в бъдеще ще създава свои (независими от изп. власт и под надзора на обществеността) и ще финансира независими, некомерсиални източници на качествена информация. И как си представяш уикилиикс в такава медийна среда? |
И как си представяш уикилиикс в такава медийна среда? Като един-единствен аутор, обикалящ Нев Ъорк с велосипед и набиращ спорадично текстове на някаква машинка. Байк гийк.  |
| За 22 години свободната журналистика така и не успя да публикува списъка на тези които ни скроиха капата на нас и държавата. Голям професионализъм, голяма свобода. Какво толкова да ревем, че изчезвали. |
Бонго, това, което описваш в поста си, ми се е случвало и на мен, и на мои колеги - отказан безплатен достъп до собствените ни произведения и до критика за тях  И си платихме като попове доста повече, отколкото бяха ни платили за прословутите ни "авторски права".А що се отнася до воя за загиващата преса - жалко, че по времето на Гутенберг не е имало форуми, та да се види какъв вой са надавали преписвачите на книги  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Има журналисти и джурналя...Все повече нарсатва броят на вторите. Според търсенето. На публиката не й трябва информация - нужни са й страсти, клюки, забавления. Или - както казва един стар умен човек: "Трите С - сълзи, секс и смърт". ---------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
| А, стига бе. това докато го четох като панахида ми прозвуча направо. Такава меланхолия, такава вселенска тъга. Споко сега. Има накъде да се развиват медиите. Само че трябва да се виждат правилните посоки, и правилните решения. И най-важното - нещо да се прави, не само да се разчита на движение по инерция. |
| Светльо е абсолютно прав! Сериозната журналистка вече заприличва на бяла врана и е време да бъде записана в "Червената книга". Вместо това потребителският разгул и всемирната чалгизация (рапизация) завладяват обществата. И наивната до дебилизъм вяра в интернет като панацея на какво ли не. То така и Андрей Райчев вярва, че интернет щял да стане бъдещата форма на образование и от учители щяло да има все по-малко нужда. Очевидна е тенденцията сериозните издания силно да пожълтяват, а също и масово да изчезват и фалират. От целия всекидневен потоп от информация в сериозните медии излиза не повече от десети от процента. Останалите повече от 99% биват отсети от журналистите. Ако го няма това сито, с което, разбира се, може и да се злоупотребява, ние ще сме осъдени да се петлаем като патета в кълчища сред всякакви ненужни и тъпи новини. Да не говорим за коментарната и аналитична част, която за мен дори е по-интересна. Кой ще я доставя? Набедените блогъри ли? Господи, упази! Същото е и с разследващата журналистика. Журналистиката освен информационен е и културен феномен. Ама какво да говорим? То "култура" вече стана мръсна дума.  |
| Авторът не е прав! На пример, аз хартиени издания не чета, по простата причина, че ги намирам за скучни. Там новините са от вчера, а аз съм ги прочел в Интернет още предният ден! В българските вестници няма истински анализи, и статиите са писани по скоро точно за метрото или автобуса. Да можеш да запълниш времето докато около теб тълпата шуми и не се налага много да се задълбаваш. Не си купувам вестници и защото, чета важните новини на мобилният си телефон. Отварям, преглеждам спешните новини от мобилната версия на даден сайт и продължавам нататък, през работният ден, времето ми е ценно, нямам възможност да чета дълги статии. А сега за заплащането - абонат съм на няколко издания чужди в електронният им формат, и само на едно българско издание, просто защото няма повече. И чинно си плащам между 2,99 и 4,99 евро на месец за тях. Само, че сутринта като стана въпросните издания са вече върху таблета ми. Преглеждам статиите които са ми интересни, отбелязвам ги и в събота ги чета със сутрешното си кафе, тихо и на спокойствие. Сега на правим проста сметка - средно плащам по 3,99 евро за издание - абонат съм на четири - или средно плащам по близо 16 евро на месец за вестници или по около 30 лв. т.е. всеки ден давам толкова колкото бих плащал и за хартиено издание и то ако си го купувам всеки ден! А тук вече влиза и това, че мога да направя страхотно издание от мнението на много блогъри! И то ще е независимо, и до голяма степен обективно! Това ли е вашият страх? Че хора, който не са журналисти, ще имат много по голяма тежест пред обществото? Че няколко независими човека, ще могат да направят издание, което да е по интересно и по продавано от хартиен вестник? Моля Ви, отговорете ми какво мислите по този въпрос! |
| Хе, като чета последните постове, се убеждавам колко съм бил прав наистина. Не става дума за средата и носителите, а за професионалната журналистика - новинарска, разследваща. Че даже един колега нощес каза да не се притесняваме, то държавата щяла да осигурява "независими" источници на информация (!?). Вярата в Интернет е просто трогателна. Технически погледнато, интернет е толкова лесно проследима и контролируема среда! При това с несравнимо по-малко средства отколкото в реалния живот. Колеги, бъдете рахат, на всеки един, щастливо пърхал из Интернет за нула време може да се състави най-подробно досие с всички връзки, намерения, планове, мераци и отклонения даже. Това може да го направи всяка по-голяма оганизация, но най-лесно държавата, защото тя може да отдели средства и човечета за тази работа. |
| Би било добре авторът да беше изброил вкратце заслугите на т.н. докторска журналистика пред обществото за времето на прехода. Да знаем за какво да ревем. Инак ревем от чалгаризация на медиите и оскотяването на езика в тях, пълната им липса при ограбването на страната и прочие. Неща поради които човек се сеща за приказката, всите вкупом съгрешиха и непотребни станаха. А празни места няма. Кадърните, умните и обективните винаги ще се търсят. Другите ще реват че отмирали. |
