Отиди на страница:
| dogbrand, Прав си за хартиените и електронните издания и за скоростта на информацията. Прав си и за българските и чуждите вестници. Не си прав за професионалната журналистика. Можеш да публикуваш най-умните, честни и почтени мнения на света, но това ще са само коментари без реална нова информация в тях. Без професионална журналистика, търсеща сензации, разследваща криминални и политически случаи, ровеща из мръсното бельо, преследваща силните на деня - и забележи! - с права, гарантирани ѝ от обществото и закона - просто няма как да стане. Това, че една голяма част от нашата журналистика сега е помиярска не значи, че трябва лековерно да пожертваме цялата. |
| По класическому или по корпоративному, ама лошия Бойко и в тая статия пак е на всяка манджа мерудия. |
Абсолютно е вярно, че тази работа не става без пари, а тези пари не могат да идват от другаде, освен продажбата на въпросните новини (и съпътстващите реклами). Не съм съгласен с втората част от твърдението. Освен от продажби, парите могат да идват от спонсори. Обикновенно, такива които имат изгода да се направи конкретно журналистическо разследване. |
| Какво друго се очаква, след като журналистите се превърнаха в пр-и на рекламодателите. Под давлението на западните медии, не само вестник "Труд" стана вестник "Труп". В момента сериозен анализ, може най-вече да се прочете в някой блог. Истината е че журналистиката се самоуби в преследване, на така модерния финансов интерес. |
| Автора е пропуснал една важна особеност на електронните издания, която ще се окаже ключова за възстановяването на бранша - това, че са безкрайно по-динамични от печатните издания и могат цял ден да те засипват с информация (т.е. цял ден да държат вниманието ти под контрол), а покрай информацията и с пропаганда и реклама, а не като едно време - прочиташ вестника и го хвърляш, с което приключва облъчването ти. Импресиите на рекламите, които читателите на електронните вестници получават, са в пъти повече от тези на които е бил изложен хартиения читател, защото сега при зареждането на ВСЯКА статия тя е обградена плътно от реклама и препоръки какво друго да прочете потребителя. Освен това тези реклами не са просто неподвижна картинка, която може лесно да се пренебрегне, а има анимации, музики и какво ли още не, за да грабне вниманието. Значи успоредно с покачването на броя хора ползващи интернет ще расте привлекателността на интернет рекламата, а оттам и на различните и видове носители, включително новинарски сайтове. Такова нещо няма даже в телевизията, която иначе е пълна с продуктово позициониране и с досадни дълги рекламни блокове. Така че смъртта на хартиените издания е просто това - смърт на физическия носител и на печатарите, а не смърт на журналистиката като цяло. |
| Понеже СМИ са "четвърта власт" ще направя аналогия с другите три. Управлението трябва да се повери на знаещи, можещи, честни и демократично мислещи хора. Всички сте съгласни, предполагам. Лошото е че ще бъдат съгласни и Хитлер, и Сталин, и Чърчил, и Обама, и Волен. Цялата работа е че не е уточнено кой и как решава кои са знаещи и пр. А сега за журналистиката. Нужна е обективна, честна и пр. информация. Нужна е неподкупна журналистика. В допълнение журналистът трябва да яде (да не говорим че и малка ракия не е лукс). Е кой да преценява че даден журналист изпълнява тези условия? Ами те са вътрешно противоречиви! Принципно не може да искаш държавата или фирмата да "храни куче да те лае". При това да искаш професионалните журналисти да имат монопол върху информацията и интерпретацията й. Смятам че новите носители на информация и в частност Интернет показват изход. Интернет демократизира информацията. Когато чета блог аз знам че материала не е платен (защото не е нужно). Аз мога спокойно да преценявам качеството му. Ако ми харесва аз съм готов да плащам разумна цена (не волни пожертвования) за достъп. А безплатните издания да си публикуват реклами и PR. |
Така че смъртта на хартиените издания е просто това - смърт на физическия носител и на печатарите, а не смърт на журналистиката като цяло. Пак ще кажа - миии, не, но само отчасти. Смъртта на хартиените издания е смърт на кастовата професионална журналистика. В хартиено издание работеха и работят хора, принадлежащи към повече или по-малко затворен клуб на журналисти. Да си журналист, звучеше гордо, а и материално беше доста добре. Защото хартиено издание не може да направи всеки. Докато блог или новинарски сайт може да направи всеки или безплатно за нещо дребно, или с минимални в сравнение с хартиените издания разходи. Професията се отваря. Съответно печелилите досега от затвореността на професията вият на умряло. |
Смърта на журналистиката се дължи на безраборното роене на издания - какви ли не. Тук се вижда колко е безсилен пазара срещу тази лавина. Вижте колко издания има и сравнете отпреди 1989г. През тези издания се перат пари, наливат се пари, които след това отиват за други цели (например Батков да дърпа от "Стандарт" за "Левски" . Що хартия (и що изсечени дървета за нея), що печетарски и журналистически труд се изсипва, за да се представят едни и същи новини. Да не говорим за Интернет сайтовете, където също се препират пари. Факултетът по журналистика бълва кадри, защото журналистиката е привлекателна, а и лесно се следва. Не като природните и технически науки. Това води икономиката вместо към производство, към голямото писане и говорене. |
ЛюбоАламанов  , само едни пример, първите новини за трагедията на Коста Конкордия бяха в пуснати в социалните мрежи още на втората минута от самите участници в събитията и изпревариха и сиенен, и тас и бибиси. Хората, които "пуснаха" тези новини, не го направиха, защото са хранени от корпоративните интереси, а защото имаха нуждата да споделят информацията, която им е била достъпна. *** Ако искаш да си доставиш независима и достоверна информация, винаги ще намериш начин да го направиш, като начало, можеш да си разнообразиш източниците. *** Никак не ми е тъжно за медийните динозаври, включително и тези, пишещи във в. Сега - всяко нещо с времото си. |
Българската журналистика не изпълни основното си предназначение, да бъде коректив на властта. Сиреч, IV-тата Власт се забатачи у порно-изданията и "жълтините"! . Айде, оставяме ежедневните газети настрана. Да предположим че умиргат от липса на новини, аналитичните и разследващите журналисти и качествените политически коментатори вече се броят на пръсти, полит-блогърите станаха много, и т.н. Ами списанията? Едни такива дебели и лъскави, с най-висококачествени фотографии, с дебели страници и дълбок печат... те що не фалират бе? Може би покрай скоростта на издаване, или покрай марковите реклами.. а мейби покрай неутралното им съдържание. И всички от 5 лева нагоре. Ше кажете.. пазарни истории - търсене, предлагане. Трънки! Тъй си и стоят непродаваеми из павильоните, но въпреки всичко пак ги издават. А де?! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: OLDMAD |
| Проблемът е много сериозен и повечето неща, казани от Терзийски, са точно така. Но в същото време авторът, неясно защо, обърква две съвсем различни неща: загубата на журналистическа независимост и пренасянето на печатните медии в мрежата. Не виждам аргументи защо второто да е част от проблема. Това е смяна на средата, която се случва напълно логично по финансови и логистични причини. Някой от всички нас тука чете ли "Сега" в хартиено издание? Не, едва ли само защото е безплатно - а защото идва много по-бързо и удобно. Аз лично чета и The Guardian. Не в хартиено издание, много ясно. Впрочем, техният сайт показва какво е бъдещето на вестниците в интернет - с много подкастове, видео, аудио файлове и т.н. Изнасянето на вестниците в мрежата има много добри страни и не на последно място е това, че не се хаби такова огромно количество хартия. В исторически план, вестниците съществуват поради откритието на Гутенберг. Това е типичен пример как конкретна техническа революция създава някакъв жанр, формат - печатарската машина създава печатната журналистика. Сега имаме нова техническа революция и тя вероятно ще създаде нещо друго. Дано наистина не е само пиар. |
| За мен нещата са съвсем прости. Почва се от това: Или ще пишеш каквото ти наредим, или отиваш да фотосинтезираш. Един пише каквото му наредят. Друг отказва и отива да фотосинтезира. Поради някои недостатъци на фотосинтезата несъгласните намаляват и накрая изчезват. Съгласните заемат цялата екологична ниша. След това някои от тях се оплакват... |
| Независимият журналист обикновено пише с кръв. Със собствената си кръв. Защото си създава мощни и властни противници. Такива герои и преди, и сега са единици. Останалите винаги са принудени повече или по-малко да се съобразяват с политиката на издателя. Накратко - Има "работещи момичета" на Околовръстното за 2 лева и "работещи момичета" в агенциите за 5 000 евра ескорт за 24 часа. Та...дано евтините значително се редуцират. Мъчително е да гледаш парцали в първите три власти и парцалеси в четвъртата. |
Браво Слави, браво докторе  Виждаш ли колко мнения предизвика? И всички се изказват по същество, което е много рядко в съдържателните форуми - дори при бай Димитри читателите-писатели се отклоняват по пет пъти от темата преди да кажат нещо  Стана ми приятно да видя тази дискусия - хората мислят и споделят. Това при обикновените медии го нямаше. Навремето вдигах телефона в студиото на "Христо Ботев" и знам кои се обаждаха и как ги пресявахме, докато стигнат до ефир. И ти знаеш... А сега всичко е веднага, на секундата, в изобилие - искам го във всички цветове, от всички страни, няма прошка, ако не ми се даде - директно сменям канала или списанието. Тъй че е нормално професията на журналиста да се видоизменя, че дори и да тръгне на изчезване. А пропагандата ще остане. Жалко. Ние някога избягахме от професията заради тази пропаганда и явно няма да можем да се върнем пак заради нея  |
| Както споменаха по-горе, професията "журналист" се масовизира, съответно профанизира. Това е повече от неизбежно - сравнете например престижа, заплащането, масовостта и каквото се сетите още на професията "автомонтьор" днес и през 20-те години на миналия век. Утешителното е, че явлението е обичайно и не е с летален изход - автомеханици има и днес. Трънчето в задника е друго - съвременните средства за комуникация позволяват обратна връзка. Да вземем форума като пример - тук е често явление коментарите да променят изцяло (в положителна и отрицателна) посока влиянието и достоверността на статията. Тънкия момент е, че ако активните форумци са примерно 1000 човека, то читателите на хартиеното издание са 20, 30, 50 000. В момента в който вестника премине изцяло в електронен вариант влиянието на форума ще се увеличи драстично, и на моменти ще надмине самия вестник. Интересно е да се гадае колко журналисти биха писали във вестник поръчкова (платена) журналистика, която няма да оправдае парите си поради един единствен читателски коментар. Разбира се, форумното влияние се простира предимно върху образована, независима и донякъде безпристрастна публика. По резултатите от изборите в последните години обаче се вижда че тази прослойка е голяма, и по-лошото - уголемява се всеки ден. По ирония на съдбата журналистиката се завръща към лоното си от Древна Гърция - ораторите от форумите. Те са излагали мнението си публично, в директен контакт с публиката, и са носели отговорност като личност, а не като едно име във вестника. Да бъдеш оратор е било престижно по разбираеми причини. Пак по разбираеми причини "журналист" в България предизвиква, меко казано, смесени чувства. В крайна сметка информационната революция дава предимно възможности, но само на инициативните, пробивните и здраво работещите. Най-големия кошмар на типичния български специалист обаче е че трябва да учи принципно нови неща. Българина е свикнал да мисли, че учението свършва с университета. Явно така мисли и горе-долу уважавания автор. "Всичко тече, всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река" - (C) by Heraklit, всички права запазени. Ако българската журналистика възприеме този принцип и според традициите на меките източни бойни изкуства съумее да използва силата му за своя изгода, то ще спечелим всички. |
| У назе, както се казва вече журналистите не са това което бяха. няма да коментирам пълната неадекватност на доктора Терзиев в съвременнич информационен поток, динозавърството, както човека е отбелязал сам, е в пълен ход. Обаче, дето се казва, едно време какво журналисти имаше - с виждане и мнение, с позиция. Преди няколко години - около 10 - се заформи новото журналистическо котило, пладите лъвчета тръгнаха смело отначало. Обаче сопата бързо ги превъзпита и ги култивира. Ако не вярвате - гледайте предавания за разледваща журналистика по тиражираните телевизии - кокошкарки тъпотии. Същото, и по зле е с вестниците - те нямат тоя финансов ресурс като телевизиите. Ако не се следва партийното поръчение - няма да има какво да ядеш. Понеже явтора е доста краен в оценката си, аз искам да го попитам риторично, вестник СЕГА чия пиар-политика следва? |