Отиди на страница:
Жанче, нали за едно и също говорим, слънце. Що не четеш? Да бе, ама държах да орнаментирам по-добре  Пък ти кажи сега има ли капан или няма, щот не разбрах  |
Да си призная, това "манриковско" отношение към интелекта, образоваността и начетеността ме плаши. Be afraid! Be very afraid! Не знам какво точно разбират изследователите на Манрико и Манриковщината под "манриковско" отношение, най-вероятно накрая ще излезе, че както Маркс не е бил марксист (по собствените му думи), така и Манрико не е манриковец. За да пиеш от извора и един ден да можеш да разказваш на внуците си или да пишеш трактати - истинско манриковското отношение към образоваността и начетеността е, че те сами по себе си не представляват особена ценност, но могат да бъдат много голяма ценност, ако са приложени за постигане на нещо ценно и реално. Едно от реалните и ценни неща, разбира се, е преподаването. Интелектът като способност да решаваш проблемите на реалния свят е ценност и сам по себе си, още по-голяма ценност е, ако се използва. Обаче интелектът като празно словоблудство, основано на образованост и начетеност, както го дефинират много продавачи на идеи втора ръка, не го смятам за ценност. Те така, докосна се до Извора, сега целувай ръка или каквото си избереш!  |
| Хаха, манерку тоя път наистина на висота, аз преди малко във фейса попаднах на ценна мисла, даже я постнах из паранормалното, щото става въпрос за свръхсила, ма ще я издиря и постна и тук, разговорът така и така се завъртя в тая посока... "Чувството за здрав разум е толкова рядко, че може да бъде считано за свръхестествена сила." |
Пък ти кажи сега има ли капан или няма, щот не разбрах Чекай първо да разберем на нея какъв капан и се привижда, щото аз не вдянах. |
| Кайленце, именно това е капанът, в който често падате. Според вас този, който може да ти разкаже как расте розата, как се отглежда, какво са частите й, той не е способен да усети аромата й. Питам те - на какво почива това твърдение? На обикновената завист, мисля. Заради това, че едните имат едно сетиво - обонянието, а другите - две (ума и обонянието), вие отричате тяхното обоняние, живеейки с илюзията за изключителност. За този капан говорих. ПП Манрико, съвсем добре те разбирам, душа. Според всичките ми определения си истински манриковец. И като привърженик на АСТА, бягай да си платиш таксите за "цалувай ръка" - вероятно знаеш на кого |
Според вас този, който може да ти разкаже как расте розата, как се отглежда, какво са частите й, той не е способен да усети аромата й. Що реши така? И що, собствено, реши, че аз понеже немам акъл и съм си намерила друг начин да те цакам теб, която имаш акъл.  Аааа, ма ще го оставя Караваджо, който така наивно лекомислено ми пристана, и ще те почна теб май.  Я кажи, можеш ли да си преработиш енергията по такъв начин, че от състояние на бяс да преминеш в състояние на безметежност с щракане на пръсти? |
Що реши така? Върни се на собствените си думи в 20:29. И не мисля, че говорим за мен и теб. Мисля, че говорим за отношението към образованието и начетеността като цяло. Ти в едната крайност казваш - те ми пречат да усетя нещата с душата си. Манрико е в другата крайност - щом не води до, грубо казано, ядене - не струва. А аз съм нещо трето - за мен всяко знание си струва само за себе си. Може да има преки приложения, които да удовлетворяват Манрико, може и да няма - дори като игра на стъклени перли е ценност, на която аз се възхищавам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Die Hexe |
| Вещице, наблюдавала съм много неща през дългия си живот, стигнала съм до некои изводи, иам некои съображения, умът опосредства реалността - това ми е изводът. Да или не? |
Манрико е в другата крайност - щом не води до, грубо казано, ядене - не струва. А аз съм нещо трето - за мен всяко знание си струва само за себе си. Едно знание може да е ценно и без да има непосредствена практическа полза. Може да е забавно, интересно, любопитно, може да води до друго знание, което вече има практическа полза. И изкуството е ценно, без да има материална практическа полза. Но знанието, дето някой само си го знае, без да знае какво да прави с него, както и изкуството, дето някой си го създава и само той си го харесва, за мен не са ценност. |
дето някой си го създава и само той си го харесва, за мен не са ценност. Е точно тук грешиш. Защото не виждаш връзките, по-тънките връзки между нещата. Да цитирам пак Ошо, който нейде из хилядите томове каза така - не се опитвай да промениш света, няма да успееш, обаче се опитай да промениш себе си, ако съумееш да се промениш и да станеш буда, в света ще има един буда повече, а това ще го промени - тоя свят. Та...не знам защо преди буквално минути мислех да постна за ноосферата нещо тук, ма леших, че не му е времето. Нещата са взаимосвързани. Ако някой е създал нещо и му се радва, той създава радост, в целия свят има малко повече радост и ако има достатъчно хора, които да се радват, светът започва също да се радва. |
| Айде и едно примерче да ти дам - за математиката, понеже съм математик по образование, макар и не по професия. За мен ценността на математиката като цяло идва от приложението и в други области на знанието, които пък вече си имат своите ценности. Така че е ценна. Математик, който развива математиката, е ценен. Ако само я владее и я преподава добре (на сериозно или на популярно ниво) - пак е ценен. Ако някой знае много от математиката, но нито я развива, нито я преподава, е безполезен за другите и за обществото. Може да е полезен за себе си, ако това му доставя удоволствие, но това си е само негова работа. И интелектът му, чрез който е овладял математиката, е безполезен за обществото. По манриковски - и обществото не му дължи нищо. |
Е точно тук грешиш. Защото не виждаш връзките, по-тънките връзки между нещата. Ич даже не греша - като не виждам аз връзките, за мен не са ценност. Ако не ги видя, ще си умра непросветлен. Който ги вижда, за него са ценност. Ако успее да ми ги покаже на мен, така че да ги разбера, може и за мен да станат ценност. Ако не успее - здраве да е - всеки със своите си ценности. Що трябва да си налагаме насила ценностите един на друг? |
| Ще ти го кажа пак по малко по-различен начин. Ако някой твори нещо си и то си радва само него, това е добре и за теб, защото този човек е радостен и умиротворен и следователно има по-малко вероятност да стане зъл изнасилвач или убиец, застрашаващ живота и здравето на близките ти. Дотук поне можеш ли да додрапаш да разбереш? |
Дотук поне можеш ли да додрапаш да разбереш? Ми добре, дотук разбирам и какво? И аз ставам по-готин и по-добър като слушам опера, това означава ли, че и ти си длъжна да слушаш опера или че трябва да ти дудна по три пъти на ден колко готино нещо е операта? |
| Не, това означава, че ако имаш в повече, требе да дадеш за опера, за да слушам аз опера, въпреки че не ти плащам и няма да ти плащам, що съм прошляк. Ама аз ако слушам опера, е по-малко вероятно да станем убиец и да застрашим теб и близките ти. Разбра ли ми пойнта? |
| Веще, сетих се какво да ти дам като матрял - чела съм, че в науката доста открития са правени на принципа на неочакваността или как им казвате вие, науковъдите? Нема нема, па току ти блесне в тиквата, присветне. Познавам, предполагам, това явление, като ученичка така решавах задачите със звездичките, въртя, суча, побутвам оттук-оттам, внисам, изнисам, потя се и в един момент просто присветне. Бех бая добра по математика. Тия присветвания по-късно се прехвърлиха из други измерения и аз им викам - озарения. Просто ти мислиш, мислиш, подготвяш се за решението, щураш се, полагаш усилия и после в едни момент просто ти присветне. Така кой там беше си открил и менделеевата таблица , така и разни други учени кой наяве, кой насън...Значи ето това озарение аз лично го имам за висшия досег с висшата реалност. Тук може и манерку с добата си математика да се включи и да го разбере. Тия присветъци, който ги е имал, нема начин да не са му правили впечатление като проблясък. Та, ето това, тоя тунел на моменти - той е над интелектуала и мозъка и неговото бърборене. |