Шишеджам, Иш Банк, Зираат Банк, Доуш Иншаат, Аджъ Бадем иде и Тюрксел. Какво ми цитираш фирми. Говорим за история, ИСТОРИЯ, за клане и зверства, а не за търговия, бе, поганец!!! По същата логика ни е било много хубаво и с безумните заводи и предприятия през социализма? Или с източването на държавния резерв от зърно през първата световна и продажбата му на Англия и Франция? Бог дал, бог взел, на теб Аллах пък нищо не ти е дал ..... Чети, дано поне вденеш какво са правили прадядовците ти изроди: Ето какво пише МакГахан. След един час ние се доближихме до селото и нашето внимание беше привлечено от няколко кучета, които се трупаха на един хълм, издигнат над селото. Ние се отбихме от пътя и като минахме през останките на две или три каменни огради и няколко градини, взехме да се приближаваме до кучетата, които, като ни забелязаха, сърдито залаяха и побягнаха в съседното поле! Изпървом аз не забелязах нищо необикновено, но конят ми изведнаж хвана да се стъписва. Аз погледнах надолу и видях човешки череп, полускрит в тревата. Той беше съвсем сух и як, като да се е търкалял тук три-четири години — така ревностно бяха извършили кучетата делото си. През няколко крачки аз видях други череп и при него една часто т скелет, така също бели и изсъхнали. Колкото се искачвахме нагоре, толкова по-често и по-често виждахме отделни кости, скелети и черепи, но не до там оглозгани, така щото полуизсъхналото, полуизмитото месо стърчеше по тях. Най-сетне ние достигнахме до един малък мегдан, дето земята беше почти равна, само по средата му имаше пукнатина, отдето се захващаше дълбока долина. Като дойдохме до нея ние неочаквано се спряхме, като испуснахме ужасен вик. Под самите крака на конете имаше натрупан куп черепи, кости, полуизгнили скелети, парчета месо, сурми косми и откъсаци от дрехи. Всичко това, обиколено от раскошна трева, изпущаше страшно зловоние и тука свободно закусваха кучетата, когато нашето непросено появяване ги обърна в бягство. Сред тоя куп аз можах да отлича един скелет още облечен в риза, с басма и обут с шарени чорапи, с каквито се обуват българските моми. Ние погледнахме на всяка страна: навред са вардаляха човешки кости. Отдолу под нас на растояние 100 ярда се намираше Батак. Отдалеч той приличаше на развалините на Херкуланума или Помпей. Нито един покрив, нито една стена не бяха останали цели; всичко представляваше една грамада развалини, над които се носеше един глух шум, приличен на воплите на ирландските плакалници. По-сетне разбрахме какви са били тия чудновати звукове. Преди да слезем в селото, ние още веднаж погледнахме на куповете човешки кости, които се търкаляха по земята, и забелязахме, че останките на дрехите, които висяха по тях, принадлежаха към женските премени. И така, всичко това бяха трупове на жени и моми. Без да слизам от седлото, аз преброих до сто черепа, които почти всичките лежаха отделно от скелетите, следователно, тия злочести жени са били обезглавени. След малко ние влязохме в селото. Върху развалините на първия дом, който се падна на пътя ни, ние видяхме една бедна жена, която като държеше на коленете си едно детенце, огласяваше въздуха с нещо, което не бе ни плачевна мелодична песен, нито горчив вопъл. До нея седеше едно друго дете и безмълвно, с очудване, гледаше към нас. Жената не обърна никакво внимание на нашето присъствие; ние се наведохме, за да разберем какво говореше тя, и нашия преводач ни обясни, че тя повтаряше хиляди пъти едни и същи думи: „къщата ми: моята клета къща! моята мила къща! мъж ми! моя беден мъж! моя драг мъж!“ При следващия дом ни чакаше същата сцена: две жени, едната стара, другата млада, като си клатеха главите и кършеха ръцете, монотонно произнасяха: „Аз имах къща, а сега нямам; аз имах пет деца, а сега остана едно!“ Тая жена се избавила от общото клане и едвам що беше се върнала на своето пепелище, като се ползуваше от нашето идване, или от посещението на Беринга. Те биха могли отдавна да се върнат, но не смеели да се решат да направят това без покровителството на чужденеца. Техният погребален вопъл сме слушали ние отдалеко. Колкото отивахме по-далеч, толкова повече ние виждахме тия злочести, които повтаряха все същите думи. Но посред това отчаяние се виждаха малко сълзи; то беше сухо, кораво, безутешно. Извора на сълзите отколе беше вече пресъхнал и скръбта, мрачната скръб беше длъжна да си намери други изход. Малко по малко тия злочести жени и деца направиха подире ни едно погребално шествие от 400—500 души, като ни придружаваха със своя тъжно-печален вопъл, като който, дай, Боже, никога в живота си вече да не чуя. Но преди да продължа моя разказ, трябва да кажа няколко думи за Батак, така щото читателят да може по-добре да проумее всичко, що е станало тук. В това село е имало 900 къщи и от 8 до 9,000 жители, макар и да не е възможно да се определи точно количеството на народонаселението, по причина на съвършеното нямане в Турция на списъци или някоя-си достоверна статистика. Даже не е възможно да се придържаш към обикновенното правило да четеш на всяка къща по 5 души, защото българите, както руските селяни, държат се о стария, патриархален обичай, според който всички оженени синове със семействата си живеят в родителския дом до смъртьта на дяда си. И така, понякога под един покрив живеят по 20—30 души, зарад това по-вярно е в България да се смята средно число от 8 до 10 жители във всяка къща. Едиб Ефенди в своя доклад говори, че в Батак е имало всичко 1400 жители. По-безсрамна лъжа от тая никога не е казвал даже някой турчин. Скайлер си набавил разписанието на данъците за текущата година, в което се показва, че в Батак има 1420 души, способни за военна служба и задължени да плащат бедел за освобождение от военната служба. В някоя европейска държава тая цифра би означавала общото число на населението до 15,000, но тука не може да се определи повече от 8 до 10,000, както в действителност и удостоверяват жителите на Батак и Пещера. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Cruiser |
timbuktu 08 Март 2012 16:20 Струпване на огромна маса войска и техника превъзхождаща противника 4-7 пъти и челна атака без оглед на загубите. . Челна атака явно си претьрпял ти в крехка детска вьзраст. Стига си се излагал с профански познания. Щом ТИ пискаш кат ущипан - значи Аз съм прав. |
Това сам си го разбираш. Има паметник даже на Ушаков дето е освободил Керкира от Французите. Всяка година там се празнува руска седмица. Тази година бяха си пратили и един десантен кораб руснаците. Натисни тук. Пак се опитваш да кажеш нещо но какво точно незнам, пьк обвинявяш и мен че лукавя. Всеки случай не е имало гионсурат до сега да скочи и да каже че руската флотилия в Наварино е била с цел да пороби поданиците на султана дето не са имали и намерение да се освобождават. |
Имам предвид, другарю Тимбукту, че вие в братска Елада си чествате деня на независимостта така както си трябва - наблягате на гръцкото усилие и не превръщате този ден в някаква ода на радостта от елино-руско-френско-британската дружба. Що се отнася за завоеванията - нямате особено основание. Аз лично не зная руски генерали да са агитирили из Гърция или руски консули да са подготвяли метежи. |
Та искам да ва питам каква ще е България след ощи 20 години ? Ха честит ти 3 март и на тебе ефрейтуре. България след 20 години, ще е средна ръка член на Европейския съюз, с няколко основни предимства пред другите средна ръка членове: 1. Ключово геополитическо местоположение; 2. Стабилна (на моменти до ригидност) икономика; 3. Входна врата, но и филтър за руски капитали в ЕС. 4. Външно-политически престиж - все пак ще е помагала със сини каски и блага дума в урегулирането на териториалния конфликт между Турция и Свободен Анадолийски Кюрдистан. Ха, Честит ти Трети март эщэ раз и на тебе, онбаши* * - Ше извиняваш, то малко като на свинкя да честитиш Коледа, ама такива сме булгаристанците - зевзеци. |
Αми имаш пропуск в познанията си. Нормално е никой незнае всичко. Намери за сьбитията наречени Орлофика. На 25.3 се чества вьстанието не битката при Наварино. Историята не се променя. Това което днес е Бьлгария по обективни причине се дьлжи на Царска Русия и на войната 1877 - 88. Не е така в Гьрция - но руската помощ не е забравена и оплута вьпреки политическите страсти. Воци да знаеш че у нормални хора четенето на глупости поражда тази реакция. Ако я приемаш за признаване на правотата си си в голямо заблуждение. |
Преминаването към лични нападки вместо привеждането на контрааргументи ли е твоят критерий за " нормален " ? Нема да стане дискусия с тебе. Избива ме на смех и майтап. |
Историята е многопластова и поучителна, стига да не се идеологизира и профанизира. Така например четири години след кръвопролитната Руско-Турска Война и Александър Втори (Освободител - заради отмяната на крепостничеството) и генерал Скобелев са убити. Такава е характеристиката на онова време. 1 (13) марта 1881, в 3 часа 35 минут пополудни, скончался в Зимнем дворце вследствие смертельного ранения, полученного на набережной Екатерининского канала (Петербург) около 2 часов 25 минут пополудни[129] в тот же день, — от взрыва бомбы (второй в ходе покушения), брошенной под его ноги народовольцем Игнатием Гриневицким; погиб в тот день, когда был намерен одобрить конституционный проект. "Публика рукоплескала террористам, росла численность самих террористических организаций — так, Народная воля, приговорившая царя к смерти, насчитывала сотни активных членов. Герой русско-турецкой войны 1877—1878 гг. и войны в Средней Азии главнокомандующий туркестанской армией генерал Михаил Скобелев в конце царствования Александра проявлял резкое недовольство его политикой и даже, согласно свидетельствам А.Кони и П.Кропоткина, высказывал намерение арестовать царскую семью. Эти и другие факты породили версию о том, что Скобелев готовил военный переворот с целью свержения Романовых." Получив месячный отпуск 22 июня (4 июля) 1882 года........."На другой день состоялся обед, устроенный бароном Розеном в честь получения очередной награды. После обеда вечером М. Д. Скобелев отправился в гостиницу «Англия», которая находилась на углу Столешникова переулка и Петровки. Здесь жили девицы легкого поведения, в том числе и Шарлотта Альтенроз (по другим сведениям ее звали Элеонора, Ванда, Роза). Эта кокетка неизвестной национальности, приехавшая вроде бы из Австро-Венгрии и говорившая по-немецки, занимала в нижнем этаже роскошный номер и была известна всей кутящей Москве. Поздно ночью Шарлотта прибежала к дворнику и сказала, что у нее в номере скоропостижно умер офицер. В покойном сразу опознали Скобелева. Прибывшая полиция ликвидировала панику среди жильцов, переправив тело Скобелева в гостиницу «Дюссо», в которой он остановился. Вокруг трагедии в московской гостинице, как снежный ком, нарастал клубок легенд и слухов. Высказывались самые различные, даже взаимоисключающие предположения, но все они были едины в одном: смерть М. Д. Скобелева связана с таинственными обстоятельствами." |
сбъркал си. В кенеф не ходя да се моля. нито пък в храмове на било кой господ. Има мъка, защото е факт, случило се е, а някои го преиначават едва ли не на детска игра. Който иска - да се моли, аз сабята държа! Кръв за кръв. Стар закон, колкото света, а все си е такъв и досега |
фРЕНСКА ХРОНИКА L'ILLUSTRATION 24 НОЕМВРИ 1877 СЪБИТИЯТА В ОРИЕНТА Генерал Гурко.- Между имената, които изпъкнаха при сегашната война между Турция и Русия, край бреговете на Дунав няма по популярно име от това на генерал Гурко. Това е военен от старата школа, който се отдава само на вълненията и приключенията на бойното поле. Смятан е за най-храбрия воин на империята [...] храброст, която би изглеждала безрасъдства за всеки друг. [...]Всички знаем как генерал Гурко премина Балкана и овладя прохода Шипка и вся страх чак до Одрин... |
Между другото, ако се чества освобождението на България, то трябва да се чества както трябва. Едно освобождение завършва с подписване на официално признат от международната общност договор. И това не е Санстефанският договор, а Берлинският договор. Още повече, че Санстефанският договор регулира само окупацията на българските земи от руснаците. Има и нещо друго, в Санстефанския договор се говори за Балканска област, а не за България. Името България се споменава в Берлинския договор, който и санкционира времетраенето на руската окупация. Тя се намалява от 2 години на 9 месеца. Тоест би могло да се твърди, че точно с Берлинския договор се поставя началото на третата българска държава. |
Туй с филтъро мнооо ме съмнява. Филтри, както е известно на инженерната наука има най-различни. Има самопочистващи се, има и еднократни. |
Я дай снимката на Великия Гази Осман Паша как е паднал на колене пред руския генерал.Щото те картини много, даже и за батак има картина. - ибрикът е за хигиена, няма спор. Смисълът тук е кой го държи и кой кому гъза мие. Смисълът тук е че някои и след 500 – 600 години не са разбрали за какво служи ибрика. И за това им направиха в центъра на Европата статуя на кенеф. А някои даже не знаят че никой на никого не го държи и никой никому гъза не мие. Анладън му, ешекоолу ешек. Аферим за турсикия че си го научил, ама за в бъдеще цигансикия по вече ша трябва. |
България след 20 години, ще е средна ръка член на Европейския съюз, с няколко основни предимства пред другите средна ръка членове: 1. Ключово геополитическо местоположение – демек ще превземе Босфора и Дарданелите. 2. Стабилна (на моменти до ригидност) икономика – - демек Циганите вече ще имат 2-3 партии. Ще си имат вече болшинство депутати, министри, прокорори, съдии и полицаи. 3. Входна врата, но и филтър за руски капитали в ЕС – демек ша преместят и газопроводите от Турция в България. 3. Външно-политически престиж - все пак ще е помагала със сини каски и блага дума в урегулирането на териториалния конфликт между Турция и Свободен Анадолийски Кюрдистан. - а сакън. Ако брадчедите ви кюрдите си направят държава в югоизточна Турция и Турците от срах са стрестнат и хукнат към Балканите. сакън ни забравяй и Арнаутите от Запад. Та брадчедите ви кюрдите от 1991 в подкрепата на САЩ и ЕС ни мужаха да им създадът държава. Преди това и руснаците са мъчиха няколко десетилетия ама пак нистана. А сига след като си заминаха американците, арабите шадравансикиш им правят на кюрдите. Та искам да кажа че Турция без мнаго зор ша си възстнави Керкюк, Мусул и Сюлеймание т.е. Северен Ирак. Нъл знаиш на Турция много и върви на Севери. Демек ша помогне на братята Тюркмени в Северен Ирак. Или пък ако се договорят със САЩ – Турция дава част от югоизточната си част, но взима част от Балканите. Не знам дали сте зевзеци – булгаристанците, но като на свинкя ще да е ако не честитиш и Василица или Банго Васили. |
Румели: Историята познава и други велики личности, умрели от алкохола. това не ги прави необективни или неуважавани. Да ми покажеш някой неалкохолизиран турски ага или кръвопиец, който да е уважаван в света! cruiser: не му се връзвай на този провокатор, иначе за истинските думи |