Отиди на страница:
една спечелена война бе загубена в паметта на нацията Много страшно звучи, поете. Сигурно защото е истина. |
| Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх. Г-н Донков!  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Вълнуващ текст, наистина трябва да почетем героите от Първата балканска война! И друго - в училище децата поне да изучават имена на улици, които са свързани с нашата история. Поздравления! |
| Когато бях тийнейджър, във Френската гимназия гостуваха френски ученици, момчета, от мъжки колеж, които присъстваха на наш урок за Френската революция... След урока казаха, че едва тук са разбрали за какво е била тази революция, тъй като във Франция по история учели наизуст само датите, без да се задълбават в причините, предизвикали събитията... Допускам, че човек, който помни някои дати на събития, вероятно помни и причините за същите събития, но не всички, които помнят причините и събитията, помнят и датите им... Подходът да се помнят дати, обаче, е чисто европейски или, както му казват европейците, окцидентален... Преди време, докато гледах шоуто "Умна и красива", с огромна изненада установих, че иначе глуповатите девойки, вероятно в резултат и на образователната система, не знаеха къде е роден и погребан Иван Вазов, но пък можеха да подредят хронологически българските ханове и царе. От какъв зор им е да ги подреждат правилно? Не е ли малко сбъркан подходът "ни" към миналото "ни"? Не сме забравили, че дядо ни е бил в Америка, но баща ми не го е питал на коя дата е заминал, нито кога се е върнал, и ей на, не знаем... Не разбирам какво общо може да има паметта на сърцето с тази на... ума? |
| "А и великите дела не са на мода. С усилията на изредилите се през нашия живот режими и правителства този народ бе отучен да сънува велики дела." Но пък беше научен на много други неща, например: да употребява "тази страна" вместо "родина", да не му пука, че държавата не отделя лев за лечението на тежкоболните деца, да издига в култ паравенютата, а истинските хора да брои за несретници и с възходящо градиращ мазохизъм да избира управниците си. |
| Господин Донков удобно е объркал паметта за датата с паметта за събитието. Изпитал е поредната си нужда да бъде назидателен, този наркотик за интелектуалците от селски тип на късния соц..... Жалко за нелепата статия, тя просто не е забелязала, че България е осеяна с войнишки паметници на падналите в тази война, пак заради удобството . Жалко! |
| Калин Донков Из блога на http://samvoin.blog.bg: От стенограмата на последното правителствено заседание узнаваме, че Финансовото министерство саботира честването на Балканската война, а Николай Младенов не взема никакво отношение по темата. Зам.-финансовият министър Владислав Горанов безцеремонно отхвърля искането за извънбюджетни средства за отбелязване на годишнината. Накрая се стига до соломоновско решение: военните и историците ще почнат мероприятията си, а след това ще мислим откъде да намерим пари. Този лицемерен ход закопава Националния инициативен комитет по една проста причина: ръцете на организаторите са вързани, защото не могат да планират сериозни вътрешни и външни прояви за юбилея, след като не знаят с какви средства разполагат. Видим ли какво планират за стогодишнината Анкара и Белград, ще установим, че имитиращото спестовност финансово министерство и покрилата се дипломация се държат като турски и сръбски лобисти. През 2011 г. турският външен министър Ахмет Давутоглу обяви, че Турция готви достойно отбелязване на Балканските войни и най-вече на военната победа през 1913 г. За да уязви България, която е главен участник в първата и единственият губещ във втората балканска война, Давутоглу предложи на сръбския президент Борис Тадич „всички да забравим миналото и заедно почетем юбилея“. Идеологът на неоосманизма иска заинтересованите страни да направят „исторически отчет на балканските войни и сложат чертата“. Само не уточнява дали слагането на черта означава, че Турция няма да върне милиардния дълг за тракийските бежанци, а Сърбия ще продължи да асимилира българите в Западните покрайнини. |
Наследството, оставено ни от храбростта и страданията на предците през Балканската война, трябва строго да се съхранява и в трезора на националната памет. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
| И аз се присъединявам - поздравления г-н Донков! Какво да очакваме, когато сред имената на достойни български офицери и генерали от онези времена сега се редят имената на мутро-генерали?! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Бург Гаски |
| Не съм съгласен, че трябва да се помнят дати. Да помниш събитието, не значи да помниш датата. Да не говорим, че имаше промяна на календара - та по нов стил или по стар стил трябва да помним датите? |
България е осеяна с войнишки паметници на падналите в тази война Вярно е. И някои от паметните плочи с имената на загиналите във войните са поставени преди 10-15 години. Няма значение в коя война са загиналите, на всички от тях България дължи еднаква почит и признание. |
| Калин Донков ! Със забравата все пак някой трябва да се бори, нали!? ..." По волята на велики сили и големи братя, на страхливи и користни управници, на изтъканата от неправда и цинизъм българска съдба. ... Тяхната величавост / на Героите на България/, тяхното безсмъртие потиска кандидатите за място в историята, в тази пълна с авантюристи и самозвани българска история.... Затова споенът за героите бе неглижиран, често запрещаван." - Чудесно формулирано от Калин Донков обяснение за духовната и нравствена нищета на огромна част от българския политически елит, управлявал през цялата нова история на България. И на фона на тези думи на автора, омерзително е дребнавото заяждане тип "иворадев". В такива случаи винаги си спомням едно стихче, от един голям поет: "Винаги е имало звезди! И кучета, лаещи по тях." |
длъжностите им в банката: инспектор, деловодител, касиер, агент, прислужник, помощник-секретар, броец. Последната дума е изчезнала от езика, дори не зная как се пише в множествено число. Малко встрани от темата, но все пак по статията. Длъжността "броец" не е изчезнала от езика и поне до 1997-ма си съществуваше. За след това не знам. |
| Помним или не разни дати и събития. Едно е, когато съвременниците на дадено събитие са живи, съвсем друго е, когато си слушал от родителите си за него или от дядо си и т.н. Нормално е Балканската война да значеше едно преди 30-40 години и съвсем друго сега. Примерно 10 ноември 1989 все още се помни, но деня 10-ти вече избледнява, скоро и ноември ще отпадне от спомена и ще остане само 1989-та, а след 30-40 години, едва ли ще си спомнят какво е станало през 1989-та година. |
| Калин Донков, Събитията винаги се запомнят и оживяват чрез произведенията на изкуството. Натисни тук Натисни тук | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: читатель |
| Много силен текст, но е само за души камбани, а не за тенекета. Оригиналът на Прощание славянки Натисни тук |
| за автора, че се е сетил да напише тази статия. Да не се забравя обаче, че вече 23 години едни сили , купили и "уж" българските медии, неправителствени организации, отворени и затворени общества , Хелзински комитети и т.н. работят много усилено за изтриването на паметта на нацията. Думите чест, родина и патриот са обявени за мръсни думи и грях. |