Отиди на страница:
Допуска се, че колкото по-често се цитират публикации на автори от дадено висше училище в научната литература, толкова по-добре е развита научната дейност в него   |
| Наука се прави със силни инвестиции, а не с химикалки и хартия. Един човек или прави изследвания, или разказва за изследвания, направени от други. Ако преподава - няма кога да прави изследвания. Ако прави изследвания - няма кога да преподава. А те смятат, че щом си чувал за открития, значи можеш да правиш открития БЕЗ ПАРИ със заплата 600 лева - за славата на герп - а в свободното от правене на открития време да разказваш за всички други открития. Деца, кво да ги правиш. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: findbringer2 |
| Хайде, хайде! Ние като сме от провинцията, трева не пасем. Наука без пари не се прави. Където държавата отпуска най много пари, там има наука. Като правите статистика за наука, защо не публикувате на кой ВУЗ какви пари се отпускат? |
| Мисля, че би било да инвестираме повече и по-разумно в наука и образование. Без тях е много малко вероятно да постигнем благоденствие, струва ми се. findbringer2 моля не дезинформирай народа ми. Масова практика както в развитите държави, така и у нас, е професори да се занимават едновременно с преподаване и изследвания. Всъщност Ричард Файнман, когото много хора смятат за един от най-добрите физици на 20-ти век и за един от най-добрите преподаватели по физика в историята, както и Нобелов лауреат, намирал преподаването за много стимулиращо и предизвикателно и казал, че "не мога без преподаването". Погледни примерно тук http://www.pitt.edu/~druzdzel/feynman.html |
| Когато учителите получават 2000 лв заплата, а професорите 10 000, тогава ще има наука. Дотогава Азис ще е на мода сред народа Вярно, че и по белия свят професорите преподават, но са имат 1-2 лекции на седмица, тук корифеите правят 10-15 лекции на седмица в 2-3-4 "университета". |
СУ обаче изостава по дела на студентите, които участват в научната дейност - едва 29 на сто, докато в това отношение с най-добри резултати е Шуменският университет, който включва почти половината от студентите по физика в научната дейност. …Югозападния университет. Вузът има само 5 статии в научни списания, но за сметка на това е ангажирал в научната си продукция 60 на сто от възпитаниците си в тези специалности. Авторката (дето незнайно защо се е наела да пише по тема, от която очевидно нищо не разбира), дали е наясно, че е изтърсила пълна глупост - след цялата приведена от нея статистика за научни публикации и цитируемост - как така, университет, в който няма почти никаква международно призната научна дейност, над половината студенти "участват в научната дейност"? Това "участие" - по декларация на преподавателите ли се определя? А печатницата на дипломи ЮЗУ, изглежда е почнала да продава и "научна продукция"... Да беше се поразровила и привела и данните за средните заплати на преподавателите във всички тези ВУЗ - чака я "изненадващото" откритие, че колкото е по-слабо едно учебно заведение в научните изследвания, толкова там е по-висока заплатата... И е абсурд да се оценяват с един и същ коефициент постижения в различни науки - известно е, че в биологията и медицината и публикациите и цитатите са много повече от тези във физиката, да не говорим пък за математиката. Така е, когато поръчваш на социолози и соросоиди да ти правят рейтинги… |
Някой може ли да ми каже какво мери дамата на снимката? И защо е лапнала едно тънко маркуче? Или е кабел?  |
| А календарът на стената с голата мацка просто ме сломи. Най ми прилича на волтова дъга. Или някакъв генератор на плазма. |
Софийският университет, медицинските в София и Варна, Химикотехнологическият и металургичен университет, Техническият в София и Университет "Проф. А.Златаров" в Бургас оглавяват класацията по индекса на цитируемост по международната база данни Scopus, която се смята за една от най-големите в света и обхваща научните публикации в над 19 000 периодични издания. 1. Дай да си го кажем ясно. Най-много наука се прави в БАН и това е така, защото БАН се занимава само с правене на наука, от друга страна университетите имат по-голяма възможност да използват кадри - магистранти и студенти. След това идва Софийския университет. За науката на медицинските заведения не мога да се изкажа, ама за Химикотехнологическият и металургичен университет, Техническият в София и Университет "Проф. А.Златаров" в Бургас имам сериозни резерви. В Бургаския университет знам една изключително силна лаборатория, която е на световно ниво, навремето съм работил с тях, но те са повече в областта на приложнта наука и Scopus едва ли хваща тях. 2. Scopus е сравнително нова система от средата на 90-те години. В много държави, например в Великобритания, цитируемостта не е най-важния фактор. Дайте да се разберем, цитати могат да се събират, ако станат самоцел, особено кaто се привнасят със статии изработени в чужбина, заедно с други западни учени. В САЩ, като най-силна в научно отношение държава има други критерии - на първо място Нобелови лауреати, след това възможността за привличане на проекти на национално и федерално ниво. Във Франция критерий е дали лабораториите са включени в проекти на CNRS-техният еквивалент на БАН. Обаче във всички страни един силен критерий е броят на статии в реномирани международни и американски списания, които се реферират от видни световни специалисти в областите, в които се работи, така, че това означава, че изтъкнати учени са дали мнение не само за учените публикували, но и за самата институция, от която са тези учени. Това трябва да стане, като един основен критерий, но да се определят, кои са реномираните списания в дадена област, защото има редица чужди списания, които публикуват всичко. Разбира се за страна, като нашата и цитируемостта може да е критерий. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| Моля, моля, мацката не е гола, а е по сутиен. В лабораторията на моя институт действително имаше гола до кръста мацка, ама й бяха лепнали на Ц.. 500 стари лева (50ст. сегашни). Иначе в т.нар. класация никъде не се говори за брой издадени патенти или за печалба/възвращаемост на нАучните разработки. Или тя нАуката, ако изобщо има полза от нея, е за слава.  |
findbringer2 моля не дезинформирай народа ми. Масова практика както в развитите държави, така и у нас, е професори да се занимават едновременно с преподаване и изследвания. Всъщност Ричард Файнман, когото много хора смятат за един от най-добрите физици на 20-ти век и за един от най-добрите преподаватели по физика в историята, както и Нобелов лауреат, намирал преподаването за много стимулиращо и предизвикателно и казал, че "не мога без преподаването". Погледни примерно тук Да ама Айнщайн, когото смятат за гений почти не се е занимавал с преподаване, само около 3 години в немският университет в Прага, за да си изкара прехраната тогава. По-голямата част е прекарал в институтите на обществото "Кайзер Вилхелм" - сеха "Макс Планк" аналог на нашата БАН, а когато имигрира в САЩ в Института за модерни изследвания в Принстън. Това важи за много от най-видните учени около проекта "Манхатън", и които разработват модерните ядрени технологии, както в САЩ, така и в Германия. А и сега редица видни учени работят в националните лаборатории на САЩ, без да преподават в университети, а други основаха собствени компании. Що се отнася до Ричард Файнман с голямо желание си купих 3-те тома с лекции на времето, но честно казано не ми се видяха много стимулиращи. Аз лично смятам, че квантовата механика от 3-тия том не би трябвало да се преподава по този начин - поради факта, че това е не напълно разбрана материя (м ай същият Файнман беше казал, че никой не би трябвало да претендира, че я разбира) аз считам, че следването на историческия преглед е по-добрият вариант. Така студентите разбират генезиса на идетие в тази област. Виж томовете на Ландау-Лишвиц са по-стимулиращи, а и те май повече се цитират. |
Хайде, хайде! Ние като сме от провинцията, трева не пасем. Наука без пари не се прави. Където държавата отпуска най много пари, там има наука. Като правите статистика за наука, защо не публикувате на кой ВУЗ какви пари се отпускат? Трябва да се разбере причината за това упражнение-класирането на университетите. Това е за да се дават по-малко пари за наука, т.е., ще се дадт още повече пари на по-първите, а другите университети все повече ще затъват. Това е то дясното капиталистическо мислене, че едни по-така могат да бъдат богати, а другите не. Разбира се СУ се предпочиташе още по време на соца защото всеки се натискаше да ходи в София, а научаната работа беше един начин за получаване на софийско жителство. Така се получаваше естествен подбор. За да се отслаби този натиск в София - повечето студентки-провинциалистки се стремяха да се оженят в София и да останат така, се създадоха провинциалните университети. Стремежът по време на соца беше те да се изравнят със СУ по качество. Много преподаватели от СУ и от БАН четяха лекции в тях - и аз съм чел. Сега те ще бъдат напълно потопени в посредствеността, поради липса на пари. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| Маркса: "Това трябва да стане, като един основен критерий, но да се определят, кои са реномираните списания в дадена област, защото има редица чужди списания, които публикуват всичко." É точно затова е импакт фактора на ISI . Май никой досега не е измислил нещо по-добро, макар че много са се опитвали. |
| Варух: "Иначе в т.нар. класация никъде не се говори за брой издадени патенти или за печалба/възвращаемост на нАучните разработки." É сега БАНяджиите - фундаменталисти те изядоха жив с парцалите!!! |
É точно затова е импакт фактора на ISI . Май никой досега не е измислил нещо по-добро, макар че много са се опитвали. Импакт факторът е свързан отново с цитируемостта. Трябва ясно да се разбере, че различните специалности имат разлина цитируемост - например биохимиците имат огромна, а математиците много малка, да не говорим за хуманитарите - почти никаква. Така университети, в които са застъпени биохимични дисциплини ще бъдат по-изтъкнати, докато тези с други дисциплини - не. Аз мога да посоча една статия на биохимици от САЩ, с няколко дестки автори и някъде по средата има и български автор, която има около 2000 цитата. И този автор си ги счита негови и университетаът, в който работи сега у нас - също. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| "Това трябва да стане, като един основен критерий, но да се определят, кои са реномираните списания в дадена област,..." Не говоря за сравнение между областите. |
É сега БАНяджиите - фундаменталисти те изядоха жив с парцалите!!! То и приложните науки в БАН са най-силни, ама за да патетоваш се искат пари, а правителството не да ва на БАН почти никакви пари - пуска им нещо да не умрат от глад и студ. |
| Марксе, туканка не си прав. Хá погледни в листите на патентите особено в УСА - по-голямата част са с един притежател (голяма фирма), и с други автори. Та ако ти можеш да измислиш нещо ценно и приложимо за дадена компания, те освен че ще платят всичките разноски за патента в много страни по света, а и за теб ще има зелени знаци. Освен това ще имаш за CV-то си един патент. А пък ако си много сигурен че патентът е ценен, кихни 8-10,000 долара, вземи патента на твое има, и после се пазари с компанията. |