Отиди на страница:
| Етично щеше да е предната статия да няма продължение... Но...  ------------------------- Блогът на Генек |
| Да бяхте помислили малко, преди да му се нахвърляте пак веднага и този път на Петрински. Статията е отлична и пак като преди седмица - гледам и не вярвам на ушите си какво толкова ви вбеси. |
| Не знаех, че има такъв тип икони на Христос - "Мъж на страстите". Би трябвало да означава мъж на страданията, ама някак си... |
| Не смесвайте наука и вяра! Вярата (може би) има отношение към етиката, към морала. Науката търси истината и в този смисъл тя е независима от етиката, тя е извън морала, ако щете тя е "аморална". Всекиму своето! |
В частност при изобразяването на Исус Христос се използват няколко много точно определени иконографски типа, сред които и така нареченият "Мъж на страстите" (Vir dolorum), характерен за западнохристиянското изкуство. При тези изображения Христос е представян след свалянето му от кръста, с всички физически белези, които са следствие от престоя му там и от предходните бичувания, но жив. Наистина, днес се смята, че иконографските изображения от типа "Мъж на страстите" произхождат от един друг, малко по-ранен иконографски тип "Христос в гроба" (Akra Тepeinosis), характерен за източнохристиянското изкуство след ХII в. Там също Исус е представен след свалянето му от кръста, но както може да се очаква, той вече е мъртъв. Двата иконографски типа са много близки и често не могат да бъдат разграничени точно. Тук нещо не се връзва хронологията. Ако типът "Мъж на страстите" (13-14 в. според написаното под изображението до заглавието) се базира върху по-ранния иконографски тип "Христос в гроба" от 12 век, то как така през 12 век ще го изобразяват мъртъв, а през 13-14 век - жив? А и от тези икони до заглавието от 13-14 век човек едва ли може да си направи извода, че там Христос е жив. Нещо не мога да схвана. |
Нещо не мога да схвана. Естествено, че няма как да схванеш. Първо, "Мъжът на скърбите" не е не е някаква илюстрация на Евангелието, както Петрински се опитва да ни внуши. То никъде в Евангелията Исус не е наречен тъй - самото наименование препраща към пророчеството на Исая 53: "2. Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. 3. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. 4. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. 5. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. 6. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни. 7. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. 8. От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. 9. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа." Но този синтез на страдание и смърт няма как да бъде предаден едновременно в картина - или страданието или смъртта ще е фокусът. И тук няма строго определена каноника на изображението в западното изкуство (подобно на евангелските сцени), защото това е образ за религиозно съзерцание, а не за богослужебни цели или като изобразителен наратив - сцената я има с ангели и без ангели, с кръст и без кръст и т.н. Подобен е случаят с т.нар. "Замислен Христос", както и с Пиета - не са евангелски сцени в каноничния смисъл и ги има в десетки варианти, включително има и Пиета с Бог-Отец (т.е. двама опечалени родители жалят чедото си). Пускаш едно гугле за Andachtsbild и четеш. Касае се за тенденция в религиозната живопис на Запад, развила се покрай Ренесанса на 12ти в. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Мерси, Бонго. "Мъж на скърбите" вече си е съвсем друго нещо. Впечатли ме в поста ти, че има Пиета с двамата родители. Такова изображение определено не съм виждала. Ще прочета това, което си дал. ПП. Как беше в Диарбекир?  Не съм в състояние да построя втори Орлов мост, но все пак - привет. |
| Значи тук изобщо не става дума за каноничен иконографски тип "Мъж на скърбите (страстите)", а за тема в изкуството още в Предренесанса. И всичко това - че бил все още жив при свалянето от кръста няма нищо общо с класическата религия. Така нещата изглеждат по друг начин. |
Впечатли ме в поста ти, че има Пиета с двамата родители. Такова изображение определено не съм виждала. Те са малко по-късни - 15 - 16 в. Сега погледнах материала за "Man of Sorrows" във викито и мисля, че добре дава идея за онова, което написах по-горе. Натисни тук Диарбекир не ми направи особено впечатление - източните нрави и порядки зле ми действат обикновено... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Уф, а всъщност времето не е линейно, а всичко се случва тук и сега, едновременно, като на една линийка с деления от 1 до 20. Само ние си мислим, че вървим еднопосочно и равномерно от 1 към 20, на практика за многомерните линийката е цялата пред тях по едно и също време Иисус и Петрински, един до друг, защото през една точка минават безброй много прави, успоредни на друга права, обаче това зависи от броя на измеренията и от това ти колко измерен си. Та понеже времето нито е линейно, нито се движи в една посока, нито се движи с равна стъпка, история няма и не съществува, защото всичко е взаимосвързано и потрепването на листо върху паяжина е в състояние да промени събитията отпреди 5000 години. Причинноследствените връзки са хоризонтални и двумерни, кой може да мисли във вертикалните връзки и всичките 4 измерения? Колко прави могат да минат през една точка, които да са успоредни на една дадена друга права? Зависи докъде си стигнал... |
| Щях да напиша нещ гадно, но се спрях - то срещу отбор " Но този Вторник една жена на автобусната спирка ми даде невероятен "пас"! Въпросната лелка ми направи забележка, че вместо обичайното ми "Добро утро", днес трябвало да я поздравя с "Христос Воскресе" ... Замислих се: а защо само днес? Защо само тези три дни? Нали това е основата, смисълът на християнството - вярата, че "Христос Воскресе" ?!?! Та защо всеки ден не си казваме "Христос Воскресе" ??? Някой сеща ли се?  |
| Щото ще ти стане навик и пак ще спреш да го забелязваш. Затова трябва да е нарядко, за да ти действа ударно. |
Не съм виждал по голям историк от Петрински,хвала ти на перото господине...един път си в новото време друг път в средновековието а сега в зората на новото време,явно си личност всестранно развита и си пълен със знания но защо бе човече към всичко подхождаш с омраза;омраза към циганите,към турците ,към всички които не мислят като теб а сега си дръзнал и против хриситяните а утре сигурно идва ред и на мюслюманите а да ти кажа ,мюслюманите за такива обиди не прощават ....... |
Не съм виждал по голям историк от Петрински,хвала ти на перото господине...един път си в новото време друг път в средновековието а сега в зората на новото време,явно си личност всестранно развита и си пълен със знания но защо бе човече към всичко подхождаш с омраза;омраза към циганите,към турците ,към всички които не мислят като теб а сега си дръзнал и против хриситяните а утре сигурно идва ред и на мюслюманите а да ти кажа ,мюслюманите за такива обиди не прощават ....... |