Лихварството е било разглеждано само като по-голям размер на лихвата по дълга. О, колко са били мъдри някогашните хора! Но в замяна на това те са виждали много добре в какво се изразява „кражбата“ на заемодателя и в какво се състои неговото нарушение – той продава време, т.е. нещо, което не му принадлежи и на което единствен собственик е Бог. Обобщавайки средновековната логика, историкът Жак Льогоф пита: „Какво всъщност продава [лихварят], ако не времето между момента, когато заема, и момента, когато заетото му е възстановено с печалба? Времето обаче принадлежи на Бог. Тъй като краде време, лихварят краде от наследството на Бога “(6). За Карл Маркс историческата важност на лихвения заем се дължи на факта, че той, обратно на богатството за потребление, представлява зараждащ процес, подобен на и предхождащ този на капитала, т.е. на парите, които раждат пари.