Налице е, за да започнем с това, един все по-ускоряващ се процес на вътрешно разпадане – и машината, която го задвижва, е консумеризмът. Критици като Дейвид Рийзман, Теодор Адорно и Жан Бодрийар пишат от края на Втората световна война насам по въпросите на необузданата консумация, надпреварата с Иванови (the Joneses), детерминираните отвън хора в сиви костюми, диалектиката на просвещението и едноизмерните хора. Историята вече е добре описана: продуктивисткият капитализъм, определян от една протестантска етика, насърчаваща към работа, спестовност, отсрочено възнаграждение и служене, вече отдавна е отстъпил мястото си на един консумеристки капитализъм, определян от една етика на вдетиняване, водеща до разпуснатост, необмисленост, нарцисизъм и консумация. Докато някога американците са работели повече от почти всички други народи, днес поп-коментатори като Томас Фрийдман могат да се тревожат от „тихата криза“, при която тенденцията към „предпочитане на консумацията пред усилената работа, инвестирането и дългосрочното мислене“ създава една Америка, чиято прехвалена производителност е в упадък и където децата „стават тлъсти, тъпи и мързеливи“, пропилявайки именно онзи морален капитал, който протестантската култура някога е насърчавала и поддържала. Показателно е, че след 11 септември президентът Буш не помоли американците да се жертват или да работят по-усилено, за да победят тероризма; той ги подкани да пазаруват.

Българските преводачи, научeте как се пишат европейските имена на американци с "наши букви",