ВЕЛИКАТА ИЛЮЗИЯ НА ФАНТАСТИКАТА
Отиди на страница:
| Дълго време се чудих в коя тема да го сложа... Натисни тук Голографическое изображение рэпера Тупака Шакура, которое "выступало" на фестивале Coachella-2012, может отправиться в гастрольный тур, пишет lenta.ru За создание голографической версии рэпера, скончавшегося в 1996 году, отвечала компания Digital Domain Media Group Inc. При создании копии Тупака Шакура не были использованы старые видеозаписи с участием исполнителя. "Это не архивные кадры. Это просто иллюзия", - заявил представитель корпорации. На днях стало известно, что "воскрешенный" Элвис Пресли также поедет в тур. С помощью последних голографических технологий компания Digital Domain намерена "воскресить" короля рок-н-ролла, а затем отправить его в тур, пишет publika.md На видео - голографический Тупак Шакур (справа) исполнил композицию вместе со Снуп Доггом и Dr. Dre. Тупак Шакур был застрелен в Лас-Вегасе в сентябре 1996 года в возрасте 25 лет. |
| Да те развеселя, Кайлюшка, а? Нещо сюрреално: Натисни тук  |
| >>><<< Дорче, сюрреално е сопол да се превърне в човек, обратното си е просто реално и наблюдаемо...Е, тук с малко наУка  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Дорче, сюрреално е сопол да се превърне в човек, обратното си е просто реално и наблюдаемо...Е, тук с малко наУка Така, де, какво казах? Именно, обратното си е просто реално и наблюдаемо, бля. НаУка: Натисни тук В смисъл - грей си там в скыцодето, солнышко.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Дорис |
Започнах някъде 5-ти клас с НФ, много години вярност, на всеки ден-два тигели до руската книжарница, клечене по другите Започнахме със "Зарубежная фантастика" - 1965 Под номер 4 бяха "Марсиански хроники" «Звёздные дневники Ийона Тихого» "Пиркс" Спомени, спомени.... Как да не се сетиш за Where Have All The Good Times Gone | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Калки |
| Първата фантастика, която четох (бях малък, 3-ти, 4-ти клас) беше "Астронавти" на Лем. Много бях впечатлен! После "Соларис", "Едем" и подкарах наред "класиците" в жанра..... Аз съм "любопитен" човек, харесвам фантастиката, защото няма "рамки", въображението е на свобода, неограничавано от нищо! |
В детските и юнушестките години много обичах фантастиката. А и сейчас си падам по Фентъзи... Това как го определяш - като прогрес или деградация ? |
| А имаше една, от руски автор, преведена, за един , който имаше контрол върху регенеративните процеси в тялото си. Можеше по желание да зараства раните си. Даже се гмурна във водите на ядрен реактор за да оправи нещо, а после се самоизлекува. Огромно впечатление ми беше направила, има(ше) за мен огромно значение, допускането, представата, че това някога ще е възможно. Загубих я, дадох я някому, забравих и автор и заглавие, Сократе помагай, коя беше?  |
| За мен фантастиката беше основна възпитателна школа. Друга книга с огромно значение - Човекът амфибия! Просто се опивахме от представата, че можеш да плуваш безспир, водите на морето бяха чудни тогава, имаше водорасли, скали, риби, беше дразнещо, че веднъж гмурнал се, само след минута трябва да изплуваш отново и да изгубиш от поглед чудесната подводна приказка... Главата на професор Доуел... Ужас, къде са границите на човешкото, без тяло човек ли си или извънземно?... Невидимият ... Каква провокация на фантазията... Ариел ... |
Дотук са споменати почти всички големи майстори на научната фантастика и фентъзито. Аз ще добавя още няколко – Майк Резник, Тери Пратчет, Гордън Диксън ( с блестящата „Тактика на грешките” , Дъглас Адамс, Роджър Зелазни, Филип К. Дик („Ubik” е фантастична творба!), Уилям Гибсън ("Невромантик" според някои предвижда появата на Интернет) и още много много талантливи автори, дет` се вика името им е легион...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TaiChi |
В детските и юнушестките години много обичах фантастиката. А и сейчас си падам по Фентъзи... Юнуша буеден |
скоро правих голяма чистка, поради недостиг на Lebensraum; изхвърлих купища соцфантастика - иванефремовци и сие; от рускоезичните освен всичко на братья стругацкие запазих само "Чудеса в Гусляре" (М., 1972), "Люди как люди" (М., 1975) и "Великий Гусляр" (Минск), 1987); книжките на Кир Булычев на два пъти ги добавях към купчината за изхвърляне и след това ги връщах обратно от синия контейнер за смет- не мога да разбера защо  |
Да сравнявате научната фантастика с фентъзито е като да сравнявате Айфеловата кула със стълб за високо напрежение.  |
Сократе помагай, коя беше? Ами ха де! Помня я много добре като съдържание, а за автор и заглавие - не се сещам. Бедата на съветската фантастика от онова време беше, че заради връзкарство и прочие избуяваше много плява, а истински хубавите неща се губеха сред нея. И допълнително - трябваше да бъде политкоректна. Спомням си например една чудесна повест, "Леденият телескоп". Страшно интригуващ сюжет, склад на предмети от чужда цивилизация нейде в пустините на Средна Азия. Самите предмети бяха невероятно добре измислени. Но когато "лошите" се докопаха до тях и решиха да ги използват, за да избягат зад граница...  |