С ресторантите, с ресторантите сме зле

Отворено писмо на Самуил Петканов до Бойко Борисов

Самуил Петканов

Г-н Борисов,

Ще се постарая да бъда кратък, тъй като не мога да бъда увлекателен като Карл Май.

Днес сутринта Вашите симпатизанти, дошли от различни места в страната, се опитаха да дръпнат огражденията до служебния вход на Парламента, като това стана повод за много недоволства сред хората, които вече почти три месеца се стремят искането им за оставка да представлява и културна революция, показваща върховенство на ума над мускулите, на самоинициативата над автобусите и на съвестта над користните цели.

За щастие до ескалация не се стигна, но не зная дали идеята е била да се повторят събитията от 1997-а. Сега ще Ви кажа защо това няма как да стане:

Както знаете, поради кметската си позиция в София преди години, мачовете между ЦСКА и Левски се пазят от 800-1200 полицаи на и около Националния стадион. Около 15-20 000 доста по-крайни и склонни на насилие едни спрямо други хора биват опазени от тази бройка полицаи и инцидентите са сравнителна рядкост.

Парламентът ежедневно се пази от поне 2000 полицаи, когато има по-масови протести. Днес сутринта е възможно тази бройка да е била двойна. Колкото и настървени протестиращи да се съберат, една конфронтация с полицията не би довела до нищо повече от потрошени хора и грозни сцени.

И не, не вярвам, че симпатизантите на ГЕРБ са действали по свое усмотрение, така че нека не търсим дали плуват корабчета в долния клепач.

Пиша това, за да обявя, че за разлика от симпатизантите Ви (http://offnews.bg/index.php/237954/gerberka-nabi-dyado-zaradi-vapros-tova-li-e-kontraprotestat), аз не изпитвам омраза към контрапротестиращите ми сънародници. Дори онези, които пред храм-паметника се затрудняват в комуникацията на български език, са също мои сънародници. И в оредяващата в демографски аспект моя родина вярвам, че място за всички ни има и сме длъжни дори да не сме на едно мнение, да си позволяваме различията, без да се избиваме.

Не мога да допусна, че ако се срещна с участници от контрапротеста, ще тръгна да се бия с тях. Не мога да допусна, че има смисъл да блъскам полицаи, вършещи работата си, пазейки Вас и колегите Ви в Парламента. Насилието в рамките на протестите е безсмислен фарс.

Не вярвам, че в сблъсъците между протестиращи, контрапротестиращи, симпатизанти на една или друга партия и полицаи, оставката е достижима. По-скоро нацията се разделя, раздробява, а енергията на протестиращите се размива по оста на злобата, насилието и първичността. Отблъскват се много хора. Това ли целите?

Г-н Борисов, ако смятате, че оставката може да се вземе само по силов начин, ще Ви съобщя очевидното – колкото и протестиращи, готови на насилие да се изсипят около Парламента, това няма да доведе до оставка. Ще има потрошени български глави, независимо дали става дума за протестиращи от София, Благоевград, Кърджали или полицаите, командировани да охраняват протестите. Не ми се и мисли какви последствия може да има при една ескалация, когато при загражденията няма 100-200 човека, а няколко хиляди.

Затова смятам, че единственият шанс за протестите е те да продължат мирно, красиво и масово. За 3 месеца се поуморихме, но не сме изгубили онази еуфория, която ни обедини на 14-и юни заради назначението на бившия Ви приятел Делян Пеевски. Да, няма как да забравим, че точно неговите медии ваеха добрия Ви имидж, както правят с властта сега. Ние протестираме срещу този манталитет и тези конекции. Протестът не е в подкрепа на една или друга политическа фигура, формация или коалиция. Протестът е продължение на онова, което Ви свали от властта през февруари. Протестът е нетърпимостта на все повече хора към този манталитет, от който трябва да избягате и Вие, и управляващите, и политиците, останали извън Парламента на последните избори.

Обединени сме за нормална обстановка, за силен граждански глас и за реформи във властта. Но не и с цената на насилие от и върху невинни българи. Новият обществен договор няма да бъде подписан с кръв. Кървавите революции пораждат тоталитаризъм и реваншизъм. Не подстрекавайте народа към безсмислени жертви и говорете със симпатизантите си.

Ако пък Вие решите да защитавате черния си колан в Парламента, да биете чимбери на Станишев или да громите на канадска борба Местан – ваше право. Имате имунитет, нямате заграждения, нямате пред себе си живи щитове от полицаи и контрапротестиращи. Но е недопустимо поддръжниците Ви да са готови да се бият с полиция и контрапротестиращи, докато в пленарната зала най-острото, което се случва, е да си размените юношески нападки с четата на Мая Манолова.

Оставете нацията на спокойствие и не я ръчкайте по същия начин, както ръчкат своите симпатизанти онези, които управляват сега. Защото продължавате да бъдете един дол дренки. Оставката е само апотеоз на промяната, която всички очакваме. Стегнете се.

Поздрави и с пожелания наистина да се реформирате,

Самуил Петканов

————

Текстът е публикуван най-напред в сайта на Антиправителствената информационна служба NOresharski.com

Презервативите ги оставям за тази тема.

Н. Пр. Джонатан Алън е посланик на Великобритания в България. По повод началото на политическия сезон в страната той обобщава случващото се през последните месеци и дава своите идеи за промяна в послание, което публикуваме без съкращения:

Месец септември винаги носи онова усещане за връщане в класната стая, дори за тези от нас, за които ученическите години са отминали отдавна. Обикновено това е период на обновление, когато свежи и отпочинали хората се завръщат към задачите си, изпълнени с енергия и нови идеи. В този контекст започнаха разговори между парламентарно представени партии за постигане на съгласие по националните приоритети през предстоящия парламентарен сезон. Тази година обаче правителството и партиите не са единствените, които се връщат на работа с нови сили – протестиращите също ще се завърнат.

През последните няколко седмици разговарях както с политически лидери, така и с обикновени българи как тези национални приоритети трябва да отразяват посланието на протестите. Водих тези разговори не от позицията на предполагаемо превъзходство, а защото искрено се вълнувам за България и бъдещето й. Както споделих в своята реч през април, вярвам, че България има огромен потенциал и съм оптимист за бъдещето ѝ.

Съществуват множество мнения за мотивите на протестиращите и спекулации относно развитието на протестното движение. Всички партии – тези, представени в парламента, и онези извън него, твърдят различни неща. Трудно е да се прецени кой е прав. Едно нещо обаче е неоспоримо - протестите започнаха след изключително противоречивото назначение на Делян Пеевски.

От разговори, които съм имал, оставам с впечатление, че хората нямат усещането, че в политиката (нито на национално, нито на местно ниво) съществува отговорност, че техните интереси са представени. Според тях корумпирани кръгове и скрити интереси създават политика, която да служи по-скоро на тях, отколкото на България. Дори поддръжниците на отделни политически партии нямат особено доверие в политиката като цяло. Представители на бизнеса ми споделят същото: в България няма условия за честно съревнование; връзките, а не свободната конкуренция, определят пазара.

Струва ми се, че най-важното послание на протестните действия е свързано не с подкрепата или противопоставянето на една или друга политическа партия или блок, представени или не в парламента. Става въпрос за категорично разграничаване на незаконните бизнес интереси и политиката и подобряване на стандартите в обществения живот.

В следващите дни и седмици вниманието ще бъде насочено в голяма степен към политическата реакция спрямо съществуващата в момента несигурност и нестабилност. Ще се говори за договорки и дати за провеждане на избори. Политическите партии ще търсят всякакви възможности да се злепоставят едни други; в битката ще се използват нечисти средства. Така действат партиите във всички държави – включително и в моята! Би било трагично, ако първоначалният импулс на протестите се изгуби в цялата тази политика, ако инстинктивното желание за решителна промяна на политическите стандарти бъде погълнато от политиката, както обикновено се случва.

Търсене на отговорност на политиците и налагане на контрол на депутатите

- Навсякъде по света избухват парламентарни скандали. В моята страна е имало недоволство заради връзки между депутати и лобисти и заради искания за възстановяване на разходи на депутати. Това доведе до много по-строго наблюдение на бизнес интересите и контактите на депутатите и върху тяхното поведение. Както показа практиката в моята страна, това е възможно да се направи, без да се засяга независимостта и почтеността на депутатите.

- Създаването на строг, независим регулатор на парламента и депутатите би било начало на възстановяване на доверието във връзките на народните представители и законния бизнес. Регулаторният орган ще разглежда всички случаи публично и прозрачно.

- Също така създаването на закон за регулиране на лобизма, който да осигури прозрачност на отношенията между бизнеса и депутатите, беше в списъка с приоритетите поне на последните три правителства. Време е за действия!

- Много българи не вярват, че истинските източници за финансиране на партиите се напълно публични. Създаването на подробно законодателство, предвиждащо строги наказания и точно разписани разследващи и контролни правомощия на регулатора, би спомогнало за укрепване на доверието по отношение източниците на това финансиране.